№ 36520
гр. София, 11.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110106391 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. №
254929/07.08.2024 г., подадена от Софийски градски съд, чрез съдебен
помощник р, с която се иска съдът да измени постановеното по делото
решение № 14059 от 17.07.2024 г. в частта за разноските, с искане да бъде
намалено под минималния размер, определен по Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското
възнаграждение на адв. К., предоставила безплатна правна помощ на ищеца
М. О. Л., като й се присъди справедливо възнаграждение. Позовава се на
определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, I Т.О., постановено по т.д. №
1908/2022 г., актуалната практика на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-
428/16, както и на фактическата и правна сложност на делото и ниския
материален интерес по спора.
Ответната страна по молбата М. О. Л., чрез адв. И. К., намира молбата за
неоснователна и счита, че съдът правилно е определил разноските по делото.
Намира, че е извършила множество процесуални действия по делото, а и
такива извън производството, включително е предприемала действия по
доброволно уреждане на спора.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира
следното.
Съдът намира молбата, за допустима, като подадена в срок и от лице с
правен интерес, както и при наличен списък по чл. 80 от ГПК, но разгледана
по същество за неоснователна, по следните съображения. С решение 14059 от
17.07.2024 г., съдът е осъдил ответника Софийски градски съд да заплати на
ищеца М. О. Л., чрез адв. К., на основание чл. 2, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 4 от
ЗОДОВ сумата 250 лева, ведно със законната лихва от 18.12.2023 г. до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на отмененото като незаконосъобразно
административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева, наложено му с
Определение по Протокол № 5597/27.11.2023 г. по н.д.о.х. № 3038/2022 г. на
СГС, 16-ти състав, постановено в съдебното заседание на 23.11.2023 г., с което
е потвърдено Определение № 3331/13.11.2023 г. по чл. 271, ал. 11 от НПК,
което е отменено с определение № 1199/18.12.2023 г. по в.ч.н.д. № 1478/2023 г.
на САС, 8-ми състав, както и сума в размер на 10 лв. разноски по делото. По
1
отношение на разноските на ищеца съдът е намерил и че с оглед този изход на
делото разноски се следват и на процесуалния му представител на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, представляващи възнаграждение за безплатна правна помощ
в минимален размер на 400 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този извод на
съда не се оборва и в хода на настоящото разглеждане на молбата по чл. 248 от
ГПК по следните съображения.
В молбата си ищецът излага съображения, че в случая възнаграждението
на процесуалния представител на ответника следва да бъде определено под
минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, с оглед фактическата и правна
сложност на делото, ниския материален интерес и актуалната съдебна
практика по този въпрос. Съдът намира, че в случая не е налице дело с ниска
фактическа и правна сложност, което да наложи определяне на
възнаграждение под минимума по цитираната Наредба, като в тази насока
съдът съобразява множеството спорни въпроси по делото, възражения,
събраните по делото доказателства. В тази връзка следва да се има предвид, че
съдът споделя постановката, приета с определение № 50015/16.02.2024 г. на
ВКС, I Т.О., постановено по т.д. № 1908/2022 г., основано и на решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, че не е обвързан с минималните
размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но в същото решение е прието и че тези размери са
ориентировъчни за съда, което означава, че намаляването на
възнаграждението под минимума следва да обосновано с фактическата и
правна сложност на делото. Затова и доколкото съдът не намира, че делото не
представлява спор с ниска фактическа и правна сложност, възнаграждението
на процесуалния представител не следва да бъде намалявано под минималния
размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Във връзка с гореизложеното съдът намира подадената молба за
неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 254929/07.08.2024 г., подадена
от Софийски градски съд, чрез съдебен помощник р, с която се иска съдът да
измени постановеното по делото решение № 14059 от 17.07.2024 г. в частта за
разноските, с искане да бъде намалено под минималния размер, определен по
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, адвокатското възнаграждение на адв. К., предоставила
безплатна правна помощ на ищеца М. О. Л., като й се присъди справедливо
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски ГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3