№ 632
гр. София , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000502433 по описа за 2020 година
САС е сезиран с въззивни жалби, подадени от всяка от страните, участвали в
производството по гр.д. 8445/18 г. по описа на СГС.
С решение по делото №1175/13.02.20 г. съдът, като е приел, че има
съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия М. С. С., без да уточни
съотношението в съпричиняването на вредоносния резултат от страна на водача на
автомобила, застрахован при ответното застрахователно дружество ЗД Бул Инс АД и
загиналия пътник в колата, е уважил правоограничаващото възражение, основано на
разпоредбата на § 96, ал. 1 ПЗР ЗИД КЗ (Д.в 101/18 г.), като не е изложил мотиви за
материалноправната легитимация на ищцата С.С. и търпените от нея неимуществени
вреди. Последните са презумирани според изложението, съдържащо се в мотивите на
решението, че:„…председателят на настоящия състав приема, че във всички случаи
при смърт неимуществените вреди следва да се презумират“. На това основание СГС е
уважил исковете с правно основание чл. 226 КЗ отм. и 86 ЗЗД и е присъдил в полза на
ищцата С. С. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв.,
отхвърляйки претенцията за разликата до заявените 150 000 лв. и съразмерните лихви.
С решението на СГС с оглед изводите на съда и с допълнително определение от
17.06.20 г., постановено на основание чл. 248 ГПК са присъдени разноски.
Ищцата оспорва правилността на решението с доводи за неправилно прилагане
на правоограничаващото възражение, основано на разпоредбата на § 96, ал. 1 ПЗР ЗИД
КЗ и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Ответникът навежда доводи за неправилност на решението, в което не са
изложени мотиви за това дали ищцата като сестра (и на какво основание) попада в
1
кръга на подлежащите на обезщетяване лица за вреди от неимуществено естество.
Счита, че е доказано възражението му за 90%-ен принос на вредоносния резултат от
пострадалия, който е пътувал на задна пасажерска седалка, без предпазен колан (а
травмата е тежка черепно-мозъчна, предизвикана от политането на тялото на пътника
напред и сблъсък с компоненти от интериора на купето) и злепоставяне на загиналия,
който след съвместна употреба на алкохол с водача на автомобила е поел риска да бъде
возен от лице, намиращо се в алколохно опиянение. Пледира се за отмяна на
постановеното решение и отхвърляне на предявените искове.
Състав на САС, като установи, че е сезиран с допустими жалби, атакуващи
валидно и допустимо съдебно решение, приема, че следва да се произнесе относно
правилността на решението на СГС на база императивните правни норми и доводите за
неправилност, съдържащи се във въззивните жалби на двете страни.
Относно направените пред САС доказателствени искания от страна на ищцата
за допускане на психологическа експертиза и изслушване на още един свидетел за
установяване на неимуществените й вреди, поради настъпила процесуална преклузия и
липса на предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК настоящият състав се е произнесъл с
определения, оставящи без уважение доказателствените искания. Поради това
правилността на решението следва да се прецени на база доказателствения материал,
съдържащ се в кориците на първоинстанционното дело.
Като трето лице – помагач на ответника, срещу което е предявен и обратен иск е
конституиран деликвентът М. Д. А..
Въз основа доводите на страните и наличните по делото доказателства САС
прави следните изводи:
Не се оспорва, че спрямо момента на ПТП – 23.06.13 г. по отношение на
застрахования автомобил, в който загиналият родственик на ищцата е бил пътник, е
имало сключена валидна застраховка по риска гражданска отговорност на водачите на
МПС. Тъй като застрахователният договор е сключен преди 01.01.2016 г. , приложение
намират разпоредбите на чл. 226 КЗ (отм). С оглед нормирането на отношенията от
отменения Кодекс за застраховане, съдът не може да основе решението си на
направеното от ответника правоограничаващо възражение за лимитиране
отговорността на застрахователя по размер съобразно § 96, ал. 1 ПЗР ЗИД(Д.в 101/18
г.) от действащия към момента КЗ. Като се е позовал на закон, непрложим към
конкретните отношения, СГС е постановил неправилен съдебен акт.
Вредите на ищцата следва да се установят по размер с оглед принципа на
справедливостта, нормиран от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Същите не могат да се
презумират, а след пълно и главно доказване на проявленията им, при отчитане на
конкретиката на отношенията между ищцата и загиналия, съдът следва да обоснове
решението си.
Преди това настоящият състав следва да направи преценка за това дали ищцата
е активно материалноправно легитимирана с оглед тълкувателната практика на ВКС,
съдържаща се в ТП 4/25.05.61 г., ТП 5/24.11.69 г. и ТР 1/21.06.18 г. по т.д. 1/16 г. на
ОСГТНК ВКС.
В проведеното на 02.052019 г открито съдебно заседание (л. 93, гръб) като
2
свидетел е разпитан П. Р. П.. Същият е съпруг на ищцата. Той заявява, че преди
катастрофата братът и сестрата живеели в една къща. На свидетеля не е известно да е
имало проблеми в отношенията между страните. Ищцата имала дете от предходен брак
и брат й помагал за неговото отглеждане. След смъртта на М. поведението на ищцата
се променило. Тя често плачела.
Анализът на гласните доказателства обосновава, че между ищцата и загиналия й
брат е имало нормални отношения, характерни за брат и сестра. Нормално е загубата
на близък роднина да предизвика стресова емоционална реакция и състояние на траур.
Естествена е описаната от свидетеля промяна в поведението на ищцата, която плачела
и видимо тъгувала.
Няма доказателства за наличието на особена емоционална връзка, която
надхвърля братско-сестринските нормални отношения. Възпроизведените от свидетеля
отношения са характерни такива между брат и сестра. Няма доказателства за
изключително тежка скръб, основана на особена връзка между загиналия и
родственичката му по съребрена линия (такава се създава например при загинали
родители и поемане на функциите им от родственика по съребрена линия). Поради
това САС приема, че липсват доказателства за интензивни изживявания, които да
изискват установената преди 2018 г. (когато е постановено цитираното тълкувателно
решение) съдебна практика относно кръга от лицата, подлежащи на обезщетяване за
неимуществени вреди, да се изостави и да се приложи разширеното разбиране за кръга
от близки на загиналия лица, съдържащо се в тълкуванието на ТР по т.д. 1/16 г.
ОСГТНК ВКС.
Тъй като настоящият състав прави извод за доказване на правоизключващо
възражение, обосноваващо липса на материалноправна легитимация на ищцата да бъде
обезщетена, не следва да се разглеждат направените правоограничаващи възражения(
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия), които следва да бъдат
зачетени при определяне размер на обезщетението съобразно разпоредбата на чл. 52
ЗЗД.
Предявеният обратен иск срещу деликвента М. Д. А. следва да се остави без
разглеждане, а осъдителният диспозитив – да се отмени.
Различните изводи на въззивния състав относно основателността на предявените
искове изискват отмяна както на постановеното съдебно решение в осъдителната му
част и на постановеното на основание чл. 248 ГПК определение, с което се изменя
решението в частта за разноските. В отхвърлителната му част решението следва да се
потвърди като правилно.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените
разноски – 600 лв. депозит за хонорар на вещи лица, 1200 лв. държавна такса за
обратния иск Възражението, направено от повереника на ищцата, основано на
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК би било основателно над сумата 4620 лв. (адвокатски
хонорар с начислен ДДС), но липсата на доказателства за реално осъществено плащане
на тази сума липсва и поради това не се следват и разноски за адвокатски хонорар.
Удостовереният като заплатен хонорар за защита пред въззивния съд в размер на 3 000
лв. (спрямо който следва да се начислят още 200 лв. ДДС) е под нормирания от
Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения размер. Поради това сумата от
3 200 лв. и държавна такса в размер на 100 лв. – разноски на въззивника ответник се
3
дължи от въззивничката ищца, която общо за двете инстанции следва да възстанови на
ответника разноски в размер на 5000 лв.
Водим от разгърнатите съображения САС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1175/13.02.20 г., постановено по гр.д. 8445/18 г. по описа на
СГС. в частите, с които съдът е уважил предявените на основание чл. 226 КЗ отм. и 86
ЗЗД искове от С. С. С. срещу ЗД Бул Инс АД за възмездяване на неимуществени вреди
от смъртта на брат й М. С. С. в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата 5 000 лв. от 23.06.15 г. и предявения от ЗД Бул Инс АД обратен иск срещу М. Д.
А. за възстановяване на сумата от 5 000 лв. и законната лихва върху главница от 5 000
лв. от 23.06.15 г. до осъществено главнично плащане, както и определение от 17.06.20
г., постановено на основание чл. 248 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Отхвърля като неоснователни предявените на основание чл. 226 КЗ отм. и 86
ЗЗД искове от С. С. С. срещу ЗД Бул Инс АД за възмездяване на неимуществени вреди
от смъртта на брат й М. С. С. в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата 5 000 лв. от 23.06.15 г. и предявения от ЗД Бул Инс АД обратен иск срещу М. Д.
А. за възстановяване на сумата от 5 000 лв. и законната лихва върху главница от 5 000
лв. от 23.06.15 г. до осъществено главнично плащане.
Потвърждава решението в отхвърлителните му части.
Осъжда на основание чл. 78 ГПК С. С. С. да заплати на ЗД Бул Инс АД разноски
за двете производства в общ размер 5 000 (пет хиляди) лв.
Като трето лице – помагач на ответника по главния иск е конституиран и
участва в производството М. Д. А..
Решението подлежи касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните при прилагане разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5