Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 23.03.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 17.02.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело № 154 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.432
от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба
се посочва, че ищцата е пострадала при ПТП, на 12.11.2018г., в (адрес), като
била блъсната на пешеходна пътека от л.а. марка „***“ с ДК № ***, управляван от
П.С.З., със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в (застраховател),
по полица № bg02118002513334, валидна до 23.08.2019г.
При произшествието пострадалата получила следните
наранявания: контузия на главата, контузия на лявата предмишница в областта на
лакътя с наличие на оток и ограничение в движението, оток и кръвонасядане на
дясното бедро. Пострадалата загубила съзнание и нямала ясен спомен за случилото
се, била дезориентирана и не знаела адреса, на който живее. По спешност била
откарана от екип на ФСМП- Казанлък до Център за спешна медицинска помощ в
гр.Казанлък, където била прегледана и били направени изследвания. След прегледа
била освободена и се лекувала и възстановявала в домашни условия. Изпитвала
главоболие и болки в областта на нараняванията, била под силен стрес.
Пострадалата променила поведението си, започнала да бълнува на сън, да вика, да
се изпотява, станала мълчалива, страхувала се да излиза навън, родителите й
започнали да я водят и вземат всеки ден от училище, изпитвала панически страх.
Тези оплаквания не отминавали.
На 22.12.2018г. в дома си пострадалата внезапно загубила
съзнание, устата й посиняла и излязла пяна, крайниците получили конвулсии,
тялото изтръпнало. Гърчът продължил около 30 минути в присъствието на майката,
която незабавно повикала помощ. Пострадалата постъпила по спешност в болница в
гр.Казанлък, където била проведена първична реанимация и гърчът бил овладян.
Била поставена диагноза „конвулсивен епилептичен статус". Направеното
изследване - компютърна томография, дало заключение за наличие на мозъчен оток.
Силно притеснени от получения припадък близките на ищцата я завели за
специализирани изследвания, като била направена електроенцефалограма на
15.02.2019г. и била поставена диагноза „епилепсия" от постравматичен
характер / доц. д-р А.А./. Било назначено медикаментозно лечение с
„депакин". Ищцата била поставена под постоянно наблюдение от близките си,
било ограничено всякакво мозъчно или физическо натоварване. Посочва се, че
поставената диагноза силно стресирала ищцата, тя била под постоянен страх да не
се появи втори припадък, станала е затворена, необщителна, често депресирана.
Изложени са съображения, че причинената „епилепсия" е особено тежко
увреждане на мозъка, което ще съпътства ищцата в бъдеще, ще ограничава начина й
на живот както във физически аспект, така и с оглед на социалната й реализация.
Ищцата изпитвала панически страх, тъй като припадъците са непредвидими,
внезапни и водят до тежки страдания по време на гърча, с опасност от гълтане на
език и задушаване при липса на помощ от трето лице. Ищцата е в детска възраст и
причиненото увреждане ще бележи негативно целия й живот в продължителен период
от време. В момента пострадалата продължава изследванията си и не е
възстановена. Причинената епилепсия има пожизнен характер, представлява тежко
неврологично усложнение от посттравматичен характер и ще ограничава
пострадалата постоянно.
Твърди се, че за причинените й неимуществени вреди ищцата
не е обезщетявана.
Ищцата поискала от ответника да определи и плати
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, с молба, получена от
ответника на 25.01.2019г. Ответникът уведомил ищцата с писмо от 22.04.2019г.,
че е определил обезщетение в размер на 1 000,00 лева, с което същата не е
съгласна.
Моли съда, да постанови решение, с което да осъди
ответника да плати на ищцата сума в размер на 26 000 лева, като част от общо
дължими 400 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди при процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на деликта -
12.11.2018г. до окончателното плащане, както и всички разноски по делото.
С отговора на
исковата молба ответникът взема становище, че предявения иск е
неоснователен, необоснован, недоказан и прекомерно завишен по размер, поради
което оспорва изцяло ищцовата претенция (главен и акцесорен иск), както по
тяхното основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба
твърдения и наведени обстоятелства.
Излага съображения за нередовност на исковата молба.
Оспорва твърденията, че в резултат на осъществяване
механизма на пътнотранспортно произшествие от 12.11.2018год., на ищцата са
причинени описаните в исковата молба травматични увреждания и са възникнали
заявените от нея неимуществени вреди или ако са възникнали, то не обосновават
размера на исковата претенция.
Оспорва твърдените с исковата молба травми, получени от
ищцата като вид, характер и обем, като оспорва и твърденията за тяхната
продължителност. Счита, че представените медицински документи не обосновават
нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях.
Не са налице медицински документи, обвързани с проследяване на здравословното
състояние на пострадалата, както и документи относно възстановителните процеси.
Оспорва твърденията за интензитет и проявлението на
настъпилите неимуществени вреди, твърденията за периода, през който са търпени,
като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковата претенция.
Оспорва изцяло твърдението на ищцата, че в резултат на
ПТП от 12.11.2018год. е получила контузия на главата, контузия на лявата
предмишница в областта на лакътя с наличие на оток и ограничение в движението,
оток и кръвонасядане на дясното бедро и най - вече епилепсия. Посочва се, че се
въвежда се от ищцата, че епилепсията е проявена на 22.12.2018год. Видно от
Епикриза ИЗ № 25931 на Многопрофилна клиника по педиатрия към УМБАЛ „Професор
д-р Стоян Киркович" АД - Стара Загора ищцата е приета в лечебното
заведение след като от няколко дни вече била болна с хрема и кашлица, за което
била лекувана амбулаторно. От епикризата става ясно още, че по време на това
внезапно се е появил гърч на тялото с продължителност около 30 минути. От друга
страна, видно от Амбулаторен лист № 000127/25.01.2019год. и Етапна епикриза от
30.01.2019год. става ясно, че ищцата се чувства добре и не е получавала
припадъци след този от 22.12.2018год. Посочва, че от заключение от
31.01.2019год. на извършена магнитно - резонансна томография се разбира, че при
ищцата се наблюдава нормален мозъчен паренхим, мозъчни обвивки и мозъчна
артериална циркулация. Доброто здравословно състояние на пострадалата се
потвърждавало и от Амбулаторен лист № 74/13.02.2019год., от който се виждало,
че последната се чувства добре и не е получавала припадъци.
Оспорва твърдението, че посоченото в исковата молба
травматично увреждане - „епилепсия от посттравматичен характер" е получено
вследствие на ПТП от 12.11.2018год. Видно от представеното Експертно мнение от
д-р Д.Д.-В.с изх. № 202/27.11.2018год., преди датата на ПТП е получила
предходна травма - счупване на ръката. С исковата молба не са представени
доказателства, установяващи, че епилептичния припадък е следствие именно от
травматичните увреждания получени от ищцата при процесното ПТП от
12.11.2018год.
Според изложеното, ответникът твърди, че липсва пряка
причинно - следствена връзка между епилептичния припадък и въобще диагнозата
„епилепсия" и факта, те да са получени от виновното поведение на водача на
лек автомобил „*** " с ДК № *** П.С.З.. Счита, че ако все пак от
процесното ПТП има настъпили телесни увреждания, то те не са в претендирания
обем, вид и характер.
Оспорва твърдението, че в резултат от настъпилото пътно -
транспортно произшествие ищцата е изпитвала болки и страдания от психологически
характер, тъй като липсвали доказателства в тази насока.
Ответникът посочва, че ищцата претендира и заплащането на
застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди за претърпени
от нея стрес, уплах и негативни изживявания в резултат на ПТП. Излага
съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт. Счита, че описаните в исковата молба
неимуществени вреди по естеството си не са резултат от телесно увреждане на
ищеца, а засягат неговата психо - емоционална сфера. С оглед горепосочената
разпоредба, ограничаваща отговорността на застрахователя, тези вреди не
подлежат на репариране по силата на задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
От друга страна посочва, че видно от представеното като
писмено доказателство по делото Експертно мнение от д-р Д.Д.-В.с изх. № 202
от27.11.2018год., при прегледа на С.И.Г. психологът е установил отключване на
стара, непреработена травма, свързана с предходно счупване на ръката на
пострадалата. Това обстоятелство навежда доводи, че преди датата на ПТП С.И.Г.
е претърпяла инцидент, при който е получила счупване на ръката и психотравма
във връзка с това, която травма не е била преработена. Т.е. евентуално
получените от пострадалата твърдяни стрес, уплах и негативни преживявания от
процесното ПТП са в резултат на стара, непреработена травма.
Твърди, че процесното ПТП не е настъпило по описания в
исковата молба начин.
Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на лек
автомобил „*** *" с ДК № *** П.С.З. за настъпването на твърдяните в
производството вреди, като навежда довод за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата С.И.Г..
Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата С.И.Г. като поддържа, че причина за настъпване на претендираните вреди
са извършени от нея нарушения на разпоредбите на Закона за движение по пътищата,
изразяващи се в несъобразяване с приближаващите се пътни средства преди да
навлезе на платното за движение, ненужно удължаване на пътя и времето за
пресичане, внезапно навлизане на платното да движение и пресичане на платното
за движение при ограничена видимост. Счита, че с това си поведение, нарушавайки
разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП и чл. 114, т. 1 и т. 2 ЗДвП
ищцата сама се е поставила в превишен риск спрямо нормалния и е създала
предпоставките за осъществяване механизма на произшествието.
Излага съображения, че в зоната на ПТП има завой и
водачът на автомобила не е имал ясна и продължителна по време видимост за
разположението на пешеходката на платното. Реципрочно, същото твърдение се
отнася и за пешеходката, която също на свой ред не е имала ясна и продължителна
по време видимост за приближаващият лек автомобил „*** *" с ДК № ***,
управляван от П.С.З..
Счита, че ако ищцата беше спазила правилата за движение
по пътищата, не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат, В тази
връзка поддържа, че травмите на ищцата са настъпили като резултат от нейното
собствено виновно поведение, осъществено в нарушение на посочените императивни
правни норми. Съпричиняването от страна на С.И.Г. е в пряка причинно -
следствена връзка с тежестта на получените от нея увреждания. Спазването на
всички горепосочени правни норми би осуетило изцяло или поне значително би
ограничило тежестта на твърдяните от ищцата за претърпени телесни увреждания.
Ответникът счита, че посочените обстоятелства
осъществяват, както от правна, така и от фактическа страна, състава на
съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В тази
връзка се позовава на съдебна практика.
Счита, че са налице основания за намаляване на
обезщетението на ищцата поради съпричиняване на настъпилите вредни последици,
като обезщетението следва да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди,
като счита същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа
за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията
за неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
На самостоятелно основание оспорва началният момент, от
който се претендира лихвата - от 12.11.2018год. - датата на ПТП. Позовава се на
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 2 от новия КЗ. Посочва,
че в случая има произнасяне и определяне на размер на обезщетението. Видно от
представеното с отговора Становище на Застрахователно дружество „Б.И.“ АДизх. №
НЩ 3200/22.04.2019год., застрахователното дружество е определило размер на
застрахователното обезщетение и е изразило готовност да заплати същото по
представена от ищеца лична банкова сметка. ***а, нито пък е бил представен
оригинал на нотариално заверено пълномощно, в полза на този, на когото
пострадалото лице желае да бъде изплатено застрахователното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно с предявяването на претенцията да
предостави пълни и точни данни за лична банкова сметка, ***на на
застрахователя. Непредставянето на данни за банковата сметка отстрана на това
лице има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи законна лихва за забава. В конкретния случай
увреденото лице не е представило пълни и точни данни за личната си банкова
сметка, ***тво не дължи законна лихва за забава.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли
изцяло предявения от Д.С.Р., като майка и законен представител на малолетната С.И.Г.
иск за претърпени от С.И.Г. неимуществени вреди, като неоснователен и
недоказан.
Алтернативно моли, в случай, че съдът счете за
основателна исковата претенция, да намалите размера на претендираното
обезщетение, тъй като претендираният размер не кореспондира с принципа на
справедливостта и установената съдебна практика и не се доказват твърдените за
претърпени в исковата молба травми от пострадалата С.И.Г.. Ако все пак
настоящия съдебен състав, намери за установено наличието на твърдените
неимуществени вреди, ответникът моли съда да определите размера на дължимото
обезщетение като се съобразите с принципа на съразмерност и справедливост
заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и вземете
предвид съпричиняването от страна на ищцата.
Претендира направените по делото разноски.
С допълнителната
искова молба ищцата заявява, че поддържа всички изложени твърдения в
исковата молба. Доколкото ответникът е признал наличието на валидно
застрахователно правоотношение с деликвента, моли това обстоятелство да бъде
признато за безспорно.
Относно наведените от ответника съображения за
нередовност на исковата молба, взема становище, че фактите и обстоятелствата,
на които основава иска си са ясно и еднозначно посочени. Относно наведените
съображения за непълнота на петитума, ищцата счита, че същият е ясен, но го
допълва в следния смисъл: Да бъде осъден ответникът да плати обезщетение на
ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се болки и
страдания по повод нанесените й телесни увреди при процесното ПТП в размер на
26 000лв., като част от общо дължимите й се 400 000лв., ведно със законната
лихва от датата на деликта и всички разноски по делото.
С допълнителния
отговор ответникът поддържа всички оспорвания и възражение направени с
първоначалния отговор на исковата молба.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно е
установено, че на 12.11.2018 г. е настъпило ПТП
в (адрес), като на пешеходна пътека е блъсната С.И.Г. от л.а. марка „***“ с ДК № ***,
управляван от П.С.З..
За лек автомобил марка „***“ с ДК № ***, управляван от П.С.З.
е налице валидна застрахователна полица № bg02118002513334 за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със срок
на валидност една година, считано от 24.08.2018 г. до 23.08.2019 г. със (застраховател).
Ищцата предявила писмена претенция към ответното
дружество от ответника да определи и плати обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, с молба, получена от ответника на 25.01.2019г. Ответникът
уведомил ищцата с писмо от 22.04.2019г., че е определил обезщетение в размер на
1 000,00 лева, с което същата не е съгласна.
От заключението на съдебно – медицинска експертиза се
установява следното:
Травми, които е получила ищцата при процесното ПТП са:
Контузия на главата;Мозъчно сътресение- без пълна загуба на съзнание; Контузия
на лявата предмишница в областта на лакътя с наличие на оток и ограничение в
движението; Оток и кръвонасядане по дясното бедро и контузия в кръста.
Лечението при този вид травми е: покой, аналгетици и
ограничение на физически и психически натоварвания
-Контузия на главата е с период на пълно оздравяване до 7
дни.
-Мозъчно сътресение без загуба на съзнание е с период на
пълно оздравяване от две до три седмици.
Контузия на лявата предмишница в областта на лакътя с
наличие на оток и ограничение в движението е с период на пълно оздравяване до
две седмици.
Оток и
кръвонасядане по дясното бедро е с период на пълно оздравяване до две седмици.
Контузията на
кръста е с период на оздравяване две седмици
Травмите се водят като леки в неврохирургията и
травматологията и са напълно възстановими за горепосочените периоди. Според
вещите лица пострадалата се смята за клинично здрава в момента.
Пострадалата няма данни за епилепсия,която на базата на
най- високо точните в момента диагностични средства -КАТ,ЕЕГ и ЯМР категорично
не се установява травматична етиология на страданието.
Епилепсията е хронично мозъчно разстройство, което се
характеризира с повтарящи се епилептични пристъпи, дължащи се на ексцесивни
разряди на мозъчните неврони. Диагностицира се като хронично неврологично
заболяване при наличие най-малко на два спонтанни епилептични пристъпа. При
единствен епилептичен пристъп диагнозата Епилепсия е възможна при данни за
кортикална увреда - с прояви на нарушен неврологичен статус, интелектуален
дефицит, промени в невроизобразителните изследвания или епилептоформени промени
в ЕЕГ.
При пострадалата има един пристъп овладян и покрит във
времето медикаментозно.Този пристъп все още не може да се класифицира като
болестта епилепсия.
Според вещото лице неврохирург епилепсията е тежко
заболяване на централната нервна система като има епилепсии с различен произход
и с различен тип на проява.В този случай не може да се обсъжда връзка с ПТП и
епилептичния пристъп.
Принципно епилепсията е заболяване, което активно се
следи от личният лекар и педиатъра-невролог.Това е така защото има необходимост
периодично да се осъществяват диагностични процедури и да се балансират
медикаментите за лечение.
Процесното ПТП не е съпричастно към това заболяване, поради
което не се налага да се обсъжда темата за лечение и ограничения от различни
естества.
Според вещото лице – неврохирург е възможно епилептичен припадък /гърч/ да
се прояви при заболяване съпроводено с хрема и кашлица, включително и
такова,придружено с висока температура?
В медицинските документи по делото и от прегледа на С.И.Г.
не са регистрирани други гърчове подобни на този от 22.12.2018 г.
Епилепсия е възможна при данни за кортикална увреда - с
прояви на нарушен неврологичен статус, интелектуален дефицит, промени в
невроизобразителните изследвания или епилептоформени промени в ЕЕГ.
При пострадалата има един пристъп овладян и покрит във
времето медикаментозно.Този пристъп все още не може да се класифицира като
болестта епилепсия.
Принципно епилепсията е заболяване, което активно се следи от личният лекар
и педиатъра-невролог.Това е така защото има необходимост периодично да се
осъществяват диагностични процедури и да се балансират медикаментите за
лечение.
Според вещото лице неврохирург процесното ПТП не е съпричастно към това
заболяване,поради което не се налага да се обсъжда темата за лечение и
ограничения от различни естества.
Болни с епилепсия се диспансеризират. С.И.Г. е проследявана с ЕЕГ има
издадена рецептурна книжка и се проследява отличен лекар,невролог и
функционалист.
Епилепсията като заболяване се представя от личният лекар и специалиста
проследявал заболяването пред ТЕЛК за определяне процент трайна
инвалидизация.Това се отнася за всички възрасти.
С.И.Г. не е имала през живота си друга черепно- мозъчна травма. Поради това
не е възможно тя да има такъв гърч от старо травматично увреждане.
В съдебно заседание, от страна на вещите лица бе уточнено, че епилептичните
припадъци, които се твърдят категорично не са на базата на контузия на мозъка.
Сочат, че категорично не се установява травматична епилепсия.
Неврохирургът обръща внимание, че от много продължителен период от време на
детето се подават медикаменти, които са опасни за определени структури на
тялото. Сочи, че в изследванията има рутина, повтаря се една и съща анамнеза,
повтарят се повечето от нещата, които преди това са засечени, правят се едни и
същи изследвания, продължава се приемането на медикаменти, които ако няма
опасност за здравето трябва да бъдат спрени.
От заключението на съдебно психологическата експертиза се установява
следното:
По време на инцидента с ПТП осв. С.Г. е изпитала шок и е била в състояние
на Остра стресова реакция.
Острата стресова реакция е преходна и може да отзвучи спонтанно с времето
или да прерасне в постратвамтично стресово разстройство.
В конкретния случай Острата стресова реакция е преминала в разстройство в
адаптацията с елементи на Посттравматично стресово разстройство. При осв. С.
Геориева най-изразени симптоми на постратвамтично стресово разстройство са:
Емоционална лабилност /станала е
по-тревожна и неспокойна/;
Разстройство на съня /непълноценен
сън, кошмари/;
Избягване на места, свързани с травматичното преживяване/изпитва страх и
ужас при пресичане на пешеходна пътека и от автомобилите/;
Неувереност и затвореност, вследствие
на което се появяват трудности в социалните контакти.
Към момента на изследването все още се констатират непреработени
емоционални преживявания, свързани с инцидента, както и усещания за несигурност
за бъдещето, неопределена и неясна заплаха и вътрешна напрегнатост, които
освидетелстваната „изтласква“, избягвайки да говори за тях.
Отражението върху психиката на ищцата от наличието на епилепсия е крайно
негативно, поради страхове от последващ епилептичен гърч.
При пострадалата С.И.Г. е налице психологическа травма в резултат от
претърпения от нея инцидент при ПТП на 12.11.2018 г.
Претърпяното ПТП от 12.11.2018 г. освен физическа болка, като последица
води до шок, ужас и страх, е с по-силно травмиращ ефект върху психиката й от
първото на 4-годишна възраст, което е свързано предимно с физическото й
неблагополучие.
В психологичен аспект е допустимо разграничаване на получената от ищцата
физическа травма вследствие на фрактура и обездвижване на дясната й ръка на 4
годишни възраст от една страна и последващата психотравма при инцидента с ПТП
на 12.11.2018 г., от друга страна.
След 26.11.2018 г. - датата на консултация с психолог - пострадалата С.И.Г.
не е провеждала последващи консултации с психолог
Ищцата не е провеждала медикаментозна терапия във връзка с
психоемоционалното й състояние вследствие на ПТП.
Необходима е консултация с психиатър и по негова преценка медикаментозна
терапия, наред с психотерапевтична подкрепа във връзка с преодоляването на
психоемоционалното състояние на ищцата вследствие на ПТП.
От заключението на автотехническата експертиза се установява следното:
На 12.11.2018 г. около 10:00 часа, в гр. Казанлък, на бул. „Никола П.” в
посока от север на юг се е движил л.а. *** * с рег.№ *** със скорост около 50
км/ч, управляван от П.З.. В същото време пешеходката С.Г. е предприела
пресичане на булеварда по маркирана пешеходна пътека в посока от изток на
запад. На около 2,00 м южно от ориентира „О” и на около 2,80 м източно от
западната граница на платното за движение е настъпил удар между двамата
участници в движението. Първия контакт за лек автомобил *** * е бил в областта
на предната челна лява част, в областта на предната броня, а за пострадалата -
в десния крак, в областта на дясното бедро. В резултат на удара, тялото на
пострадалата се е вдигнало нагоре и главата се е ударила в предното стъкло на
МПС. След удара тялото се е установило върху пътната настилка. Мястото на удара
е на пешеходната пътека, в западната пътна лента. В резултат на ПТП пешеходката
е получила контузия на главата; контузия на лявата предмишница в областта на
лакътя; оток и кръвонасядане по дясното бедро; контузия в кръста.
Технически правилно е при избора на скорост на движение водачът да се
съобрази с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Технически правилно е при
приближаване към пешеходна пътека водачът на МПС да пропусне стъпилите на
пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци като намали скоростта или
спре.
ПТП е настъпило в зоната на действие на пътен знак А19 „Деца“ и на
маркирана пешеходна пътека. Технически правилно е водачът да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата.
Техническите причини за настъпване на ПТП са субективните действия на водача,
който не се е съобразил със значението на предупредителния пътен знак А19 „Деца“,
който информира водачите, че е възможно излизане на деца на платното за
движение, както и не се е съобразил с приближаването към пешеходна пътека, като
не е възприел своевременно пресичащата по пешеходна пътека С.Г., не е намалил
скоростта си на движение и не е спрял преди мястото на удара.
Мястото на удара между л.а. *** * с рег.№ ***, управляван от П.С.З. и
пешеходката С.И.Г. се намира в западната пътна лента на бул. „Никола П.”, върху
пешеходната пътека. Тя е ориентирана напречно на булеварда, в направление изток
запад.
Мястото на първия контакт за лек автомобил *** * е в областта на предната
челна лява част, в областта на предната броня, а за пострадалата - в десния
крак, в областта на дясното бедро. В момента на удара МПС е било в западната
пътна лента, ориентиран с предните си състави на юг, а пострадалата е била
ориентирана с дясна част на тялото си към автомобила, с лице на запад.
Непосредствено преди ПТП л.а. *** * се е движил в посока на юг, като е
преминал през десен завой на пътя за посоката си на движение. Завоят е с радиус
125 м и дължина около 124 м. Края на завоя се намира на разстояние около 27 м
до средата на пешеходната пътека. Видимостта на водача към пешеходната пътека,
от мястото където пострадалата е предприела пресичане на булеварда е около 55
м.
Непосредствено преди и след удара пешеходката се е движила в посока от
изток на запад, пресичайки булеварда по обозначена с пътен знак и маркирана с
пътна маркировка пешеходна пътека. Спрямо посоката на движение на автомобила,
тя се е движила отляво надясно.
Максимално допустимата скорост в пътния участък е била 40 км/ч.
В материалите по делото няма данни каква е била скоростта на пострадалата.
В констативно - съобразителната част на заключението са направени изчисления за
всички възможни скорости - за деца от 12 до 15 г. Посочените стойности са
средни скорости, съгласно ползваната литература. Предвид описаните травматични
увреждания на пострадалата и свидетелските показания на водача, най-достоверно
е да се приеме, че скоростта на детето непосредствено преди и в момента на
удара е била около 6,1 км/ч - бърз ход.
Тъй като в материалите по делото няма обективни данни на какво разстояние
след мястото на удара се е установило МПС и къде след удара се е установило
тялото на пострадалата спрямо автомобила, скоростта на автомобила не може да
бъде изчислена. Съгласно анализа на данните и описаната деформация на предното
панорамно стъкло, скоростта на МПС в момента на удара е в диапазона между 50
км/ч и 60 км/ч. Предвид описаните в СМЕ травматични увреждания на пострадалата,
най- достоверно е да се приеме, че скоростта на движение на МПС непосредствено
преди и в момента на удара е била около 50 км/ч.
ПТП е възникнало в светлата част на денонощието при нормални метеорологични
условия, видимостта не е била намалена. Тъй като завоя на пътя преди
пешеходната пътека е с голям радиус и голяма дължина, не е налице ограничена
видимост за водача непосредствено преди ПТП.
Безопасната скорост, при която не би възникнало ПТП е в зависимост от
отстоянието на автомобила до мястото на удара, когато вече е имало опасност за
движението му. Отстоянието е в зависимост от скоростта на автомобила и
скоростта на пешеходеца. Тъй като са изчислени няколко възможни варианта,
стойностите са нанесени в таблица 1, табл. 2 и табл. 3.
Според вещото лице, ако водачът е възприел своевременно пресичащото по
пешеходната пътека дете и е задействал своевременно спирачната система, то
скоростта на движение от 40, 50 и 60 км/ч е безопасна и водача би спрял преди
мястото на удара ако скоростта на пострадалата е бавен ход, спокоен ход, бърз
ход и спокойно бягане на пострадалата.
Ударът е бил непредотвратим с тези скорости на движение (40, 50 и 60 км/ч)
при бързо бягане на пострадалата.
При движение на МПС със скорост 30 км/ч, ударът е предотвратим при всички
скорости на движение на пострадалата.
Няма данни в материалите по делото пешеходката да е имала ограничена
видимост към приближаващия от дясната й страна автомобил.
Далечината на видимост за нея зависи от зрителните й функции: острота на
зрението, праг на контрастната чувствителност, бързина на различаване, цветова
чувствителност и неговата адаптация към различната осветеност. При едни и същи
обективни условия различните индивиди имат различна възможност на виждане, в
зависимост от свойствата на техните зрителни функции и е трудно да се посочи
конкретно разстояние.
След оглед на мястото, където е възникнало ПТП, предвид характера на завоя
на пътя, по който се движи л.а. *** * вещото лице е установило, че водачът е
имал техническата възможност да възприеме пешеходката, когато е предприела
пресичане на булеварда отляво надясно спрямо посоката му на движение на
разстояние от около 55 м.
Опасната зона за спиране при скорост на движение 30 км/ч е 14,30 м.
Опасната зона за спиране при скорост на движение 40 км/ч е 21,05 м.
Опасната зона за спиране при скорост на движение 50 км/ч е 28,73 м.
Опасната зона за спиране при скорост на движение 60 км/ч е 37, 37 м.
Тъй като разстоянието, на което водачът е имал техническата възможност да
възприеме пресичащото отляво надясно спрямо посоката му на движение дете, е
по-голямо от изчислената опасна зона на спиране и при четирите възможности на
скорост на движение на МПС, то може да се направи извода, че ударът за водача е
бил предотвратим.
Водачът е имал техническата възможност да предотврати настъпването на
удара, като възприеме своевременно опасността (навлизането на детето на
платното за движение) и своевременно задейства спирачната система с
необходимото усилие така, че да спре преди мястото на удара.
От техническа гледна точка ударът е бил предотвратим за пострадалата, ако
не предприеме пресичане на платното за движение на бул. „Никола П.“.
След направения оглед на мястото, където е възникнало ПТП е установено, че
видимостта на водача преди края на завоя не е ограничена към пешеходната
пътека, особено към мястото от където пострадалата е предприела пресичане на
платното за движение. Водачът е имал видимост не само към пешеходната пътека, а
и към моста над реката, източния тротоар и велосипедната алея далеч преди края
на завоя.
Водачът е имал техническата възможност да възприеме пресичащото отляво
надясно дете спрямо посоката му на движение на разстояние около 55 м от средата
на пешеходната пътека.
Техническите причини за настъпване на ПТП са субективните действия на
водача, който при избора на скорост на движение не се е съобразил с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие- пресичащото по пешеходна
пътека дете. Водачът не се е съобразил със значението предупредителния пътен
знак А19 „Деца“, не е бил достатъчно внимателен и предпазлив приближавайки
обозначена и маркирана пешеходна пътека, не е възприел своевременно пресичащата
по пешеходна пътека С.Г., не е намалил скоростта си на движение и не е спрял
преди мястото на удара.
В съдебно заседание вещото лице поясни, че приема, че скоростта на лекият
автомобил е била най - малко 50км/ч, за което съди по деформациите на
автомобила, които били описани от контролните органи и по - специално
деформациите на стъклото на автомобила - счупено предно панорамно стъкло. Сочи,
че в района на ПТП максимално разрешената скорост е 40км/ч, която е повече от
максимално допустимата в този участък.
По делото са събрани гласни доказателства.
Във връзка с установяване на механизма на настъпване на ПТП, по делото е
разпитан водачът л.а. „***“ с ДК № ***.
Свидетелят П.С.З. разказва, че ПТП
се случило на 12.11.2018 г. в град Казанлък на улица до старата река.
Свидетелят управлявал лек автомобил *** 2. Когато с автомобила си пресичал
пешеходната пътека в лентата за насрещно движение преминавал голям камион. В този
момент свидетелят твърди, че видял, че от неговата страна на пътя било свободно
и продължил движението си. В това време чул удар. Усетил удара отпред, в лявата
част на автомобила. Свидетелят сочи, че в момента, в който чул удара,
преустановил движението на автомобила. В насрещната лента имало и микробус.
Веднага се притекъл да даде помощ на пострадалата. Междувременно водачът на
микробуса, който според З. познавал удареното момиче вече бил отишъл при нея и
казал да не я пипат докато не дойдат лекари. Не видял да има кръв по тялото на
детето, то говорело, казвало да повикат майка му, не съобщило дали го боли
нещо. Била видимо уплашена. Според свидетелят пострадалото момиче пресичало
пешеходната пътека тичайки. Според З. камионът, движещ се в лентата на насрещно
движение му попречил на видимостта. Заявява, че карал изключително бавно, с
около 30 - 40км/ч и спрял на мига след като чул удара.
Свидетелят Николай Станчев Кисьов - втори съпруг на майката на ищцата,
заявява, че от 13 години има брак с Д.С.Р. и от тогава заедно отглеждали С..
Казва, че преди две години детето претърпяло ПТП. Блъснала я кола на
12.11.2018год. По това време свидетелят бил на работа и за случилото се разбрал
след обаждане от съпругата му. Заварил С. в болницата, която била с насълзени
очи, видимо страдала, охкала, нещо я боляло. Момичето се държало за дясната
ръка. Лекарите им казали, че С. е имала удар на главата и се е получило
сътресение на мозъка. Имала охлузвания на главата и отток на бедрото. Заявява,
че лекарите забранили на С. поне две седмици да гледа телевизия и играе с
мобилни телефони, за да може да се успокои мозъка й. През това време не ходела
на училище, стояла си в къщи и си почивала. Свидетелят съобщава, че два - три
дни след катастрофата С. започнала постепенно да си надига главата. Болели я
охлузванията, оттока на крака, ръката. Болките й продължили около седмица до 10
дни.
Свидетелят Кисьов разказва още, че в края на декември, вечерта, С. паднала
в банята и си ударила главата отзад и брадичката. Извикали Бърза помощ и докато
майката я обличала детето се гърчело и от устата му излизала пяна. Във връзка
със случилото се, родителите се консултирали се със специалисти в София -
доцент д-р А. и синът му, които преглеждали в частен кабинет. Доцентът казал,
че С. наистина имала епилепсия. Според лекаря, епилепсията е вследствие на
сътресението на мозъка причинено от катастрофата. Свидетелят пояснява, че други
припадъци С. не е имала, вземала си редовно лекарствата, съобразно
предписаното. На всеки шест месеца ходели при доцент А. на преглед, който им
казал, че детето се подобрявало. Казва, че във връзка с епилепсията при други
медицински специалисти не били ходили.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая е безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение
към датата на процесното ПТП – 12.11.2018 г., по силата на което (застраховател) е поел
задължение да обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил
трети лица л.а. „***“ с ДК № ***, управляван
от водача П.С.З., валидна от 24.08.2018 г. до 23.08.2019 г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието
на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия
при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно,
изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото
право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ ищцата е предявила претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред ответното
застрахователно дружество. Поради това съдът намира, че предявеният иск е
допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския
съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
Видно от заключението на автотехническата експертиза техническите причини
за настъпване на ПТП са субективните действия на водача, който при избора на
скорост на движение не се е съобразил с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие- пресичащото по пешеходна пътека дете.
Водачът не се е съобразил със значението предупредителния пътен знак А19
„Деца“, не е бил достатъчно внимателен и предпазлив приближавайки обозначена и
маркирана пешеходна пътека, не е възприел своевременно пресичащата по пешеходна
пътека С.Г., не е намалил скоростта си на движение и не е спрял преди мястото
на удара. Според вещото лице водачът е управлявал процесния автомобил със скорост
от 50 км/ч. при максимално допустимата скорост в пътния участък от 40 км/ч.
С оглед изложеното съдът намира, че с това поведение
водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
където е посочено, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват и са длъжни при
движението си да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни
да контролират във всеки момент ППС, което управляват. Водачът на л.а. „***“ с ДК № *** е нарушил и разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй
като е управлявал процесния автомобил със скорост от 50 км/ч. при максимално
допустимата скорост в пътния участък от 40 км/ч.
На следващо място ударът е
настъпил върху маркирана пешеходна пътека на пътното платно за движение на
автомобили, поради което водачът е следвало да съобрази наличието на пешеходна
пътека, движението по същата, и да намали скоростта толкова, че да може да спре
при необходимост, което същият не е сторил и по този начин е нарушил
разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Освен това от съществено значение е
фактът, че към момента на произшествието ищцата е била на 12 години и следва да
бъде квалифицирана като "дете" по
смисъла на чл. 116 ЗДвП и се ползва с особена закрила закона.
С оглед изложеното съдът намира, че
допуснатите нарушения на водача на л. а. ***, са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на
водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/
на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на иска за неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
Ищцата е получила при процесното ПТП мозъчно сътресение-
без пълна загуба на съзнание; Контузия на лявата предмишница в областта на
лакътя с наличие на оток и ограничение в движението; Оток и кръвонасядане по
дясното бедро и контузия в кръста. Според вещите лица пострадалата се смята за
клинично здрава в момента. Не се установява вследствие на процесното ПТП,
ищцата да е развила епилепсия. Комплексната съдебномедицинска експертиза по
категоричен начин установява, че при пострадалата няма данни за епилепсия и не
се установява травматична етиология на страданието.
При определяне на
обезщетението съдът следва да вземе предвид, че с оглед възрастта на ищцата /12
години към дата на ПТП – то/, същата неминуемо е изживяла силен шок и
емоционален стрес от инцидента, което е дало отражението върху психо-емоционалното
й състояние. Преживеният стрес не е преодолян и към настоящия момент, което се
установява и от заключението на съдебно – психологическа експертиза. Според
същата Острата стресова реакция е преминала от
разстройство в адаптацията с елементи на Посттравматично стресово разстройство,
което се изразява в емоционална лабилност, разстройство на съня, избягване на
места, свързани с травматичното преживяване /изпитва страх и ужас при пресичане
на пешеходна пътека и от автомобилите/ и неувереност и затвореност, вследствие
на което се появяват трудности в социалните контакти.
С оглед
изложеното съдът намира, че установеният в нормата на чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, обезщетение в размер на 10
000 лв. напълно ще обезщети претърпените неимуществени вреди от ищцата вследствие
на претърпяното ПТП.
От страна на ответното
дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалата трябва обективно да е допринесла за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действала виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създала предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалата и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 119, ал. 5 ЗДвП( ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила
от 26.01.2017 г.), при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена
пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил
разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от ЗДвП,
имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за
настъпване на съответното произшествие"
Водачът П.С.З.
не само е превишил разрешената за участъка максимална скорост от 40 км/ч, но е
допуснал и още едно нарушения на правилата на движение по пътищата, а именно чл. 119, ал. 1 ЗДвП, указващ на
водачите, че при приближаване към пешеходна пътека, водачът е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре. В настоящия случай водачът нито е намалил скоростта,
нито е спрял.
В
Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на ВКС, ОСНК е посочено, че законът
предвижда засилена защита по отношение на определени категории пешеходци. Те са
посочени в разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП-деца, хората с трайни
увреждания, в частност слепи, които се движат с бял бастун, слепо-глухи, които
се движат с червено-бял бастун и престарелите хора. Закрилата на тези категории
пешеходци при пресичане на пешеходна пътека (а за децата и в чл. 117 от ЗДвП) е всеобхватна и не се влияе
от спецификата на правилата за пресичане по пешеходна пътека, валидни за
останалите пешеходци. В тези случаи водачът не може да повдига възражение за
съпричиняване, дори такива лица да не са съобразили приближаването му и да са
пресекли внезапно пешеходната пътека.
Ето защо съдът
намира, че с поведението си ищцата не е
допринесла за настъпване на процесното ПТП и възражението за съпричиняване е
неоснователно.
По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава
в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая
основателността на главния иск в посочения размер води до основателност и на
акцесорната претенция. Като при липса на данни по делото, а и твърдения от
страните, за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или
увреденото лице за настъпването на процесното застрахователно събитие,
настоящият състав на съда намира, че лихвата за забава се дължи от
предявяването на застрахователната претенция от ищцата– 25.01.2019 г., поради
което следва да се присъди от този момент до окончателното изплащане на
дължимото обезщетение, като за периода от 12.11.2018 г. /дата на ПТП – то/ до
24.01.2019 г. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че (застраховател) следва да заплати на С.И.Г., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и
законен представител Д.С.Р. сума в размер на 10 000 лв., като част от общо дължими
400 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди
при процесното ПТП, ведно със законната лихва от 25.01.2019 г. - датата на
предявяване на застрахователната претенция до окончателното плащане, като следва да ОТХВЪРЛИ предявеният иск над
сумата от 10 000 лв. до претендирания размер от 26 000 лв. като част от общо дължими 400 000 лева като неоснователен и искът за законна лихва за периода от 12.11.2018 г. /дата на ПТП – то/ до
24.01.2019 г. като неоснователен.
По отговорността за
разноски:
От
представените по делото доказателства се установява, че ищцата е материално затруднено лице,
поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за
адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830
лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ е в размер на 1 310 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокатско
дружество „***“ е регистрирано по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се
претендират с ДДС. Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско
възнаграждение на адвокатско дружество „***“ за осъществено безплатна
адвокатска помощ на ищцата е в размер 1 572 лв. с ДДС /1 310 х20% = 1 572 лв./
С оглед изхода на делото ответникът (застраховател) следва да
заплати на Адвокатско дружество „***“ адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ в размер на 604, 61 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Ищцата е направила разноски в настоящото производство в общ
размер на 993, 75 лв., както следва:
възнаграждение за съдебномедицинска експертиза в размер на 350 лв.;
възнаграждение за автотехническа експертиза в размер на 390 лв. и
възнаграждение за съдебно психологическа експертиза в размер на 253, 75
лв.
С оглед изхода на делото ответникът (застраховател) следва да
заплати на ищцата направените разноски в размер на 382,21 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Процесуалният
представител на ищцата е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение на ответното дружество в размер на 1 680 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до
100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ е в размер на 1 310 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат М.Г. е
регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила минималното адвокатско възнаграждение е в размер 1 572
лв. с ДДС /1 310 лв. х20% = 1 572 лв./.
Съдът намира, че с оглед правната и фактическа сложност на
делото претендираното адвокатско възнаграждение от ответното дружество в размер
на 1 680 лв. с ДДС не следва да бъде намалено до минимално предвиденият
размер.
Ответното дружество е направило разноски в настоящото
производство в общ размер на 993, 75
лв., както следва: възнаграждение за съдебномедицинска експертиза в размер
на 350 лв.; възнаграждение за автотехническа експертиза в размер на 390 лв. и
възнаграждение за съдебно психологическа експертиза в размер на 253, 75 лв.
С оглед изхода на делото ищцата следва да заплати на (застраховател)
направените разноски в размер на 1 645,
38 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът (застраховател) следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 400 лв. за
държавна такса съразмерно с
уважения размер на иска.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА (застраховател) с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: (адрес)да заплати на С.И.Г.,
ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител Д.С.Р., ЕГН
********** с адрес: ***, чрез адвокат И.Й. ***, офис 4 адв. И.Й. сума
в размер на 10 000 лв., като част от
общо дължими 400 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди при процесното ПТП, ведно със законната лихва от 25.01.2019
г. - датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 10 000 лв. до претендирания
размер от 26 000 лв. като част от общо дължими
400 000 лева като неоснователен и искът за законна лихва за периода от 12.11.2018 г.
/дата на ПТП – то/ до 24.01.2019 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА
(застраховател)
с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: (адрес)Адвокатско
дружество „Й. ***,
офис 4 адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ в размер на 604, 61 лв., съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА
(застраховател)
с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: (адрес)да заплати на С.И.Г., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка
и законен представител Д.С.Р., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адвокат И.Й. ***,
офис 4 адв. И.Й. направените разноски в размер на 382,21 лв., съразмерно с уважената част
от иска.
ОСЪЖДА
С.И.Г., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител Д.С.Р.,
ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адвокат И.Й. ***, офис 4 адв. И.Й. ***“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес
на управление: (адрес)направените разноски в размер на 1 645 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
(застраховател) с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: (адрес)да заплати
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 400 лв. за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :