Р Е Ш Е
Н И Е
№ ………/………….2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд,
двадесет и четвърти състав
в открито заседание, проведено на 03 август 2020 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело № 366 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.213 и сл. от Глава ХІХ на Закона за устройство на територията
(ЗУТ), вр. чл.145 и сл. от Глава Х на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Б.Б.Б. ***, срещу Заповед № ДК-11-ВН-03/16.01.2020 г. на
началника на регионална дирекция за национален строителен контрол – Варна за
отмяна на Разрешение за строеж № КНС-05/16.12.2019 г., издадено от Главния
архитект на Община Варна за строеж: „Второстепенни постройки на допълващото
застрояване – летни кухни“ с обща застроена плащ от 51,50 кв.м. и обща разгърната
застроена площ от 51,50 кв.м., находящ се в УПИ ХVІ – 46, кв.1 по влезлия в
сила действащ регулационен план на вилна зона местност „Лазур“, землище на с.
Константиново.
Според
оспорващия обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като противоречи на
материалния закон. Твърди, че са спазени всички изисквания за издаване на
отмененото разрешение за строеж, досежно височина и плътност на застрояване на
имота. Изразява несъгласие с оспорената заповед, тъй като улиците, с които
граничел имота му не отговаряли на изискванията на чл.82, ал.2 от ЗУТ. Навежда
твърдения, че ако трябва да се спази чл.42, ал.2 от ЗУТ, то за имот граничещ с
две улици, като неговия, никога не биха могли да се изградят постройки на
допълващо застрояване. Молбата към съда е за отмяна на оспорената заповед и
присъждане на разноските по делото.
В
съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и поддържа жалбата си на
сочените в нея основания. Допълнително твърди, че заповедта противоречи на
чл.46 и 47 от ЗУТ, както и на чл.6, ал.2 от АПК.
Ответникът
– ДНСК – София, чрез процесуален представител оспорва жалбата и пледира за
отхвърлянето й.
На
основание чл.215, ал.5 от ЗУТ, в настоящото производство беше призован и
главния архитект на Община Варна. В съдебно заседание, бяха депозирани писмени
бележки от процесуален представител на гл. архитект, с които се оспорва
процесната заповед, с твърдения за законосъобразност на отмененото разрешение
за строеж. Претендира разноските по делото.
Съдът,
като прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на
чл.168 ал.1 от АПК, и предявените с жалбата доводи и основания, при събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало по инициатива на жалбоподателя Б.,*** на 13.12.2019г.
заявление с вх.№ АУ121872/13.12.2019г. с искане за издаване на Разрешение за
строеж за имот, находящ се в УПИ XVI-46, кв. 1 по влезлия в сила действащ
регулационен план на в.з. местност „Лазур“, землище на с. Константиново. В
заявлението било посочено, че се иска разрешение за строеж – второстепенни
постройки на допълващото застрояване – летни кухни с обща застроена плащ от
51,50 кв.м. и обща разгърната застроена площ от 51,50 кв.м.
Въз
основа на представените пред него документи главния архитект на Община Варна е
издал Разрешение за строеж №
КНС-05/16.12.2019г. за строеж: „Второстепенни постройки на допълващото
застрояване - летни кухни“ с обща застроена площ от 51.50 кв.м. и обща
разгъната застроена площ от 51.50 кв.м., находящ се в УПИ XVI-46, кв. 1 по
влезлия в сила действащ регулационен план на в.з. м-ст „Лазур“, землище на с.
Константиново с възложител Б.Б.Б..
На
основание чл. 149, ал. 5 от ЗУТ, с писмо вх.№ РС-ВН-34-00-088/09.01.2020г.
РДНСК- Варна е уведомена за издаденото от Главен архитект на Община Варна
Разрешение за строеж №КНС-05/16.12.2019г. Разрешението за строеж е издадено на
основание чл. 148, ал.1, ал.2 от ЗУТ, във връзка с чл. 147, ал.1, т.1 от ЗУТ,
чл. 147, ал.2 от ЗУТ.
При
извършената служебна проверка, на основание чл.156, ал.1 от ЗУТ, органите на
РДНСК установили несъответствие на издаденото разрешение за строеж, с
разпоредбите на чл.42, ал.2 от ЗУТ, поради което началника на РДНСК – Варна
издал процесната заповед, с която отменил Разрешение за строеж
№КНС-05/16.12.2019г.
Въз
основа на горната фактическа обстановка съдът намира жалбата на Б. за
неоснователна по следните съображения.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, съобразно Заповед №
РД-13-171/13.06.2019 г. на началника на ДНСК София/л.31/.
По
делото не се спори, че отмененото разрешение за строеж е било издадено за летни
кухни, които представляват второстепенни постройки на допълващото застрояване.
Видно
от приложените към преписката на Разрешение за строеж №КНС- 05/16.12.2019г.
копие на кадастрално-регулационния план на вилна зона за местност „Лазур“ в
землище на с. Константиново и ситуационната скица имотът граничи с две улици и
е ограничен с две вътрешно регулационни линии. Съгласно ситуационната скица
летните кухни са ситуирани между сградата на основното застрояване и уличните
регулации.
Съгласно
чл. 42, ал.2 от ЗУТ постройки на допълващото застрояване, с изключение на
гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея
и сградите на основното застрояване.
При
тази законова разпоредба, съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна. Ирелевантни се явяват възраженията на Б. и на главния
архитект, че останалите изисквания на ЗУТ за отстояние, плътност на
застрояване, височина и т.н. са спазени.
Не
се споделя и становището на Б. изразено в жалбата му, че заповедта не е
съобразена с чл.6, ал.2 от АПК. Целта на ЗУТ е да гарантира устойчиво развитие
и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението. Той урежда
както обществените отношения, свързани с устройството на територията,
инвестиционното проектиране и строителството в Република България, така ограниченията
върху собствеността за устройствени цели. Ограничението въведено с чл.42, ал.2
от ЗУТ е едно от тези ограничения.
В
тази връзка не се споделя възражението на жалбоподателя, че в неговия имот не
биха могли да се изградят постройки на допълващо застрояване, тъй като граничи
с две улици. Законодателя не е въвел такава забрана. Разполагането на
постройките на допълващото разполагане, зависи от ситуирането на сградите на
основното застрояване, което е в компетентността на възложителя на строежа.
Водим
от гореизложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, настоящият
състав на Варненски административен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Б.Б.Б. ***, срещу Заповед № ДК-11-ВН-03/16.01.2020 г. на началника на
регионална дирекция за национален строителен контрол – Варна за отмяна на
Разрешение за строеж № КНС-05/16.12.2019 г., издадено от Главния архитект на
Община Варна за строеж: „Второстепенни постройки на допълващото застрояване –
летни кухни“ с обща застроена плащ от 51,50 кв.м. и обща разгърната застроена
площ от 51,50 кв.м., находящ се в УПИ ХVІ – 46, кв.1 по влезлия в сила действащ
регулационен план на вилна зона местност „Лазур“, землище на с. Константиново.
Решението
може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: