Р Е Ш Е Н И Е
№
86
26.05.2020г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на двадесети май две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 37 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Началникът
на група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ /КПДГПА/
към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил с адрес: гр.Кюстендил, ул.“Цар
Освободител“ №12 обжалва решението по а.н.д.№1075/2019г. на РС - Дупница. Релевира
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона
поради неправилното му прилагане свързва с доказано деяние и спазена процедура
за издаване на НП. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В
с.з. касаторът не се представлява.
Отметникът В.И.М. не изразява
становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, в която насока са
събраните доказателства. Сочи, че са допуснати нарушения на процесуалните
правила, които водят до отмяна на НП.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран
правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №19-5310-001129/17.09.2019г. на началник група
КПДГПА към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, с което на В.И.М. за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, пр.1 от закона е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв.
От фактическа страна съдът е
установил, че на 11.09.2019г. в 02.00 часа при управление на лек автомобил
„Ауди 3“ с временни регистрационни табели №КН 008В083 в гр.Дупница, ул.“Княз
Борис I“
посока центъра нарушителят управлявал автомобила с несъобразена скорост, губи
контрол над автомобила и се удря в паркирано МПС с рег.№****** пред дом №58,
което блъска тухлена ограда и входна метална врата на дома. Свидетелите Тасев и
Калачоров са потвърдили описаното деяние в АУАН, за което има изготвен протокол
на ПТП.
При тези фактически установявания
съдът е приел от правна страна допуснати нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП,
свързани с липса на реквизити досежно конкретните атмосферни условия, релефът
на местността, условията на видимост и интензивността на движение, във връзка с
извода на органите за управление с несъобразена скорост и липсата на
изчерпателно посочване на всички релевантни за този извод обстоятелства. По
този начин, според съда, е нарушено правото на защита на дееца. По посочените доводи
съдът е отменил НП.
В пределите на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно.
Правилен е извода на районният съд,
че в съдържанието на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на правилата
по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП
задължава водачите на МПС при избиране на скоростта за движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Отговорността на водача
по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е ангажирана в първата хипотеза на санкционната
норма – за движение с несъобразена скорост. Деянието е резултатно, т.к.
поведението се санкционира при причиняване на ПТП.
В АУАН е посочено единствено, че движението
на дееца е с несъобразена скорост, което описание е възпроизведено дословно в обстоятелствената
част на НП, а в обвинителната част има механично изброяване на част от
релевантните обстоятелства по чл.20, ал.2 от ЗДвП без тяхната изчерпателност и
конкретизация спрямо конкретното деяние. По този начин на изписване, правилен е
извода на районния съд за неясно обвинение. Описанието на деянието не е
достатъчно, т.к. няма данни за конкретната пътна обстановка и скоростта на
движение на МПС. Само наличието на подобно описание би могло да формира извод
дали скоростта е била съобразена с пътните условия и да обоснове връзка между
движението на автомобила, неизпълнение на задължението по чл.20, ал.2 от ЗДвП и
настъпилото ПТП.
Допуснатите съществени процесуални
нарушения в описание на съставомерните елементи от обективна страна на деянието
нарушават правото на защита на дееца да разбере обвинението и да се защити
срещу него, в каквато насока са изводите и на районния съд. Процесуалната
незаконосъобразност на НП не налага разглеждане на спора по същество.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №471/30.12.2019г.
по а.н.д.№1075/2019г. на РС – Дупница.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.