№ 217
гр. Ботевград, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря Л.Б.П.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20221810200060 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление /НП/ № *** от *** г., издадено от Г.Б.Н. –
главен юрисконсулт на ОПУ-С., на основание Заповед № *** г. на
председателя на УС на АПИ, с което на „***“ ООД, с ЕГН ***, с адрес: гр. С.,
пл. „***“ № *** представлявано от управителя П. Р., на основание чл. 54, ал.
1, във вр. с чл. 53, ал. 1 от Закон за пътищата /ЗП/ му е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв. /три хиляди лева /, за нарушение на
чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗП.
Становищата на страните:
Жалбоподателят „***“ ООД, в депозираната жалба и в съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител – адв. П. П. и адв. В.В., с
пълномощни по делото, моли наказателното постановление да бъде изцяло
отменено като незаконосъобразно и необосновано – постановено при
неправилно прилагане на материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила. Претендират разноски за един адвокат в размер на
500 лв.
Въззиваемата страна, главен юрисконсулт на ОПУ - С., редовно
1
призована, представлява се лично, счита жалбата за изцяло неоснователна и
моли да бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно по
съображения изложени в писмената си защита. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, в размер по преценка на съда и прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски на насрещната страна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, счита за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 06.10.2021 г. при извършване на регулярен обход на АМ „***“, инж.
С. В. и инж. П. И., и двамата служители в ОПУ – С. изпълнявали служебните
си задължения във връзка с Заповед № *** г. на директора на ОПУ – С., с цел
установяване на функциониращи обект, на които не е издавано Разрешение за
специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни
обекти /ТКО/ и пътни връзки към тях. В района на АМ „***“ км 52 +000,
дясно платно, установили, че „***“ ООД експлоатира търговски крайпътен
обект - бензиностанция, с 5 /пет броя колонки, с търговска дейност в сградата,
ресторант, ТИР паркинг и 8 /осем/ броя търговки обекти – павилиони, от
които 4 /четири/ броя към датата на проверката не се използвали за търговска
дейност, и пътна връзка към него за осъществяване на транспортен достъп до
ТКО, чрез забавителен шлюз, започващ от АМ „***“ и преминаващ в
обслужващата зона, без да е издадено Разрешение за специално ползване на
пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти /ТКО/ и пътни
връзки към тях, с което е дружеството – собственик на обекта „***“ ООД е
нарушил чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗП. За извършения обход е съставен
констативен протокол с изх. № ***/*** г.
За констатираното нарушение св. инж. С. В. в присъствие на
свидетелите И. М. и Д. Т., на основание чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, бил съставен
АУАН № ***/*** г. на „***“ ООД, с ЕГН ***. Копие от акта е връчен на
управителя П. Р. срещу подпис за запознаване, като същата е написала в
АУАН, че ще възрази в срок.
В законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, е постъпило
възражение с вх. № ***/*** г. от жалбоподателя
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното от
жалбоподателя НП № *** от *** г., издадено от Г.Б.Н. – главен юрисконсулт
2
на ОПУ-С., на основание Заповед № *** г. на председателя на УС на АПИ, с
което „***“ ООД, с ЕГН ***, с адрес: гр. С., пл. „***“ № *** представлявано
от управителя П. Р., е санкционирано за това, че на 06.10.2021 г. е извършено
нарушение, за това, че без разрешение за специално ползване на пътищата от
администрацията на Агенция „***“ – ОПУ С., управляваща АМ „***“ км
62+000 /дясно/, експлоатира търговски крайпътен обект - бензиностанция, с 5
/пет броя колонки, с търговска дейност в сградата, ресторант, ТИР паркинг и
8 /осем/ броя търговки обекти – павилиони, от които 4 /четири/ броя към
датата на проверката не се използват за извършване на търговска дейност и
пътна връзка към него / транспортния достъп до обекта-имота се
осъществява, чрез забавителен шлюз, започващ от АМ „***“ и преминаващ в
обслужващата зона/, за които не е издавано Разрешение за специално
ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и
пътни връзки към тях. С процесното НП, АНО е установил, че дружеството –
собственик на обекта „***“ ООД е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 2,
б. „б“ от ЗП, съгласно която „за дейности извън специалното ползване на
пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и обслужващите
зони изграждането на търговски крайпътни обекти, включително на
площадки за оказване на пътна помощ и пътни връзки към тях“, поради което
на основание чл. 54, ал. 1, във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗП е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от следните
писмени доказателства: констативен протокол с изх. № ***/*** г., АУАН №
***/*** г., НП № *** от *** г., Заповед № *** г., известия за доставяне,
свидетелските показания на инж. С. В. - актосъставител, инж. П. И., св. И. М.,
св. Д. Т., разпитани в съдебно заседание, както и изслушаната съдебно -
техническа експертиза като съдът ги кредитира изцяло, като непротИ.речиви
помежду си. Съдът приема, че въз основа на посочените доказателства се
установяват всички факти, така както са посочени в изложената по-горе
фактология. Тъй като същите са безпротИ.речиви, подробното им обсъждане
е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, която норма следва
да намери приложение и към съдържанието на мотивите към постановеното
по реда на ЗАНН съдебно решение, съгласно чл. 84 от ЗАНН, предвид
липсата на изрична норма в тази насока в ЗАНН.
3
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е подадена до родово и местно компетентния според чл.59 ал.
1 от ЗАНН съд, в законоустановения седемдневен срок, преклузивен по своя
характер, т.е. жалбата е процесуално допустима.
АУАН и НП са съставени, респ. издадени от компетентни за това лица
(съгласно приложената по делото Заповед на Председателя на УС на АПИ).
Съдът констатира, че административно-наказателното производство е
извършено при допускане на съществено процесуално нарушение, което е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е
необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото, а именно:
В АУАН е посочена място на деянието – АМ „***“, км 53+000, дясно
платно, а в обжалваното НП различно такова – АМ „***“, км 63+000, дясно
платно. Последното протИ.речие се потвърждава, както от отговорите на
поставената задача на вещото лице, така и от становището на
административно наказващия орган, който признава, че правилното
километрично положение на извършената проверка, съответно нарушение е
АМ „***“, км 53+000, дясно платно, а не както погрешно е посочено в
процесното НП.
Мястото на извършване на административното нарушение е един от
задължителните реквизити на АУАН, респ. на НП, издадено въз основа на
него, посочени в чл. 42, ал. 1, т.3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочените
разпоредби са императивни и отклонението от тях води до
незаконосъобразност на съставения АУАН и на издаденото НП. Актът и
постановлението трябва да бъдат съставени, респ. издадени при еднородна и
непротИ.речива фактическа обстановка и правна квалификация. В
настоящото производство се установява от представените по делото АУАН и
НП, че е нарушено императивното правило на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Така
на наказаното лице му се вменяват два различни състава на нарушения, което
му препятства възможността за организиране на защитата му. Допуснатото
нарушение е от категорията на неотстранимите и представлява съществено
нарушение на правилата на административното производство, т.к. накърнява
правото на защита на наказаното лице, един от аспектите на което е да знае за
какво нарушение му се ангажира отговорността. То не може да бъде санирано
4
в рамките на съдебния процес. Въпросът за допусната техническа грешка
изобщо не подлежи на обсъждане в производство по ЗАНН и субсидиарно
приложимия НПК. Действително, разпоредбата на чл. 84 ЗАНН препраща
към правомощията на въззивния съд по чл. 334 НПК, едното от които е да
измени първоинстанционната присъда. Съдебната практика, обаче, е
константна, че изменение на фактическата обстановка едва със съдебния акт е
допустимо само в случаите, когато нововъведеният факт не представлява
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението (в случая на
фактите, отразени в наказателното постановление и акта за установява на
административно нарушение). Доколкото в случая се касае за основен факт
от предмета на доказване по делото, извън съставомерните признаци на
процесното административно нарушение, съдът намира, че се касае за
съществено изменение на вменената на наказаното лице „***“ ООД
фактическа обстановка. В този смисъл изменението на фактите по делото,
касаещи мястото на извършване на нарушението, представлява съществено
изменение, доколкото обуславя необходимостта от нови усилия на защита от
страна на наказаното лице по новите факти. В съдебната практика е безспорно
и константно установено, че мястото представлява иманентен и съществен
белег от проявлението в обективната действителност на дадена
протИ.обществена проява (в случая административно нарушение). В този
смисъл е недопустимо съдът да дописва едва с крайния си съдебен акт
вменената с АУАН фактическа обстановка на наказаното лице, в частност
мястото на извършването му. Същевременно АУАН има както „сезираща” и
„констатираща” функция, така и „обвинителна” функция, доколкото с него за
пръв път администрацията обективира своето намерение да търси
административнонаказателна отговорност от определено лице за извършено
административно нарушение. „Обвинителната” функция на наказателното
постановление е очевидна и безспорна, доколкото със същото не само се
вменява конкретно административно нарушение на наказаното лице с
конкретните му фактически измерения, но и му се налага административно
наказание. На административнонаказателното производство е непознат
институтът на изменение на обвинението по смисъла на чл. 287 НПК, поради
което следва да се приеме, че фактическата обстановка, релевирана в АУАН и
НП не може да бъде коригирана в съдебно производство.
Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че наказателното
5
постановление следва да бъде отменено като процесуално незаконосъобразно.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, на
жалбоподателя „***“ ООД, с ЕГН *** се дължат и следва да се заплатят
разноски в производството по делото. С жалбата се претендира заплащане на
разноски за процесуално представителство в размер на 500 лв. В съдебно
заседание, от страна на АНО е направено възражение за прекомерност на
размера на адвокатското възнаграждение. Съдът счита претенцията за
основателна и доказана. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие,ведно с пълномощно и списък на разноски, от които е видно, че
жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. на
адв. П. П. от САК. В случая, платеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение е над минималния размер, определен в чл. 18, ал. 2 и чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Предвид гореизложеното, на основание чл.
63д, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, от бюджета
на Агенция „***“ като учреждение, чиито орган е издал отменения акт
следва да се заплати на „***“ ООД, с ЕГН ***, с адрес: гр. С., пл. „***“ №
*** представлявано от управителя П. Р., разноски в размер на 440 лв.
/четиристотин и четиридесет лева/ за осъществено процесуално
представителство в производството по а. н. д. № 60/2022 г. пред Районен съд
Ботевград, с оглед направеното възражение от въз. страна /АНО/, както и с
липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, вр. чл. 334, т.
2 НПК, Районен съд-Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ № *** от *** г., издадено от Г.Б.Н. – главен юрисконсулт на
ОПУ-С., на основание Заповед № *** г. на председателя на УС на АПИ, с
което на „***“ ООД, с ЕГН ***, с адрес: гр. С., пл. „***“ № ***
представлявано от управителя П. Р., на основание чл. 54, ал. 1, във вр. с чл.
53, ал. 1 от Закон за пътищата /ЗП/ му е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лв. /три хиляди лева /, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“
от ЗП.
ОСЪЖДА Агенция „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
6
управление: гр. С., бул. *** № 3, да заплати на „***“ ООД, с ЕГН ***, с адрес:
гр. С., пл. „***“ № *** представлявано от управителя П. Р. разноски в размер
на 440, 00 лв. четиристотин и четиридесет лева/ за осъществено процесуално
представителство в производството по а. н. дело № 60/2022 г. пред Районен
съд Ботевград.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд – С. област в 14 - дневен срок от съобщението му на
страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7