РЕШЕНИЕ
№ 1251
гр. Б., 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120202726 по описа за 2023 година
Производството е по реда на 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С. Т.“ ЕООД с ЕИК ... срещу Електронен фиш за налагане
на имуществена санкция №********** издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с
който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП му е наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 2500 лева.
В жалбата се иска отмяна на обжалвания електронен фиш. Излагат се множество
възражения относно неговата незаконосъобразност. Посочено е, че процесното нарушение
следва да намерят приложение общите правила по ЗАНН за издаване на АУАН и НП, а не
правилата за издаване на ЕФ по чл. 179, ал.3б от ЗДвП. Лисата на задължителни реквизити
при издаване на ЕФ, като и че не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Оспорва се
годността на техническото средство и неговата изправност, както и таксата, която АПИ
начислява, освен имуществената санкция. Прави се възражение, че производството се е
развило при неспазването на европейските източници на правото. Счита се, че наложената
санкция е непропорционална и несъразмерна с целта на закона, позовавайки се на
практиката на СЕС и на чл. 5 § 4 от Договора за Европейския съюз, както и че нарушението
попада под хипотезата на „маловажен случай“ по см. на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомени, не се явява
представител. За него се явява упълномощен адвокат. Поддържа подадената жалба и излага
1
становище във връзка с допуснати нарушения.
Административнонаказващият орган- Агенция „Пътна Инфраструктура“, редовно
уведомен, се представлява от юрисконсулт К., която оспорва жалбата. Поддържа
електронният фиш да бъде потвърден. Представя писмено становище. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намери жалбата за процесуално допустима-изхождаща от легитимиран да
обжалва субект. Съдът приема, че е подадена в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН и
пред надлежен материално и териториално съд, ЕФ е бил връчен на 05.06.2023г.(лист 22 от
делото). Жалбата е е получена на 19.06.2023 г. от наказващия орган А“ПИ“, т.е в 14
дневния преклузивен срок.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.04.2021 г., в 10,55 часа, в община Б. по път ..., км. ..., с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e било установено нарушение
№C16С71DВС980740СЕ053031F160А2779, като за пътно превозно средство (ППС) товарен
автомобил влекач Волво модел ФМФХ с рег. № ... с технически допустима максимална маса
19000, брой оси - 2, екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке, общ брой 5 оси,
изразяващо се в изцяло незаплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото пътно превозно средство няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 10032, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път
..., км. ...
От справка се установява, че собственик, на когото е регистрирано ППС е дружеството-
жалбоподател. По тази причина срещу него е бил издаден процесният електронен фиш.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по
делото доказателствен материал. Доказателствата са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът
прие следното:
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на
пътното превозно средство.
2
В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста
на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в
отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е
юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се
налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лв, каквато санкция
е наложена и в случая.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени
и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител,
когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. За да бъде
издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП,
това трябва да е предвидено в закон.
В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по
чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази
норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното
нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази
възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да
бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.
До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на нормата на
чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по
чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало
по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е
недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице.
Така изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, чл. 167а, ал. 2, т. 8
от ЗДвП и чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, в които също не е изрично предвидена възможността да
се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП,
В случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде
съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В тази насока е и
актуалната съдебна практика на Административен съд-Б. - Решение № 827/03.08.2023 г. по
КНАД № 773/2023 г., и Решение № 906/12.10.2023 г. по КНАД № 1491/2023 г., и двете по
описа на Административен съд - Б..
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
3
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски
се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е
приложен договор за правна защита и съдействие, че е бил заплатен адвокатски хонорар в
размер на 500 лв. По делото е направено възражение от АНО за прекомерност на
адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН - ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата
препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно който (в редакцията към сключване на договора)
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес от 1000 до 10 000 лв.
минималното възнаграждение е в размер на 400 лева. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.,
т. е. в този случай хонорарът следва да бъде в минимален размер от 550 лева. ЮК е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и същото следва да
се вземе предвид от съда. Поисканото възнаграждение от процесуалния представител на
жалбоподателя 500 лева, което е под минималния размер съгласно цитираната по-горе
Наредба №1/09.07.2004 г. и следва да се уважи до пълния му размер от 500 лева.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и следва да
бъде отменен.
Така мотивиран, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********
издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който на „С. Т.“ ЕООД с ЕИК ... със
седалище в ... представлявано от К. Г. Н., с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП
на дружеството е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура"- София да заплати на„С. Т.“ ЕООД с ЕИК
... сума в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща сторени в производството
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административния
съд-Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5