Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./04.03.2021
г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито
съдебно заседание, проведено на дванадесети февруари две хиляди
и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря С. Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
14890 по описа за
2019 година, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по Глава
тринадесета от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена
от П.В.Г., ЕГН ********** срещу „В.Б.“ ООД, ЕИК:**за осъждане на ответника да
заплати на ищеца стойността на разликата между реално изплатеното и заработено
трудово възнаграждение за отработени от ищеца часове, съобразно минималните
часови трудови възнаграждения (минимална часова ставка) за строителния отрасъл
в провинция *** за отделни месеци в периода от м.08.2016 г. до 02.2018 г., както
следва: м. 08.2016 г. за отработени 200 часа дневен труд - 1401 евро и за 29
часа положен извънреден труд - 629 евро; за м. 09.2016 г. за отработени 240
часа дневен труд - 1719.00 евро и за 29 часа извъреден
труд -629 евро; за м. 10.2016 г. за отработени 119 часа дневен труд - 797 евро,
за отработени 117 часа нощен труд - 1183.00 евро и за 48часа извънреден труд
-1041.00 евро, или общо сумата 3021.00 евро; за м. 11.2016 г. за отработени 82
часа дневен труд - 1185.00 евро, за 176 часа нощен труд - 1257.00 евро и за 36
часа извънреден труд - 780.00 евро; за м. 12.2016 г. за отработени 81 часа
дневен труд - 150.00 евро, за отработени 48 нощен труд 864.00 евро и за 28 часа
положен извънреден труд - 607.00 евро; за м. 04.2017 г. за отработени 213 часа
дневен труд - 1428 евро и за 49 часа извънреден труд - 1080.00 евро; за м.
05.2017 г. за отработени 133 часа дневен труд - 1012.00 евро и за 12 часа
извънреден труд - 267.00 евро; за м. 06.2017 г. за отработени 220 часа дневен
труд - 1706.00 евро и за 15 часа извънреден труд - 331.00 евро; за м. 07.2017
г. за отработени 232 часа дневен труд - 1765.00 евро и за 21 часа извънреден
труд - 463.00 евро; за м. 08.2017 г. за отработени 44 часа - 361.00 евро; за м.
09.2017 г. за отработени 239 часа - 1829.00 евро и за 20 часа извънреден труд
-441.00 евро; за м. 10.2017 г. за отработени 232 часа - 1803.00 евро и за 6
часа извънреден труд - 132.00 евро; за м. 01.2018 г. за отработени 206 часа
дневен труд - 1541.00 евро и за 22 часа извънреден труд - 493.00 евро; за м.
02.2018 г. за отработени 175 часа дневен труд - 1401 евро и за 5 часа
извънреден труд - 112.00 евро, както и сумата от 2887 евро, представляващи
обезщетение за неизползван от ищеца платен годишен отпуск от 20 работни дни за
2016 г.; сумата от3137.00 евро, представляващи обезщетение за неизползван от
ищеца платен годишен отпуск от 20 работни дни за 2017 г. и сумата от 2898.00
евро, представляващи обезщетение за неизползван от ищеца платен годишен отпуск
от 20 работни дни за 2018 г., ведно със законната лихва върху гореописаните
суми (главници) от датата на подаване на исковата молба в съда (19.09.2019 г.)
до окончателното изплащане на задължението
Ищецът твърди, че в процесния
период от 08.2016 г. до 02.2018 г. е бил в трудово правоотношение с ответното
дружество, като е бил командирован във Федерална Република Германия /ФРГ/,
където е полагал труд в строителния отрасъл на длъжност „Арматурист" с
място на работа - арматурен цех в гр. ***, провинция ***
- ***, ФРГ. Ищецът навежда
твърдения, че за положения от него дневен, нощен и извънреден труд в процесния период от 08.2016 г. до 02.2018 г., е получавал
възнаграждение от по 6,50 евро на час, вместо минималната часова ставка за
същата длъжност в строителния отрасъл в провинция ***която 2016 г. била 14,45
евро/час, за 2017 г. 14,70 евро/час; за
2018г. – 14,95 евро/час. Отделно от това не му било заплащано възнаграждение за
положени нощен и извънреден труд, както и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск от по 20 работни дни за 2016 г., 2017 г., 2018 г. В тази връзка
се твърди, че размерът на претендираното обезщетение
за неизплатен редовен годишен отпуск било изчислено на база дължимото минимално
брутно трудово възнаграждение за ФРГ за заеманата от ищеца длъжност „Арматурист“
в строителния отрасъл. В обстоятелствената част на исковата молба и в уточнителна молба, са посочени конкретно претендираните помесечно суми за
отработени брой часове за дневен и извънреден труд за всеки месец, включен в
исковия период. Посочени са и месечните трудови възнаграждения, заплатени на
ищеца от ответника от началото на трудовото му правоотношение.
Направено
е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира
се присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В
законоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът
не оспорва, че в процесния период от 08.2016 г. до
02.2018 г. ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество;
че ищецът е бил назначен на длъжност „арматурист" и в процесния
период е бил командирован във ФРГ, като е полагал труд в арматурен цех
(арматурен двор/bigenplatz) в гр. ***, провинция ***, ФРГ; че трудовото
правоотношение на ищеца е било прекратено, считано от 01. 01. 2019 г. Оспорва всички останали фактически
твърдения на ищеца и по - конкретно и изрично следните: посочените в исковата
молба брой отработени часове дневен, нощен и извънреден труд помесечно и общо за целия процесен
период от 08.2016 г. до 02.2018 г.; Оспорва, че ищецът е полагал извънреден и
нощен труд в процесния период от 08.2016 г. до
02.2018 г., евентуално, че положеният не му е бил заплатен; че в процесния период от 08.2016 г. до 02.2018 г. на ищеца е
било заплащано почасово трудово възнаграждение от 6, 50 евро/час, както и че
положеният от него извънреден труд му е бил заплащан по същата часова ставка.
Оспорва се твърдението на ищеца, че
последният е полагал труд в строителния отрасъл в Германия, съответно че
дължимите му минимални възнаграждения за един отработен час за извършваната от
него работа възлизат съответно на 14, 45 евро/час за 2016 г., 14, 70 евро/час
за 2017 г. и 14, 95 евро/час за 2018 г. Оспорва се и твърдението на ищеца, че
не е ползвал платения си годишен отпуск за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.,
съответно ако има неизползван – твърдението, че ответникът не е бил обезщетен
за неизползването му. От своя страна ответникът навежда следните фактически и
правни доводи: На първо място се твърди, че към месец август 2016 г. ищецът е
бил командирован в гр.***, Германия, за периода от 01. 11. 2015 г. до 31. 10.
2017 г. с продължителност на командировката от 730 дни, с цел да изработва
арматурна заготовка по предварително зададени размери и да я подготвя за
транспортиране. Посочва се, че след това с допълнително споразумение от 02. 01.
2018 г. към трудовия договор, считано от 07.01.2018 г., ищецът бил изпратен да
изпълнява трудовите си задължения като арматурист в арматурни дворове в гр. ***, Германия за
периода от 07. 01. 2018 г. до
06. 01. 2020 г. и по-конкретно – в арматурен двор на ул. „*** гр.***. С допълнителното
споразумение било уговорено, че брутното трудово месечно възнаграждение на
работника ще бъде 8, 84 евро/час, а положеният извънреден труд ще се заплаща по
125 % върху договорената часова ставка. Заявява се още, че в процесния период от 08.2016 г. до 02.2018 г., ищецът е бил
в отпуск поради временна неработоспособност за общо заболяване (болничен),
поради което не полагал труд в Германия, както следва: от 09.01.2017 г. до
22.01.2017 г.; от 23.01.2017 г. до 06.02.2017 г.; от 07.02.2017 г. до
14.02.2017 г.; 01.03.2017 г. до 05.04.2017 г.; от 14.08.2017 г. до 15.09.2017
г.; от 06.11.2017 г. до 19.11.2017 г.; от 20.11.2017 г. до 19.12.2017 г.; от
20.12.2017 г. до 27.12.2017 г.; от 28.12.2017 г. до 06.01.2018 г. В допълнение
се излага, че в периода от 15. 02. 2017 г. до 28. 02. 2017 г. ищецът бил в
неплатен отпуск, поради което не полагал труд и не е получава трудово
възнаграждение. Не се оспорва, че трудовото правоотношение на ищеца било
прекратено по реда на чл. 325, ал. 1 КТ, считано от 01.01.2019
г. По отношение на почасовото трудово възнаграждение, ответникът посочва, че за
времето, през което е бил командирован и полагал труд във ФРГ на длъжност
„арматурист“ в периода от 08.2016 г. до 02. 2018 г., ищецът е получавал
почасово трудово възнаграждение в размер на 8, 50 евро/час бруто и 125 % от
това възнаграждение за извънреден труд, равно на 10, 63 евро/час бруто за 2016
г.; а за 2017 г. и 2018 г. е получавал по 8, 84 евро/час бруто и 125 % от това
възнаграждение за извънреден труд, равно на 11.05 евро/час бруто. В тази връзка
се посочва, че тези възнаграждения за един отработен час съответствали на
нормативно определената минимална часова ставка на брутното трудовото възнаграждение
в Германия в процесния период. Вследствие на горното,
ответникът е конкретизирал подробно в писмения отговор сумите, които е заплатил
бруто/нето за претендираните месеци от 08.2016 г. до
02.2018 г.
Ответникът
оспорва твърденията на ищеца, че трудовото възнаграждение на ищеца се дължи
съобразно посочените часови ставки в исковата молба - 14, 45 евро/час за 2016
г.; 14,70 евро за 2017 г. и 14.95 евро за 2018 г., с основния аргумент, че
ищецът никога не е полагал труд в строителния отрасъл в *** По-конкретно се твърди, че ищецът е бил
командирован в Германия от „***" ООД във
връзка с договори от 18. 03. 2013 г. и 21. 08. 2016 г. (и анекси към тях),
сключени от работодателя му с възложителя ******" ***. По силата на тези договори
немското търговско дружество възложило на българското работа по огъване и
рязане на конструкционна стомана (без арматурни
работи, полагане и армиране и други строителни работи) в арматурен двор (Bigenplatz), находящ се на ул. „***, гр.***, като съгласно
договора поръчката включвала освен рязането и огъването на армировката, така
също и разтоварването, товаренето и кръстостания
превоз на материала, както и допълнителните услуги, изброени в т. 5 от
договора. Командированите от ответното дружество работници в Германия,
включително и ищецът, извършвали възложената на „***" ООД работа, която
включвала рязане и огъване на армировката на специални машини и нейното
подготвяне за товарене на транспортни средства, като в тази дейност не влизали
арматурни работи, свързани с полагане/влагане на армировката в кофража на
строежи и армиране, както и каквито и да е други строителни работи. В
допълнение на горното, ответникът заявява, че ищецът е полагал труд в
арматурния двор на ул*** гр.***, който не
представлявал нито строителна площадка, нито строителен обект, нито строеж по
смисъла на българското и/или немското законодателство, а цех за огъване и
рязане на арматурна заготовка. Затова и в допълнителните споразумения и в
заповеди за командироване, било изрично посочено, че длъжността на ищеца е
„арматурист в арматурни дворове", а целта на командироването му била
„изработване на арматурна заготовка по предварително зададени размери и
чертежи, както и подготовка за транспортирането й". В продължение на
горните твърдения, ответникът посочва, че извършваната от Г. работа за ищцовото дружество в Германия не попадала в предметния
обхват на браншовите трудови договори в областта на строителството в Германия,
а от там и тези трудови договори са неотносими към
размера на дължимото му в Германия минимално почасово трудово възнаграждение за
строителния отрасъл. По тези съображения ищецът е получавал за дейността си по
време на командировката си в Германия минималното почасово трудово
възнаграждение в страната. Отделно от горното, ответникът заявява, че в периода
от август 2016 г. до декември 30.12.2016 г. не са били приети и не са действали
разпоредбите на чл. 121а, ал. 5 КТ, вр. чл. 121, ал.
6, т. 1 КТ, поради което на ищеца било дължимо трудовото възнаграждение,
посочено в допълнителни споразумения към трудовия договор от 05.08.2016 г. и от
17.12.2016 г., а не минималното трудово възнаграждение в Германия. По отношение
претенцията за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
ответникът описва подробно дните за съответния месец, през които ищецът е бил в
отпуск и заплатеното трудово възнаграждение, както и неизползваният платен
годишен отпуск от ищеца за 2016 г., 2017 г., 2018 г. ищецът ползвал платен
годишен отпуск.
Направено
е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира
се присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В
съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковата молба. В последното съдебно заседание от 12.02.2021 г. е допуснато
изменение на исковете, както следва: -м.08.2016 г. незаплатено трудово възнаграждение - 2696.14 евро и възнаграждение за
положен извънреден труд - 589.82 евро;
м.09.2016 г. неизплатено трудово възнаграждение - 2489.86 евро и възнаграждение за извънреден труд - 1283.72 евро; м.10.2016 г. неизплатено
трудово възнаграждение - 2278.35 евро
и възнаграждение за извънреден труд - 1665.36
евро; м.11.2016 г. неизплатено трудово възнаграждение - 2080.78 евро и възнаграждение за
извънреден труд - 1595.97 евро;
м.12.2016 г. неизплатено трудово възнаграждение - 2531.95 евро и възнаграждение за извънреден труд - 694.95 евро; м.04.2017 г. неизплатено
трудово възнаграждение - 1939.93 евро
и възнаграждение за извънреден труд - 1469.24
евро; м. 05.2017 г. неизплатено трудово възнаграждение - 2093.79 евро; м.06.2017 г. неизплатено
трудово възнаграждение - 3021.05 евро;
м.07.2017 г. неизплатено трудово възнаграждение - 2632.59 евро и възнаграждение за извънреден труд - 788.37 евро; м. 08.2017 г. неизплатено
трудово възнаграждение -1107.00 евро
и възнаграждение за извънреден труд - 35.84
евро; м. 09.2017 г. неизплатено трудово възнаграждение -986.54 евро и
възнаграждение за извънреден труд - 1254.23
евро; м. 10.2017 г. неизплатено трудово възнаграждение - 2841.17 евро; м.11.2017 г. неизплатено
трудово възнаграждение - 361.20 евро;
м. 01.2018 г. неизплатено трудово възнаграждение - 3960.00 евро; м. 02.2018 г. неизплатено трудово възнаграждение - 3237.40 евро.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител,
ответникът поддържа отговора на искова молба.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
От
представения по делото Трудов договор № 357/10.02.2011 г. се установява, че
между ищеца и ответника е сключен индивидуален трудов договор, по силата на
който ищецът е назначен в дружеството - ответник на длъжност „Арматурист“, на
месечно възнаграждение 2000 лева, допълнително възнаграждение за продължителна
работа в размер на 0,6 %, с падеж на възнаграждението до края на следващия
месец, платен годишен отпуск 20 работни дни и уговорен осем часов пълен работен
ден.
Въз
основа на издадените от ответника Заповед № 359/01.11.2015 г. и Заповед №
357/02.01.2018 г. и сключени между страните допълнителни споразумения от
09.01.2015 г., 02.10.2015 г., 05.08.2016 г., 17.12.2016 г. и 02.01.2018 г.
ищецът е командирован в ФРГ, гр. ****, арматурен двор за периода от
01.11.2015 г. до 31.10.2017 г., съответно периода от 07.01.2018 г. до
06.01.2020 г. на длъжност „Арматурист“ със задача изработка на арматурна
заготовка по предварително зададени чертежи и платеният годишен отпуск е
увеличен на 25 дни.
С
Заповед № 569/2018 г., издадена от ответника трудовото правоотношение на ищеца
е прекратено, считано от 01.01.2019 г.
По
делото са представени болнични листи, длъжностна характеристика на работника и
превод на немския Закон за командированите в страната работници.
Представени са преведени
на български език фишове за целите 2016 г. и 2017 г., както и за месеците януари
и февруари на 2018 г.,
от които
се установява какви начисления за работна заплата
са били правени
от ответника.
По делото са
представени преводи от три броя писма от немски орган Фонд за ваканции и
компенсации на заплати за строителната индустрия, съответно от 1999 г., 2000 г.
и от 2020 г. написани в отговор на писмата изпратени от ответника до органа. От
тези писма е посочено, че дружеството на ответника не е задължено да извършва
вноски за ваканционни фондове, тъй като извършва единствено дейност по рязане и
огъване на стомана в завод, без допълнителни строителни работи и следователно
няма строителни дейности по смисъла на Федералния рамков договор за
строителство.
По делото са
приложени преведени извлечения от сайтове /zoll online – Ubersicht
Brauchen-Mindestohn, www.soka-bau.de с посочване на
размерите на минималните трудови възнаграждения в различните браншове, в
различните периоди.
По делото е
приложено извлечение от сайта www.soka-bau.de, представляващо списък на строителните
дейности, като от същия е видно, че Армировъчните работи /огъване и усукване на
стомана/ представляват строителна дейност само при едновременен монтаж на
строежа.
От
заключението по изготвената съдебно - счетоводна експертиза и допълнителната
такава се установява, че в периода от месец август на 2016 г. до месец февруари
на 2018 г. ищецът е отработил 1588 часа /в рамките, на които заключението е
взело предвид периода от месец август до края на месец декември на 2016 г.,
включващ 760 часа, в който разпоредбата на чл. 121а не е действала/, като
брутното му трудово възнаграждение, при условие, че е работил в строителния
отрасъл е в размер на 32975,95 евро, респ. 41419,70 евро за дневен труд,
съобразно двата дадени в заключението варианта, размерът на положения
извънреден труд е 704,36 евро, респ. 909,31 евро, съобразно двата варианта в
заключението, като за процесния период нощен труд не
е полаган, а брутното му трудово възнаграждение, при условие, че не е работил в
строителния отрасъл е в размер на 26451,66 лева, размерът на положения
извънреден труд е 575,79 евро или общо 27027,45 евро, а начисленото за изплащане
от ответника е в размер 27880,49 евро, като за процесния
период нощен труд не е полаган. Брутното трудово възнаграждение на ищеца при
условие, че е бил в бранша „Производство на метални изделия“ е в размер от
66393,07 евро. По отношение на претенцията за обезщетение за неползван платен
годишен отпуск от заключението се установява, че при условие, че ищецът е
работил в бранша „Производство на метални изделия“ на същия се дължи
обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер от 1574,40 евро за осем
работни дни или 64 часа, а извън този бранш общо обезщетението за неплатен
годишен отпуск за положен труд в България и в Германия е в размер от 1626,56
евро, което е било изплатено на ищеца. Съдът дава вяра на заключението, тъй
като същото е пълно и кореспондиращо с доказателствата по делото.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът
достига до следните правни изовди:
Предявени са искове с правно основание чл. 128 т. 2 вр. чл. 121а ал. 1 т. 1 вр. ал.
4, чл. 261 вр. чл. 140, чл. 262 и чл. 224 вр. чл. 121а ал. 1 т. 1 от КТ.
По
отношение на исковете по чл. 128 т. 2 вр. чл. 121а ал. 1 т. 1 вр. ал.
4.
Според чл. 128 т. 2 от КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа, а според чл. 121а ал. 4 от КТ в случаите по ал. 1 т. 1 на същия член за
срока на командироването или на изпращането на работника или служителя се
осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени
за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата
държава.
За уважаване на
предявения иск, ищецът следва да установи наличието на твърдяното в исковата
молба трудово правоотношение с ответника, по силата на което ищецът е заемал
твърдяната длъжност в строителен отрасъл, както и че за срока на исковия период
е бил командирован в ФРГ, гр.***, провинция ***, изпълнението на трудовите си
задължения през процесния период и размера на
исковата претенция.
Не е спорно между
страните, а и ангажираните писмени доказателства сочат, че на 10.02.2011 г. е
възникнало трудово правоотношение по Трудов договор № 357/10.02.2011 г., по
силата на което ищецът е приел да изпълнява длъжността „Арматурист“, на месечно
възнаграждение 2000 лева, допълнително възнаграждение за продължителна работа в
размер на 0,6 %, с падеж на възнаграждението до края на следващия месец, платен
годишен отпуск 20 работни дни и уговорен осем часов пълен работен ден.
Не е спорно и че през
2016 г. ищецът е командирован по силата на Заповед 359/01.11.2015 г. в ФРГ, гр.***
за периода от 01.11.2015 г. до 31.10.2017 г. със задача да изработва арматурна
заготовка по предварително зададени размери, а със Заповед № 357/02.01.2018 г.
ищецът е командирован на същото място със същата задача за периода от
07.01.2018 г. до 06.01.2020 г.
Спорен по настоящото
дело е въпросът дали дейността осъществявана от ищеца в ФРГ има характера на
строителна дейност или не, доколкото това значително рефлектира върху
минималните почасови ставки въз основа, на които се определя възнаграждението
на ищеца. Ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване, че
заеманата от него длъжност и изпълняваната дейност на тази длъжност
представлява дейност в строителния отрасъл, независимо от разпределената му с
доклада доказателствена тежест в тази насока.
Обратно, по делото са ангажирани доказателства, които съдържат индикация, че
дейността осъществявана от ищеца не попада в строителния отрасъл. Така в
писмата от Фонд за ваканции и компенсации на заплати за строителната индустрия от
1999 г., 2000 г. и от 2020 г. е посочено, че дружеството на ответника не е
задължено да извършва вноски за ваканционни фондове, тъй като извършва
единствено дейност по рязане и огъване на стомана в завод, без допълнителни
строителни работи и следователно няма строителни дейности по смисъла на
Федералния рамков договор за строителство. Освен това по делото е приложено
извлечение от сайта www.soka-bau.de, представляващо списък на строителните дейности, като от
същия е видно, че Армировъчните работи /огъване и усукване на стомана/
представляват строителна дейност само при едновременен монтаж на строежа. По
делото се установи, че мястото на работа на ищеца е било в арматурен цех, а не
на строителен обект. По тези съображения, съдът приема, че осъществяваната от
ищеца дейност не притежава характера на строителна дейност и трудовото
възнаграждение следва да бъде определено въз основа на минималните почасови
ставки в ФРГ, гр.***, провинция ***, извън строителния отрасъл.
От заключението по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца, при условие, че не е работил в строителния отрасъл е в
размер на 26451,66 лева, размерът на положения извънреден труд е 575,79 евро
или общо 27027,45 евро, а начисленото за изплащане от ответника е в размер
27880,49 евро. Твърденията, респ. оспорванията на
ищеца не са в смисъл, че ответникът изобщо не му е заплатил трудово
възнаграждение по минимални почасови ставки извън строителния отрасъл, а са
относно това, че същият не му е заплатил разликата между реално изработеното и
заработеното по минимални почасови ставки във ФРГ в строителния отрасъл. По
тези съображения, съдът приема, че дължимото на ищеца възнаграждение за дневен
труд, изчислено по минимални почасови ставки във ФРГ за дейност извън
строителния отрасъл са били изцяло изплатени от ответника. Съдебно-счетоводна
експертиза в частта, в която се обсъжда размерът на възнаграждението на ищеца,
при условие, че същият е заемал длъжност в бранша „Производство на метални
изделия“ не следва да се обсъжда, доколкото представлява доказателствено
средство депозирано по ненаведени в законоустановения
срок твърдения. Такова твърдение ищецът не е навел с депозиране на исковата
молба, а едва с молба от 14.09.2020 г., след
провеждане на третото съдебно заседание по делото. Предвид това същото се явява
преклудирано и не следва да се обсъжда.
По изложените
съображения предявеният от ищеца иск за трудово възнаграждение за положен
дневен труд се явява неоснователен и следа да бъде отхвърлен изцяло.
По
искове с правно основание чл. 261 КТ.
За
уважаване на предявения иск, ищецът следва да установи, че в процесния период е полагал нощен труд, както и размера на
претенцията си. Претенцията е оспорена от ответника, като от заключението по
извършената съдебно – счетоводна експертиза се установи, че за целия исков
период нощен труд не е полаган от ищеца, поради което и на същия не се дължи
възнаграждение за нощен труд.
По
изложените съображения искът за присъждане на трудово възнаграждение за положен
нощен труд е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на исковете с правно основание чл. 262 от КТ.
За
уважаване на предявения иск, ищецът следва да установи, че в процесния период е полагал извънреден труд, както и размера
на претенцията си.
От
заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
брутното трудово възнаграждение на ищеца, при условие, че не е работил в
строителния отрасъл е в размер на 26451,66 лева, размерът на положения
извънреден труд е 575,79 евро или общо 27027,45 евро, а начисленото за
изплащане от ответника е в размер 27880,49 евро. Предвид изложеното и с оглед
това, че твърденията, респ. оспорванията на ищеца не са, че ответникът не му е заплатил
изобщо трудово възнаграждение по минимални почасови ставки извън строителния
отрасъл, а са относно това, че същият не му е заплатил разликата между реално
изработеното и заработеното по минимални почасови ставки във ФРГ в строителния
отрасъл, съдът приема, че начисленото в полза на ищеца възнаграждение за
извънреден труд е било реално изплатено, поради което предявеният иск за
трудово възнаграждение за положен извънреден труд е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По
отношение на исковете с правно основание чл. 224 вр.
чл. 121а ал. 1 т. 1 от КТ.
Според
чл. 224 ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за
който не е погасено по давност.
За
уважаване на предявения иск следва да бъде установено, че процесното
трудово правоотношение е било прекратено, че след прекратяването му е останал
неизползван платен годишен отпуск и размера на обезщетението по чл. 224 от КТ.
По
делото не се спори, а и от Заповед № 569/2018 г., издадена от ответника
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 01.01.2019 г. От заключението по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че за дейността осъществена от ищеца
/извън строителния отрасъл/ през 2016 г., 2017 г. и 2018 г., общо обезщетението
за неплатен годишен отпуск за положен труд в България и в Германия е в размер
от 1626,56 евро, което е било изплатено на ищеца.
По
изложените съображения предявеният иск по чл. 224 от КТ е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По
разноските.
Предвид
това, че ищецът по делото е страна освободена от такси и разноски по чл. 83 ал.
1 т. 1 от ГПК, същите следва да останат в тежест на съда.
С
оглед изхода на делото в полза на ответника се полагат сторените
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК. Ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 5452,67 лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски, от които сумата от 477,75 лева за депозит
за вещо лице, сумата от 168,42 лева за превод на документи, сумата от 6,50 лева
за съдебно удостоверение и сумата от 4800 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.В.Г.,
ЕГН ********** с адрес *** срещу „В.Б.“ ООД, ЕИК **със седалище и адрес на
управление *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 34257,75
евро, представляваща остатък от неизплатено основно трудово
възнаграждение за периода от м.08.2016 г. до м.02.2018 г. по сключения между
страните Трудов договор № 357/10.02.2011
г. /и анексите към него/, на основание чл. 128 т. 2 вр.
чл. 121а ал. 1 т. 1 вр. ал. 4 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.В.Г.,
ЕГН ********** с адрес *** срещу „В.Б.“ ООД, ЕИК **със седалище и адрес на
управление *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3304 евро,
представляваща остатък от неизплатено основно трудово възнаграждение за нощен
труд за периода от м.08.2016 г. до м.02.2018 г. по сключения между страните Трудов договор № 357/10.02.2011 г. /и
анексите към него/, на основание чл. 261 вр. чл. 140
от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.В.Г., ЕГН **********
с адрес *** срещу „В.Б.“ ООД, ЕИК **със седалище и адрес на управление *** за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9377,50 евро представляваща остатък от неизплатено основно трудово
възнаграждение за извънреден труд за периода от м.08.2016 г. до м.02.2018 г. по
сключения между страните Трудов договор № 357/10.02.2011 г. /и анексите към
него/, на основание чл. 262 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.В.Г.,
ЕГН ********** с адрес *** срещу „В.Б.“ ООД, ЕИК **със седалище и адрес на
управление *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8922
евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2016
г., 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 60 дни по сключения между страните Трудов
договор № 357/10.02.2011 г. /и анексите към него/, на основание чл. 224 вр. чл. 121а ал. 1 т. 1 от КТ.
ОСЪЖДА П.В.Г., ЕГН ********** с адрес ***
да заплати на „В.Б.“ ООД, ЕИК **със седалище и адрес на управление *** сумата от 5452,67 лева /пет хиляди
четиристотин петдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :