Номер 18427.10.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоВтори граждански и търговски състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
Секретар:ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000212 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозирана въззивна жалба от ЗАД „Алианц България“
срещу Решение № 152/ 01.06.2020 г. по Гр.д. № 547/ 2019 г. по описа на ОС – Русе в
частта, с която съдът е осъдил дружеството да заплати на С. И. П. сумата над 22 000
лв. до 37 000 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на настъпило на 25.05.2018 г. ПТП и сумата над 100 лв. до 172.95 лв. –
обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, със законната лихва върху тези
суми, считано от 18.06.2019 г. до окончателното изплащане. Счита решението за
необосновано и неправилно за сумите над тези размери поради приемането от съда за
неоснователно на направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищцата. Поведението на последната като пешеходец обективно допринесло за
настъпване на произшествието съгласно заключението на вещото лице по приетата
съдебна автотехническа експертиза, че тя е имала техническа възможност да възприеме
движението на автомобила и да не навлиза в платното. С действията си тя нарушила
разпоредбите на чл.113 ал.1 т.1 и чл.114 т.1 от ЗДв.П. Освен това тя допринесла за
увеличаване на вредоносните последици, извършвайки движение и натоварвайки
увредения от ПТП долен крайник, въпреки предложената й от деликвента и от други
очевидци помощ. Според жалбоподателя приносът й следва да бъде определен на 40 %,
с който процент да се редуцира определеното й от съда обезщетение. Моли решението
да бъде отменено в обжалваните му части и да бъде постановено друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени за сумите над 22 000 лв. неимуществени вреди и 100 лв.
1
– имуществени вреди. Претендира разноски по делото.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна С. И. П. е подала отговор, в
който оспорва жалбата. Заема становище, че постановеното от ОС – Русе решение е
правилно и законосъобразно, като изводите на съда кореспондират със събраните по
делото доказателства и са съобразени всички релевантни за спора факти и
обстоятелства. Поддържа, че не е налице съпричиняване на вредите от нея, тъй като тя
се намирала на пешеходната пътека в момента, когато процесният автомобил потеглял,
той се движел бавно и водачът имал техническа възможност да предотврати ПТП,
изчаквайки я да премине. Моли решението да бъде потвърдено.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши
служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му
в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е
разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата
недопустимост. Решението е влязло в сила за присъденото в полза на
жалбоподателката обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 22
000 лв. със законната лихва върху него от 18.06.2019 г. до окончателното изплащане.
Съдът, като взе предвид оплакванията на страните и събраните по делото
доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, намира следното:
Първоинстанционният съд е изяснил детайлно и правилно фактическата
обстановка по делото при съобразяване на събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства. Релевантните за спора факти са следните: При ПТП на
25.05.2018 г. в гр. Русе е пострадала жалбоподателката С. И. П. – тогава на 58 г.
Механизмът на ПТП е подробно изяснен от заключението на вещото лице по приетата
по делото съдебна автотехническа експертиза и свидетелските показания на водача на
автомобила, с който е осъществено ПТП, С. С.: Водачът е управлявал лек автомобил
Тойота с рег. № Р 89*** и се е движел по западното еднопосочно трилентово платно за
движение на бул. Цар Освободител, в най-лявата лента на същото, спрял е пред
пешеходна пътека, за да пропусне група пешеходци, преминаващи по нея, след което е
потеглил и с предната част на автомобила е ударил пешеходката П.. Последната е
предприела пресичане по пешеходната пътека, излизайки от разделителната ивица
между двете платна на булеварда, в посока от ляво надясно спрямо посоката на
движение на автомобила. Според вещото лице от техническа гледна точка опасността е
възникнала от момента, в който водачът е имал възможност да забележи навлизането
на пешеходката на платното, като в случая той е потеглил най-малко 1.12 сек. след
2
възникване на опасността, а от своя страна пешеходката е навлязла на платното за
движение 0.88 сек. след като управляваният от С. автомобил е потеглил. Заключението
му е, че водачът е имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако в конкретната
пътно-транспортна ситуация е изчакал преминаването на пешеходката, която от своя
страна също е имала техническа възможност да възприеме движението на автомобила
и да не навлезе на платното за движение. Срещу водача е водено наказателно
производство, приключило със споразумение по НОХД № 673/ 2019 г., с което е
прието, че той виновно е нарушил правилата за движение по пътищата, при което по
непредпазливост е причинил на пешеходката средна телесна повреда.
В резултат на ПТП ищцата е претърпяла телесни увреждания както следва:
счупване на дясна пубисна кост, счупване на лява малкопищялна кост и счупване на
пета проходилна кост на левия крак. Тя е приета за болнично лечение, извършено й е
наместване на десен долен крайник под местна анестезия и рентгенов контрол,
извършена е гипсова имобилизация за 40 дни на ляв долен крайник, назначен е
постелен режим поради счупването на таза и й е проведена медикаментозна терапия.
Състоянието й и полаганите за нея грижи се установяват от показанията на разпитания
по делото като свидетел нейн син – св. Т. Х.. Според заключението на вещото лице по
приетата съдебно-медицинска експертиза травмите са довели до трайно затрудняване
движението на двата долни крайника за период от 2-3 месеца, като най-силни болки
пострадалата е изпитвала непосредствено след получаването им, като след
обездвижването те постепенно са намалели и отшумели. Болки със значителен
интензитет се търпят в продължение на 3-4 седмици при движения в областта на таза, а
също след премахване на имобилизацията в периода на раздвижване. Вещото лице
сочи, че болки с по-слаб интензитет могат да се усещат за по-дълъг период от време,
индивидуален при всеки човек, особено при физическо натоварване или промяна в
атмосферните условия.
Не е спорно по делото, че отговорността на водача на процесния лек автомобил
е била предмет на сключена със ЗАД „Алианц България“ застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, валидна към деня на ПТП. Не е спорно, че
пострадалата е отправила искане до застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение, такова й е било определено в размер на 22 000 лв. за причинените й
неимуществените вреди и в размер на 172.95 лв. за имуществените такива, но не й е
изплатено поради несъгласие с определения размер.
При така изяснената фактическа обстановка предявеният от С. И. П. иск с
правно основание чл.432 ал.1 КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение е
основателен, предвид осъществяване на всички елементи на фактическия състав,
обуславящ ангажирането отговорността на застрахователя за репариране на
3
причинените от застрахования при него деликвент вреди: извършено противоправно
деяние от лице, отговорността на което е предмет на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
ответното застрахователно дружество, вредоносен резултат – причинени
неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
деянието и вина на извършителя. Във въззивното производство не са наведени
оплаквания в тази насока срещу първоинстанционното решение, включително не се
прави оплакване досежно определените от съда размери на дължимите на ищцата
обезщетения за неимуществени вреди – 37000 лв. и за имуществени вреди – 172.95 лв.,
а спорът е сведен само до наличието или не на съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалата и оттам – наличие на основание за редуциране на определените от
съда обезщетения. Пред ОС – Русе с отговора на исковата молба жалбоподателят е
посочил като принос на пострадалата за настъпване на вредите единствено нейното
поведение като пешеходец – предприемане на внезапно пресичане на платното за
движение в момент, в който не е било безопасно, без съобразяване с разстоянието до
приближаващото се превозно средство, въпреки че е имала възможност своевременно
да го възприеме. Според него това нейно поведение е в нарушение на установените в
ЗДв.П разпоредби – чл.113 ал.1 т.1 и чл.114 т.1 и 2 и е довело до настъпването на
вредите. Застрахователят не е сочил като форма на съпричиняване натоварването от
пострадалата непосредствено след сблъсъка на увредения от ПТП долен крайник и
дали това обстоятелство по някакъв начин се е отразило на степента на полученото
увреждане не е изследвано по делото. То не може да бъде обсъждано и от въззивния
съд, пред който възражението е заявено за първи път.
Съдът в настоящия му състав намира направеното възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат за основателно. За да е налице съпричиняване по смисъла на
чл.51 ал.2 ЗЗД пострадалият трябва обективно със свои действия или бездействия да е
допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване, т.е. вредоносните последици не са резултат само и единствено от
неправомерното поведение на деликвента, а са обусловени наред с него и от конкретно
установен принос на пострадалия. Съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на него цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Изясненият от вещото лице по автотехническата експертиза
механизъм на ПТП и съответно на получаване на травмите не е оспорен по делото,
като съдът приема заключението му за компетентно и обосновано, годно правните
изводи на съда да бъдат формирани въз основа на него. Експертът дава заключение, че
както водачът на МПС не се е съобразил с появилата се внезапно след приключване на
преминаването на останалите пешеходци пешеходка, така и последната не се е
съобразила с факта, че процесният автомобил вече е потеглил. И двамата участници в
движението не са съобразили поведението си с конкретната пътно-транспортна
4
ситуация, като всеки от тях е имал възможност да избегне настъпването на вредите,
ако беше изчакал другия да приключи предприетото действие. Пострадалата
пешеходка е възприела, че всички автомобили са спрели пред пешеходната пътека и
изчакват пресичането на пътното платно по нея от пешеходците, при което субективно
е преценила, че и тя може да премине. Но в момента, в който и тя е предприела
пресичане, останалите пешеходци вече са приключили пресичането и спрелите
автомобили са предприели потегляне. Нейната субективна преценка очевидно не е
съответствала на обективната ситуация. С оглед това, съдът приема за доказано, че
пострадалата в качеството й на участник в движението – пешеходец е нарушила
императивно вмененото й с чл.113 ал.1 т.1 ЗДвП задължение преди да навлезе на
платното за движение да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства.
Пострадалата е допринесла за настъпването на вредите, но при отчитане на факта, че
съгласно заключението на вещото лице действията на виновния водач на МПС и на
пострадалата са предприети с изключително минимална разлика от десетки от
секундата, т.е. почти едновременно, съдът счита, че приносът на пострадалата следва
да бъде преценен на 25 %. Определеният от съда размер на обезщетение следва да бъде
редуциран с този процент, при което обезщетението за претърпени от нея
неимуществени вреди е дължимо в размер на 27 750 лв., а това за имуществени вреди –
в размер на 129.71 лв.
По така изложените съображение, с оглед формираните различни правни изводи
относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, решението на ОС –
Русе следва да бъде отменено в частта за присъдено обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за сумата над 27 750 лв. до присъдения размер 37 000 лв. и за
присъденото обезщетение за имуществени вреди за сумата над 129.71 лв. до 172.95 лв.,
със законната лихва върху тези суми, считано от 18.06.2019 г. до окончателното
изплащане, като следва да се постанови отхвърляне на предявения от С. И. П. иск за
тези суми.
По разноските: При този изход на спора във въззивното производство на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски за заплатени
държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от жалбата
му – сумата 975 лв. С оглед изхода на спора следва да бъде изменено решението на
първоинстанционния съд в частта за присъдените в тежест на ЗАД „Алианц България“
разноски, като бъде отменено в частите за присъждане в полза на адв. Е. Т. от АК –
Русе на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство на адвокатско възнаграждение над 1363 лв. до 1490.14 лв. и за
заплащане в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС – Русе на държавна
такса над 1160 лв. до присъдената сума 1530 лв.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 152/ 01.06.2020 г. по Гр.д. № 547/ 2019 г. по описа на ОС – Русе
в частта, с която съдът е осъдил ЗАД „Алианц България“ да заплати на С. И. П. сумата
над 27 750 лв. до 37 000 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на настъпило на 25.05.2018 г. ПТП и сумата над
129.71 лв. до 172.95 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, със
законната лихва върху тези суми, считано от 18.06.2019 г. до окончателното
изплащане, както и в частта за осъждане на ЗАД „Алианц България“ да заплати на адв.
Е. Т. от АК – Русе адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. за
безплатно процесуално представителство над 1363 лв. до 1490.14 лв. и да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС – Русе държавна такса над 1160
лв. до 1530 лв., вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. И. П. против ЗАД „Алианц България“ искове за
присъждане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие на
настъпило на 25.05.2018 г. ПТП за сумата над 27 750 лв. до 37 000 лв. и на
обезщетение за имуществени вреди за сумата над 129.71 лв. до 172.95 лв., със
законната лихва върху тези суми, считано от 18.06.2019 г. до окончателното
изплащане, като неоснователни в тези им части.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 152/ 01.06.2020 г. по Гр.д. № 547/ 2019 г. по
описа на ОС – Русе в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА С. И. П. с ЕГН ********** от гр. Русе, ул. ********, да заплати на
ЗАД „Алианц България“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ********, сумата 975 /деветстотин седемдесет и пет/ лв.,
представляваща направените разноски за заплатени държавна такса и адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от жалбата.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7