№ 38
гр. Каварна , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на четиринадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Живко П. Георгиев
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Живко П. Георгиев Гражданско дело №
20213240100117 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.
№73/09.03.2021г., подадена от С. М. К. с ЕГН **********0 от с.****,
общ.Каварна, ул.“***“, №19, чрез адв.П.Й. Н. – АК Варна, служебен адрес
гр.Варна, бул.“****, №44, ет.4, офис 6, срещу „****“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Възраждане“, ул.“****“,
№84-86, бл.Бизнес център „***л“, ет.12, представлявано от Ф.Г.Д. и С.Ю.А.,
заедно и поотделно. Предявен е иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, за
връщане на сумата в размер на 217,26 лева, представляваща сбор от платени
без основание недължими суми за периода 09.05.2020г. до 09.09.2020г. за
възнаградителна лихва съгласно чл.4.1 от Договор за потребителски кредит №
372588 от 09.04.2020г. във вр. с т.7 от Приложение № 1 към договора, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Искът се основава на следните обстоятелства: Ищецът е сключил
договор за предоставяне на кредит № 372588 на 09.04.2020г с ответника
„****“ АД, ЕИК ***. По силата на договора ответното дружество се е
задължило да предаде сума в размер на 1500лв., а за потребителя по договора
– ищец в настоящото производство възникнало задължението да върне
същата сума на кредитора при определените между страните условия.
Уговорен бил срок – 12 месеца при годишен лихвен процент 40,544% и
годишен лихвен процент на разходите – 49,00%. Ищецът следвало да върне
сума в размер на 1849,44 лева, при условие че представи обезпечение по чл.3,
ал.1 от Договора. Обезпечението следвало да се представи в края на
следващият ден от деня, в който сумата по кредита била предоставена. При
1
непредставяне на обезпечение, посочено в договора, кредитополучателят К.
следвало да върне сума в размер на 3470,04лв., която включвала прибавена
неустойка за непредставяне на обезпечение по кредита.
Ищецът счита, че по отношение на сключения Договор за предоставяне
на кредит № 372588 от 09.04.2020г. следва да се прилагат правилата на
чл.10а, ал.2 от Закон за потребителски кредит, според който кредиторът не
може да се изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Излага твърдения, че съгласно погасителния план към Договор №
372588/09.04.2020г. всяка погасителна вноска в случай на обезпечен кредит с
поръчители следва да е в размер на 154,12лв., включваща главница и лихва,
като първата погасителна вноска била с падеж 09.05.2020г., а последната на
09.04.2021г.
Твърди, че доколкото договорът за потребителски кредит е договор на
свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание не следва
да противоречи на добрите нрави. Счита, че е налице несъответсвие на
правата и задълженията на страните по договора, изразяващо се в уговорката
за възнаградителната лихва, надвишаваща два или три пъти размера на
законната лихва. На това основание считат, че тази клауза е нищожна и не
отговаря на изискването за добросъвестност и противоречи на добрите нрави
по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, както и че има нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 от ЗПК.
Твърди, че ако оскъпяването по кредита с разходите за лихва и
уговорената в чл.5.6 от Договора във вр. с т.10 от Приложение № 1 към
договора неустойка, се прибави към ГПР, то той ще надхвърли предвидения
законов максимум, посочен в чл.19, ал.4 ЗПК, според който максимално
допустимия процент от разходите на годишна база по потребителските
кредити следвало да е в размер не по-висок от 5 пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения. Сочи, че съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК
клаузи в договор, надвишаващи допустимия процент на разходите,
определени по ал.4, се считат за нищожни, както и че всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон е нищожна.
Твърди, че съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.12, ал.1, т.7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, а съгласно чл.23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Моли съда, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, да осъди ответникът „****”АД, ЕИК
2
*** да му заплати сумата в размер на 217,26лв., представляваща сбор от
платени без основание недължими суми за периода 09.05.2020г. до
09.09.2020г., за възнаградителна лихва съгласно чл.4.1 от Договор за
потребителски кредит № 372588 от 09.04.2020г. вр. с т.7 от Приложение № 1
към договора, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба – 09.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането,
тъй като клаузата за лихва накърнявала договорното равноправие между
страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне, поради което
същата се явява нищожна на основание чл.26, ал.1, т.1 от ЗЗД. Претендира
съдебни разноски.
В с.з., ищецът редовно призован не се явява и не се представлява.
Депозирана е писмена молба от упълномощения адв.Н., който поддържа
исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба. В писмено становище, депозирано преди първото съдебно заседание
счита, че исковете са изцяло неоснователни. Възразява срещу твърдението на
ищеца, че между С. М. К. и „****“ АД, ЕИК *** е бил сключван договор за
кредит № 372588 от 09.04.2020г. Действително на 09.04.2020г. ищецът бел
подал заявка за кандидатстване за отпускане на кредит № 372588, но
ответникът бил отказал отпускането на кредита. Представя справка от
интернет системата на „****“ АД, ЕИК ***, от която било видно, че заявка №
372588 е налице отказ и не са отпускани никакви средства. Твърдят, че щом
не е сключван договор за кредит, ищецът не е усвоил суми по него, съответно
не е заплащал и връщал суми. Твърди, че не съществува твърдяното
правоотношение между него и ищеца. Молят за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
С протоколно определение № 18 от 21.06.2021г. с оглед твърдените от
ответника нововъзникнали обстоятелства съдът е предоставил възможност на
ищеца да даде становище по депозираната молба от ответника. С писмено
становище ищецът, счита, че при липса на депозиран отговор от ответника в
срока по чл.131 ГПК, то ответното дружество е загубило възможността да
направи това по- късно. Счита, че справката от интернет страницата на
ответника не представлява доказателство и не следва да се прилага и приема
по делото. Доказателственото искане било преклудирано, тъй като не е
направено в срок.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
3
Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 пр. 1-во от ЗЗД,чиято
основателност се обуславя извършена от ищеца в полза на ответника
престация на определено благо-в случая парична сума в размер на 217,26
лева, представляваща сбор от платени без основание недължими суми за
периода 09.05.2020г. до 09.09.2020г. за възнаградителна лихва съгласно чл.4.1
от Договор за потребителски кредит № 372588 от 09.04.2020г. във вр. с т.7 от
Приложение № 1 към договора,при несъществуване между страните на
валидно правоотношение,което да съдържа задължение за извършването и и
да оправдава имушественото разместване.
В исковата молба ищецът изрично сочи,че предявява осъдителен иск-за
заплащане на суми получени от ответника без основание,поради нищожност
на клаузата за възнаградителна лихва,както и поради обстоятелството,че
целият договор е нищожен на основание чл.22 от ЗПК,без да се иска
прогласяване нищожността на самия договор.
Изхождайки от предмета на договора-предоставянето на кредит под формата
на заем,както и страните по него-ответник юридическо лице,което е
небанкова финансова институция,предоставяща кредита в рамките на своята
трудова дейност,ищец-физическо лице,което при сключването на договора
действа извън рамките на своята професионална компетентност,според съда
се налага извод,че процесния заем има характер на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗПК.При това положение при решаване на
настоящия спор следва да намерят приложение правилата за
действителността на договора за кредит залегнали в действащия
ЗПК.Съгласно чл.22 от ЗПК-когато не са спазени изискванията на чл.10
ал.1,чл.11 ал.1 т.12 и т.20,чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК,договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност.Същата има
характер на изначална недействителност,защото последиците и са изискуеми
при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен,заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита,но не и връщане на лихвата и другите разходи.По настоящото дело
ищецът има качеството на потребител по договор за кредит ,сключен с
финансова институция,каквато се явява настоящия ответник,поради което
съдът следва служебно да следи за наличието на неравноправни и нищожни
клаузи в договор сключен с потребител,какъвто безспорно е и настоящия
договор за потребителски кредит.Това задължение на съда произтича и от
целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива-2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и
интересите на потребителите.Съгласно Директива 2008/48/ ЕО нарушението
на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК,водещо до недействителност по смисъла на чл.22 от
ЗПК ще е налице не само,когато в договора не е посочен ГПР,но и когато
формално е налице такова посочване,но това е направено по начин,който не е
достатъчно пълен,точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере
4
реалното значение на посочените цифрови величини,както и когато
формално е налице такова посочване,но посочения в Договора размер не
съответствува на действително прилагания между страните.В процесния
случай е налице разминаване между посочения в Договора ГПР и
действителния размер на ГПР,доколкото в него не са включени начислените и
допълнително заплатени от ищеца суми за неустойка при непредставяне на
обезпечение по чл.5 ал.1 вр. с т.5.2.2 и т.5.3 от Договора,което представлява
една от хипотезите на нарушение на чл.22 ЗПК,във връзка с чл.11 ал.1 т.10
ЗПК,водеща до недействителност на договора.Към датата на подаване на
исковата молба в съда ищецът е заплатил общо 5 вноски-съответно вноска №
1 с падеж 09.05.2020г.,№ 2 с падеж 09.06.2020г.,№ 3 с падеж 09.07.2020г.,№ 4
с падеж 09.08.2020г. и с № 5 с падеж 09.09.2020г.,в размера на които освен
главница са заплатени и възнаградителни лихви.
Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД предвижда,че страните могат свободно да
определят съдържанието на договора,доколкото той не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави.Към дата на сключване на
договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение
размера на възнаградителната лихва.При положение обаче,че се касае за
потребителски договор,при който едната страна е по-слаба икономически и
поради това се ползва със засилена защита на ЗЗП и ЗПК следва да се
приеме,че максималния размер на лихвата/било възнаградителна,било за
забава/ е ограничен.Обратното би означавало икономически по-слаби
участници в оборота да бъдат третирани неравноправно,като недостигът на
материални средства за един субект се изполва за облагодетелствуване на
друг.Поради това съдебната практика приема,че при формиране размера на
възнаградителната лихва обективен критерий може да бъде размерът на
законната лихва,без обаче тя да може да се приема като максимален размер/В
този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. на ВКС по гр.д. № 1106/2003г. II
г.о.,Решение № 378/18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005г. II г.о,Решение
№ 1270/09.01.2009г. на ВКС по гр.д.№ 5093/2007г. II г.о, и др./.Трайно се
приема,че противоречаща на добрите нрави е уговорка,предвиждаща
възнаградителна лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва,а
за обезпечени кредити-двукратния размер на законната лихва.
С Постановление на Министерския съвет № 426/18.12.2014г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения този размер е
регламентиран като основния лихвен процент,определен от БНБ в сила от
01.01.,съответно 01.07. на текущата година плюс 10 процентни пункта.Този
основен лихвен процент на 01.01.2017г. е определен на 0%,респективно
законната лихва е в размер на 10%.Трикратния размер на законната лихва
към датата на сключване на процесния договор-09.04.2020г. е 30%,а
уговорената възнаградителна лихва е при формиран годишен лихвен
процент,съгласно чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № 372588 от
09.04.2020г. във вр. с т.7 от Приложение № 1 към договора,който е
5
40.5442000%.Ето защо съдът намира,че така уговореният ГЛП,надвишаващ
законната лихва повече от три пъти,противоречи на добрите нрави и клаузата
за възнаградителна лихва е нищожна.
Настоящия съдебен състав не споделя обективираното в молба вх.№
697/17.06.2021г. от „****“АД възражение за липса на договор,т.е че не е
налице сключен Договор под № 372588 и за нищожност на договора,тъй като
са преклудирани съгласно чл.133 от ГПК.Ето защо не следва да се разглежда
по същество направеното от ответника възражение за липса на договор,т.е че
не е налице сключен Договор под № 372588.Това възражение и възражението
за нищожност на договора ,съгласно даденото в ТР № 1/2013г. на ОСГК на
ВКС разрешение,се преклудира с изтичане срока на отговор на исковата
молба.Възражението за липса на договор,т.е че не е налице сключен Договор
под № 372588 и възражението за нищожност на договора не са били
направени от ответника с подадения отговор,а в хода по
същество,следователно за него е настъпила преклузията по чл.133 от
ГПК.Затова настоящия съдебен състав не коментира възражението за липса
на договор,т.е че не е налице сключен Договор под № 372588 и възражението
за нищожност на договора на ответника,респ.доводите му в тази насока
наведени в молба вх.№ 697/17.06.2021г.
Предвид гореизложеното,настоящия съдебен състав намира предявения от С.
М. К. с ЕГН **********, чрез адв.П.Й. Н. – АК Варна, срещу„****“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Възраждане“,
ул.“****“, №84-86, бл.Бизнес център „***л“, ет.12, представлявано от Ф.Г.Д.
и С.Ю.А., заедно и поотделно,иск по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на
сума в размер на 217,26 лева, представляваща сбор от платени без основание
недължими суми за периода 09.05.2020г. до 09.09.2020г. за възнаградителна
лихва съгласно чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № 372588 от
09.04.2020г. във вр. с т.7 от Приложение № 1 към договора,като основателен
и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед уважаване на претенцията за главница, представляваща платена без
основание сума, то следва да се уважи и акцесорната претенция за законна
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба –
09.03.2021г., до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски. Ищецът претендира разноски в размер на 1550 лева, от които 50
лева внесена държавна такса и 1500 лева адвокатски хонорар,съгласно
приложения списък на разноските на основание чл.80 от ГПК. От
съдържанието на приложения договор за правна помощ се установява,че
ищеца С. М. К. с ЕГН **********0 от с.****, общ.Каварна, ул.“***“, № 19 е
възложил на адв.П.Й. Н. – АК Варна, служебен адрес гр.Варна, бул.“****,
6
№44, ет.4, офис 6 оказването на правна защита и съдействие изразяващи се в
процесуално представителство пред Районен съд гр.Каварна по гражданско
дело № 117/2021г.Договореното и изплатено в брой на 01.06.2021г.
адвокатско възнаграждение е в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева.Към
исковата молба е приложено и преводно нареждане от 01.03.2021г. за сумата
от 50/петдесет/ лева по сметка на Каварненски Районен съд за образуване на
гражданско дело.В процесния случай ответникът не е направил възражение по
смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на разноските за адвокатска
защита.При тези факти,следва да се има предвид,че с приемането на
действащия ГПК,в сила от 01.03.2008г. отпадна правомощието на съда
служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за
адвокатска защита при постановяване на решението.С чл.78 ал.5 от ГПК е
предвидено,че само страна може да сезира съда с искане за намаление на
възнаграждението за адвокатска услуга,дължимо като разноски.Основанието
по чл.78 ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото.Когато
съдът е сезиран с такова искане,той следва да изложи мотиви относно
фактическата и правна сложност на спора,т.е да съобрази доказателствените
факти и доказателствата които ги обективират и дължимото правно
разрешение на повдигнатите правни въпроси,което е различно по сложност
при всеки отделен случай.Такава преценка в настоящия случай съдът няма
правомощие да прави,тъй като не е сезиран с искане за намаление
възнаграждението за адвокатска услуга,дължимо като разноски.
По изложените мотиви,Каварненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н „Възраждане“, ул.“****“, №84-86, бл.Бизнес център „***л“,
ет.12, представлявано от Ф.Г.Д. и С.Ю.А., заедно и поотделно,ДА ЗАПЛАТИ
НА С. М. К. с ЕГН **********, от с.****, общ.Каварна, ул.“***“ № 19 по
предявения от ищеца С. М. К. ЕГН ********** иск с правно основание чл.55
ал.1 предл.1 от ЗЗД сума в размер на 217,26 лева/двеста и седемнадесет лева
и двадесет и шест стотинки/ лева, представляваща сбор от платени без
основание недължими суми за периода 09.05.2020г. до 09.09.2020г. за
възнаградителна лихва съгласно чл.4.1 от Договор за потребителски кредит №
372588 от 09.04.2020г. във вр. с т.7 от Приложение № 1 към договора,ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба-
09.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „****“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н „Възраждане“, ул.“****“, №84-86,
бл.Бизнес център „***л“, ет.12, представлявано от Ф.Г.Д. и С.Ю.А., заедно и
7
поотделно ДА ЗАПЛАТИ НА С. М. К. с ЕГН **********, от с.****,
общ.Каварна, ул.“***“ № 19 сумата от 1500/хиляда и петстотин/ лева/ лева
представляваща адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „****“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Възраждане“, ул.“****“,
№84-86, бл.Бизнес център „***л“, ет.12, представлявано от Ф.Г.Д. и С.Ю.А.,
заедно и поотделно ДА ЗАПЛАТИ НА С. М. К. с ЕГН **********, от с.****,
общ.Каварна, ул.“***“ № 19 сумата от 50/петдесет/ лева-разноски по делото
за внесена държавна такса за образуване на гражданско дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
8