№ 142
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501080 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 1
ПЗРГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Т. К. срещу решение № 261786
от 11 декември 2020г. по гр. д. № 15639/2018г. на СГС, 8 състав. Релевират се
доводи за недопустимост на обжалваното решение поради разглеждане на
непредявен иск при грешна правна квалификация, а по същество за
неправилност на решението поради извода за недоказано извършване на СМР
от негова страна – в тази връзка жалбоподателят поддържа, че извършването
на разходи, моментът на извършването им и размера на тези разходи е
доказано чрез заключенията на изслушани по делото експертизи, а съгласието
на извършването им, дадено от ответника, е установено чрез гласните
доказателства, събрани чрез разпита на св. Б., а източникът на средства за
това е договор за кредит. Въпреки доводите и за недопустимост на
решението, иска отмяна на обжалвания акт.
С. Б. Б. е подал възражения срещу въззивната жалба.
С решението № 261786 от 11 декември 2020г. по гр. д. №
15639/2018г. на СГС, 8 състав съдът е отхвърлил предявените от М. Т. К.
1
срещу С. Б. Б. обективно съединени иск с правно основание чл. 72, ал. 1 и ал.
3 от ЗС – за осъждане на ответника да заплати сумата от 13 950 лева,
представляваща част от общата стойност на извършените през периода на
2006 и 2007г. подобрения за 23 100 лева /частичен иск/, в недвижим имот,
представляващ апартамент № 6, с местонахождение в гр. София, ж.к. „ ***“,
бл. 139А, вх. В, ет. 3, както и искане да бъде признато на ищеца право на
задържане на имота (наречено в исковата молба „отговорно пазене“), до
заплащане на претендираната сума; осъдил ищеца да заплати на
ответника, на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./, - сумата от
5 645, 37 лева (пет хиляди шестстотин четиридесет и пет лева и 37 ст.),
представляваща съдебни разноски по делото.
До образуването на посоченото първоинстанционно гражданско дело,
по което е постановено обжалваното в настоящото производство решение, се
е стигнало по следния начин:
По исковата молба на М. Т. К. срещу С. Б. Б. е било образувано гр. д.
№ 14301/2007г. на СРС, 46 състав. С решение, постановено по това дело,
съдът е отхвърлил иска, предявен като частичен, за заплащане на основание
чл. 72 ЗС на сумата 13 590 лв. при общ твърдян на вземането от 23 100 лв. –
подобрения, извършени в апартамент № 6, с местонахождение в гр. София,
ж.к. „ ***“, бл. 139А, вх. В, ет. 3, като е присъдил разноски в тежест на ищеца.
С решение № 5417 от 23.07.2012г. по гр. д. № 682/2012г. на СГС, ГО,
IV Г състав, след частична отмяна на посоченото решение на СРС, в частта, в
която искът е отхвърлен до размера от 11 158, 96 лв., ответникът е осъден да
заплати на ищеца сума в размер на 11 158, 96 лв. на основание чл. 61, ал. 2
ЗЗД ведно със законната лихва от 18.06.2007г., за подобрения, извършени в
периода 2005-2006г. в апартамент № 6, в гр. София, ж.к. „ ***“, бл. 139А, вх.
В, ет. 3, като е присъдил разноски в тежест на ответника и на ищеца. Със
същото решение на СГС обжалваното пред него решение на СРС е оставено в
сила в останалата му част.
С решение по гр. д. № 1460/2012г. на ВКС, III ГО е отменено изцяло
решението № 5417 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 682/2012 г. на СГС и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ВКС е указал,
че съдът трябва да изложи мотиви относно основателността и начина на
определяне на репарацията, в това число да извърши разбор на
правнорелевантните факти като посочи как се формира присъжданата сума и
момента, към който тя се определя, въз основа на кои доказателства, дължи
ли се ДДС за подобрения в имота, извършени от физическо лице като краен
потребител; дължи ли се лихва, ако тя не е поискана. ВКС е посочил още, че
не са налице достатъчно доказателства за уважаване на исковата претенция на
новото основание в приетия от съда размер, при липса и на указания за
събиране на доказателства за подлежащите на доказване факти.
С влязло в сила (като необжалвано) решение по гр. д. № 386/2014г. на
СГС, ГО, II В състав, образувано след връщането на делото на въззивния съд
от ВКС, постановеното решение по гр. д. № 14301/2007г. от СРС, 46 състав е
било обезсилено. С това решение е прието, че цената на иска, след
2
допуснатото увеличение, надхвърля 10 000 лв. и на основание чл. 80, ал. 1,
б.“б“ ГПК (отм.), по реда на който подлежи на разглеждане делото, тъй като
исковата молба е подадена на 18.06.2007г. и на основание § 2, ал. 1 ПЗРГПК,
то следва да се разгледа от СГС като първа инстанция.
С обжалваното в настоящото производство решение, постановено по
гр. д. № 15639/2018г. от СГС, съдът е приел, че ищецът не е имал качеството
на добросъвестен владелец и, че по делото не е доказано извършването на
твърдените СМР.
За да се произнесе, след преценка на доказателства по делото и на
доводите на страните по реда на чл. 188 ГПК (отм.), въззивният съд взе
предвид следното:
М. Т. К., в исковата си молба от 18.06.2007г., поддържа, че от 16г.
добросъвестно владее и живее в апартамент № 6, с местонахождение в гр.
София, ЖК „***“, бл. 139А, вх. В, ет. 3. Имотът „владее и ползва“ по
договорка с вуйчо си Б. Б., който приживе заявил, че го оставя в негова
собственост, като след смъртта на вуйчо му през 1991г. уговорката била
потвърдена и от сина му С.Б., постоянно живущ в Русия, който предложил да
оформят документално собствеността върху имота, и никой от братовчедите
му не предявил права над него. Иска от съда да осъди ответника С.Б. да му
заплати сумата, представляваща направени от него разходи и увеличената
стойност на имота в размер на 4 300 лв. Искът е предявен като частичен при
твърдян размер на вземането от 23 100 лв. Иска от съда да постанови и да
задържи имота до заплащане на подобренията и разходите и вещта да остане
на отговорно пазене и съхранение при него. С молба, докладвана в съдебно
заседание на 28.10.2014г. при повторното разглеждане на въззивната жалба на
ищеца след връщането на делото от ВКС, ищецът е поискал присъждане на
законна лихва върху търсената сума (л. 103 от описа на СГС по в. гр. д. №
386/2014г.). С обжалваното в настоящото въззивно производство пред САС
решение съдът е приел, че не е валидно сезиран с искане за присъждане на
законна лихва.
С молба от 16.07.2007г. ищецът е уточнил по пера - местонахождение
и размер на направените от него, квалифицирани като подобрения, разходи,
както следва: в коридор, малка стая, баня, балкон хол, балкон стаи, хол, бокс,
с общо посочен размер на разходите 22 775 лв. без ДДС.
С молба от 24.06.2019г., по указания на съда по гр. д. № 15639/2018г.
относно конкретизиране на СМР и периода, през който са осъществени,
3
ищецът е посочил, че претендираните от него СМР са извършени в периода
2006г. – лятото на 2007г., до момента, в който е бил отстранен от имота. В
таблица към тази молба е посочил видове СМР в коридор, малка стая, баня,
балкони, голяма стая, хол и бокс, по обем, единична и обща стойност, които в
основни линии се припокриват с тези, посочени в молбата от 16.07.2007г.,
като недопустимо са прибавени и нови пера, напр. направа на осветителни
тела, ключове за осветление и контакти, звънец, инсталация, преработена от
баня в бокс, които не са част от основанието на иска. В молба от 17.10.2019г.,
подадена отново по указания на съда, ищецът е уточнил, че извършването на
СМР е започнало през м.09.2006г., като до 11.06.2017г. последно е извършвал
СМР в коридора; посочил е каква част от разходите претендира с частичния
иск с общ размер на търсената сума от 13 950 лв. (при допуснато увеличение
пред СРС до размера от 13 590 лв.).
В съдебно заседание на 10.02.2009г. (второ по делото заседание)
ищецът е посочил, че „искът е предявен на основание чл. 55 ГПК“, не
променя фактическото основание на иска, ответникът бил във владение на
имота и е налице „неоснователно обогатяване, което е за сметка на ищеца“. В
съдебно заседание на 10.02.2011г. е допуснато увеличение на иска до размер
на търсената сума от 13 590 лв. В хода на производството ищецът
многократно иска от съда да съобрази, че след подаване на исковата молба
правото му на собственост върху имота е отречено и, че той не може да бъде
добросъвестен владелец, поради което поддържа, че е извършвал подобрения
(СМР) в качеството си на държател.
Ответникът Б. е оспорил иска. Предприел е защита по същество, с
която цели отхвърлянето му – възразил е, че ищецът няма качеството на
добросъвестен владелец, че не са извършвани подобрения, не е давал
съгласие за такива, а евентуално са извършвани работи по поддръжка на
имота докато ищецът го е обитавал. Възразил е и, че ищецът му дължи
обезщетение за ползването на имота без основание и за пропуснати ползи.
Предявил е с възражение за прихващане, евентуално по своя характер, свое
вземане за обезщетение за ползване на апартамента за периода 01.07.1993г. –
31.12.2000г. в размер на 9 900 лв., като за периода до 11.08.2000г. сочи, че
обезщетението е съответно на притежаваните от него ½ ид. част от имота, а за
периода 12.08.2000г. – 31.12.2000г. за притежаваното от него изключително
право на собственост върху имота. В съдебно заседание на 28.10.2014г. по в.
гр. д. № 386/2014г. ответникът е направил възражение за погасяване по
давност на исковата претенция. В съдебно заседание на 28.04.2015г.
ответникът е направил възражение за погасителна давност за вземането за
4
лихви.
С молба на л.396 от описа на в. гр. д. № 386/2014г. ответникът Б. е
направил евентуално възражение за прихващане и с присъдени му вземания,
за които са издадени 4 изпълнителни листа, по които е предприето
изпълнение по изп. дело № 20127900401914, като се е позовал на
удостоверение, издадено по изп. дело, съгласно което към 22.02.2016г. общо
дължимата сума в полза на С.Б. с длъжници М.К. и С. Я. възлиза на 14 798, 02
лв. При повторното разглеждане на въззивната му жалба от СГС ищецът е
направил възражение за давност на вземанията, предявени с възражения за
прихващане.
От представените доказателства, относими за решаването на спора по
същество, е установено следното:
Б. Б. е придобил собствеността върху процесния имот с нотариален акт
за собственост върху жилище, построено от ЖСК, - № 47, XXXIV, дело
1732/88г. (чл. 35, ал. 2 ЗЖСК). Наследници на Б. Б., починал през 1991г.,
съгласно удостоверение за наследници, са неговите низходящи - три деца,
измежду които ответникът Б., наследник и на майка си А. Б., починала преди
съпруга си Б. Б. (с когото са сключили граждански брак през 1976г. – така
свидетелство за сключване на брак) също през 1991г.
С договор за продажба, извършен на 11.08.2000г. с нотариален акт №
157, том І, peг. № 2681, дело № 147/2000г., две от децата на Б. Б. са
прехвърлили собствената си ½ ид. част от имота (чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1 ЗН
вр. чл. 27 СК) на С.Б. от 1998г. с българско гражданство (както е
удостоверено в НА).
С нотариална покана, за която е удостоверено, че е връчена на ищеца
на 19.02.2001г., С.Б. е поканил ищеца и трето за спора лице - М. А. К. да му
заплащат обезщетение за ползване на имота в размер на 200 долара месечно,
като е посочил, че ще търси обезщетение и за предходен период, освен ако
постигнат споразумение за освобождаване на имота. Съгласно заключението
на изслушаната по делото съдебно-почеркова експертиза подписът за
„адресат“ не е положен от М.К..
В споразумение по чл. 101 СК (отм.), с посочена дата на съставяне
12.05.2005г., утвърдено с решение на съда от 21.11.2005г., сключено между
ищеца и съпругата му, е записано по отношение на семейното жилище –
процесния имот, - че принадлежи на трети лица.
Съгласно приложената към ИМ фактура № 1591/13.03.2006г. в заверен
препис, на името на ищеца са остойностени СМР в процесния апартамент
(индивидуализацията на имота е извършена ръкописно) на стойност 23 100
лв. с ДДС. Оригинал на тази фактура, въпреки задължаването на ищеца в
съдебно заседание на 10.02.2009г. за представянето му, не е представен за
констатация по делото. С оглед непредставянето на оригинал на фактура като
тази, представена в заверен от ищеца препис, и при липса на доказване за
обективна невъзможност за представянето й, същата се изключва от
доказателствата по делото (чл. 101, изр. 2 ГПК отм.). На л. 413 във в. гр. д. №
5
386/2014г. е окомплектована фактура със същия номер и оригинал на подписа
на съставителя, като в нея е посочено, че плащането на сумата 23 100 лв. с
ДДС се отнася за друг апартамент - № 2, в гр. София, кв. ***, ул. „***“ №
43а.
На 12.06.2007г. в имота, в който е намерен М.К., е въведен ответникът
Б.. Това е станало въз основа на изпълнителен лист, издаден по въззивно гр. д.
№ 3049/2001г. на СГС, II В състав (първоинстанционното дело е гр. д. №
7720/2000г. на СРС, 48 състав, в което С.Б. е предявил насрещен иск по чл.
108 ЗС) срещу М. А. К. (не се спори, че тя е майката на ищеца и леля на
ответника), срещу която е бил уважен иск на Б. по чл. 108 ЗС, при данни, че
на 23.01.2004г. и на 27.06.2006г. въводът в имота, в който е заварен М.К., е
бил отложен (така протоколи по изп. дело № 4663/2003г. на СИС - СРС).
Молба на М.К. по чл. 417 ГПК (отм.) за спиране на изпълнението е била
върната окончателно на 17.11.2005г., когато по ч. гр. д. № 258/2005г., ВКС II
ГО, е оставил без уважение частната му жалба срещу определението на
въззивния съд, с което е потвърдено разпореждането на СРС за връщането на
молбата. С определение от 03.07.2006г. по гр. д. № 4296/2006г. на СРС
изпълнителното дело е било спряно като обезпечителна мярка по бъдещ иск
на М.К. за собственост въз основа на давностно владение, като това
определение на СРС е било отменено с определение от 23.04.2007г. по гр. д.
№ 3186/2006г. на СГС и е обезсилена обезпечителната заповед.
На 16.06.2007г. и на 17.06.2007г. е насрочено от съдебния изпълнител
изнасяне на вещи от имота, на което са присъствали св. Д. и св.Ф..
Между страните са се водили дела за собствеността върху имота, както
следва: - гр. д. № 18695/2006г. на СРС, 40 състав (образувано по искова
молба на С.Б. от 05.09.2006г., вписана на 09.11.2006г., с която е предявен иск
по чл. 108 ЗС), с решението по което, частично отменено от въззивния съд,
чието решение е влязло в сила на 25.11.2010г., С.Б. е бил признат за
собственик на имота по отношение на М.К. и е отменен констативен
нотариален акт за собственост № 106, съставен на 05.05.2006г. в полза на
М.К.. Този НА е съставен по молба от м.11.2005г., в която като свидетел на
обстоятелствената проверка е посочена и св. М., а имотът е описан от самия
ищец като състоящ се от 2 стаи, хол, кухненски бокс.
- гр. д. № 16070/2006г. на СРС, 33 състав, с което установителен иск за
собственост на процесния имот, предявен от М.К. на 24.07.2006г. срещу С.Б.,
е отхвърлен и е отменен констативният нотариален акт за собственост № 106,
съставен на 05.05.2006г. в полза на М.К., - с решение, влязло в сила през
2011г., постановено на 14.07.2008г.
- с решение от 22.04.2003г. по гр. д. № 3875/2012г. на САС, след
частична отмяна на първоинстанционното решение по гр. д. № 3030/2008г. на
СГС (образувано по искова молба от 10.07.2008г.), М.К. е осъден да заплати
на С.Б. обезщетение за ползване на процесния имот на основание чл. 59 ЗЗД
за периода 05.09.2006г. – 12.06.2007г., ведно със законната лихва от
10.07.2008г., като САС е потвърдил първоинстанционното решение, с което
искът е отхвърлен за периода, начиная от м.01.2001г.
6
В показанията си св. М. е заявила, че живее под процесния имот, който
според нея бил в неугледен вид, а от банята имало теч в нейния апартамент;
през 2006г. бил извършен ремонт в имота, през юли – август, - в хола имало
ламинат, в спалнята паркет, боядисана дограма, в коридора плочки, желязна
врата на входа. Свидетелката е посочила, че М. излязъл от имота със съдия –
изпълнител след ремонта. Свидетелката е признала, че е присъствала в залата
в съдебното заседание на 10.02.2009г., тя е посочена и като свидетел по
обстоятелствената проверка, инициирана от ищеца, поради което съдът
преценява показанията й относно извършен ремонт в имота с оглед на всички
други данни по делото (чл. 136 ГПК отм.) и ще обобщи приетото за
установено след анализ на всички събрани доказателства.
Според св. А. родителите на ответника, в частност баща му, е работил
много по апартамента, преустроявал го, имало бар плот в хола, през 80 – те
години жилището било ново (това е факт, установен с писмени доказателства
по делото); когато отишла след смъртта на Б. в имота заедно със С. той й
казал, че в него живее М., тогава в коридора имало ламперия, там и в стаите
не бил правен ремонт. Тази свидетелка е уточнила, че след 2001г. не е влизала
в имота, поради което и показанията й не могат да бъдат основа за извод
относно извършване/неизвършване на ремонт в апартамента през и след
2006г.
В показанията си св. Б. (разпитан по в. гр. д. № 682/2012г.) твърди, че е
присъствал на разговор между страните през 2005г., при който ответникът е
дал съгласие ищецът да извърши ремонта, за да „има апартаментът по-добър
вид, за да е приятно М. да живее в апартамента и той (С.) като идва да се
чувства по-добре“; М. бил попитал дали може да тегли кредит, за да извърши
ремонта в коридора, кухнята, банята. Въззивният съд не кредитира
показанията на св. Б. в тази им част относно даване на съгласие от ответника,
вкл. и във връзка със сключване на договор за кредит, понеже обективно
противоречат на установеното поведение на ответника по отношение на
собствения му имот, в частност на предявения от него иск по чл. 108 ЗС по
гр. д. № 7720/2000г. на СРС, 48 състав срещу майката на ищеца като правна
последица от който М.К. е изваден от имота. Недаването на вяра на
показанията на свидетеля в посочената им част по посочените съображения е
въпреки удостовереното в удостоверение, издадено от СБДС – СДВР, че
ответникът действително има регистрирани две влизания и излизания от
страната през лятото на 2005г.
В показанията си св. Б. твърди още, че след ремонта, който включвал
ремонт на кухнята и на хола, апартаментът претърпял промяна. Ремонтът се
изразявал в следното: сменена била теракотата, фаянсовите плочки,
санитарната арматура, в кухнята бил поставена теракота; дограмата в хола
била почистена и боядисана, изциклен бил паркетът, на стените се поставила
мазилка и латекс, сменени били тапетите, на кухнята била направена нова
елинсталация, терасата на хола била също ремонтирана. Сочи, че не е влизал
в апартамента след приключването на ремонта, а в противоречие с
уточненията на самия ищец за продължителността на ремонта, твърди, че М.
бил изваден от имота около година след ремонта. И тези показания за
7
извършен ремонт в имота, с оглед противоречивите данни за това, ще бъдат
обсъдени при обобщената оценка на събраните в тази насока доказателства.
В показанията си св. С. (разпитан по в. гр. д. № 386/2014г.) е разказал,
че е заварил М. като обитаващ апартамента в ЖК „***“ през 1994г., а през
2006г. до края на 2006г. свидетелят твърди, че е правил ремонт там като
кухнята станала спалня, банята станала бокс към хола, килерът и тоалетната
били обединени в баня с тоалетна, сменени били щранговете в банята,
направен бил бар плот, тогава се разбивали и стени. Твърди, че настилката в
помещенията била мозайка, мокет, балатум, фаянсови плочки, като в банята
била поставена теракота на пода и фаянс на стените; М. осигурявал
материалите, а свидетелят му осигурявал майстори, на които М. плащал.
Показанията му относно начина на финансиране на ремонта и обхвата му
противоречат на твърденията на самия ищец, който се е домогвал да докаже
един път, че е извършил плащане на СМР еднократно с приложената към
исковата молба фактура, а не поетапно на отделни майстори, и втори път чрез
отпуснат му кредит през 2007г., договорът за който е представил едва по в. гр.
д. № 682/2012г. на СГС, а и сам е посочил, че кухненски бокс е наличен в
апартамента към 2005г., когато е подал обсъдената молба – декларация за
извършване на обстоятелствена проверка. В частта относно изнесени факти за
извършен ремонт показанията също се бъдат обсъдени при крайния анализ на
всички доказателства по делото и приетите за установени въз основа на тях
обстоятелства.
В показанията си св. Д. (разпитана по в. гр. д. № 386/2014г.) е
разказала, че знае, че М. е живял в една стая в апартамента в ЖК „***“ по
уговорка със С. от 1993г. срещу използването от страна на С. на гаража на М.,
а после по някое време той поискал наем от М.; когато имотът бил построен
през 80 –те години бил обзаведен с възможно най-доброто според нея, а
банята станала бокс, кухнята - стая, подът в стая бил покрит с паркет, а в
мокрите помещения имало теракота и фаянс; през 2000г. придружила С. до
апартамента, в който не влезли, тъй като той не могъл да отключи металната
врата и никой не им отворил, тогава той споделил, че помолил М. да напусне
имота или да му плаща наем. Присъствала на въвода във владение на имота
през 2007г. в ден събота (по-точно тя е била свидетел на 16.06.2007г. – събота
- на изнасянето на вещи от имота от отстранения от имота ищец); тогава
видяла, че малката стая, която е била кухня, била като склад с олющени стени;
в спалнята според нея били старите тапети; в хола в бокса били сменени
плочките, но било недовършено, сложен бил ламинат върху паркета,
ламперията в коридора била ожулена. Показанията й относно състоянието на
имота също се бъдат оценени, с оглед противоречивите данни за извършен
ремонт в периода, визиран от ищеца, заедно с другите доказателства в тази
насока.
Св. Ф. (разпитана по в. гр. д. № 386/2014г.) е посочила, че бащата на С.
е ремонтирал апартамента – поставен бил паркет, плочки, тапети, направен
бил бокс, преустроил кухнята в стая, и го обзавел, а М. по думите на С. го
ползвал – една голяма стая с бокс - по уговорка със самия С. от около 1995-
1996г. срещу ползване на гаража на М., а после С. му искал наем; присъствала
8
на изнасянето на багажа през 2007г., когато М. напуснал апартамента (на
16.06.2007г. и на 17.06.2007г., съобразно приетото по-горе, удостоверено с
подписа й); знае от С., че от 2000г. той не е могъл да влезе в апартамента,
оттогава отсядал при нея при идването си от Москва, не е искал да се правят
ремонти, а започнал съдебни дела, за да си получи апартамента. Извлеченията
от домова книга на блок в ЖК „Красно село“, отразяващи престой на
ответника там преди 2000г., не опровергават, както поддържа ищецът,
показанията на св. Ф., че ответникът е отсядал при нея след 2000г., което
кореспондира и на установеното по делото за съдебни спорове между
страните във връзка със собствеността върху имота.
В показанията си св. А. (разпитан по в. гр. д. № 386/2014г.) сочи, че не
си спомня дали Б. е давал съгласие за ремонта, извършван от М. в
апартамента в ЖК „***“, където живее и свидетелят; спомня си, че един път
влизал в имота, когато М. правел ремонт – било отдавна преди около 15-20
години, тогава холът бил „направен“ и М. преустройвал банята в кухня;
свидетелят не си спомня да е влизал в имота, когато в него са живеели
родителите на С., когото не бил виждал от около 10-15 години преди разпита
(м.06.2016г.). Обяснения, подписани от свидетеля, с посочена дата на
съставяне 12.09.2000г., се ползват само с обвързваща съда формална
доказателствена сила (чл. 144 ГПК отм.), и същите, както и самите показания
на свидетеля, дадени по настоящото дело, се отнасят за събития около 2000г.,
поради което сведенията, изнесени от свидетеля за този период (посочил в
обясненията си, че С. одобрява ремонта, извършван от М.), са неотносими
към спора. Единствено посоченото от свидетеля, че в онзи период М. е
преустройвал банята ще бъде обсъдено при съвкупния анализ на
доказателствата.
По делото са изслушани и заключения на съдебно-технически
експертизи, остойностявали СМР в процесния имот и увеличаването на
стойността му. Доказателствената им стойност ще бъде оценявана при
евентуална преценка на основателността на иска до определен размер.
Съгласно първоначалното заключение на едноличната СТЕ, изготвено
на база уточнителната молба на ищеца за извършени подобрения в имота и
след оглед на същия, подобренията възлизат на стойност 12 720 лв. без тези в
частта електричество. Цените, според поясненията на вещото лице в съдебно
заседание, са актуални към 2006г. с доставка, монтаж, труд, материали.
Съгласно мнозинството, изготвило заключението на тричленна СТЕ,
изготвено също след оглед на имота, в същия е извършено преустройство на
помещенията и на предназначението им и след него в имота има две стаи и
дневна с кухненски бокс, като бившата тоалетна и мокро помещение към
коридора са трансформирани в баня, и в коридора, малка стая, баня, балкон на
хола, голяма стая, хол и бокс, като СМР възлизат на 10 640, 46 лв. към
средата на 2006г. (когато се твърди, че са правени) без ДДС; вещите лица са
отговорили, че под ламината има поставен паркет. Според вещото лице Д.,
подписало заключението с особено мнение, стойността на СМР, поради
различна цена на фаянсовата облицовка в банята и бокса, би следвало да е 10
9
900, 20 лв.
Съгласно заключението на едноличната СТЕ за остойностяване на
измененията в електрическата система, също изготвено след оглед на имота,
общата стойност на подобренията възлиза на 518, 50 лв.
От заключението на СТЕ за определяне размера на обезщетението за
ползване на имота, за периода 01.07.1993г. – 11.08.2000г. пазарната наемна
цена за ½ ид. част от имота възлиза на 6 525 лв., а за периода до 31.12.2000г.
обезщетението е в размер на 1 468 лв.
Съгласно удостоверение от 17.02.2010г., издадено от „Банка ДСК“
ЕАД, представено за първи път по в. гр. д. № 682/2012г. на СГС, на ищеца е
отпуснат на 09.03.2007г. кредит за ремонт и подобрения на процесния имот в
размер на 58 360 лв., въз основа на приложена към удостоверението
количествено–стойностна сметка за 59 261, 52 лв., като кредитът е на два
транша, а за отпускане на втория техническо лице било установило
изпълнение на СМР от първия етап. В приложен констативен протокол от
16.04.2007г. за извършени СМР, част от кредитното досие, е посочено, че е
завършено преустройството на жилището - обособен кухненски бокс с
дневна, две стаи и сервизно помещение, подменена външна врата. По делото
е представен и самият договор за ипотечен кредит от 09.03.2007г. и
кредитното досие, в чийто експертен доклад е посочено, че „жилището е в
приличен вид, но собственикът желае да подобри състоянието му“. От
служебна бележка от 29.03.2016г., издадена от посочената банка, се
установява, че първият транш от кредита е усвоен на 04.04.2007г., а вторият
на 17.04.2007г. Удостоверителните документи в кредитното досие за
състоянието на имота не се ползват с материална доказателствена сила, а само
с формална такава (вж. чл. 143 и чл. 144 ГПК отм.), но същите могат да бъдат
опора за изводите на съда при съвкупната преценка на доказателствата по
вътрешно убеждение относно момента и обхвата на извършван ремонт в
процесния имот през посочения от ищеца период от 2006 – 2007г.
Съгласно заключението на СТЕ, назначено по в. гр. д. № № 386/2014г.,
изготвено след оглед на имота, подобрения, които увеличават стойността на
имота, са подмяната и направа на нова настилка и на фаянсова облицовка,
подмяна на ВиК инсталация и прибори и батерии, направа на окачен таван в
баня, монтаж на врати в баня и входна и те водят до увеличение на стойността
на имота с 4 645 лв. СМР, които могат да бъдат демонтирани, са ламинат,
первази, смесителни батерии, санитарни прибори, вентилатор в баня и
метална входна врата. В заключението са посочени и други подобрения, а
като необходими работи за поддръжка на имота са приети боядисване на
дограма, уплътняването й, подмяна на тапети, на водомери, подмяна на ВиК
инсталация, вкл. щрангове, ако е имало течове. Към м.04.2015г. увеличената
стойност на имота възлиза според това заключение на 3 990 лв.
Съгласно заключението на тричленната СТЕ, изслушана по в. гр. д. №
386/2014г., изготвено след оглед на имота през м.09.2015г., увеличената
стойност на имота към момента на извършване на подобренията в него, както
е поставена задачата към заключението, възлиза на 2 951 лв., а към момента
10
на изготвянето му (м.10.2015г.) - на 1 958 лв., а иначе стойността на
твърдените СМР, извършени по твърдения през 2006-2007г., възлиза на 3 471,
50 лв., като всички стойности са определени на база средни пазарни цени с
ДДС; на отделяне от вещта без да я увредят подлежат ламинат и первази към
него, смесителни батерии в кухненски бокс, баня и душ – батерия, санитарни
прибори в баня, вентилатор в баня, метална входна врата, като в банята няма
врата; като необходими разноски са определени тези по направа на фаянсова
облицовка в бокса и в баня, на настилка от теракота в бокса, баня, антре,
подмяна на ВиК инсталация в баня и на вертикални водопроводни щрангове.
Като полезни разноски в заключението са определени направа на ламинат в
дневна, на подови первази, на мазилка на стени в баня, доставка и монтаж на
моноблок, на тоалетна мивка, на смесителна батерия, на смесителна душ-
батерия, на окачен таван на гипсокартон в баня, на метална входна врата. И
тези вещи лица са установили преустройство на апартамента – баня,
преустроена в бокс, перално помещение в баня с тоалетна, кухня, преустроена
в стая, без да може да се установи точният момент на преустройство и без да
са представени съответни строителни книжа за него; вещите лица са приели,
че няма и документи, удостоверяващи извършването на конкретни СМР в
апартамента. Вещите лица са открили и несъответствия между посоченото в
приложение към договора за банков кредит за ремонт на имота и
действителното фактическо положение. Заключението е подписано частично
с особено мнение от едно от вещите лица, което счита, че увеличена стойност
на имота може да се определи само към момента на изготвяне на експертизата
и стойността на подобренията е определена от него на 6 704 лв. без ДДС.
Съгласно заключението на повторната тричленна СТЕ, изслушана по в.
гр. д. № 386/2014г., изготвено след оглед на имота, който вещите лица са
установили, че е преустроен (както е описано в първоначалното заключение
на тричленната СТЕ), увеличената стойност на процесния имот към момента
на извършване на подобренията възлиза на около 8 560 лв.; няма вещи или
ремонтни работи, които да могат да бъдат отделени без да я увредят, тъй като
местата, на които са били монтирани следва да се обработят или на тяхно
място да бъдат монтирани други; разноските, които вещите лица са
обсъждали, според тях са полезни; общата стойност на извършените
ремонтни работи към м.04.2018г. възлиза на 5 718, 26 лв., а увеличената
стойност на имота към същия момент възлиза на 6 915 лв.; уточнили са, че
стойностите са без ДДС.
В документ, наименован „приемно – предавателен протокол“, с
посочена дата на съставяне 23.04.2015г., е удостоверено, че на пълномощника
на ответника са предадени документи за изплатени разходи през 2007г. на М.
от касата на ЕС на бл. 139А, вх. В за ремонт на вертикалните щрангове,
преминаващи през ап. №6.
В обясненията си, дадени по реда на чл. 114 ГПК (отм.) по в. гр. д. №
386/2014г., ответникът Б. е посочил, че не е знаел за ремонт на апартамента,
не са провеждани разговори във връзка с ремонт, съответно не е одобрявал и
не се е съгласявал на такъв и не е вярно, че не се е противопоставял на
ремонт, като не е имал достъп до имота от 2000г., когато предложил на М. да
11
се изнесе от него.
В удостоверение по изп. дело № 20127900401914, представено по гр. д.
№ 15639//2018г., е удостоверено, че задължението на длъжника М.К. по
изпълнителното дело към 14.11.2019г. възлиза на 16 620, 27 лв.
В съдебно заседание на 12.12.2019г. съдът е оставил без уважение
искане за изменение на основанието на иска, направено в молба от
24.06.2019г., „като предявен за неоснователно обогатяване вместо с правно
основание чл. 72 ЗС“.
От правна страна и по основателността на иска САС намира следното:
На първо място следва да се подчертае, че въпросът за допустимостта
на иска с размер на търсената сума от 13 590 лв. е разрешен с решението на
ВКС, върнал делото за ново разглеждане по същество. Ето защо, доводите на
ответника за недопустимост на иска, в това число, че увеличение на иска е
допуснато общо, а не по пера (макар че първоначално се претендира
увеличена стойност на имота), не подлежат на обсъждане - въззивният съд е
длъжен да изходи от положението, че искът, предявен като частичен до
посочения размер, е допустим, вкл. предявен с редовна искова молба. В хода
на производството ищецът е уточнил, че твърдените от него разноски са
сторени от лятото на 2006г. до пролетта на 2007г.; в уточнителна молба от
24.06.2019г. по гр. д. № 15639/2018г. сочи периода 2006г. - лятото на 2007г.
(уточнил е обаче, че ремонтът е финализиран с въвода във владение, който е
извършен в рамките на пролетта) и поддържа, че е извършил подобренията в
качеството си на държател на имота. Въпреки че с решението по в. гр. д. №
386/2014г. СГС е приложил нормата на чл. 80, ал. 1, б. „б“ ГПК (отм.) вр. § 2,
ал. 1 ПЗРГПК относно подсъдността на искове на окръжен съд като първа
инстанция, с оглед указанията на ВКС, върнал делото на СГС за
разглеждането му по същество, процесуалните действия по събиране на
доказателства по в. гр. д. № 386/2014г. следва да се считат за редовно
извършени.
Съгласно ППВС № 6/1974г. и трайната съдебна практика нормите на чл.
72 и чл. 74 ЗС регулират правоотношения, породени от неоснователното
обогатяване на собственика на вещта с подобренията, извършени само от
владелеца. Тези разпоредби не се отнасят до лица, които не упражняват
владение. Държателят упражнява фактическа власт върху имота не със
съзнанието, че върши това за себе си (чл. 68, ал. 2 ЗС) и извършените от него
подобрения се уреждат в съответствие с договора, а при липса на такъв - в
съответствие с правилата за водене на чужда работа без пълномощие и за
неоснователното обогатяване (чл. 61 и чл. 59 ЗЗД; вж. ТР № 85/68г., ОСГК на
ВКС). С оглед тези принципни положения, следва да се посочи, че въпросът
за правното основание на предявения иск е дейност на съда по приложението
на материалния закон, която се извършва въз основа на фактическите
твърдения и съдържанието на петитума в исковата молба. Съдът не е
обвързан от предложената от ищеца правна квалификация на спорното право,
а е длъжен сам да определи правното основание на иска при съобразяване и
на всички доказателства и обстоятелства по делото, за да се даде
12
квалификация на спорното право в хипотеза на сторени разноски в чужд имот
според фактическото положение, което определя и правната квалификация.
При ликвидацията на облигационните отношения, породени от извършен
ремонт в чужд имот, е необходимо да се изясни именно в какво качество
претендиращият заплащането му го е извършил. Едва след изясняване на
фактическото положение, при което ищецът е извършил строителни
дейности, ще се определи и правното основание на предявената претенция.
В случая, от обстоятелствата в исковата молба и доказателствата по
делото може да се направи извод, че ищецът е ползвал процесния имот/ част
от него въз основа на договор за заем за послужване (чл. 243 и сл. ЗЗД),
сключен и с ответника през 90 – те години на 20 век. Последният, подавайки
исковата молба, по която е образувано дело № 18695/2006г. пред СРС, 40
състав (нотариалната покана до ищеца не му е връчена – съгласно
заключението на СПЕ), е поискал лично от ищеца връщането на вещта (чл.
243 вр. чл. 249, ал. 2 ЗЗД) и именно след този период М.К. е осъден да
заплати обезщетение за ползването на имота без основание на С.Б.. Преди
това, при отлагане на въвода във владение срещу майката на ищеца, не е
документирано изявление за връщането на имота от ответника към ищеца.
Впоследствие обаче, съобразно приетото за установено, въводът е бил
извършен през 2007г. срещу М.К., който не е успял да проведе защита по реда
на чл. 417 ГПК (отм.), поради което може да се направи извод, че още към
2000г., когато е бил предявен иск срещу М. К., ответникът Б. е поискал
връщането на вещта в какъвто смисъл са събрани и гласни доказателства.
Определящо за правилното решаване на делото обаче е, че към м.09.2006г.,
когато ищецът е уточнил, че е започнал ремонт в имота, собственикът му -
ответникът Б. безспорно е поискал връщането на имота от ищеца, от което
следва логичният извод, че не е давал съгласие за извършване на ремонт, в
какъвто смисъл са и показанията на св. Ф. и обясненията на ответника, които
с в унисон с поведението му, обективирано в образуваните с насрещната
страна съдебни производства.
Изложеното дава основание на САС да даде правна квалификация на
предявения иск по чл. 61, ал. 3 вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл.
61, ал. 3 ЗЗД, ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на
заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователното
обогатяване, т.е. дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването (чл. 59, ал. 1 ЗЗД), като в този случай се дължи връщането на
по-малката сума между обедняването и обогатяването (т. 4 ППВС №
1/1979г.). Посочването в исковата молба, че ищецът е бил владелец на имота
и то добросъвестен е квалификация, която не обвързва съда, още повече
предвид изложените в исковата молба обстоятелства по какъв начин ищецът е
започнал и продължил да ползва имота (първоначално по уговорка с вуйчо
си), които не могат да се подведат под хипотезиса на нормата на чл. 70, ал. 1
вр. чл. 68, ал. 1 ЗС. Въпреки, че СГС е приел, че правната квалификация на
иска е чл. 72, ал. 1 ЗС и изрично е отказал да допусне изменение в
основание на иска обжалваното решение, с което съдът се е произнесъл по
иск с размер на търсената сума от 13 590 лв. е допустимо – разгледан е
13
предявеният иск, като въпреки неточната правна квалификация на спорното
право не е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския
процес и няма произнасяне извън определения от страните по спора предмет
на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Решението е недопустимо
в частта, в която съдът се е произнесъл в разрез с диспозитивното начало за
разликата над 13 590 лв. – размера на цената на иска след допуснатото
увеличение - до 13 950 лв., на колкото ищецът е определил цената на иска в
уточнителната си молба, но като е добавил недопустимо и нови СМР, като по
този начин като резултат е изменил недопустимо претенцията си (арг. чл. 116,
ал. 1 ГПК отм.). В тази част решението подлежи на обезсилване, а
производството на прекратяване (чл. 209, ал. 1, изр. 1 ГПК отм.).
На следващо място, САС намира, че с оглед конкретиката на случая,
освен че ответникът е поискал връщане на вещта и по този начин се е
противопоставил на ремонт в имота (показанията на св. Б. за обратното са
категорично недостоверни, както се прие), ищецът, претендиращ за
собствеността върху имота (легитимиращ се към м.05.2006г. с констативен
НА за собственост), е предприел ремонт през посочения от него период през
2006г. изключително в свой интерес, без наложителност за извършването на
такъв (той не са позовава на такава наложителност, въпреки единични данни
за теч от банята), при вече започнало изпълнение срещу имота и по
отношение на него (молбата му за спиране на изпълнението като трето лице
не е разгледана по същество), и при налична представа, че ответникът търси
защита на правото си на собственост. Както се поддържа в защита срещу
иска, законът не разрешава реализиране на действие в чужда имуществена
сфера само в собствен интерес. Ето защо в случая, не може да бъде
ангажирана отговорността на ответника. Наред с това, по делото не е
установено чрез пълно доказване, създаващо сигурно убеждение у съда в
истинността на съответното твърдение (чл. 127, ал. 1 ГПК отм.), в какво се е
изразявал като обхват и вид строителни дейности ремонтът през 2006г.,
предприет от ищеца, при данни например, че разходи за ремонт на
вертикални щрангове, преминаващи през имота, са заплатени от ЕС на блока,
т.е. не са били за сметка на ищеца. Неизяснен остава и въпросът, при
противоречиви свидетелски показания на св. С., св. Д., св. Ф. и св. А.
относно обхвата на ремонта и състоянието на имота преди и при въвода във
владение, кога е бил обособен кухненски бокс в имота - от първите
собственици след придобиването му, по време на ползването му от ищеца
преди 2005г.; през 2006г. или 2007г. или тогава е било извършено
преустройство на наличен кухненски бокс. Както се подчерта, договорът за
кредит от 09.03.2007г. не представлява доказателство в настоящия процес за
извършване на ремонт и за обема на ремонт, въпреки че е отпуснат целево за
ремонт на процесния имот и, че е констатирано преустройство на имота след
усвояване на първия транш от кредита, поради което и не е необходимо
обсъждане на установеното от част от вещите лица разминаване между
фактическото положение в имота и заявеното като подлежащо на ремонт пред
банката. Отделен е въпросът, че, позовавайки се на договора за кредит и то
пред въззивната инстанция при първото разглеждане на въззивната му жалба,
14
ищецът сам въвежда противоречие в тезата си относно момента на
извършване на ремонта и събраните по негов почин гласни доказателства. Не
на последно място следва да се посочи, че ищецът не е провел доказване за
извършване на конкретни разходи за материали и за труд, било то и
финансирани с отпуснатия кредит, с които остойностява обедняването си. В
тази връзка приложената от него фактура се изключи от доказателствата, като
не са съставени и никакви документи, удостоверяващи извършени строителни
работи в имота на определена стойност. Показанията на св. С. за поетапно
заплащане са неконкретизирани и не могат да се съпоставят с никакви други
данни по делото, освен, че, както се отбеляза, противоречат и на тезата на
ищеца и на представения договор за кредит, с който той цели да установи
финансиране на извършван от него ремонт. Отделно от изложеното, съдът
намира, че част от движимостите, предмет на претенцията на ищеца,
подлежат на отделяне без съществено да се промени имотът, поради което и
собственикът на имота не може да бъде задължен за заплащането на
стойността им – напр. ламинат и первази към него, смесителни батерии в
кухненски бокс, баня и душ – батерия, санитарни прибори в баня, вентилатор
в баня, метална входна врата, съгласно заключението на тричленната СТЕ,
изслушана по в. гр. д. № 386/2014г., което съдът възприема като обосновано в
тази му част.
Така и по изложените съображения предявеният иск е неоснователен и
подлежи на отхвърляне до размера от 13 590 лв., като ищецът не е носител и
на право на задържане (без да е необходимо детайлно разглеждане на въпроса
дали изобщо такова обезпечително право може да се упражни с предявяния
иск), а поради съвпадане на крайните правни изводи на въззивния съд с тези
на първоинтанционния съд решението в допустимата му част следва да се
остави в сила (чл. 208, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК отм.). С оглед мотивите за
отхвърляне на иска, по делото не се налага произнасяне по въпроса за по-
малката от двете стойности на обогатяването (увеличената стойност на имота
към постановяване на решението) и обедняването (сторени разходи),
подлежаща на присъждане при извод, че искът е основателен до определен
размер. С оглед неоснователността на иска като неустановен по основание не
подлежат на разглеждане откъм допустимост и основателност и евентуалните
възражения на ответника в защита срещу иска. А поради този изход на спора
и на основание чл. 64, ал. 2 и 3 ГПК (отм.) в полза на ответника се присъждат
сторените от него разноски за настоящото въззивно производство в размер на
1 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 261786 от 11 декември 2020г. по гр. д. №
15639/2018г. на СГС, 8 състав в частта, в която съдът се е произнесъл по иска
15
за разликата над 13 590 лв. до 13 950 лв. и прекратява производството в тази
част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 261786 от 11 декември 2020г. по гр. д. №
15639/2018г. на СГС, 8 състав в частта, в която съдът е отхвърлил иск с
правно основание чл. 61, ал. 3 вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
13 590 лв. и искането да бъде признато право на задържане до заплащане на
тази сума.
ОСЪЖДА М. Т. К., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 64, ал.
2 и 3 ГПК (отм.) на С. Б. Б., ЕГН **********, сумата 1 000 лв. – разноски.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, пред
Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16