Р Е Ш Е Н И Е
№
1236 11.10.2019г. град Бургас
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На
двадесет и пети септември година
2019
В
публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар:
Камелия Славейкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Бушандрова
НАХД
№ 2284 по описа на съда за 2019
година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на Д.К.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление
№ 22-0000133/21.05.2019 г., издадено от началник ОО „АА“ –Бургас, с което за нарушение
на чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, на основание чл. 105,
ал. 1 от Закон за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“, в размер на 200 лева и за нарушение на чл.
178в, ал. 5, предл. 1 от Закон за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“, в размер на 500лв, на основание чл. 178в, ал.
5, предл. 1 от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от
горепосоченото наказателно постановление, като се поддържа, че същото е
издадено в нарушение на материалния закон, при нарушение на процесуалните
правила и се излагат съображения в тази насока. Моли се съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно
и незаконосъобразно.
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото
наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това, съдът намира жалбата за процесуално допустима.
В съдебно заседание пред настоящия съд, жалбоподателят
се явява лично. Поддържа жалбата. Не ангажира доказателства.
За ответната страна – ДАИ гр. Бургас, редовно
призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Представят
преписката по случая. Не ангажират доказателства.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от инспектор към ОО
„АА“ Бургас било установено, че на 13.05.2019 г., около 14:40ч. в гр. Бургас, на
ул. „Индустриална“ № 17, жалбоподателят като водач на лек таксиметров автомобил,
марка „Шкода Фабия“, с рег.№ А****КА от категория N11, стикиран с шахматни ленти
от двете страни, с открита табела „такси“, включен ЕТАФП на режим „свободно“, по
посока на движение гр. Бургас - к-с „Меден рудник“, управлявал същия, като извършвал
таксиметрова дейност. При проверката били констатирани следните нарушения: Водачът
Н. не открил пътен лист за деня - 13.05.2019г. в пътна книжка серия А № 0039 - пътен
лист № 006; Водачът Н. бил без валидно удостоверение за психологическа годност,
като представил УПГ № 347393, валидно от 09.03.2019г.
На жалбоподателя бил съставен АУАН, като актосъставителят
квалифицирал гореописаното като нарушение чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34 от
06.12.1999г. на МТ и чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП. Актът бил подписан от жалбоподателя,
като в законоустановения срок, същият депозирал възражение.
Въз основа на съставения АУАН, впоследствие било
издадено и обжалваното понастоящем НП, с което за нарушение чл. 40, изр. 1 от Наредба
№ 34 от 06.12.1999г. на МТ, на основание чл. 105, ал. 1 от Закон за автомобилните
превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер
на 200 лева и за нарушение на чл. 178в, ал. 5, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 500лв, на основание чл.
178в, ал. 5, предл. 1 от ЗДвП.
С оглед на установеното по делото от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваното НП, както и АУАН, въз основа на който
е издадено НП, са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН.
Не са налице процесуални нарушения в процедурата
по издаването на акта и НП. Актът е съставен в присъствието на свидетел, съдържа
всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, предявен
е лично на нарушителя и подписан от него. Всички предвидени в чл. 57 от ЗАНН реквизити
съдържа и издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Вменените на
жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в достатъчна степен, с посочване на
елементите от фактическия им състав, като е налице съответствие между фактите, изложени
в АУАН и НП. Възприетата от административно – наказващия орган фактическа обстановка,
съответства на правната квалификация на всяко от деянията като нарушение, като
възражения в тази насока са неоснователни.
В качеството на свидетел по делото е разпитан
актосъставителят Р., който е потвърдил констатациите в АУАН. Съдът кредитира показанията
му като логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.
На базата на събраните по делото гласни и приетите
писмени доказателства по преписката, съдът счита, че описаната по акта и наказателното
постановление фактическа обстановка е установена категорично, като на практика същата
не се оспорва от жалбоподателя. Последният единствено твърди, че към момента на
проверката не е извършвал таксиметрова дейност, поради което не е извършил
нарушенията, за които е бил санкциониран.
Налице е действително установяване от страна на
контролните органи при проверката, че се касае до управление на лек таксиметров
автомобил, с открит знак „Такси”
и без поставена табела „Не работи“, поради което, независимо от липсата на
пътници, превозвани от жалбоподателя, към момента на извършване на проверката, проверяващите
правилно са приели, че същият извършва таксиметрова дейност. Без значение в
случая е обстоятелството, дали е светела лампичката „свободен/зает“, на която
актосъставителят не е обърнал внимание, предвид обстоятелството, че нарушителят
не е обозначил коректно, че към момента на проверката не извършва таксиметрова
дейност.
В тази насока и изложените от страна на жалбоподателя
твърдения, че не е извършвал таксиметрова дейност и с оглед липсата на
доказателства в тази насока, съдът възприема като неоснователни и като защитна
теза, с цел избягване на административно наказателна отговорност. Предвид
гореизложеното, по отношение на жалбоподателя са възникнали и съществували и задължения
за съобразяване със специалните разпоредби на Наредба № 34/99 г. за таксиметров
превоз на пътници.
В случая, административно наказващият орган правилно
и законосъобразно е приел, че е осъществено нарушение по чл. 40, изр. 1 от Наредба
№ 34 от 06.12.1999г. на МТ. Разпоредбата на чл. 40 на Наредба № 34 от
06.12.1999 г., регламентира, че „Водачът попълва редовно и точно пътната книжка.
Датите и часовете в нея се записват с арабски цифри, като по-малките от 10 се записват
задължително с нула отпред.”. Без такова вписване, пътната книжка представлява само
един набор от бланки, които за да са валидни, следва да бъдат попълнени. Съгласно
приложението към наредбата, където е посочен образецът на пътната книжка, официално
е обявено в упътването, че пътната книжка е основен документ за отчитане и контрол
на работата на таксиметров автомобил и всеки водач попълва отделен пътен лист за
своята смяна. Без записване и съответно оформяне с текстова и цифрова част, както
и без подпис на водача, липсва изобщо частен документ – пътен лист. Приложение
12 извежда и детайлизира тези изисквания именно и във връзка с изискването на чл.
40 от Наредба 34/1999 г. на МТ за редовно и точно попълване на пътната книжка, която
съдържа на всяка отделна страница отделен пътен лист. В конкретният случай, с бездействието
си жалбоподателят е осъществил състава на соченото в НП административно нарушение.
В случая, съдът счита, че административно – наказващият
орган правилно е приложил материалния закон и е определил наказващата норма, а именно
разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, според която: „За нарушения на този закон
и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение
на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание,
се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.”
В чл.105, ал.1 от ЗАвП, санкцията предвижда точно
по вид и размер наказание – глоба от 200 лв., обвързващо наказващия орган при реализиране
на отговорността на нарушителя и изключващо възможността му за преценка на обстоятелствата
по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В случая, именно такова наказание е наложено на жалбоподателят
и предвид фиксирания му размер, същото не може да бъде изменено от съда.
Правилно е преценено, че нарушението не е маловажно,
доколкото се установява от приложената пътна книжка, че същата не е водена съобразно
с изискванията на Наредбата и освен това в конкретния пътен лист, който е следвало
да се попълни за деня, липсва каквото и да било отразяване от страна на водача.
Ето защо, в тази му част, наказателното постановление следва да се потвърди,
като правилно и законосъобразно.
По отношение второто нарушение, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане
на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване
на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, задължава
водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, при извършване
на дейност в това им качество, да представят удостоверение за психологическа годност.
Втората алинея на посочената норма, регламентира срока на валидност на удостоверенията
за психологическа годност, а именно- три години от датата на тяхното издаване, с
изключение на случаите, в които такова се издава след навършване на 65-годишна възраст
на лицето. От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че към
момента на извършване на проверката, жалбоподателят е извършвал таксиметрова
дейност, тъй като е бил с открит
знак „Такси” и без поставена табела „Не работи“. На следващо място се установява,
че жалбоподателят е разполагал с удостоверение за психологическа годност № 347393,
валидно до 09.03.2019 г., т.е. с изтекъл срок на валидност. Следва да се отбележи,
че притежаването на удостоверение с изтекъл срок на валидност е равнозначно на липсата
на такова удостоверение.
Предвид гореизложеното, водачът действително не
е изпълнил задължението си да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност при извършване на таксиметрова дейност, за което правилно и законосъобразно
е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Нарушението правилно
е квалифицирано като такова по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП. Посочената разпоредба, освен
санкционна, е и материално правна, предписваща дължимото поведение на санкционираното
лице, а именно, че водачите, които извършват таксиметрови или обществени превози,
са задължени да притежават валидно удостоверение за психологическа годност. Наложеното
наказание е с фиксирания размер, предвиден в закона, като няма възможност същото
да бъде индивидуализирано и евентуално изменено от съда.
Не са налице и основания, случаят да бъде счетен
за маловажен, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка
тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, жалбоподателят е извършвал
таксиметрова дейност без валидно удостоверение за психологическа годност около
два месеца. Последният е бил длъжен да следи за валидността на документите, с които
си изкарва прехраната. Управлението на превозно средство, осъществено след изтичане
на валидността на удостоверението за психологическа годност, не може да обоснове
извод за приложимост на института, регламентиран в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и в тази част и следва да се потвърди.
Предвид гореизложеното на основание чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
22-0000133/21.05.2019 г., издадено от началник ОО „АА“ –Бургас против Д.К.Н., ЕГН:
**********, с адрес: ***, с което за нарушение на чл. 40, изр. 1 от Наредба №
34 от 06.12.1999г. на МТ, на основание чл. 105, ал. 1 от Закон за автомобилните
превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер
на 200 лева и за нарушение на чл. 178в, ал. 5, предл. 1 от Закон за движение по
пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер
на 500лв, на основание чл. 178в, ал. 5, предл. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: М.
БУШАНДРОВА
В.О.:
К.С