РЕШЕНИЕ № 211
гр. Кнежа, 26.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Кончарска,
при секретаря Красина Давидова,
като
разгледа докладваното от съдията Кончарска
Гр. дело № 840 по описа на съда за 2018 год. и на основание данните по делото и закона за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД.
Образувано е по искова молба на „КРЕДИТ ИНС“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Цар Б. ІІІ“ № **,
вх.**, ет.*, ап.*, чрез пълномощника – адв. Р. И. Д. от САК, срещу Й.В.Т., с постоянен адрес:***, с която се иска от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищцовото дружество сумата от 500 лв. – главница на основание
сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 72983/ 13.12.2017 год.,
сумата от 45 лв. – договорна лихва за периода 13.12.2017 год. – 15.05.2018
год., сумата от 170.65 лв. – договорна такса „Гарант“ за периода 13.12.2017
год. – 15.05.2018 год., сумата от 16.56 лв. – законна лихва за забава за
периода 14.01.2018 год. – 15.05.2018 год., както и законната лихва върху
главница, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
В молбата се твърди, че ищецът е търговско дружество,
регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.1, т.3 от ЗКИ и
притежава лиценз за това. Основната дейност на дружеството била отпускане на
онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за
кредит с кредитополучателя се сключвал под формата на електронен документ и
правоотношението се реализирало при спазване изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС), ЗЗД и Закона за електронния документ и
електронния подпис (ЗЕДЕП). Твърди се, че ответникът е кандидатствал за
получаване на потребителски кредит в размер на 500 лв. чрез сайта на дружеството,
като за целта предоставил личните си данни. След обработване на данните, с
ответника по електронен път бил сключен Договор за потребителски кредит
„Екстра“ № 72983/ 13.12.2017 год. и желаната от него сума била преведена
чрез система е-pay и получена на каса на партньорски офис на ИЗИПЕЙ АД
срещу предоставена лична карта.
Посочва се, че съгласно условията на сключения
договор, ищецът е поел задължение да предостави на кредитополучателя заем под
формата на потребителския кредит, а кредитополучателят е поел задължение да
върне предоставения кредит с договорна лихва. Ответникът избрал опция да му
бъде осигурен гарант за ползване на кредита, с което на основание т.4 от
договора към месечната вноска е била начислена и такса „Гарант“ за предоставената
услуга. Общият размер на задължението по кредита от 715.16 лв. бил платим на
три равни месечни вноски с падежи: 13.01.2018 год., 13.02.2018 год. и
13.03.2018 год., съгласно погасителен план. Твърди се, че до момента
кредитополучателят не е заплатил нито една от вноските по кредита, във връзка с
което служители на дружеството многократно се опитали да осъществят контакт с
него, но без резултат.
На основание чл. 86 от ЗЗД на длъжника било начислено
обезщетение за забава в размер на 16.56 лв. за периода 14.01.2018 год. –
15.05.2018 год.
Поради липсата на плащане, ищцовото дружество подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано
ч.гр.д. № 442/ 2018 по описа на КжРС. Заповедта била връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал.5 от ГПК, което обусловило правният интерес от предявяване на
настоящия иск. Претендира се и законна лихва.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът Й.В.Т., чрез назначения й от съда особен представител по реда
на чл. 47, ал.6 от ГПК, депозира писмен отговор, с който взема становище, че
предявеният иск е неоснователен и го оспорва изцяло по основание и размер. В
тази връзка се твърди липса на доказателства за реално предаване на сумата. С
оглед на така изложеното, ответникът моли за отхвърляне на предявените искове
като неоснователни и недоказани.
Ищецът – редовно призован, не изпраща представител в съдебното
заседание. С писмена молба пълномощникът – адв. Р. Д. от САК, с представено по
делото пълномощно, заявява, че поддържа депозираната искова молба и моли съда
да уважи ищцовата претенция, като основателна и доказана. Претендира
деловодни разноски както в настоящото, така и в заповедното производство, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът – редовно призован по реда на чл. 47,
ал.6 ГПК, се представлява от особения представител – адв. Д.Г. от ПлАК. Процесуалният
представетил поддържа отговора на ИМ, не възразява по доказателствата. В хода
по същество, предвид допълнително представената разписка за получена от ответницата
Й.Т. сума в размер на 500 лв., счита, че предявеният иск се явява
основателен.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение
съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
От фактическа страна
Въз основа на подадено
заявление от „КРЕДИТ ИНС“ ООД гр. С. в РС – Кн. било образувано ч. гр. дело № 442 по описа за 2018 год.
По същото, на 25.06.2018 год. била издадена Заповед с № 409/18 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. С тази заповед е разпоредено длъжникът Й.В.Т.
да заплати на кредитора – ищец в настоящото производство, претендираните в
заявлението суми, а именно: 500 лв. –
главница; договорна лихва от 45 лв.
за периода от 13.12.2017г. до 15.05.2018г.; 170.65 лв. – лихва от 13.12.2017г. до 15.05.2018г. /договорна такса
„Гарант“/; 16.56 лв. – законна лихва за забава от 14.01.2018г. до
15.05.2018г.; законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - 17.05.2018г.
до изплащане на вземането и разноски в общ размер на 325 лева, от които 25 лв.
държавна такса и 300 лв. адвокатско
възнаграждение.
ЗИПЗ била връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК и с разпореждане от 01.11.2018 год.
заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок. Съобщението, ведно с разпореждането било
връчено на „КРЕДИТ ИНС“ ООД на 19.11.2018 год. и в срока по чл. 415 от ГПК дружеството
е депозирало ИМ (вх.№ 2957/ 18.12.2018 год.).
Установява се от
представеното Удостоверение № BGR00288, издадено от БНБ,че ищцовото дружество –
„КРЕДИТ ИНС“ ООД гр. С. е вписано като финансова институция в Регистъра по чл. 3, ал.2 от
Закона за кредитните институции.
Към доказателствения материал
по делото е приобщен неподписан документ с наименование Договор за потребителски
кредит „Екстра“ от 13.12.2017 год., със страни: „КРЕДИТ ИНС“ ООД гр. С., в качеството на кредитодател и Й.В.Т.,
като кредитополучател, с предмет: предоставяне от страна на кредитора на
кредитополучателя на паричен заем в размер на 500 (петстотин) лева
срещу поето насрещно задължение за връщане на предоставената сума, ведно с
уговорената лихва до 13.03.2018 год. В договора е посочено, че дългът по
кредита се олихвява с фиксиран лихвен годишен процент в размер на 36% и годишен
процент на разходите в размер на 49.7%. Посочено е също, че кредитополучателят
е избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант, за да
гарантира връщане на вноските му по кредита, за което се е съгласил да заплати
в полза на кредитодателя такса „гарант“. Посочено е, че кредиторът може да
направи кредита предсрочно изискуем, ако длъжникът не заплати две поредни
погасителни вноски, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с
начислените лихви, главница и такса „гарант“.
На 13.12.2017 год., срещу
представяне на документ за самоличност, чрез „Изипей“ АД ответникът е получил в
брой сумата от 500 лева, наредени от ищцовото дружество, като
основание в разписката за плащане е посочен Договор за кредит 72983/ 13.12.2017
год.
При така
установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:
Предявените обективно кумулативно
съединени искове са процесуално допустими. Искът е предявен от и срещу надлежна
страна, при спазване на срока за предявяване, визиран в разпоредбата на чл. 415,
ал.1 ГПК.
Предмет на настоящото производство са
предявени по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК обективно съединени положителни
установителни искове за съществуване и дължимост на вземания с правно основание
чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
признати в заповедното производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК и
индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично задължение.
Уважаването на исковата претенция предполага
доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: между
страните през процесния период да е съществувало валидно правоотношение;
ищецът, като страна по последното, да е изпълнил поетите задължения; ответникът
да не е извършил дължимата насрещна престация; същият да е изпаднал в забава,
за която да дължи на ищеца обезщетение.
С оглед установяване основателността на
предявената в настоящото производство претенция, ищецът се позовава на сключен
между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние, твърдейки
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по същия.
Съгласно чл. 6, ал.1 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация
от разстояние – едно или повече. По силата на чл. 18 от ЗПФУР на доставчика на
услугата е възложено в тежест да докаже посочените в разпоредбата обстоятелства
във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние,
като доказателствената тежест е възложена на ищеца – доставчик на услугата.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР, за доказването на преддоговорната информация и
на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за
електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, като съгласно ал. 3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според нормата на чл. 3 от
ЗЕДЕП, електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен,
оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. С
Решение № 70 от 19.02.2014 год. постановено по гр.д.№ 868/ 2012 год. на ВКС, 4-то
гр.отделение, е прието, че възпроизвеждането на електронния документ върху
хартиен носител не променя характеристиката му. Съгласно чл. 184, ал.1, изр.
първо от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като
препис, заверен от страната. Ако другата страна не поска представяне на
документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство
за авторството на изявлението и неговото съдържание. При това във всички случаи, когато
законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за
действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен
документ. Съгласно чл. 13 от ЗЕДЕП, електронен подпис е всяка информация в
електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за
установяване на неговото авторство.
В случая по делото са представени
възпроизведени на хартиен носител като заверени преписи, Заявка № 72983 с лични
данни и Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 72983/ 13.12.2017 год. с Общи
условия към него, установяващи сключването на процесния договор за кредит от
разстояние между ищеца и ответника. Съгласно общите условия, представени от
ищеца, кредитополучателят следва да получи електронно писмо на посочената от
него електронна поща, с което се уведомява дали е одобрен за отпускане на
кредит за сумата и условията, при които е кандидатствал, като това писмо следва
да съдържа линк към договора, при което кандидатът следва да се запознае със
същия и да го потвърди. В рамките на половин час след сключване на договора
кредитодателят следва да изпрати електронно писмо, с което да го уведоми за
превода на сумата и да представи информация относно платеца, стойността на
платежната информация в лева и датата на плащането. Така сключеният между ищеца
и ответника договор за предоставяне на кредит от разстояние е под формата на
електронен документ. По посочения договор ответникът е получил сума в размер на
500 лева, предоставена му ищцовото дружество, видно от представената разписка
от 13.12.2017 год. на „Изи пей“, с наредител „Кредит Инс“. Представените по
делото заявка за кредит и сключен от разстояние договор за кредит, в които се
съдържат личните данни на ответника, в качеството му на кредитополучател, данни
от личната му карта – номер и дата на нейното издаване, постоянния му адрес,
e-mail адрес, телефон, установяват размяна на изявления и обективират съгласие
на страните за сключване на договора. При наличието на посочените лични данни
на ответника в заявката и в договора за кредит, на основание чл. 13 от ЗЕДЕП
същите се считат подписани от лицето с електронен подпис. След одобрение на
кандидата за финансова услуга – в случая предоставяне на кредит, продукт
„Екстра“, на ответника е изпратено на посочената от него електронна поща
електронен формат на договор за паричен заем от разстояние. Същият е потвърдил
сключването на договора, като е избрал изпратения от заемодателя линк за
потвърждение. С потвърждението от кредитополучателя договорът е сключен, на
което основание сумата е преведена от кредитодателя. Заявката, одобрението на
искането за отпускане на кредит, сключването на договора и преводът на сумата
са извършени на дата 13.12.2017 год. Сключването на договора е осъществено
посредством избиране на изпратена препратка на съответната интернет страница на
кредитодателя, където кредитополучателят кандидатства за отпускане на кредита.
Така чрез активиране на въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил
съгласието си по договора. По силата на т. 4.4 от Общите условия, с маркирането
на полето „Съгласен съм с Общите условия“ и натискане на бутон „Потвърди“ кандидатът
изрично се съгласява с действащите към момента Общи условия. При одобряването
на кредитополучателя, на електронната поща на същия се изпраща писмо с
уведомлението за това, съдържащо линк към договора за потребителски кредит.
Съгласно т. 4.10 от ОУ, с потвърждението на изпратения договор се счита, че
между кандидатът и дружеството има сключен договор за потребителски кредит. В
този случай, на основание т. 4.11 от ОУ кредитодателят превежда незабавно
сумата на кредитополучателя по кредита по банковата му сметка чрез системата
ePay.bg или получаването в брой от клон на Easypay, какъвто е настоящият
случай.
С оглед горното, съдът приема, че в случая
е възникнало валидно правоотношение, по силата на което за страните са
възникнали права и задължения. От събраните по делото доказателства е
установено по безспорен начин, че ответникът е усвоил сумата, но не е погасявал
задължението си, съгласно плана за погасяване на кредита, неразделна част от
договора.
Правата на потребителя са защитени с
предвидената в чл. 7 от Договора възможност, потребителят да се откаже от
договора, без да сочи причината, без да дължи обезщетение и неустойка в
14-дневен срок от сключване на договора.
В разглеждания случай страните са
съгласували размера на договорната лихва, както и договорената такса „гарант“. Със
сключване на договора и ОУ към него, ответникът се е съгласил с фиксираните в
него условия, свързани с неблагоприятните последици от неизпълнението на
задължението му за връщане в определения срок на получената в заем сума – раздел IX, т. 9.1 от ОУ.
По изложените по-горе съображения, настоящият
съдебен състав приема, че ищецът чрез проведеното от него пълно и главно
доказване е доказал, че между страните през процесния период е съществувало
валидно правоотношение; ищецът, като страна по последното, е изпълнил поетите
задължения; ответникът не е извършил дължимата насрещна престация и е
изпаднал в забава, за която дължи на ищеца обезщетение в размер на
законната лихва, считано от датата на забавата – 14.01.2018 год. до 15.05.2018
год., което възлиза на сумата от 16.56 лв.
При този изход на делото, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК и представения списък по чл. 80 ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените деловодни разноски, които в заповедното производство
възлизат на 325 лв., а в исковото са в размер на 625 лв.
Воден от гореизложените мотиви, Кнежанският
Районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422,
ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Й.В.Т., ЕГН **********,***, дължи
на „КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Цар Б. ІІІ“ № **, вх.*, ет.*, ап.*, представлявано от М. Г. А., чрез пълномощника – адв. Р.
И. Д. от САК,
следните суми: 500 лв. (петстотин лева) – главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 72983/
13.12.2017 год.; 45 лв. (четиридесет
и пет лева) – договорна лихва за периода от 13.12.2017 год. до 15.05.2018 год.; 170.65 лв. (сто и седемдесет лева и 65 ст.) – договорна такса
„Гарант“ за периода 13.12.2017 год. – 15.05.2018 год.; 16.56 лв. (шестнадесет лева и 56
ст.) –
законна лихва за забава за периода от 14.01.2018 год. до 15.05.2018 год., законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2018 год. до
окончателно изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 409/18 от 25.06.2018 год. по Ч.Гр. дело № 442/ 2018 год. по описа на РС – Кн..
Сумите могат да бъдат внесени по следната
банкова сметка ***:
IBAN:
***, BIC:
***
– „УниКредит Булбанк“ АД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК Й.В.Т., ЕГН **********,***, да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Цар Б. ІІІ“ № **,
вх.*, ет.*, ап.*, представлявано от М. Г. А., направените в настоящото
производство разноски общо в размер на 625
лв. (шестстотин двадесет и пет лева), както и сторените разноски в
заповедното производство по Ч.Гр.Дело № 442/ 2018 год. по описа на КжРС – в
размер на 325 лв. (триста двадесет и
пет лева).
Решението може да бъде обжалвано пред Пл. окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: