№ 20624
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20231110168768 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу Л. С. Д., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата от 445,50
лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в ..................., аб.
№ ...., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 17.07.2023
г., до окончателното плащане, сумата от 60,24 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 30.06.2023 г., сумата от 29,98 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 17.07.2023 г.,
до окончателното плащане, сумата от 5,88 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.08.2020 г. до 30.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 22907 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 39919/2023 г. по описа на СРС, 113 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период до топлоснабдения
имот топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок.
Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху
изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговора на исковата молба, с който прави
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва предявените искове по основание, като
1
поддържа, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение по доставката
на топлинна енергия за битови нужди, че не е титуляр на вещно право на ползване или
собственик на посочения в исковата молба имот, че не е извършена доставка на топлинна
енергия и че ако е извършена такава, отчитането би било некоректно. Твърди, че за
процесния период ищецът не е имал валиден договор с фирмата за дялово разпределение.
Оспорва наличието на строителни книжа, удостоверяващи изградена сградна инсталация за
топлопреносната мрежа в имота. Измервателните уреди не били сертифицирани. Прави
възражение за неравноправност на клаузите на чл. 32 и чл. 33 от приложимите за процесния
период Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД,
конституирано по делото с Определение № 31014/30.07.2024 г., твърди, че отчитането и
разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна
уредба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от правна и фактическа страна:
По допустимостта на исковете:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от
приложеното ч. гр. д. 39919/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, съдът е
издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Л. С. Д..
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414,
ал. 2 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок
заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид
което за ищеца е налице правен интерес от предявената установителна искова претенция, а с
оглед на идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането по заповедта за
изпълнение същата е процесуално допустима.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. По възражението за давност в тежест на ищеца е
да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока,
с който законът свързва погасяването му, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за
купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на
топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В
настоящото съдебно производство спорно в отношенията между страните е възникването и
съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на
топлинна енергия по отношение на процесния имот, находящ се в ....................
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 179, том
I, рег. № 19752, дело № 164/2003 г. по описа на ............, нотариус с район на дейност СРС, с
2
рег. № ..., се установява, че със същия Л. С. Д. и Д. Д. Д. са дарили на сина си С. Д. Д.
собствения си недвижим имот, придобит по време на брака им и представляващ съпружеска
имуществена общност, а именно . находящ се в ........, като Л. С. Д. е запазила правото си на
ползване върху дарения имот пожизнено и безвъзмездно. Съдът намира, че за целите на
настоящото производство за исковия период Л. С. Д. се е намирала в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество в качеството на вещен ползвател на процесния
имот, находящ се в .................... По делото е прието и удостоверение от СО – район
„Илинден“, от което се установява, че описаният в нотариалния акт недвижим имот е
идентичен с процесния. Ето защо съдът намира, че за исковия период клиент на топлинна
енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота
топлинна енергия е именно ответникът по делото.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.
2 от закона). В настоящия случай несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения,
нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу приложимите
общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД и ответника в процесния период, като в отношенията между
страните за този период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти.
Действащата през исковия период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Съгласно чл. 139б ЗЕ потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни да
изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово
разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия. За процесния период дяловото
3
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от „Техем
Сървисис“ ЕООД, който извод следва от представените по делото писмени доказателства –
Протокол от ОС на ЕС от 19.12.2001 г., ведно със списък на етажните собственици, и
Договор № 1139/17.01.2002 г., сключен между третото лице помагач и етажната собственост,
в която се намира процесният имот, както и от представените от „Техем Сървисис“ ЕООД по
делото отчетни документи и от заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза. С оглед гореизложеното, съдът приема за установено, че за етажната
собственост е налице валидно въведена система за дялово разпределение на доставената
топлинна енергия.
Ответникът е навел възражение в отговора на исковата молба, че за процесния период
ищецът не е имал валиден договор с фирмата за дялово разпределение. Видно от
приобщения по делото Договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация
София“ ЕАД като възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител, възложителят е
възложил на изпълнителя извършването на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между клиентите в сградата в режим на етажна собственост при спазване
изискванията на Общите условия на договорите между „Топлофикация София“ ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост. Ето защо съдът намира, че е спазено
изискването на разпоредбата на чл. 139в, ал. 1 ЗЕ, гласящо, че когато топлопреносното
предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а,
те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето,
избрано от клиентите по реда на чл. 139б.
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи – извлечение от сметка и съобщения към фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са
от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време обаче за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по
делото писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални
сметки за дялово разпределение за имота през процесния период. През този период сградата
се е топлозахранвала от една абонатна станция. Отчитането на ТЕ се е извършвало от
„Топлофикация София“ ЕАД по общ топломер, монтиран в абонатната станция. Установява
се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната
станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички
потребители на сградата. Вещото лице посочва, че данните по отношение на показанията на
топломера, отчетената ТЕ, технологичните разходи и разпределената между потребителите
ТЕ съответстват на данните в съобщенията към фактурите за процесния имот. За исковия
период ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД е извършвала разпределението на ТЕ в сградата след
отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите
на абонатите в сградата етажна собственост. По данни на ФДР в процесното жилище не е
имало монтирани отоплителни тела и не се е ползвала топла вода. Имотът е с отопляем обем
от 140 м3 съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 09.06.1986 г.
На базата на този отопляем обем е разпределяна топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, съобразно Наредбата за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия
обем на имотите по проект в сградата. ФДР е извършвала отчитане на индивидуалните уреди
в имотите на потребителите и е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен
сезон, като всяка от изравнителните сметки съдържа топлинна енергия за отопление,
4
включваща топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, и топлинна енергия,
отдадена от щранг-лира за отоплението на процесния имот. Топлинна енергия за загряване
на топла вода и за общи части не е начислявана. Съгласно заключението сума за ТЕ за БГВ
не е начислявана за исковия период. Установява се, че отчитането на топлинната енергия и
нейното разпределение в сградата в режим на ЕС за исковия период е извършвано в
съответствие с действаща нормативна уредба, в т.ч. със Закона за енергетиката и с Наредбата
за топлоснабдяването. Вещото лице е посочило, че са му представени свидетелства от
периодични метрологични проверки на топломера в абонатната станция, които са
извършвани на всеки две години, като не са констатирани отклонения извън допустимите
стойности.
Съдът кредитира изцяло СТЕ. Вещото лице е посочило, че при изготвянето на
заключението се е запознало с всички необходими документи, както и с изравнителни
сметки и отчетни формуляри. Експертизата не противоречи на останалите доказателства по
делото. Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне
на сметките въз основа на реално енергийно потребление. Този извод се обосновава с факта,
че от абонатната станция на сградата до индивидуалните имоти на потребителите
преминават топлопроводи, от които се отдава топлинна енергия, за която също се дължи
заплащане. Това разрешение е дадено и в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на
ВКС, ОСГК, по т. д. № 2/2016 г., съобразно което: „...В действащата си редакция ЗЕ запазва
принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по
искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3 (чл. 133,
ал. 2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на
сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба противоречие между този закон и Закона за
защита на потребителите няма, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие)
от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него
задължение за плащането . Различен е само субектът, който прави искането при доставката
на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно
обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на
собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива сгради. В решение
на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е посочено, че
топлоснабдяването на сградите в режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез
инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата-етажна собственост. Общите части не
могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои
собственици и титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата. Съгласието за доставката
и нежеланието за преустановяване по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява "искане" на
услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува
противоречие и не може да става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП.“
В допълнение, с Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-
725/17 Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която
задължава собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на
ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски
практики. Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се
изготвят индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Ето защо съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че не е
извършена доставка на топлинна енергия, че ако е извършена такава, отчитането е
5
некоректно, както и че измервателните уреди не са сертифицирани.
Предвид изложеното и при съобразяване на изравнителните сметки, изготвени от
ФДР за процесния период, вещото лице по СТЕ е стигнало до извод, че стойността на реално
доставената и потребена топлинна енергия за процесния период е 447,29 лева.
В действащите към съответните периоди наредби за топлоснабдяването е предвидено,
че рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на
уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на топлинната енергия в
изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След
изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/ за преработване на
изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са ангажират доказателства за
подаването на възражения срещу отчетите на ФДР в установения за това срок. Ето защо
съдът приема, че ищецът е доставял топлинна енергия на адреса на стойността по
изравнителните сметки, както и че на потребителя е предоставяна услуга дялово
разпределение.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на претендираните задължения за
процесния период. Ето защо съдът намира, че размерът на дължимата сума за топлинна
енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. е този, посочен от вещото лице по СТЕ –
447,29 лева.
Следва да се разгледа и наведеното от ответника в отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава. В настоящия случай срокът е бил прекъснат с подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 17.07.2023 г., от която дата
установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. С
Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“
ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м.07.2016 г. и
следователно са влезли в сила м.08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след
публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение
№ 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В настоящия случай процесният период започва от 01.10.2020 г., като вземането за
стойността на доставената топлинна енергия за м.10.2020 г. е станало изискуемо на
15.12.2020 г. /след изтичането на посочения 45-дневен срок/. Съгласно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. С
оглед датата на подаване на заявлението – 17.07.2023 г., следва, че изискуемостта на
вземането за м.10.2020 г. е настъпила след 17.07.2020 г., т.е., липсват вземания, които да са
станали изискуеми преди 17.07.2020 г., поради което възражението за настъпила погасителна
давност за вземането за топлинна енергия се явява неоснователно.
6
С оглед всичко изложено дотук и като взе предвид принципа на диспозитивното
начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът намира предявения иск за сумата от 445,50 лева за
изцяло основателен. Върху главницата се дължи и законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 17.07.2023 г., до окончателното плащане.
По отношение на претенцията за услугата за дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
на чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
С обективирания в Определение № 31014/30.07.2024 г. доклад по делото, обявен за
окончателен, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните обстоятелството, че процесните вземания са изчислени коректно като
размер, поради което ССчЕ по настоящото дело не е допусната. По тази причина съдът
приема, че размерът на дължимата такса дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г. е претендираната от ищеца сума от 29,98 лева. Давността за тези задължения
започва да тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. При това положение
частично погасена се явява претенцията за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г.
до 30.06.2020 г. вкл., тъй като давността за вземането за м.06.2020 г. за сумата от 1,26 лева
/съгласно извлечението от сметка по делото/ е започнала да тече на 01.07.2020 г., когато
същото е станало изискуемо, респ. давността за това вземане е изтекла на 01.07.2023 г. -
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 17.07.2023 г. Ето защо претенцията за
стойността на услугата за дялово разпределение се явява частично основателна за сумата от
28,72 лева, като за разликата до пълния предявен размер за сумата от 29,98 лева искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Върху главницата се дължи и законна лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 17.07.2023 г., до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за законна лихва за забава предпоставя наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно Общите условия, одобрени с Решение №
0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по
прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал.
2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ ЕАД начислява
обезщетение за забава за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
7
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищцовото дружество.
С обективирания в Определение № 31014/30.07.2024 г. доклад по делото, обявен за
окончателен, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните обстоятелството, че процесните вземания са изчислени коректно като
размер, поради което ССчЕ по настоящото дело не е допусната. По тази причина съдът
приема, че дължимата мораторна лихва върху уважената за исковия период главница в
размер на 445,50 лева е претендираната от ищеца сума от 60,24 лева за период от 15.09.2021
г. до 30.06.2023 г., поради което така заявена претенцията се явява основателна и следва да
бъде уважена изцяло.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК /въпреки изрично дадените на ищеца указания в
този смисъл с доклада по делото/, поради което акцесорната претенция в размер на 5,88 лева
за период от 15.08.2020 г. до 30.06.2023 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от
исковете. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от исковете. Същият е сторил и доказал разноски в общ размер от 75 лева за
заповедното производство, от които 25 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски в общ размер от 475 лева за исковото производство, от
които 25 лева за държавна такса, 350 лева депозит за СТЕ и определено от съда в размер на
100 лева юрисконсултско възнаграждение. От така направените разноски на ищеца по
съразмерност ще се присъдят 74,01 лева за заповедното производство и 468,74 лева за
исковото производство.
Ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Същият е претендирал адвокатско възнаграждение в
заповедното производство за безплатно оказана адвокатска помощ на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА съгласно представения по ч. гр. дело договор за правна помощ и съдействие от
10.10.2023 г. /лист 20/. Съдът намира, че на процесуалния представител на длъжника
принципно се дължат разноски във връзка с предоставената безплатна адвокатска помощ в
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, доколкото съдебни разноски са дължими за всяка една
защита под формата на процесуално действие /каквото е и подаването на възражение по чл.
414 ГПК/, без оглед характера на производството - исково или заповедно. Видът и обемът на
извършената работа обаче не обосновават адвокатско възнаграждение в размер по-висок от
200 лева за подаване на възражението по чл. 414 ГПК, тъй като последното няма
самостоятелен характер, а служи единствено като формална пречка за влизане в сила на
заповедта за изпълнение. Ето защо съдът намира, че се касае за оказано съдействие по реда
на чл. 6, ал. 1, т. 5 от наредбата /в приложимата редакция след 04.11.2022 г./, в който
случай възнаграждението е в размер на 200 лева. От така направените разноски на
осъществилия процесуално представителство в заповедното производство адв. Красимира
Билева се дължат 2,64 лева по съразмерност.
В исковото производство ответникът е претендирал адвокатско възнаграждение в
общ размер от 1 700 лева /съобразно броя на предявените искове/ за безплатно оказана
8
адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА съгласно представения по делото
договор за правна защита и съдействие от 14.03.2024 г. /лист 133/. В тази връзка съдът
приема за основателно възражението на ищеца за прекомерност на размера на адвокатското
възнаграждение, претендирано по иска за главница за цена на доставена топлинна енергия в
исковото производство /500 лева/, доколкото последното надхвърля минималния такъв
съгласно наредбата, и определя съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение по този
иск в размер на 400 лева. От така направените разноски на осъществилия процесуално
представителство в исковото производство адв. Н. И. се дължат 21,08 лева по съразмерност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, че Л.
С. Д., ЕГН **********, с адрес за призоваване ........., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, ул. Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 445,50 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2020 г. до
30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в ..................., аб. № ...., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 17.07.2023 г., до окончателното
плащане, сумата от 60,24 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г.
до 30.06.2023 г., сумата от 28,72 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга
по дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 17.07.2023 г., до окончателното
плащане, за които суми е издадена Заповед № 22907 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 39919/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, като ОТХВЪРЛЯ,
както следва: частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за
главница за цена на извършената услуга по дялово разпределение разликата над 28,72 лева
до пълния предявен размер от 29,98 лева, и изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 5,88 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за период от 15.08.2020 г. до 30.06.2023 г.
ОСЪЖДА Л. С. Д., ЕГН **********, с адрес за призоваване ........., да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, ул.
Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 74,01 лева - разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА Л. С. Д., ЕГН **********, с адрес за призоваване ........., да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, ул.
Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 468,74 лева - разноски за
исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.
София, ул. Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв. Красимира Игнатова Билева, от РАК, със
служебен адрес ........., на основание чл. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 2,64 лева - разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.
София, ул. Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв. Н. И. И., със служебен адрес ........., на
основание чл. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 21,08 лева - разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10