РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Монтана, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20211600500367 по описа за 2021 година
Предмет на въззивен контрол по реда на чл. 258 от ГПК е решение от 09.08.2021г. ,
постановено от РС Лом по гр. дело № 969/2020г. , в частта , с която съдът е приел, че И.И.
не дължи на ЧЕЗ Е. Б.АД гр. *сумата 7762.74 лева по споразумителен протокол от
01.06.2020г. по заявление № */01.06.2020г. , съставляващо задължение за клиентски номер
№ *, като погасено по давност на основание чл. 111,б.“в“ от ЗЗД , както и в частта , с която в
тежест на ЧЕЗ Е. Б. АД са възложени за плащане разноски и държавна такса .
С въззивна жалба ЧЕЗ Е.Б. АД гр. *чрез пълномощника си юрисконсулт С.Т. твърди
неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част с искане за отмяната му и
постановяване на ново по същество на спора , ведно със законните последици . Поддържа
наличие на вътрешно противоречие в мотивите на съда , както и неправилно незачитане
действието на споразумителния протокол , имащ характер на признание на дълга и
сключена между страните спогодба .
Въззиваемата страна И.И. с подаден в срок писмен отговор и в съдебно заседание ,
чрез пълномощник адв. П.П. , оспорва жалбата с доводи за правилност на обжалваното
решение . Претендира за плащане на основание чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение
Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата , предвид събраните по делото доказателства и въз
1
основа на закона , приема следното:
Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от
надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.
С решение на районен съд Лом № *от 09.08.2021г. , постановено по гр.дело № 696/
2020г. по описа му , съдът е признал за установено на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че И.
И. не дължи на Чез Е. Б.АД вземането за сумата от 7762.74 лева по Споразумителен
протокол № */01.06.2020г. по заявление с № */01.06.2020г. съставляващо задължение за
клиентски номер № *, поради погасяване на вземането по давност съгласно чл.111, б. „в“ от
ЗЗД и поради извършени плащания, като е отхвърлен иска над уважения размер до
предявения такъв от 10 511.36 лева като неоснователен и е разпределена отговорността на
страните за разноски .
Така постановеното решение е валидно.
В обжалваната част, с която е уважен предявения от И.И. отрицателен установителен
иск , решението е допустимо постановено по иск с правно основание чл. 124,ал. 1 от ГПК.
Разгледано по същество решението на ЛРС в обжалваната част е и правилно .
За да уважи предявеният от И.И. отрицателен установителен иск съдът е приел, че със
споразумителния протокол с № */01.06.2020г. ищецът е признал задълженията по
посочени в същия протокол фактури за консумирана електрическа енергия за клиентски
номер № *в размер на общо 7762,74 лева за неуточнен период и по фактури с една и съща
падежна дата без яснота какъв е вида на признатите задължения . Установил е от
заключението на приетата съдебно-счетоводната експертиза , че сумата 7762.74 лева е
формирана от начислени лихви върху главницата по споразумителния протокол №
*/01.06.2020г., на обща стойност 9909.07 лева. При липса на яснота в протокола с № *за вида
на задължението, което се признава е приел, че подписалата го ищца не е могла да разбере
какво задължение признава, съответно не може да се направи извод за наличие на
индивидуализация на вземанията и за ясна воля на ищеца кои задължения съзнателно
признава, подписвайки този протокол, поради което и не е налице валидно признание на
дълг, съответно валиден отказ от изтекла погасителна давност . От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза е установено, че сумите по този протокол всъщност
съставляват начислени лихви за забава в общ размер от 7762,74 лева по издадени фактури с
падежи от 10.04.2005г. до 07.12.2016г.., като вземането за лихви се погасява с изтичане на
три години съгласно чл. 111,б.“в“ от ЗЗД и към 01.06.2020г. вземанията за лихви са били
погасени .
В тази част решението е постановено от първостепенния съд при правилно
установена предвид събраните по делото при спазване процесуалните правила фактическа
обстановка със съответното приложение на материалния закон, като направените
фактическите и правни изводи , съдържащи се мотивите изцяло се споделят от въззивния
съд, към които препраща с оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална
възможност.
2
По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:
С въззивната жалба не са изложени конкретни доводи относно извода на
първостепенния съд, че вземането по споразумителния протокол не е индивидуализирано в
достатъчна степен, за да се приеме, че е налице валидно признание на дълга, съответно
валиден отказ от изтекла преди подписването му погасителна давност . Развити са
подробни принципни съображения за значението на споразумителния протокол като
спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД, с посочване на съдебна практика . Съдът, за да
постанови решението си не е отрекъл значението на подписаните между страните
споразумителни протоколи от 01.06.2020г. на спогодба , както и възможността с подписване
на такива да се признае задължение , което е погасено по давност. Приел е за подписани
между страните на 01.06.2020г. два споразумителни протоколи , условно наречени по
делото Протокол 1 и Протокол 2 , като за задълженията по Протокол 1 е приел, че е налице
признание на дълга и валиден отказ от изтекла давност .
В така наречения протокол 2 страните са се споразумели за следното :
Потребителят признава задълженията по посочени фактури за консумирана
ел.енергия без посочване на конкретен период, която не е платена по клиентския номер * в
размер на 7762.74 лева –главница и дължима върху тази сума лихва за периода от падежа до
плащането . В табличен вид в споразумението са посочени номера на фактури , всички с
дата 31.05.2019г. и различни дати на падеж, като първата дата на падеж е 30.04.2010г. , а
последната 21.06.2019г. , като ищцата е подписала само първата и последната страница от
общо 88 страници .
Така сключеното между страните споразумение правилно е прието от
първостепенния съд като спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД , вид договор , с който
страните прекратяват един съществуващ спора или избягват един възможен спор, като си
правят взаимни отстъпки .
Като договор спогодбата подлежи на тълкуване по реда на чл. 20 от ЗЗД с оглед
установяване действителната обща воля на страните , като отделните уговорки следва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла , който произтича от
целия договор , с оглед целта на договора , обичаите в практиката и добросъвестността.
Изхождайки от клаузите на така сключената спогодба следва извод за признаване от
страна на потребителя задължения за главница по фактури без същите да са
индивидуализирани с дата на издаване, доколкото датата на издаването им е една и съща ,
като е поето и задължение за плащане на лихва върху признатите суми за просрочие. От
приетата без оспорване от страните в първоинстанционното производство съдебно-
счетоводна експертиза е установено, че задължения за главница, цена на доставена и
неплатена ел.енергия по фактурите, посочени в протокола не съществуват . От
експертизата е установено , че сумите по Протокол № 2 всъщност съставляват начислени
лихви за забава за издадени в периода 2005 - 2016 г. фактури , предмет на Протокол № 1.
Изразената в Протокол № 2 воля на потребителя е за признаване задължения по посочени
фактури за консумирана и незаплатена ел.енергия без да е посочен период на тези
3
задължения и след като по делото е установено, че описаните в протокола с дати фактури
не са издавани и стойностите , формиращи общ дълг от 7861. 20 лева не представлят
задължения за консумирана ел.енергия по фактури , а реално са лихва за забава без яснота
за периода , за който е начислена такава, то следва извод, че не е налице признание за
дължимост на вземане , представляващо лихва за забава . Не е налице и валидно изразена
воля за отказ от изтекла погасителна давност . Такъв би бил налице само ако длъжникът
като знае същността на правото си трябва и да иска настъпването на правните последици от
непозоваването на погасителна давност. Отказът може да бъде изричен и мълчалив, но от
съдържанието му трябва да може по несъмнен начин да се направи извод, че длъжникът не
желае да се ползва от последиците на погасителната давност било относно цялото парично
задължение, било само за част от него. По тези причини не може да има валиден отказ от
погасителна давност при неиндивидуализирани по размер чрез тяхната стойност и вид
парични задължения. Това е така, защото без такава определеност не може да има валидно
изразена воля за самото съдържание на задължението, за което е изтекла погасителната
давност. При преценката на едно изявление като отказ от изтекла погасителна давност,
следва да се държи сметка за неговото конкретно съдържание, а от подписаното
споразумение подобен извод не може да се направи. От подписания между страните
споразумителен протокол № 2 не следва извод, че потребителят , несъмнено по слабата
страна в правоотношението по доставка на ел.енергия, е съзнавал, че задълженията в
посочения размер представляват лихва за забава, за които е изтекла към 01.06.2020г. ,
предвидената в чл. 111,б.“в“ от ЗЗД тригодишна давност . Предвид изложеното, съдът
приема, че с подписания между страните споразумителен протокол № 2 не е налице от
страна на потребителя недвусмислено признание на конкретен дълг, така и отказ от давност.
Няма основание да се приеме, че със съгласие за разсрочване, ответникът е изразил воля да
не се ползва от погасителната давност.
При липса на валидно изразена воля за признаване задълженията за лихви за
просрочие и отказ по чл. 113 от ЗЗД за изтекла погасителна давност, то правилно с
обжалваното решение съдът е приел, че обективираното в протокол № 2 задължение ,
установено по делото като лихва за забава е погасено по давност съгласно чл. 111,б.“в“ от
ЗЗД и като такова е недължимо .
Правилно с обжалваното решение в тежест на жалбоподателя на основание чл. 78,ал.
6 от ГПК е възложена за плащане държавна такса по уважения иск, тъй като ищецът е бил
освободен на основание чл. 83,ал. 2 от ГПК от задължение за плащане на такси и разноски.
Неправилно на основание чл. 78,ал. 6 от ГПК съдът е осъдил ищеца да заплати по
сметка на съда държавна такса и разноски . Разпоредбата на чл. 78,ал. 6 от ГПК предвижда
основание за възлагане на държавната такса и разноските на противната страна , когато
делото е решено в полза на лице, освободено от заплащане на такива. При неблагориятен
изход на спора за лицето , освободено от заплащане на такси и разноски , то не дължи
такива в полза на бюджета на съдебната власт . В тази част на решението обаче липсва
подадена жалба, поради което и въззивният съд няма основание да коригира неправилното
4
приложение на чл. 78,ал. 6 от ГПК по отношение на ищеца.
При този изход на въззивното производство искането на жалбоподателя за разноски е
неоснователно. На пълномощника на въззиваемата страна адв. П.П. , осъществил безплатно
защитата й във въззивното производство на основание чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА , следва на
основание чл. 38,ал. 2 от ЗА да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 718 лева,
определено по реда на чл. 7,ал.2,т.3 от Наредба 1/2004г. в минимален размер.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на районен съд Лом № 260310 от 09.08.2021г. ,
постановено по гр.дело № 969/2020 г. по описа на същия съд в обжалваната част, с която е
признато за установено, че И.И.не дължи на ЧЕЗ Е.Б. АД вземането за сумата от сумата
7762.74 лева по споразумителен протокол № */01.06.2020г. по заявление № */01.06.2020г. ,
съставляващо задължение за клиентски номер № *и е разпределена между страните
отговорността за разноски , като ПРАВИЛНО .
ОСЪЖДА ЧЕЗ Е.Б.АД гр. *да заплати на адвокат П.П. , АК Монтана , на основание
чл. 38,ал. 2 от ЗА сумата 718 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5