О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.Кюстендил, 27.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд,
наказателно отделение, в закритото
заседание на двадесети седми ноември
през две хиляди и осемнадесета
година, в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при секретаря
като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНЧД № 604
по описа за 2018 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 243, ал.4-8 НПК.
А.В.- прокурор при
Дупнишката районна прокуратура протестира определение № 559 на Дупнишкия районен съд от 02.11.2018 г. по НЧД № 1459/2018 г. по описа на същия
съд, с
което е отменено постановление от 01.10.2018 г., издадено на осн. 243,
ал.1, т.1 НКП вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК за прекратяване на наказателното
производство по ДП №574/2018 г. по описа на ДнРП, ДП № 442/2018 г. на РУ на МВР
Дупница и делото е върнато на ДнРП за продължаване на разследването. С
посоченото постановление ДнРП е
прекратила наказателното производство, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл.296, ал.1 НК. В протеста се релевират оплаквания за неправилност на
атакувания съдебен акт и за
законосъобразност и обоснованост на
постановлението на прокурора. Прави се искане определението на ДнРС да
бъде отменено и се потвърди постановлението на прокурора.
Пострадалият Й.Г.Д.не
е изразил становище по протеста.
КнОС, след
проверка на материалите по посоченото дознание, намира частния протест за
допустим, доколкото е предявен в срока по
чл. 243, ал.6 НПК. Разгледан по същество, той е основателен по следните
съображения:
За да прекрати
наказателното производство, образувано срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.296, ал.1 НК, ДнРП е приела следната фактическа обстановка:
Св.Й.Д., св.Б. и св. Ф.Д.са
съответно братя и майка, като отношенията между св. Б. и другите двама са силно
влошени по повод дългогодишни имуществени и лични спорове. Св.Д. и св.Д.а през
2015 и 2016 г. се снабдили със
заповеди за защита от домашно насилие
срещу Борис Б., с което същият на осн. чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН бил осъден да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо тях.
На 13.06.2018г.
св.Б. заедно със фактическата си съпруга св.П.посетили наследствената си
къща в гр. Бобошево, в която живеело
семейството на брат му и майка му. Между тях възникнал скандал, като близките
му казали, че той няма място там. Св.Б. пък заявил на майка си и брат си, че ще
ходи навсякъде из къщата, ще живее там и че не знае коя е е майка му. По време
на разправиите си с с тях не бил отправял заплахи и закани за физическа
саморазправа, но св. Д.а се изплашила от присъствието му.
Св.Д. депозирал жалба
в РУ на МВР Дупница с оплакване, че
заедно с майка си са обект на психически тормоз. След извършено
разследване за неспазване на заповедта на ЗЗДН, ДнРП е приела, че не е налице
престъпление по чл. 296 НК и НП е прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр.
чл.24, ал.1, т.1 НПК.
ДнРС е отменил
постановлението на КнРП, като е приел, че не са установени всички факти и
обстоятелства, относими към случая и е необходимо да се направи допълнителен
задълбочен анализ на доказателствата по делото с оглед обосноваността на извода
за наличие на престъпление по чл. 296,
ал.1 НК.
В частния протест
се сочи, че такива изводи са налице.
Предвид
гореизложеното КОС намира атакувания съдебен акт за незаконосъобразен и същият
следва да бъде отменен, а постановлението на ДнРП- потвърдено. Съображенията за
това са следните:
Постановлението на
ДнРП е обосновано, доколкото установените по делото фактически положения
обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен
материал. По делото са събрани всички
възможни доказателства, разпитани са всички свидетели, имащи отношение във
връзка със случая от 13.06.2018г., като събраните гласни доказателства са обсъдени в светлината на релевантните за разследването факти и обстоятелства, имащи отношение към твърдяното
деяние по чл.296 НК. В този смисъл не
може да се приеме, че е налице непълнота на доказателствения материал, респ. че
разследването е проведено формално и едностранно. Напротив, този материал е
оценен поотделно и в съвкупност и не е
налице игнориране на част от него. Прокурорът се е позовал на доказателства,
събрани и проверени по реда на НПК,
съдържанието на доказателствения
материал не е изопачено, нито пък е тълкувано превратно.
Атакуваното
постановление на ДнРП е и законосъобразно, доколкото е съответно на материалния
и процесуалния закон. Наказателното производство е прекратено на осн. чл. 243,
ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК, респ. е прието, че св.Б. не е осъществил
престъпление от общ характер, като на датата 13.06.2018г. същият не е нарушил
заповедите за защита от домашно насилие. При събраните по делото
доказателствени средства КнОС счита, че друг извод не може да се направи.
За да е налице престъплението по чл.296 НК, е необходимо деецът да е осъществил една от двете форми на изпълнително
деяние по чл. 296, ал.1 НК- да
попречи или осуети по какъвто и да е
начин изпълнението на заповед за защита от домашно насилие. В настоящия случай
на св.Б. с две заповеди от 2015 и 2016
г. е било забранено да наближава жилището на св. Д.а и св. Д. за срок от 6 месеца, които несъмнено
са били изтекли към датата на инкриминираното деяние. Към 13.06.2018г. по
отношение на него е действала единствено забраната по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН- да се въздържа от
прояви на домашно насилие спрямо тях, която е безсрочна. Домашното
насилие съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН може да се изразява и в акт на психическо
или емоционално насилие, при което у лицето, ползващо се от закрилата на
заповедта, се създава несигурност или страх относно безопасността си. Целта на преценката във
всеки случай следва да бъде конкретна. В настоящия случай св. Б. е посетил наследствено жилище, в което същият
имал наследствени права след отсъствие от около 2 години извън страната. При
това посещение са възникнали спорове, които
в известна степен са били инспирирани от св. Д. и св. Д.а, който са
започнали да го гонят и да не му позволяват да влезе в къщата. В този аспект
отправените думи от страна на св.Б. спрямо двамата не могат да се преценяват в
светлината на проявено психическо насилие спрямо тях. Те не представляват действия, израз на насилие във всичките му
проявни форми по см. на чл. 2 от ЗЗДН
още повече, че появата на Б. след двугодишно отсъствие в наследствения му дом е
имала инцидентен характер и е била естествен израз на владелческите действия по
отношение на притежаваните от същия наследствени части от имота. Те не могат и
да се интерпретират като действия, представляващи „осуетяване“ или „пречене“ на
заповед, задължаваща Б. да се въздържа от прояви на домашно насилие, в това
число и психическо. В този аспект липсва неправомерно
поведение от негова страна, което би могло да се субсумира под нормата на чл.296, ал.1 НК.
Като е прекратил наказателното
производство, ДнРП като краен резултат е постановил правилен акт, който следва
да бъде потвърден. ДнРС, отменяйки същото и давайки указания за изясняване на
обстоятелства, които не са подробно посочени, е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде отменен. Вместо него КнОС постановява ново определение, с
което на осн. чл.чл.243, ал.7 вр. ал.5, т.1 НПК отменя определението на ДнРС и
потвърждава атакуваното постановление на
ДнРП като обосновано и законосъобразно.
Водим от
гореизложеното и на осн.чл. 243, ал.6- 7 вр. ал.5 т.1 НПК, окръжният съд,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 559 на Дупнишкия
районен съд от 02.11.2018 г. по
НЧД № 1459/2018 г. по описа на същия съд, с
което е отменено постановление от 01.10.2018 г., издадено на осн. 243,
ал.1, т.1 НКП вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК за прекратяване на наказателното
производство по ДП №574/2018 г. по описа на ДнРП, ДП № 442/2018 г. на РУ на МВР
Дупница и делото е върнато на ДнРП за продължаване на разследването и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на А.В.- прокурор при ДнРП от 01.10.2018 г., издадено на осн.
243, ал.1, т.1 НКП вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК за прекратяване на наказателното
производство по ДП №574/2018 г. по описа на ДнРП, ДП № 442/2018 г. на РУ на МВР
Дупница.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.