Решение по дело №1163/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 314
Дата: 15 декември 2020 г. (в сила от 15 декември 2020 г.)
Съдия: Маргаритка Шербанова
Дело: 20201000601163
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. София , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев
Прокурор:Апелативна прокуратура - София
Анна Мариянова Алексова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Наказателно дело за
възобновяване № 20201000601163 по описа за 2020 година
Производството пред Софийски апелативен съд е по реда на чл.420, ал.1, вр.
чл.422, ал.1, т.5 НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България
за възобновяване на НОХД № 175/2020 г. по описа на Районен съд- Радомир.
В искането се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на
закона и процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК,
които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Нарушението, според Главния прокурор, на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1
от НПК, намира изражение в нарушението на чл.42б, ал.1 от НК, тъй като в одобреното от
съда споразумение не е определена периодичността на пробационната мярка по чл.42а, ал.2,
т.1 от НК — „задължителна регистрация по настоящ адрес“, която според тази разпоредба
следва да е не по-малко от два пъти седмично. Допуснатото нарушение било съществено по
смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, защото наказанието не е индивидуализирано в
съответствие с нормата на чл.42б, ал.1 от НК.
Същественото нарушение на процесуалните правила се изразявало в
несъответствието на споразумението с изискванията по чл.382, ал.7 НПК, както и
неупражненото от съда правомощие по чл.382, ал.5 от НПК - да предложи промени в него и
ако същите не бъдат приети, да не одобрява споразумението.
1
Поради допуснатите съществени нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2
НПК, на основание чл.419, ал.1, чл.420, ал.1, предложение последно, вр. с чл.422, ал.1, т.5,
вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.424, ал.1, пр.1 и чл.425, ал.1, т.1 НПК, Главният прокурор
прави искане за възобновяване на НОХД № 175/2020 г. на Районен съд - Радомир, отмяна на
постановеното определение от 25.06.2020г. за одобряване на споразумение за решаване на
делото и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на този съд.

В съдебно заседание пред Софийски апелативен съд, прокурорът от САП
поддържа искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД
№ 175/2020 г. по описа на РС-Радомир , по изложените в него съображения и моли да бъде
уважено.
Осъденото лице А. Д. И., редовно призован, не се явява в съдебното заседание
пред САС и не се представлява.
Софийски апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка
по изложените в искането твърдения, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е
процесуално допустимо. Направено е в срока по чл.421, ал.1 от НПК. Предмет на искането
е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, при посочено основание по чл.422, ал.1, т.5,
вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Постановеното първоинстанционно определение не
подлежи на въззивен и касационен контрол и е влязло в сила. Разгледано по същество, в
контекста на очертаната в него аргументация, искането е ОСНОВАТЕЛНО.
С атакуваното Определение № 97 от 25.06.2020 г., постановено по НОХД №
175/2020 г., Районен съд - Радомир е одобрил постигнатото между прокурор от Районна
прокуратура – Перник, ТО-Радомир, осъдения А. Д. И. и защитника му, споразумение за
решаване на делото в съдебното производство. С това споразумение осъденият се е признал
за виновен в извършено от него престъпление по чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.2-ро и
т.4, пр.2-ро, вр. чл.194, ал.1 от НК, за което на това основание и при условията на
чл.55, ал.1, т.2, б. „б", вр. чл.42а, ал.2, вр. с ал.1 от НК, му е наложено наказание
„ПРОБАЦИЯ“ за срок от осем месеца при следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от осем месеца;
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от осем
месеца, с периодичност два пъти седмично, на адрес: гр. ***, ул. „***" № 5.
На основание чл.382, ал.7 във вр. с чл.24, ал.3 от НПК, съдът е прекратил
производството по делото.
2
Настоящият съд намира, че определението, с което е одобрено споразумението за
решаване на делото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и
на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.42б, ал.1 от НК пробационната мярка
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ е явяване и подписване на осъдения пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице в съответствие с
определената от съда периодичност, но не по-малко от два пъти седмично. Само съдът
разполага с правомощие да определи периодичност на коментираната пробационна мярка.
С атакувания съдебен акт е нарушена разпоредбата на чл.42б, ал.1 от НК,
задължаваща съда да посочи периодичността на пробационната мярка по чл.42, ал.2, т.1 от
НК. Съобразно разпоредбата на чл.200 от ЗИНЗС, наказанието "пробация" се изпълнява от
пробационната служба, чийто правомощия са изчерпателно изброени в чл.201 от ЗИНЗС, в
които не е включена възможност за определяне периодичността на задължителните
пробационни мерки - прерогатив на съда, съгласно чл.42б от НК. С подобно правомощие не
разполага и прокуратурата, задължена да осъществява надзор за законност и да изпълнява
влезлите в сила съдебни актове. В чл.210, ал.4 от ЗИНЗС е посочено, че пробационната
мярка по чл.42а, ал. 2, т.1 от НК се изпълнява по план, изготвен от пробационен служител,
което би било възможно, едва след определената от съда периодичност /Р. № 502 от 01.12.2009 г. по
Н.Д. № 512/2009 г., н.к., І н.о. на ВКС, Р. № 98 от 16.02.2010 г. по н.д. № 685/2009 г., н.к., І н.о. на ВКС, Р. № 300 от 17.06.2013 г. по
н.д. № 919/2013 г., н.к., ІІІ н.о. на ВКС /.
От друга страна, съгласно чл.42б, ал.2 от НК, пробационната мярка
задължителни периодични срещи с пробационен служител се провежда в пробационната
служба, на чиято територия е настоящия адрес на осъдения, като по изключение те могат да
се проведат на друго подходящо място, определено от пробационния служител. Срещите са
планирани или извънредни по искане на пробационния служител или осъдения. Законът не
предвижда задължение за съда да определя периодичност на срещите. В разрез с
установеното от закона, Районен съд Радомир не е определил седмичната периодичност на
пробационната мярка "задължителна регистрация по настоящ адрес", макар да е бил
задължен, а е определил седмична периодичност на пробационната мярка "задължителни
периодични срещи с пробационен служител", с каквито правомощия не разполага.
С оглед изложеното, визираното в искането на Главния прокурор нарушение на
процесуалния закон, относно неопределянето на седмичната периодичност на изпълнение
на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“, от наказанието
„пробация“, наложено на А. Д. И. по НОХД № 175/2020г. на Районен съд - Радомир, е
довело и до нарушение на материалния закон.
Съдът е бил длъжен да установи пропуска в предложената със споразумението
пробационна мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, във връзка с
изпълнението на наложеното наказание „пробация“ и позовавайки се на чл.382, ал.5 от НПК,
3
да предложи промяна на тази пробационна мярка, чрез конкретизиране на седмичната
периодичност на изпълнението , която да се обсъди със страните. Като не е изпълнил
задълженията си и е одобрил споразумението, представено му от страните и в частта, на
определената пробационна мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, от
наложеното наказание „пробация“, без да конкретизира седмичната периодичност на
изпълнението ѝ, съдът е допуснал нарушения на процесуалният и материален закон.
Допуснатите нарушения по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК са съществени и са
основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на наказателното дело.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че атакуваното определение не е от
категорията съдебни актове, визирани в чл.354, ал.2 и ал.5 от НПК и не подлежи на
пререшаване по касационен ред.
Предвид горното, настоящата инстанция намира, че искането на Главния
прокурор за възобновяване на производството по НОХД № 175/2020 г. на Районен съд -
Радомир е основателно и следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Софийски апелативен
съд, след като установи, че са налице предпоставките на чл.422, ал.1, т.5 от НПК
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 175/2020 г. по описа на Районен
съд – Радомир.
ОТМЕНЯ постановеното по делото Определение № 97 от 25.06.2020 г., с което е
одобрено постигнатото споразумение между представител на Районна прокуратура –
Перник, ТО - Радомир, осъдения А. Д. И. и неговия защитник и е прекратено
производството по делото.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на
подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4