№ 1911
гр. Пловдив, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева ПехлИ.
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева ПехлИ. Административно
наказателно дело № 20225330204983 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 7813 от 17.08.2022г.,
издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол" при *** - гр. София, с
което Ч. И. Н., ЕГН: **********, е санкциониран с глоба в размер на 3500
лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал.
1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/.
Жалбоподателят, Ч. И. Н., обжалва цитираното НП с доводи за
неправилност и незаконосъобразност, поради което претендира за неговата
отмяна.
Въззиваемата страна, МРРБ-АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ - София, чрез депозирано до съда писмено становище
оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Редовно
призована, в съдебно засеадние се представлява от гл.юрк. М. А., която
пледира за потвърждаване на обжалваното НП. Претендират се и разноски.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.07.2022г. около 12:08 часа на път Ш-565, км 21+200 м, на входa
на с. Белозем, в посока гр. Раковски - с. Белозем, *** към *** спрели за
1
проверка т.а. „***“, с peг. № ***, собственост на ***, който извършвал превоз
на товари за собствена сметка, /фракция/, видно от кантарна бележка № *** г.
Автомобил „***“ с peг. № *** бил с четири оси, с две управляеми оси и
измерено разстояние между осите 1,38 м на двойната задвижваща 3-та и 4-та
ос измерено с ролетка № 1308/18/5м/, като в хода на проверката, около 12:08
часа той бил претеглен на мобилен кантар. Последният представлявал
електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на
ППС, модел PW-10 № К0200007, а след като камионът преминал с всичките
си оси, с първа, втора, трета и четвърта излязла разпечатка на принтера за
всяка ос с какъв тонаж е натоварена. Машината автоматично сумирала
измерената тежест, а контролните органи предварително знаели по талон
колко е допустимата маса на автомобила. След претеглянето контролните
органи установили, че сумата от натоварване на двойната задвижваща ос на
управляваният от Ч. И. Н. автомобил „***“, с peг. № *** била 30.800 т, при
максимално допустимо натоварване на двойната задвижваща ос от 19 т, като
камионът бил претоварен с 11.800 т.
За констатираното против жалбоподателя Н. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ с № 0009183 от
15.07.2022г. за нарушение по чл.139, ал.1, т.2 пр.3 от ЗДвП във вр. с чл. 8, ал.
1, ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. АУАН бил съставен в
присъствието на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го
подписал с отбелязване, че няма възражения, а въз основа на така съставения
акт било издадено и обжалваното наказателно постановление. В него
административнонаказващия орган /АНО/ посочил, че е било налице
превишаване на максимално допустимите норми по чл.7 от Наредбата и с
оглед измерените параметри на превозното средство било прието, че то е
тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредбата, а на основание чл.177, ал.3, т.1
предл. 3 от ЗДвП жалбоподателят бил санкциониран с глоба в размер на 3500
лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства - кантарна
бележка № *** г., заявление за периодична проверка на мобилна везна №
000029-34276/20.06.22г. и приложение към него, декларация за съответствие
на същата везна, ЕО Сертификат за одобряване на типа везна № ТСМ 128/04-
4103, Сертификат за одобрение на джобна ролетка DIN 50049-2.1, Протокол
2
за проведено обучение от ***, Протокол за измерване на превозно средство №
***., свидетелство за регистрация на МПС, пътен лист № ***, трудов
договор, копие на лична карта, управомощителни заповеди.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
Жалбата е подадена в срок, изхожда от надлежна страна, поради което е
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
По делото са налице категорични и безспорни доказателства, че на
процесната дата и място жалбоподателят Ч. Н. е управлявал т.а. с 4 оси, с две
управляеми оси, марка „***“, с peг. № ***, което е било тежко съгласно чл.3,
т.2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства /Наредбата/, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл. 7 от Наредбата. Това е видно от приложената по
делото кантарна бележка № *** г., от която става ясно, че двойната
задвижваща ос на управлявания от Ч. И. Н. т.а. „***“ с рег. № *** е била с
натоварване от 30 800 кг, при максимално допустимо натоварване на оста от
19 000 кг., с което камионът е бил претоварен с 11 800 кг. Тези факти не се
спорят от жалбоподателя, а ППС е било претеглено с надлежно техническо
средство, преминало през съответна проверка – видно от заявление за
периодична проверка на мобилна везна № 000029-34276/20.06.22г., от което
се установява, че на последната е била извършена проверка на 20.06.2022 г. и
същата е била валидна към датата на проверката, а измерването е било
извършено от лице, което е преминало обучение видно от Протокол за
проведено обучение от ***, поради което съдът приема, че процесният т.а. е
бил измерен с технически годна везна с правилно и достоверно отчетени
резултати. Изрично се сочи и какви са били измерените разстояния между
осите и сумата от натоварването им, както и максимално допустимата такава,
съгласно нормите на Наредба №11/2001г. на МРРБ. Посочено е и какво е
реално измереното натоварване на двойната задвижваща ос, което надхвърля
допустимите стойности, както и съгласно кои норми на сочената наредба са
максимално допустимите стойности и какви са те. Обстоятелствено е описано
ППС-то, както и неговите технически параметри, както и при какви
обстоятелства, къде и на коя дата е осъществено нарушението. Отразена е
както точна дата и час, така и местоположението на МПС-то при спирането
му и с какво е било натоварено. Процесното нарушение касае конкретно и
единствено натоварването на двойната задвижваща ос на товарния автомобил,
3
а не и неговите размери както и обща маса, които така или иначе са известни
на жалбоподателя.
Неоснователно се явява и твърдението, че служителите на Агенция
пътна инфраструктура“ не са компетентни да съставят актове по чл.139, ал.1,
т.2 ЗДвП. Проверката е извършена в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. Същата следва да се тълкува систематично, а не изолирано,
наред с разпоредбата на чл. 36 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., която
предвижда, че контролът на извънгабаритните ППС по пътищата се
осъществява от Агенция "Пътна инфраструктура". Съгласно параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби "извънгабаритни ППС" се наричат
извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3. Т. е., този
специфичен контрол във връзка с извънгабаритните/ тежки ПС е изцяло в
прерогативите на Агенцията.
Въпреки установенoто, при дължимата служебна проверка за
законосъобразността на АУАН и НП, съдът констатира съществени
нарушения на процесуалните правила по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, касаещи
описанието на нарушението и правната му квалификация, както и правилното
определяне на наказанието, при следните съображения:
Действително, както се посочи по-горе, се доказа извършено
нарушение за управление на тежко ППС с натоварване на двойна задвижваща
се ос над допустимите параметри, като в случая същото е било подведено под
нормата на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП, съгласно която движещите се
по пътя ППС трябва да бъдат с натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Цитираната разпоредба обаче се явява бланкетна, тъй
като в диспозицията й липсва конкретно и пълно описание на признаците от
състава, налагащо по необходимост запълването й със съответните нарушени
други правни разпоредби, в които се регламентира дължимото правило за
поведение или неизпълненото предписание. Затова за запълване на
бланкетния й състав, същата е следвало да бъде правилно обвързана със
съответната конкретна и детайлизирана разпоредба от НАРЕДБА № 11 от
3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, където именно са въпросните правила за поведение.
Така е било и сторено, но разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от
ЗДвП е била неправилно привързана с чл.8, ал.2 вр. с ал.1 от Наредбата,
отнасяща се до съвсем друго нарушение, а именно за управление на
4
извънгабаритните и/или тежки ППС, които са без разрешително за
преминаване по определените за това пътища.
Същевременно правилата за поведение с пълна конкретизация за
разстояние между ос и параметри на натовареност на ос в тонаж са визирани
в чл. 7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредбата, а не в чл.8, ал.2 вр. с ал.1 от същата,
каквато правна връзка е направена в квалификацията на нарушението в
АУАН и НП. Допуснатото противоречие, освен в квалификацията, е
инкорпорирано и в описанието на нарушението и нарушителят е оставен да
гадае за какво точно свое деяние е ангажирана отговорността му. С
посоченото още изначално при съставянето на АУАН и пренесено в НП, е
допуснато смесване на хипотезите на две различни едно от друго нарушения,
визиращи от една страна – управление на тежко ППС с натоварванията на ос
на една двойна ос над допустимото, а от друга – управление на
извънгабаритни и/или тежки ППС, които са без разрешително за преминаване
по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от
администрацията, управляваща пътя. Друг е въпросът, че и двете обсъждани
нарушения са наказуеми под различни санкционни норми с различна по
тежест санкция. Съответно санкционната норма за управление на
извънгабаритните и/или тежки ППС без разрешително е предвидена в чл.53,
ал.1, т.2 от Закон за пътищата /ЗП/, а за управление на тежко ППС с норми
над допустимите за натоварване на ос - в определената в случая разпоредба на
чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП.
Съдът констатира и че на жалбоподателя Н. е било наложено
административно наказание – глоба в размер на 3500 лв. на основание чл.177,
ал.3, т.1, предл. 3 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба от 500 до 3000
лв. за водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно
превозно средство с натоварване на ос, което надвишава нормите, определени
от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Така е било
определено наказание извън предвидените в закона рамки, в тежест на
жалбоподателя. По този начин наказващият орган не се е съобразил с двата
основни принципа в административнонаказателната ни правна система, а
именно принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на
наложеното наказание. Съответно законоустановеността, както на
административните нарушения, така и на съответните наказания се извежда
по аргумент на чл.2, ал.1 от ЗАНН, според който деянията, които
представляват административни нарушения и съответните за тях наказания,
5
се определят със закон или указ. От друга страна индивидуализацията на
административното наказание следва от чл. 27, ал.1 от ЗАНН, в която норма
изрично е посочено, че същото се определя съобразно с разпоредбите на този
закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
като се вземат предвид отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства, обществената опасност на деянието и дееца. В случая
наложената в този размер глоба се явява несъобразена със закона, което е в
абсолютен ущърб за жалбоподателя, съществено е засегнало правото му на
защита.
Предвид горните съображения съдът прие, че атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Въпреки изхода на делото, от страна на жалбоподателя не е сторено
искане за разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този
въпрос. По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП№ 7813 от 17.08.2022г., издадено от началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол" при *** - гр. София, с което Ч. И. Н., ЕГН:
**********, е санкциониран с глоба в размер на 3500 лева за нарушение по
чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дн. срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6