№ 279
гр. Варна, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
при участието на секретаря Христина Здр. А.
като разгледа докладваното от Мая Недкова Търговско дело №
20243100900045 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от А. М. И. ЕГН ********** против
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София , искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца както следва: сумата от 50 000 лева, представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, в едно със
законна лихва считано от дата на предявяване на писмената застрахователна претенция –
18.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищеца твърди, че на 19.08.2022г. В. Я. К. управлявайки лек
автомобил "Фолксфаген-Пасат" с ***** се движил по главен път 1-2,обл.Варна, в посока от
гр. Девня към гр. Варна, като пред него се движил джип "Мерцедес". По това време ищцата
управлявайки лек автомобил "Ауди А-3" с ДК№ ***** се движела пред джипа "Мерцедес".
На около 500м. преди разклона за с.Езерово, ищцата подала С.ен сигнал за завой наляво в
посока селскостопански път който бил обозначен на пътното платно със знак "път без
предимство". Същата предприела маневра завой наляво. В това време В. Я. К. без да се
убеди, че лявата пътна лента е свободна, предприел маневра за изпреварване на намиращия
се пред него джип "Мерцедес" в резултат на което блъснал автомобила на ищцата в
шофьорската врата. В резултат на настъпилото ПТП ищцата получила множество
травматични увреждания-счупване на лъчевата кост на лява предмишница, охлузна рана и
кръвонасядане в областта на лявата мишница. По спешност била транспортирана до спешен
център при МБАА "Св.Анна" гр. Варна, като след наместване и била поставена гипсова
имобилизация от горна трета на предмишницата до основата на пръстите на дланта.
1
Имобилизацията била свалена на 23.09.2022г., след което в продължителен период от време
ищцата била с ограничени движения на горния ляв крайник, поради което била в
продължителен болничен видно от приложените болнични листи . Излага, че в резултат на
травматичните увреждания и на претърпяното ПТП, бавното възстановяване,
невъзможността да води нормален социален живот и да се обслужва самостоятелно, ищцата
преживяла тежък емоционален стрес и негативни психични преживявания - затворила се в
себе си, нарушен бил нормалният й ритъм на живот, често сънувала кошмари свързани с
катастрофата, появил се страх от возене в автомобил, лесно се разстройвала.
По случая било образувано ДП по описа на СПП при ОД на МВР Варна и АНД
№5040/23г. по описа на ВРС, по което В. Я. К. бил привлечен в качеството на обвиняем за
описано по - горе ПТП. Същото е прекратено на основание чл.250,ал.1,т.1 вр.чл.24,ал. 1,т.9
от НПК.
Твърди се, че съгласно чл.498 и чл.380 от КЗ ищцата е предявила писмена
застрахователна претенция пред ответното дружество с вх.№ **********/18.11.22г., като е
определен размер на обезщетение, който не покрива интензитета на претърпените
неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, негативни психични изживявания
и емоционален стрес, поради което и същата не е обезщетена. Към момента на
произшествието причинилото вреда МПС е имало действащ договор за застраховка
"Гражданска отговорност", сключен с ответното дружество с полица валидна до 28.09.2022г.
Претендира уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.367 от ГПК от ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието
на валидна застраховка „гражданска отговорност“ за процесния автомобил, както и
наличието на образувана преписка въз основа на предявена претенция на пострадалото лице
/ликвидационна преписка № *********/, по която на увреденото лице А. И. застрахователят
е определил обезщетение в размер на 18 000 лева. Оспорва настъпването на твърдените
неимуществени вреди и тяхната причинно-следствена връзка с процесното ПТП, както и , че
същите са се осъществили по изключителна вина на водача на застрахования автомобил.
Релевира възражение за съпричиняване от пострадалата, поради нарушаване правилата за
движение по пътищата – предприемане на маневра без да се убеди, че е видима за
останалите участници в движението, които вече са предприели съответни сигнализирани
маневри. Оспорва, претенцията за неимуществени вреди и по размер, като прекомерно
завишена. Оспорва претенцията за лихва за забава, като недължима, доколкото е налице
неизпълнение на насрещно задължение на ищцата по ликвидационната преписка. В тази
връзка оспорва искането сумите да бъдат преведени по банковата сметка на процесуалния
представител на ищеца, поради неизпълнение на изискванията на чл.338 от КЗ.
Моли исковете да бъдат отхвърлени, като му се присъдят направените по делото
разноски. В условията на евентуалност, претендира намаляване на размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
2
В срока по чл.372 от ГПК, респективно чл.373 от ГПК са депозирани допълнителна
искова молба и отговор към нея, в които страните не са изложили факти и възражения ,
различни от вече заявените.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове моли същите да бъдат уважени. Моли за присъждането на разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител с писмена
молба, претендира отхвърляне на предявените искове. В условията на евентуалност счита,
че претендирания размер на обезщетенията е завишен, като излага, че справедливо би било
обезщетение в размер на предложения от застрахователя размер на неимуществени вреди,
без да бъде взето предвид възражението им за съпричиняване, което поддържа. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представения списък. Прави
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
Съдът, като съобрази предметните предели на производството, след, съвкупен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че между „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София и собственика на л.а. марка
"Фолксфаген-Пасат" с ******, към дата на ПТП – 19.08.2022г. е било налице валидно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, с полица валидна до
28.09.2023г., обезпечаващ гражданската отговорност на В. К..
На л.20 от дело е приложена справка / проверка от Гаранционен фонд, от които се
установява валидна застраховка „Гражданска отговорност” за МПС с л.а. марка
"Фолксфаген-Пасат" с ***** за периода 29.09.2021г. до 28.09.2022г.
Изпълнени са изискванията на чл.380 от КЗ - не се оспорва, че ищецът е отправил
искане до застрахователя за изплащане на обезщетение, входирано при ответника с вх.№
**********/18.11.22г., по която е образувана ликвидационна преписка №..... и по която не е
извършено плащане - л. 13 от дело.
Като доказателство по делото са приети също медицинско удостоверение, издадено
от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД; амбулаторни листи и медицински протокол на А. И..
От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 20.08.2022г.-
л.78 от дело се установява, че на 19.08.2022г. около 08.20 ч. на път първи клас № 2, км.189 ,
посока гр.Варна е настъпило ПТП с участник л.а. "Фолксфаген-Пасат" с *****, управляван
от В. Я. К. и л.а. "Ауди А-3"с ДК№ *****, управлявано от А. И. , като не се убеждава , че
първото от колоната мпс е подало сигнал за изменение на посоката на движение ,блъска го
странично в лявата част.
По делото са приложени материалите по образуваното по случая АНД № 4040/2023
по описа на ВРС, което с влязло в сила протоколно определение от 21.12.2023г. е
прекратено на основание чл.24, ал.1, т.9 от НПК по искане на ищеца като пострадало лице.
3
От заключението на приетата АвТх Е, неоспорена от страните и която съда
кредитира като обективна и изчерпателна, изготвена след запознаване с материалите по
делото, вкл. и с тези по АНД № 4040/2023 по описа на ВРС, се установява следното: ПТ –е е
настъпило на 19.08.2022г., около 08.30 часа, на главен път 1-2, обл.Варна, в посока от
гр.Девня към гр.Варна, на около 500 м. преди разклона за село Езерово. Ищцата А. М. И.,
като водач на л.а. „Ауди A3", тип купе „Хетчбек 3 врати", с рег.№******, се движила пред
л.а. „Мерцедес", тип купе „Джип", зад който се движил л.а. „Фолксваген Пасат", с водач В.
Я. К.. При извършена маневра ляв завой вляво към селскостопански път от водачката И. с
л.а. „Ауди", при скорост от 34 км/ч, същия автомобил е бил застигнат и блъснат спрямо
предна лява врата от предна дясна част на л.а. „Фолксваген Пасат", с водач К., движещ се в
момента на удара със скорост от около 47 км/ч. Ударът между двете МПС-та настъпил в
лява насрещна пътна лента, в зоната непосредствено след средата на пътната пресечка - 5
метра след Ор.1 и на около 3-3.5 м вдясно от Ор.1/по скица/ В резултат на настъпилото
ПТП, водачката И. получила наранявания, а автомобилите материални вреди.
Пътния инцидент е настъпил поради несъобразяване на действията на водача на л.а.
„Фолксваген" с наличната вертикална сигнализация - знак А 28 намиращ се на около 150 м.
преди отбивката в ляво - за приближаване от ляво на път без предимство при извършване на
маневра изпреварване на предно движещо се МПС, поради което е било твърде възможно
насрещната пътна лента да бъде заета от излизащ или навлизащ автомобил в пресечката. По
досъдебното производство в частта му огледен протокол и снимков албум няма данни, че
левия пътепоказател на л.а. „Ауди" е бил използван при извършване на маневра ляв завой за
навлизане в ляво разположената от главния път пресечка. Няма данни за настъпило
съприкосновение между задната част на л.а.„Ауди и предната част на л.а. „Мерцедес“. В
о.с.з. вещото лице е пояснило , че л.а.„Ауди" се намирал с по-малката си габаритна ширина
пред по-големия като габаритна ширина л.а. „Мерцедес“, при което вероятността неговият
заден ляв мигач да бъде забелязан от водача на л.а.„Фолксваген" е малка. Видимостта към
л.а.„Ауди" е била ограничена от движещия се зад него л.а.„Мерцедес", тип купе „Джип",
поради което по-малките габаритни размери на конкретния автомобил „Ауди" е имало
възможност да бъдат препокрити като ширина и височина от тези на л.а.„Мерцедес", от
където видимостта в огледалата за обратно виждане е била силно ограничена за водача на
л.а.„Ауди". При липса на данни не може да се определи по категоричен начин момента и
разстоянието на което се е намирал л.а.„Ауди" към началото на предприетата маневра, също
така да се определи къде точно се е намирал л.а.„Фолксваген".От приблизителните
изчисления с приета скорост на движение на л.а.„Фолксваген" в рамките на разрешената за
пътния участък, се установява, че водачите са нямали техническа възможност да
предотвратят настъпването на ПТП посредством аварийно спиране или маневра, в рамките
на времената си за реакция. Траекториите на движение на двете МПС-та са се пресекли
непосредствено спрямо ширината на ляво разположената отбивка, при заемане на
насрещната пътна лента от двата автомобила. Към момента на удара л.а.„Ауди" се е движил
с около 34 км/ч, а л.а.„Фолксваген" с около 47 км/ч.
4
В случай, че водача на л.а.„Ауди" е бил предприел аварийно спиране, той би заел
изцяло ширината на насрещната пътна лента. При избиране на маневра за завръщане в дясна
пътна лента, времетраенето на тази маневра е по-голямо от времето за изминаване на
дистанцията до ПТП от л.а.„Фолксваген" при движение със скорост до максимално
позволената.
От неоспореното от страните и ценено от съда като обективно и изчерпателно,
заключение по приетата по делото СМЕ, и уточненията дадени от вещото лице в о.с.з. се
установява , че в резултат на ПТП ищцата е получела следните травматични увреждания:
Счупване на лявата лъчева кост на типично място / на 1.5см. от дисталната ставна
повърхност/, определило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за
повече от 30 дни; охлузване и контузия на лява мишница – временно разстройство на
здравето неопасно за живота, като поради болката и гипсовата мобилизация е възможно
първата седмица да е имала нужда от чужда помощ за ежедневните си задължения. Поради
близостта на счупването до киткената става и ограничаване на движенията й в крайните
степени може да има дискомфорт и болки в ставата при рязка промяна на
метеорологичните условия и след по-големи физически натоварвания. Счупената кост е
зараснала, останало е ограничение на движенията в киткената става, което намалява
функционалната годност на лявата ръка. То не е съществено, но го има. И при раздвижване,
поради загуба на еластичност, ограниченията на движението при счупване си остава. И при
правилно поставен предпазен колана могат да се получат посочените травматични
увреждания.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните СПхЕ, която съда
кредитира като обективна се установява , че в първите месеци след ПТП И. е имала
нарушен нощен сън, а също и че изпитвала психично напрежение, когато започнала отново
да управлява автомобил, както самата е споделила. Не е посещавала психиатър или
психолог, не е приемала специфично лечение, няма медицинска документация, oтразяваща
психичното състояние. Към настоящия момент И. е психично здрава. Не се установяват
психични последици от преживяното ПТП.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на водения от ищцата
свидетел – Т. Й. И. – дъщеря на ищцата ,чиито показания съда кредитира в условията на
чл.172 от ГПК, като обективни и непосредствени и от които се установява , че в резултата
на ПТП А. И. си е счупила ръката , имала и охлузвания. Към момента ръката й още я боли,
понякога се надува, когато работи повече, вечер си прави компрес. След катастрофата била
уплашена ,“психиката й е по-зле от ръката“. Не можела да спи, ходила да й изпишат хапчета
, които пиела преди лягане, кара кола , но рядко , когато се налага. Върнала се е на работа-
вади рапани на рибна борса.
Разпитан по делото е и водача на л.а.„Фолксваген" В.Я. К. , чиито показания съда
кредитира като непосредствени и от които се установява, че на 19.08.2023г. преди обяд
пътувал от гр.Девня за гр.Варна по средния път. Пред него имало джип „Мерцедес“ , който
решил да изпревари , като не виждал колата „Ауди“, видял я в последния момент , когато
5
давала мигач да завива на ляво към страничен път. Няколко секунди след това , двете коли
се озовали успоредно в нивата. Признава, че едва когато започнал маневрата видял, че има
знак за Т-образно кръстовище и , че няма право да изпреварва.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд,
достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за
осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка
“гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за
забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице
право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя.
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования,
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на
претърпените вреди.
За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване: наличието на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника, настъпване на покрит застрахователен
риск в срока на валидност на застрахователната полица и размера на средствата,
необходими за отстраняване на щетите, възникнали в резултат на събитието.
Установяването на твърденията по правоизключващите отговорността на ответника
обстоятелства се възлагат в негова тежест, а именно, че размерът на застрахователното
обезщетение е този, посочен от ответника, в т. ч. всички факти и обстоятелства по
направеното възражение за съпричиняване.
Приетата за установена фактическа обстановка, както и липсата на спор по фактите и
6
обстоятелствата, че управляваният от виновния водач лек автомобил е бил застрахован при
ответното дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”,
валидността й към датата на произшествието, предявена пред застрахователя претенция по
чл.498 от КЗ, предвид изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, проведено пред
застрахователя и приключило с негово изрично произнасяне обуславящото ликвидационно
производството, обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.432, ал.1 от
КЗ. Тук следва да се има предвид ,че положителна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск е предявяването на извънсъдебната претенция, а не
документалната й обоснованост.
Отговорността на водача е за непозволено увреждане, като предпоставките на
фактическият и състав – деяние /действие или бездействие/, което е противоправно,
́
извършено е виновно и в резултат от него са настъпили вреди, подлежат на установяване в
настоящото производство с всички допустими доказателствени средства. Съгласно чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
Факта на настъпване на ПТП на 19.08.2022г. на главен път 1-2,обл.Варна , на около
500 м. от разклона за с.Езерово, с участието на л.а. марка "Фолксфаген-Пасат" с ДК№*****
управляван от В. Я. К. и л.а. марка „Ауди А-3“ с ****** управляван от А. М. И. е приет за
безспорен между страните и е установен посредством приетия като доказателство и
неоспорен от страните в процеса официален удостоверителен документ – констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 20.08.2022г., както и от останалите събрани по
делото писмени доказателства.
Механизма на ПТП е установен от приетото по дело заключение по съдебна
автотехническа експертиза, което съдът кредитира в цялост.
В конкретиката на настоящия правен спор, от всички събрани по делото
доказателства – писмени, гласни и специални знания на вещи лица, се установява по
несъмнен начин настъпването на описаното в исковата молба ПТП и противоправното
поведение на водача В. Я. К. , който на 19.08.2022г. на главен път 1-2 посока гр. Девня – гр.
Варна при управление на л.а. "Фолксфаген - Пасат" с *****, предприел маневра за
изпреварване на движещ се пред него л.а при нарушение на правилата за движение по
пътищата- чл.42 ал.1 т.2 от ЗДвП/ Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: след
като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно
за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно
превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на
движение/, чл. 43 т.2 от ЗДвП /Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение
на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено на кръстовище на равнозначни пътища/;и
предупредителен пътен знак А 28 /"Кръстовище с път без предимство отляво" чл.42 ал.2 от
ППЗДвП/, с което е причинил увреждания на А. М. И., управлявала л.а. марка „Ауди А-3“ с
****** , а именно счупване на лява лъчева кост, определило трайно затруднение на
движението на левия горен крайник за повече от 30 дни, охлузване и контузия на лява
мишница , определили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
7
От заключението по СМЕ се установява и причинно-следствена връзка между
описаните в исковата молба травматични увреждания и процесното ПТП.
С оглед събраните данни за противоправност на поведението на застрахования водач,
вината му се предполага съгласно чл.45, ал. 2 от ЗЗД. Доказателства за оборване на
презумпцията по делото не са ангажирани.
По изложените съображения предявения иск се явява доказан по основание.
По отношение на размера на иска съдът, на основание чл. 52 от ЗЗД, следва да
определи дължимото обезщетение съобразно критериите за справедливост.
Както изисква посочената норма за всички неимуществени вреди справедливото
обезщетение се определя като точен паричен еквивалент на болките и страданията на
ищеца, в зависимост от конкретно установените вреди. Паричната сума, която съдът следва
да присъди е предназначена да компенсира в най-пълна степен страданията му. При
определянето й следва да бъдат съобразени редица обстоятелства: характера на
увреждането, начинът и обстоятелствата на извършването му, степента на възстановяване,
причинените морални страдания, загрозявания, осакатявания и др. Следва да бъде
съобразена и икономическата конюнктура, както и съответните нива на застрахователно
покритие към относимия за определяне на обезщетенията момент.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият
съдебен състав съобрази, че на ищеца са причинени травматични увреждания – една средна
и една лека телесни повреди, които в конкретния случай, видно от данните по делото, не са
оставили поражения върху телесната й цялост. Поставена е гипсова имобилизация за 35 дни,
като е възможно първата седмица да е имала нужда от чужда помощ/касае се за лява ръка/.
От друга страна с изключение на имобилизацията, липсват данни за настъпили усложнения
в рамките на оздравителния процес. Възстановяването е протекло успешно, като към
настоящия момент костта е зараснала. Поради характера на счупването има намалена
функционална годност на лявата ръка, както и може да има болки и дискомфорт в ставата
при рязка промяна на метеорологичните условия и след големи физически натоварвания.
Липсват медицински показания за намаляване на работоспособността на ищцата, напротив
същата е възобновила трудовата си дейност в сравнително кратък период след инцидента и
в момента работи , като вади рапани в рибна борса „Електра“ / показания на св. Т. И./, както
и шофира автомобил. От събраните свидетелски показания безспорно се установява, че
ищцата е претърпяла негативни емоционални преживявания, но липсват данни същите да са
довели до съществена и трайна промяна на личността и да са се отразили стресогенно в
емоционален план и разтърсващо представата на индивида за самия себе си, както и коренно
да са променили начина й на живот. Не се твърди и установява да е проведена психиатрична
терапия и/или медикаментозно лечение на депресия, тревожност, безсъние и т.н., или да е
налице необходимост от провеждането на такава. В тази връзка съда цени признанието на
ищцата пред вещото лице д-р С. В. в качеството му на длъжностно лице в рамките на
проведеното интервю по изготвената СПхЕ, в което по време на експертното изследване
самата пострадала е заявила , че не се е консултирала с лекар за съня и за стреса. Изгубила
8
си съня „...може да е заради стреса, заради скъпия живот...Не съм се консултирала с лекар за
съня. Аз много не си обръщам внимание..“, а не кредитира показанията на св. Т. И. ,че е
пострадалата е ходила на лекар и са и изписали хапчета .
Горните обстоятелства, съобразени с общоприетия критерий за справедливост, както
и завишените размери на застрахователни лимити в обезщетенията и икономическите
показатели в страна, настоящата инстанция приема, че обезщетение в размер от 20 000 лв.
представлява справедлива обезвреда на претърпените от ищеца болки и страдания и
претърпените морални вреди .
За да бъде определен окончателния размер на присъденото обезщетение следва да
бъде обсъдено релевираното от ответника възражение за съпричиняване.
В тежест на ответника е да установи, че поведението на пострадалия е способствало
за настъпване на деликтния резултат. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
обусловено от наличието на доказана причинна връзка между поведението на пострадалия
(действие или бездействие), с което обективно е създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на вредоносния резултат или е улеснил механизма на увреждането. Като
допълнение следва да се изложи, че при обективното съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от преценката
дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на
увреждането, а дали конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия съставлява пряка и непосредствена причина за настъпване на вредите.
В конкретния казус, съда приема, че ответника - застраховател при условията на
пълно и главно доказване, не е установил наличие на такова от страна на пострадалата.
Аргументите за това са следните: От заключението по АвТхЕ безспорно е установено
, че водача на „Фолксфаген-Пасат" с ДК№***** управляван от В. Я. К. е предприел
маневра изпреварване на движещия се пред него л.а. без да се увери , че същата е безопасна
и при нарушение на наличната вертикална сигнализация – предупредителен знак „А-28“
намиращ се на около 150 м. преди отбивката - за приближаване от ляво на път без
предимство. В унисон със заключението на вещото лице и Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 20.08.2022г. са и показанията на водача на мпс причинило ПТП –В. К..
Твърденията на ответника , че ищцата е предприела маневра –завой на
ляво/кръстовище/ без да се убеди, че е видима за останалите участници и няма да създаде
пречки за тях, които вече са предприели сигнални маневри не се установяват от събраните
по делото доказателства. Нещо повече вещото лице е разяснило, че видимостта към л.а.
„Ауди" е била ограничена от движещия се зад него л.а. „Мерцедес", тип купе „Джип",
поради което по-малките габаритни размери на конкретния автомобил „Ауди" е имало
възможност да бъдат препокрити като ширина и височина от тези на л.а.„Мерцедес", от
където видимостта в огледалата за обратно виждане е била силно ограничена за водача на
л.а.„Ауди". Само водачът на л.а."Фолксваген“ е имал техническата възможност да
предотврати ПТП при съобразяване на действията си с разположения предходно знак „А-
9
28“- - показващ /информиращ за приближаване на тъп без предимство от ляво, при което е
следвало да съобрази действията си с възможността от пресечката да излезе на главния път
автомобил или от главния път по пресечката да навлезе автомобил.
В заключение искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 20
000 лв., съответно отхвърлен за горницата до претендираните 50 000 лв., като
неоснователен, при неуважено възражение за съпричиняване.
Относно лихвата за забава.
Основателността на главното вземане обуславя основателност и на акцесорното
такова за заплащане на законна лихва.
Съгласно чл. 429 ал. 2 т.2 КЗ, застрахователното обезщетение покрива и лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3. Деликвентът безспорно отговаря за лихви пред увредения без покана,
съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД. Според следващата алинея на разпоредбата, лихвите за забава
на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума. От застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице по чл. 380 от КЗ,
която от датите е най-ранна. Следователно, деликвентът дължи лихви от датата на деянието,
а застрахователят от горепосочените дати, в случая най-рано от уведомяването му по чл.
380 от КЗ. В конкретния случай, са представени доказателства, неоспорени от
застрахователя, за уведомяването му от ищеца на 18.11.2022 г. , поради което законната
лихва следва да бъде присъдена от този момент до окончателното изплащане на главниците.
При този изход на спора, направеното искане и представените доказателства за
осъществена безплатна адвокатска помощ, на адв. С. Б. С. –АК Варна, следва да се присъдят
разноски в размер на 1860.00лева на основание чл.38 ал.2 от ЗАд. и чл.78 ал.1 от ГПК. Съда
намира възражението на ответника по чл.78 ал.5 от ГПК за неоснователно съобразно цената
на иска за неимуществени вреди и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.20224г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса и съдебно деловодни разноски в полза на държавата, бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВОС в размер на 800.00 лв. –държавна такса съобразно уважената част
от иска и 570.00 лв. депозит за вещи лица по СМЕ и СПхЕ, или общо 1370.00лева.
Ищеца, на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 564.80 лева, съобразно отхвърлената част на исковете, от които юрк.
възнаграждение и депозит вещи лица и свидетел.
Мотивиран от горното, съдът
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД
и чл. 86 вр. чл. 84 ал. 3 ЗЗД на А. М. И. ЕГН **********, сумата от 20 000/ двадесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
емоционален стрес и негативни психически изживявания, претърпени в резултат на ПТП
настъпило на 19.08.2022г. на главен път 1-2,обл.Варна, на около 500 м. от разклона за
с.Езерово, причинено от В. Я. К. като водач на л.а. марка "Фолксфаген-Пасат" с ******, при
доказано валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за л.а. марка "Фолксфаген-Пасат" с ***** между собственика на автомобила и
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД към датата на ПТП, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над
присъдените 20 000 лева до претендираните 50 000 /петдесет хиляди/ лева, като
неоснователен.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: IBAN: ******** с
титуляр адвокат С. С., съгласно представеното по делото пълномощно.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. Б. С. –АК Варна сумата от
1860.00/хиляда осемстотин и шестдесет/ лева представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв и чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВОС, сумата от 1370.00/ хиляда триста и седемдесет/ лева за
държавна такса съразмерно с уважената част от исковете и експертизи, на основание чл. 78,
ал. 6 и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА А. М. И. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София
сумата 564.00 /петстотин шестдесет и четири/ лева, включваща разходите за адвокатско
възнаграждение и експертизи, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11