№ 104760
гр. София, 23.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110140570 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от "*** с което се иска издаване на заповед по чл.410 ГПК срещу А.
И. Л..
Процесното вземане е за задължения по Договор за потребителски кредит №
457337/11.10.2023 г., сключен между заявителя и длъжника.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411, ал.2, т.3
ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за
служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) така и от ТР 1/2020г. на ОСГТК на
ВКС, намира,че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна
неравноправност на клаузи от договора за кредит.
Настоящият състав намира, че уговорената „неустойка“ за неосигуряване на обезпечение
/чл.3, ал. 2 от договора за потребителски кредит/ е разход по кредита, който следва да се
включи при изчисляването на ГПР – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл.19,
ал.1 и ал.2 ЗПК.
Това следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита на потребителя“ по §1, т.1
ДР на ЗПК, като съдът приема, че получаването на кредита е обусловено от предоставянето
на обезпечение от кредитополучателя, а дължимостта на „неустойката“ е независимо от
изпълнение на поетите задължения за връщане на кредита, което се цели получаване на
възнаграждение, тъй като на практика размерът на възнаградителната лихва се съотнася с
действителната обезпеченост на вземанията на кредитора.
В разглеждания случай общото задължение е съответно на вписвания погасителен план, в
който изрично е включено и задължението за „неустойка“, но плащането на „неустойката“
не е отразено като разход при формиране на оповестения ГПР.
1
Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискванията на чл.19, ал.1 ЗПК.
При това положение, макар формално процесният договор да покрива изискуемите
реквизити – вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по
чл.11,т.10 ЗПК.
Поради това и следва да се приложи санкцията по чл.22 ЗПК, т.е. дължи се чистата стойност
по кредита, която е в размер на 600 лв., като в конкретния случай претендираната главница е
600лв., до който размер следва да се уважи заявлението, а за вземането за възнаградителна
лихва - да се отхвърли.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в решение от 21.03.2024г. по С-714/22 на
СЕС в т.2 се приема, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР,
включващ всички предвидени разходи, то е допустимо този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата недействителност да води единствено
до връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница.
Следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената част от вземането.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение с вх. № 218735/03.07.2024 г., подадено от "*** срещу А. И. Л., в частта, в която
се иска издаване на заповед по чл.410 ГПК за сумата от 89,12 лв. договорна възнаградителна
лихва за периода 11.10.2023 г. - 07.06.2024 г. по Договор за потребителски кредит №
457337/11.10.2023 г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2