Р Е Ш Е Н И Е
№ 673
09.08.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ива Байнова
ЧЛЕНОВЕ: Росица Чиркалева
Петър Вунов
секретар: Мария Койнова
прокурор: Антон Стоянов
като разгледа докладваното от съдия
Петър Вунов АНД(К) № 521 по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Началник Сектор в ОДМВР – Хасково, Сектор Пътна полиция -
Хасково, против Решение № 80/20.03.2023 г.,
постановено по АНД № 12 по описа за
2023 година на Районен съд - Хасково, с което е отменено негово Наказателно
постановление (НП) № 20-1253-001164 от 31.08.2020 г.
В касационната жалба
са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като бил постановен в нарушение на закона. В тази
връзка се твърди, че изводът
на районния съд, че макар от обективна страна да били налице елементите от
състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, липсвали доказателства деянието
да било осъществено от жалбоподателя виновно, което определяло нарушението като
несъставомерно поради липса на субективна страна, бил напълно погрешен.
Сочената в мотивите му необходимост за наличието на доказателства, от които да
се направи несъмнен извод, че нарушителят бил наясно с обстоятелството, че управляваният
от него автомобил бил с прекратена регистрация, била в противоречие със
съществуващата значителна по обем съдебна практика.
Предвид изложеното
се иска да се отмени Решение № 80/20.03.2023 г.,
постановено по АНД № 12 по описа за
2023 година на Районен съд - Хасково, и вместо него да се постанови друго, с
което да се потвърди обжалваното НП, като се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба
- Г.Д.Г., чрез процесуалния си представител адв. М.Б. ***, в писмен отговор и съдебно заседание я оспорва като неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното
решение. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково дава
заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което
предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Административен
съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери
служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и
е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна
с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт,
който подлежи на касационно оспорване.
Разгледана по
същество, тя се явява неоснователна.
С Решение № 80/20.03.2023 г. по АНД № 12/2023 г. Районен съд – Хасково е
отменил НП № 20-1253-001164 от 31.08.2020 г. на Началник Сектор
в ОДМВР – Хасково, Сектор Пътна полиция - Хасково, с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на Г.Д.Г. са наложени административни наказания - „Глоба” в размер
на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
За да постанови
този резултат, районният съд е приел най-напред, че от
отпочването на административнонаказателното производство, станало на 22.06.2019
г. със съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) до
прекратяването и изпращане преписката на Районна прокуратура – Хасково по
компетентност с Писмо изх. № 125300-6644 от 07.05.2020 г. бил изминал срок,
надхвърлящ преклузивния 6 – месечен срок за издаване на НП и реализиране по
този начин на административнонаказателната отговорност, което независимо от
последващото успешно реализиране на механизма за избягване нарушението на
принципа non bis in idem създавало сериозни резерви за законосъобразността на НП,
а интерпретацията на тези данни била за допуснато процесуално нарушение от
категорията на съществените. На следващо място е посочено, че санкционираното
лице не било собственик или приобритател на процесното ППС и нямало данни при
какви обстоятелства същият му бил предоставил управлението, поради което
конкретно нямало как да бил наясно за обективните признаци от състава на
нарушението. Или, поне това останало недоказано с оглед разпределението на
доказателствената тежест. Следователно, макар и да бил адресат на правната норма
на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, нямало доказателства дали действал съзнателно,
доколкото не били събрани и доказателства, че се запознал с предоставените му
документи – в това число и свидетелство на регистрация на МПС и най – вече
договор за покупко – продажба, за да бил наясно дали срокът за приобритателя за
пререгистрация започнал да тече, от кога и дали бил изтекъл.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Съображенията
за това са следните:
При напълно
изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими,
относими и необходими доказателства, надлежно е обсъдил същите, както и
наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е
формирал правилен краен извод.
По делото не се
спори, а и е установено от събраните по него доказателства, че на 22.06.2019 г., в 22.45
часа, в гр. Хасково, кв. Б., на ул. „П. Я.“ до № 18, Г.Д.Г. е
управлявал лек автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“ с рег. № РВ****КМ, собственост на Х. В. Б., а
съгласно Договор за покупко – продажба на МПС № 398/09.01.2019 г. с нотариално
заверени подписи, собственост на Д. Г.Д., и е бил спрян за проверка от
служители на ОДМВР - Хасково, при която е установено, че автомобилът е с
прекратена регистрация от 12.03.2019 г. на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
Поради това му бил съставен АУАН серия АА № ******от същата дата за нарушения
по чл. 140, ал. 1, предл. 1 ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като с
резолюция без дата на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково, на
основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН, АНП по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е прекратено, а с
Писмо рег. № 125300-6644 от 07.05.2020 г. административнонаказателната преписка
за това нарушение е изпратена на РП – Хасково, с оглед данни за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.
Според настоящия
касационен състав в случая действително е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила при издаването
на процесното НП, което съставлява
основание за
неговата отмяна. Това е така, защото съгласно чл. 34,
ал. 3 ЗАНН образуваното административнонаказателно производство се прекратява,
ако не е било издадено НП в шестмесечен срок от съставяне на акта. С изтичането
на този срок се погасява възможността за реализация на правомощието на
държавата да накаже нарушителя, поради което неспазването му обуславя цялостна
отмяна на санкционния акт. Няма спор между страните, а и от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че АУАН серия АА № ******е съставен на 22.06.2019
г. и от този момент е започнал да тече горепосоченият преклузивен срок за
издаване на НП, като това е следвало да бъде сторено най-късно на 22.12.2019 г.
или евентуално в същия срок административнонаказателно производство да бъде прекратено
на основание на чл. 33, ал. 2 ЗАНН. В случая административнонаказващият орган е
изпратил материалите по преписката за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП на
компетентния прокурор едва на 07.05.2020 г., а атакуваното НП е издадено на 31.08.2020
г. След като не го е прекратил своевременно по реда на чл. 54 ЗАНН поради
изтичане на шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, същият е издал едно незаконосъобразно
НП, поради което правилно е отменено от контролирания съд.
Гореизложеното прави ненужна проверката на обжалваното решение по отношение на наведения от касатора довод за противоречието му с материалния закон, доколкото и при приемането му за основателен предвид трайната практика на настоящата касационна инстанция, не би се стигнало до по-различен резултат с оглед констатираното съществено нарушение на процесуалния закон при издаването на процесното НП.
По тези
съображения съдът намира, че в случая не е налице поддържаното касационно
основание, поради което касационната жалба се явява
неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН искането на касационния ответник за присъждане на сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски е основателно. В тази връзка следва да се има предвид, че то е заявено своевременно и се явява доказано по основание и размер от представения и неоспорен договор за правна помощ и съдействие от 04.04.2023 г., от който е видно, че Г.Д.Г. е заплатил в брой на пълномощника си адв. М.Б. *** уговорената сума в размер на 600,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Тук е уместно да се посочи и че съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК те следва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, което в случая е Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – гр. Хасково – арг. от чл. 37, ал. 2 ЗМВР.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 80/20.03.2023 г., постановено по АНД № 12 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Хасково да заплати на Г.Д.Г., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 7, чрез адв. М.Б. ***, сумата от 600,00 лева, представляваща направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.