Присъда по дело №8555/2024 на Софийски районен съд

МОТИВИ
към присъда по НОХД 8555/2024г. по описа на 109-и състав на СРС

С внесен от Софийска районна прокуратура (СРП) обвинителен акт е привлечен към
наказателна отговорност Т. А. А., с ЕГН **********, роден на **********., с адрес в
*********** българин, с българско гражданство, неженен, осъждан, без образование,
трудово ангажиран, за това, че на 03.10.2023г., около 04,30ч., в гр.София, ул.“Владимир
Куртев“№48, с камък счупил стъкло на входна врата, като по негово настояване застанала в
непосредствена близост зад вратата пострадалата К. Г. И., като по този начин и причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсна рана на окото с пролабиране или загуба на
вътрешноочни тъкани на лявото око, при което е реализиран медико-биологичния признак
трайно отслабване на зрението, като деянието е извършено в условията на домашно насилие
- престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В съдебното заседание представителят на Софийската районна прокуратура поддържа
обвинението по отношение на подсъдимия за извършено от него престъпление. Изразява
становище, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че
подсъдимият е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност. Такива доказателствени изводи прокурорът прави на базата на разпитите на
свидетелите, приложените документи и заключенията на изготвените експертизи. Поради
изложеното моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание
лишаване от свобода към минимума, предвиден за инкриминираното престъпление.
Защитникът на подсъдимия в лицето на адв. Х. пледира съдът да постанови присъда, с която
да признае подсъдимия за невинен и застъпва позиция, че обвинението не се доказало по
несъмнен и категоричен начин. Според защитника свидетелските показания и материалите,
приобщени от досъдебното производство, категорично свидетелстват за фактическа
обстановка, която се различава от описаната в обвинителния акт. Акцентира на
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно, че подсъдимият и пострадалата
живеят заедно от 29 години, в прекрасни отношения са, както и че той се грижи за сираче –
детето на брат му. Пледира за постановяването на оправдателна присъда.
Подсъдимият Грънчаров заявява, че поддържа изложеното от защитника му, както и че не
желае да упражни правото си на последна дума.

Съдът, като прецени становищата на страните и оцени поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Т. А. А., с ЕГН **********, е роден на **********., с адрес в *************
и е българин, с българско гражданство, неженен, осъждан, без образование, трудово
ангажиран.
Към 02.10.2023г., свидетелката К. Г. И. живеела на семейни начала с подсъдимия Т. А. А. от
близо 25 години, на адрес-гр.София, ул.“Борис Сарафов“№42. Разбирали се добре. Към
момента същите продължават съжителството си от около 28 години, като се намират в
отношения на взаимност, уважение и разбирателство.
На 02.10.2023г. свидетелката К. Г. И. се намирала в дома на майка си - свид.Ст. И., и
сестрите си - свид.Ж. И. и свид.А. И., на адрес гр.София, кв.“Факултета“, ул.“Владимир
Куртев“№48, където останала да пренощува, тъй като с подсъдимия Т. А. се скарали.
1

На същата дата - 02.10.2023г., около 20,30ч., подсъдимият Т. А. дошъл пред къщата на адрес
гр.София, кв.“Факултета“, ул.“Владимир Куртев“№48, където в този момент се намирала
свидетелката К. Г. И.. Подсъдимият бил във видимо нетрезво състояние, като настоявал
свидетелката К. Г. И. да се прибере при него и да излезе, за да разговарят. Същата отказала.
На 03.10.2023г., към 04.00ч., пред къщата на адрес -София, ул.“Владимир Куртев“№48,
подсъдимият Т. А. отново дошъл, отново във видимо пияно състояние – завалял, като
започнал да вика и чука силно по входната врата, настоявайки да разговаря със свидетелката
К. Г. И.. Първоначално излязла свидетелката Ст. И. и му казала да си тръгне, когато
възприела, че той е във видимо нетрезво състояние. Той обаче настоявал да разговаря със
свидетелката К. Г. И. и я викал, настоявайки да говори с нея и тя да се покаже. Последната
се доближила в коридора до стъклото на вратата и му казала да си тръгне и да дойде на
другия ден. Той я молел да се приберат в дома си заедно с думи „отвори вратата, , да си
ходим заедно, не искам сам да се прибера вкъщи“. Свидетелката К. Г. И. се намирала близо
до прозореца, на известно разстояние от него, леко отдръпната към вратата, свидетелката Ст.
И. оправяла пердето на прозореца с гръб към свидетелката К. Г. И.. От своето
местоположение свидетелката К. Г. И. виждала подсъдимия, но по делото не се доказва че,
намирайки се от външната страна, той може да види, че тя е близо до стъклото, тъй като се
установява, че е било тъмно както вътре в къщата, така и навън. Ядосан от отказа на
свидетелката Ст. И. да отключи вратата, за да разговаря със свидетелката К. Г. И.,
подсъдимият ударил със свит юмрук на ръката, покрит с част от якето му, стъклото на
вратата, по която чукал, при което то се счупило. Разлетели се парчета стъкло, едно от тях
попаднало в лявото око на свидетелката К. Г. И., което предизвикало силна болка и
кръвотечение. Чувайки, че обитателите на дома се развикали, подсъдимият А. избягал.
Свидетелката Ж. И. се събудила от шума от счупените стъкла и възприела кръвотечението
на сестра си К. Г. И.. Не разбрала как се е стигнало до това нараняване, но узнала от майка
си, че подсъдимият Т. А. е дошъл да види свидетелката К. Г. И., да се сдобрят и да се
приберат заедно в техния дом. Роднините на свид.К.И. се обадили на т.112. Пристигнала
линейка на ЦСМП, която откарала свид. К. Г. И. в „ИСУЛ“. От изготвената съдебно-
медицинска експертиза, в резултат на извършените от обвиняемия действия, на пострадалата
К. Г. И. е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсна рана на окото, с
пролабиране или загуба на вътрешноочни тъкани на лявото око, при което е бил реализиран
медико-биологичния признак -трайно отслабване на зрението. Подсъдимият Т. А. узнал
какво се е случило, едва когато бил задържан от служители на МВР.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства и способите за доказване
(изготвените по делото експертизи), които го подкрепят, а именно: показанията на
свидетелите К. Г. И., К. А. И., Ж. И., Ст. И., приобщените показания от досъдебното
производство на свидетелката А. И.; изготвеното в хода на ДП експертно заключение на
съдебномедицинската експертиза, поддържано от вещото лице в хода на съдебното
следствие; справката за съдимост на подсъдимия, както и останалите писмени доказателства
по делото, които съдът е приобщил към доказателствения материал по делото по реда на чл.
283 от НПК.
От показанията на свидетелите К. Г. И., К. А. И., Ж. И., Ст. И., А. И., се установява, че през
процесното време действително свидетелката К. Г. И. се е намирала в жилището на адрес
гр.София, кв.“Факултета“, ул.“Владимир Куртев“№48 . На базата на свидетелските
показания на К. Г. И., Ст. И. и А. И. съдът намира за безспорно установено, че подсъдимият
се е намирал пред това жилище през процесното време, тропал е по стъклото, настоявал е да
разговаря със свидетелката К. Г. И., за да се сдобрят. Съдът също намира, че от показанията
на посочените свидетели се установява ясно, че подсъдимият е ударил по-силно по стъклото
на вратата, в следствие на което стъклото се е счупило и едно от разпръсналите се стъкълца
е попаднало в окото на свидетелката К. Г. И. и по този начин са и били причинени описаните
2

в заключението на СМЕ травматични увреждания. От показанията на свидетелката Ж. И. се
установява единствено, че същата е чула шум от счупено стъкло и е видяла кръвоточението
на свидетелката К. Г. И., както и че са и съобщили, че подсъдимият Трая А. е идвал, за да се
сдобри със свидетелката К. Г. И., настоявайки да разговарят. От показанията на свидетелката
К. А. И. не се установяват относими към предмета на доказване обстоятелства, освен факта
на възприемането от нея на пристигнала линейка, тъй като същата сочи в показанията си, че
преди това не е била будна и дори не е могла да види свидетелката К. Г. И., нито е разбрала
какво точно се е случило.
Съдът намира, че следва да кредитира изцяло показанията на свидетелките К. Г. И., Ст. И. и
А. И., които последователно пресъздават цялостната картина на случилите се през
процесното време събития. Именно от техните показания се установява механизмът на
причиняване на травматичното увреждане на окото на свидетелката К. Г. И.. Показанията им
в това отношение кореспондират по между си, както и със заключението на СМЕ по
отношение на възможния механизъм на получаване на телесната повреда. От техните
показания обаче не се установява по несъмнен начин възможността на подсъдимия да
възприеме, че свидетелката К. Г. И. се е намирала близо до стъклото в момента, в който той
го е ударил. Показанията на свидетелките К. А. И.и Ж. И. съдът кредитира като ясни и
кореспондиращи с целия събран по делото доказателствен материал по отношение на
описаните в предния абзац обстоятелства, възприети от тези свидетелки, като в останалата
част ги намира за неотносими към предмета на доказване по делото.
Всички свидетелки - К. Г. И., К. А. И., Ж. И., Ст. И., А. И., потвърждават, че процесните
събития са се развили през тъмната част на денонощието, което кореспондира с
инкриминирания час – 4:30 часа. Свидетелката Ст. И. също сочи в показанията си, че вътре
и вън е било тъмно, което изключва възможността подсъдимият да види къде точно се е
намирала свидетелката К. Г. И.. „Аз го виждах отвътре, но не знам дали отвън той ме видя“,
заявява в показанията си самата К. Г. И.. „Навън беше тъмно и вътре също – той нямаше как
да я види“, сочи Ст. И.. А. И. дава показания, че К. Г. И. е отишла от вътрешната страна на
вратата, в коридора, без да излиза при Т. и през вратата му е казала да си отива.“ От
показанията на тези свидетелки се доказва, че подсъдимият обективно не е могъл да
възприеме присъствието на свидетелката К. Г. И. в близост до стъклото, върху което е
нанесъл удар, следователно не е могъл да формира знание, че удряйки това стъкло, то ще се
счупи и едно от стъкълцата ще попадне в нейното око, причинявайки и телесно увреждане.
Заключението на извършената в ДП съдебномедицинска експертиза, поддържано от
вещото лице при разпита му в хода на съдебното следствие, съставът на съда намира за
обективно и отговарящо пълно и точно на поставените задачи. От експертното заключение
се установява, че получените травми съответстват на начина, по който самата пострадала
сочи, че ги е получила, съдът не намира никакви основания да се съмнява в достоверността
му, поради което го кредитира изцяло.

При така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна
страна:
От обективна страна подсъдимият Т. А. на 03.10.2023г., около 04,30ч., в гр.София,
ул.“Владимир Куртев“№48, с камък счупил стъкло на входна врата, като едно от счупените
стъкла попаднало в окото на намиращата се в близост до вратата К. Г. И., като по този начин
и причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсна рана на окото с пролабиране
или загуба на вътрешноочни тъкани на лявото око, при което е реализиран медико-
биологичния признак трайно отслабване на зрението. Налице са критериите за извършване
на деянието в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 от Наказателния
кодекс – осъществено е спрямо лице, с което подсъдимият се намира във фактическо
съпружеско съжителство. От обективна страна са налице съставомерните признаци на
3

престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
От субективна страна обаче не се доказва по несъмнен начин, че подсъдимият е имал знание
за тези фактически обстоятелства. Доказва се, че той е съзнавал, че удряйки с ръка силно по
стъклото, може да го счупи и да повреди чужда вещ по този начин. Не се доказва обаче, че е
възприемал и че е имал възможност да възприеме обстоятелството, че в близост до стъклото
се намира свидетелката К. Г. И., като по този начин да съзнава и че нанасяйки удар по
стъклото, може счупило се стъкълце да достигне до нея и по този начин да и нанесе телесна
повреда. По делото се установява, че в един продължителен период от време подсъдимият се
е намирал пред къщата, като е тропал и викал, настоявайки да говори със свидетелката К. Г.
И., а в различни моменти различни лица от присъствалите са излизали, за да го отпратят или
пък, без да излизат от жилището, са му викали да си тръгне и да дойде на следващия ден.
Следователно той е имал общо възприятие за присъствието им в дома, но след като се е
намирал извън него, не се доказва възможността му да знае кой къде се е намирал и че
изобщо е имало лице близо до стъклото на входната врата. От факта, че и вътре, и навън е
било тъмно, се доказва невъзможността му да възприема зрително местоположението на
хората в помещението, още повече, че от показанията на свидетелката Станева се
установява, че К. Г. И. не се е намирала в непосредствена близост до стъклото, а „малко по-
встрани“, от показанията на свидетелката А. И. се конкретизира, че К. Г. И. се е приближила
„до стъклото, в коридора“, самата свидетелка К. Г. И. сочи, че тя го е виждала отвътре, но не
е била сигурна, че той може да я види отвън. От субективна страна не се доказва и
намерение на подсъдимия да нарани свидетелката К. Г. И. – установява се, че той е
настоявал да разговаря с нея, за да се сдобрят. Ударил е стъклото, ядосан от отказа на
обитателите на жилището да му отворят, за да разговаря с нея, както и защото тя не е
излизала, за да осъществят такъв разговор. Не е насочил пряко поведението си към това да я
нарани. Не се доказва да е допускал възможността да я нарани, преследвайки желанието си
да разговаря с нея, тъй като не се установява знанието му, че тя се е намирала в такава
близост до стъклото, която да позволи счупено стъкълце да я нарани. Това следва от
обстоятелството, че е било тъмно, а той се е намирал извън жилището, в което
неколкократно са му казали, че няма да го допуснат и да си тръгва, самата свидетелка К. Г.
И. му е извикала да си ходи, а не че ще излезе при него, следователно не е имал видимост и
повод да предвиди, че лице от живущите ще стои в близост до стъклото на входната врата.
Думите и да си тръгва са изразявали неин отказ да изпълни молбата му да се покаже, за да
разговарят в този момент, а не готовност да се приближи. Съгласно разпоредбата на чл. 14
от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва умисъла относно това престъпление, тази разпоредба се отнася и
за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се
дължи непредпазливост. Според разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от НК за престъпления по чл.
133 НК наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до
прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане. От изложеното следва, че съдът
не може служебно да преквалифицира обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 129 НК в
престъпление от публично-частен характер по чл. 133 НК, след като липсва тъжба на
пострадалата до прокуратурата, тъй като наказателното производство за престъпление по
чл. 133 НК се възбужда само при тъжба на пострадалия. Преквалификация в престъпление,
за което не е било допустимо възбуждане на производство без тъжба, би представлявало
съществено процесуално нарушение. В такава хипотеза, ако съдът не установи състав на
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 129 НК, следва да оправдае подсъдимия, а не да
преквалифицира в престъпление, за което липсва процесуална предпоставка за наказателно
преследване. Следователно е безпредметно обсъждането на въпроса дали извършеното от
подсъдимия би могло да се квалифицира като телесна повреда, извършена при форма на
вина непредпазливост.
Ето защо, този съдебен състав постанови оправдателна присъда.
4

С оглед изхода на делото, разноските по делото остават в тежест на държавата.
При тези мотиви, 109-и състав на СРС постанови своята присъда.

Мотивите към присъдата са обявени на 15.09.2025г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Роси Михайлова

5

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	14 май 2025 г.
Съдия:	Роси Петрова Михайлова-Маркова

Дело:	20241110208555
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 юни 2024 г.

Присъда по дело №8555/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите