Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 21.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното
заседание на двадесет и втори декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 2560/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Ц.Т.П. твърди, че е пострадала от
ПТП, реализирано на 08.10.2018 г., в гр. София, в следствие противоправното
поведение на водача на лек автомобил „Пежо”, с рег. № *******Х.Г.Н.,
който при извършване на маневра десен завой на кръстовището на бул. „Цар
Борис“ и ул. „Никола Петков“ я блъска,
докато тя пресича на пешеходна пътека. Твърди, че по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Б.и.”
АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно
средство. Поддържа, че от деликта е претърпяла неимуществени вреди - болки и
страдания от претърпените увреждания – фрактура на лява тазобедрена шийка.
Твърди, че след произшествието е постъпила в болница, където й е проведено
оперативно лечение, последвано от продължителен оздаравителен период, като и
към момента на подаване на исковата молба твърди да изпитва болки и страдания.
Сочи, че произшествието се отразило негативно и на психиката й, сринало се
самочувствието й, преживяла тежък психически шок. Счита, че справедливият
размер на дължимото обезщетение за претърпените от неимуществени вреди възлиза
на сумата в размер от 50 000 лева и претендира същото, както и лихва за забава
от 28.12.2018 г. – денят на предоставяне на банкова сметка, ***, до окончателното
плащане, както и разноски.
Ответникът З. „Б.и.” АД оспорва иска.
Оспорва да е налице противоправно поведение на застрахования при него водач,
като твърди, че причина за произшествието е единствено противоправното
поведение на ищцата, която е пресичала на червен за нея светофар, евентуално
прави възражение за съпричиняване. Оспорва и размера на иска. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД
следва да се определи от съда по справедливост, при съблюдаване критериите
посочени в ППВС 4/1968 г.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващото
си възражение за настъпване на произшествието в следствие виновното противоправно
поведение на ищеца, евентуално възражението си съпричиняване – поведението на
пострадалия, което е в причинна връзка с вредоносния резултат.
На 08.10.2018 г. е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, в който е посочено, че на същата дата около 11,50
ч., в гр. София, на кръстовището образувано от бул. „Цар Борис ІІІ“ и ул.
„Никола Петков“ е настъпило ПТП между участник 1 – л.а. Пежо, с рег. № *******,
управляван от В.К.Н.и пешеходката Ц.Т.П., като в протокола е посочена диагноза
на пешеходката фрактура на лява тазобедрена става. В протокола като причини и
обстоятелства за настъпване на произшествието е посочено, че водачът на лекия
автомобил се е движил по бул. „Цар Борис ІІІ“ от кв. „Княжево“ към Руски
паметник и в района на кръстовището с ул. Никола Петков, при маневра десен
завой реализира ПТП с пресичащия пътното платно от ляво на дясно спрямо
посоката на движение на автомобила по пешеходна пътека М8.2 пешеходец.
Според показанията на свидетеля Х.Н., в
началото на м. октомври 2018 г. участвал в ПТП, при което блъснал пешеходец на
пешеходна пътека. Свидетелят сочи, че се движел по бул. „Цар Борис ІІІ“ от кв.
„Княжево“ по посока Центъра и му предстоял десен завой на кръстовището с ул.
„Никола Петков“ – околовръстното. Няколко метра преди завоя, който му предстоял
от ляво на дясно прибягвала жена, като той не успял да спре и я ударил.
Свидетелят сочи, че на или в близост до мястото на пресичане на пешеходката
имало пешеходна пътека, както и работещ пешеходен светофар, който за
пешеходката светел с червена светлина, тъй като неговият светофар светел
зелено. Свидетелят сочи, че преди да настъпи удара се е движел със скорост
около 40-50 км.ч., тъй като завивал, като непосредствено преди удара задействал
спирачната система на автомобила и се опитал да се изнесе леко в дясно, но бил
в близост до тротоара.
Според заключението на автотехническата
експертиза, процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило при следния
механизъм: л.а. „Пежо“ се е движил в гр. София, по бул. Цар Борис ІІІ със
скорост около 40 км.ч. и прилижил кръстовището с бул. „Никола Петков“ където
светофарната уредба за него светела зелено с оглед предприемане маневра завой
на дясно. В същото време пешеходката е предприела пресичане на платното за
движение на бул. „Цар Борис ІІІ“ от ляво на дясно в посока на движение на
процесния автомобил, като е преминала през лявата и средната пътни ленти и без
да спира продължила да се движи със спокойно бягане е навлязла в дясната пътна
лента. При настъпване на процесното ПТП водачът на автомобила е имал възможност
да наблюдава пресичането на пешеходката през цялото време на движение от
момента на навлизането й върху платното за движение, но не е намалил скоростта
и не е спрял и е реализирано ПТП, като изрично в допълнителното заключение на
САТЕ се сочи, че водачът е имал възможност да предотврати произшествието.
Автомобилът с предната си лява част, челно в зоната на ляво фар е ударил
пешеходката от лявата й страна, тя е качена на капака на автомобила като е
достигнала и счупила предното стъкло, като след удара е отхвърлена напред и под
малък ъгъл на ляво, където се е установила на пътното платно. Вещото лице сочи,
че и пешеходката достигайки непрекъснатата линия на двете платна на бул. „Цар
Борис ІІІ“ е имала възможност да забележи приближаващия я лек автомобил, да
прекрати пресичането и да го изчака да премине.
Според показанията на свидетелят Л.П.той
е син на ищцата. Свидетелят сочи, че в деня на произшествието посетил майка си
в болница ВМА, където тя била настанена. Направена й била операция, престоят в
болницата бил около 10 дни, през което тя била обездвижена и се оплаквала от
болка в тазобедрената става и левия лакът. Първите 3-4 месеца от
възстановителния период били трудни и свидетелят сочи, че бил постоянно покрай
майка си, за да й помага да се вдига от леглото и да я раздвижва. Викали и
физиотерапевт. Според свидетеля майка му била на проходилка около 5-6 месеца,
след което започнала да се придвижва самостоятелно с бастун, както се
придвижвала и към момента на депозиране на показанията – 08.10.2019 г., като
сочи, че все още майка му се оплаква от болки в тазобедрената става на мястото
на смяната.
Предвид събраните по делото писмени,
гласни доказателства и приетата автотехническа експертиза, съдът намира за
пълно доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие виновното и
противоправно поведение на свидетеля Х.Г.Н., като водач
на л.а. „Пежо”, с рег. № *******, който е нарушил правилото на чл. 20,
ал.2, изр. второ ЗДвП, като при възникналата опасност за движението, свързана с
неправилното пресичане на пешеходката Ц.П., не е предприел своевременно спиране.
По възражението за съпричиняване.
Според разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите
обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според
задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение № 97
от 06.07.2009
г. на ВКС по т. д. № 745/2008 г., II т. о., ТК, решение № 52/08.05.2014 г. по т.д. № 1498/2013
г. на ВКС, II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно
поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението
на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка
с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие. Тежестта на доказване на тези факти е у
ответника.
В настоящия случай се
установи, че ищцата е пресичала пътното платно на пешеходна пътека, намираща се
на кръстовище регулирано със светофарна уредба, като е предприела пресичане на
платното за движение, по което се е движел лекият автомобил „Пежо“, на червен светлинен
сигнал. Установява се, че ищцата е имала възможност да види приближаващия
товарен автомобил и да съобрази поведението си с него като не предприеме
пресичане. Ето защо съдът намира, че с поведението си тя е нарушила правилото
на чл. 113, ал.1, т.1 и т. 3 от ЗДвП,
като е пресичала пътното платно без да се съобрази със светлинния сигнал на
светофарната уредба и без да съобрази приближаващия товарен автомобил и
неговата скорост на движение.
При съпоставка
противоправното поведение на делинквента и пострадалия с оглед приноса им към
вредоносния резултат, съдът съобразява характера и тежестта на нарушението на
правилата за движение по пътищата на всеки от двамата причинители, като с
по-голяма тежест се характеризира нарушението на водача на моторното превозно
средство. В тази връзка следва да се отбележи, че законът с по-голяма строгост
подхожда към противоправното поведение на водачите на моторни превозни
средства, пред това на останалите участници в движението по пътищата, тъй като
управляването на МПС представлява дейност, която по естеството си съдържа
повишена обществена опасност и несъобразяването на правилата по осъществяването
й е по- укоримо / в този смисъл е и задължителната практика на ВКС- в този
смисъл е и практика на ВКС - решение №
33/04.04.2012г.
по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ІІ т.о. , решение № 52/ 08.05.2014г. по т.д. №
1498/ 2013г. на ВКС, ІІт.о., решение № 118 от 27.06.2014г. на ВКС по т. д. № 3871/2013 г., I т.
о. постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. В настоящия случай нарушението на
водача на моторното превозно се изразява в не предприемане на своевременно
спиране на моторното превозно средство с оглед възникналата опасност от ПТП с
ищцата. Противоправността в поведението на пострадалата пешеходка се изразява,
както в това, че е пресичала на забранителен за нея сигнал на светофарната
уредба, така и в това, че не е съобразила поведението си с приближаващия лек
автомобил и е предприела пресичане на пътното платно, като именно нейното
поведение е в основата на причинния процес за настъпване на произшествието.
Съдът съобразява и конкретните обстоятелства относно пътната обстановка – произшествието
е настъпило на централно кръстовище в гр. София, в светлата част на денонощието.
Предвид изложеното съдът намира, че приносът на пострадалата И.П.Г.в настъпване
на произшествието и вредоносният резултат следва да бъде определен в размер на 40%
(подобен принос е приет и в определение, с което не се допуска касационно
обжалване № 325/14.04.2016 г. по т.д. № 2659/2015 г. на І о., ТК).
Не е спорно между страните, че към
датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че
са налице основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият
размер за обезщетяване на претърпените от Ц.Т.П., болки и страдания е сумата от
45 000 лв. За да определи размера съдът отчита възрастта на пострадалата към
датата на произшествието, както и общия оздравителен период, посочен от вещото
лице от 6-7 месеца. При определяне на размера на обезщетението съдът отчита
обстоятелството, че първите три месеца от лечението са съпроводени със силни
болки, необходимост от чужда помощ и затруднено придвижване, както и че болките
при ищцата и след изтичане на оздравителния период продължават и не е налице
пълно възстановяване движението на тазобедрената става на левия крак. Настъпването
на ПТП е стресов фактор, като в случая не се установяват негативни психологични
изживявания при ищцата по интензивни от обичайните. При определяне на
обезщетението съдът взема предвид и икономическата конюктура в страната към
датата на деликта, както и предвидените в закона лимити на отговорността на
застрахователя.
Предвид изложеното и приетият
по-горе принос на пострадалата при настъпване на произшествието искът за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 27 000,00 лева и
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 50 000,00 лева.
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ
в застрахователната сума, дължима от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ се включва и лихва за забава от датата на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от третото лице
пред застрахователя, а не и от момента на увреждането, като в този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по описа на
ВКС, т.д. № 2466/2018 г.
В настоящия случай се установява,
че ищецът е предявил застрахователната си претенция пред ответника на 15.10.2018 г., като на 28.12.2018 г.
е посочим банкова сметка, ***, ето защо на ищеца следва да бъде присъдена и
лихва за забава от 28.12.2018 г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход от делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. В.В.О. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част от иска в размер на 1315,44 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сторените от него разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
По възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, уговорено между ответника и адвокат Г.съдът намира
следното.
Уговореното между ответника и
адв. Г.възнаграждение е в размер на 3000 лева без ДДС или 3600,00 лева с ДДС.
Съгласно чл.
78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение се
прави на база фактическата и правна сложност на делото, като съдът може да
намали размера до минималния размер на адвокатските възнаграждения предвиден в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т.3,
изр. първо от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималния размер на адвокатското възнаграждение в случая е 2436,00 лева.
Уговореното възнаграждение надвишава минимума. Делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност, поради което уговореното възнаграждение следва да
бъде намалено до размер от 3 000,00 лева с ДДС.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в
размер на 1536,40 лева.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1080,00 лева, както и разноски за депозит за вещи лица в
размер на 212,52 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Б.И.”
АД, ЕИК:
*******, да заплати на Ц.Т.П., ЕГН: **********, на
основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 27 000лв.
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от
реализирано на 08.10.2018 г. пътно-транспортно произшествие, в следствие
противоправното поведение на Х.Г.Н., като водач на л.а. „Пежо”, с рег. № *******–
болки и страдания от настъпила фрактура на лява тазобедрена шийка и преживян
стрес, ведно с лихва за забава считано
от 28.12.2018 г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени
вреди за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА Ц.Т.П., ЕГН: ********** да заплати
на З. „Б.И.” АД, ЕИК: *******, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 1536,40
лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК: *******, да заплати на да заплати
на адв. В.В.О. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение в размер на 1315,44 лева.
ОСЪЖДА З.
„Б.и.” АД, ЕИК:******* да заплати по сметка на Софийски градски съд
на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 1080,00 лева, както и
разноски за депозит за вещи лица в размер на 212,52 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: