Р Е Ш Е Н И Е
№ 503
Гр. Перник, 21.05.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на трети май през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Биляна Миткова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01172 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от П.Г.Н., с
ЕГН: **********, срещу „Диагностично – Консултативен център 1 – Перник“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Брезник“ № 2 кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ
за заплащане на сумата от 3 807 лв., представляваща
обезщетение в размер на шест брутни трудови възнаграждения, дължимо при
прекратяване на трудовото правоотношение след придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и сумата от 1 782,39 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск от 22 дни за 2008 г., 32 дни за 2009 г. и 5 дни за 2016 г. /след
допуснато изменение на иска под формата на оттегляне за сумата над
1 782,39 лв. до първоначално предявения размер от 2 024,07 лв. или за
сумата от 241,68 лв. и пректратяване на делото в тази част с влязло в сила
протоколно определение от 03.05.2018 г./, ведно със законната лихва за забава върху
сумите, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.02.2018 г. до
окончателното изплащане на вземанията.
Ищцата твърди, че през периода от 14.07.2000
г. до 01.03.2016 г. между нея, в качеството ѝ на служител и ответното
дружество, в качеството му работодател, е съществувало трудово правоотношение,
по силата на което същата е полагала труд като „медицински лаборант“ в клинична
лаборатория при „ДКЦ 1 – Перник“ ЕООД. Поддържа, че същото било прекратено със
Заповед № 01 от 26.02.2016 г., считано
от 01.03.2016 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Посочва, че към този момент е работила при
ответника непрекъснато и в продължение на повече от 10 години. Счита, че
същият, на основание чл. 222, ал. 3 КТ, ѝ дължи обезщетение в размер на
шест брутни трудови възнаграждения, равняващо се на сумата от 3 807 лв.
Изяснява, че има и неизползван платен годишен отпуск в общ размер от 59 работни
дни, от които: 22 дни за 2008 г., 32 дни за 2009 г. и 5 дни за 2016 г.
/с оглед допуснатото изменение/, като претендира заплащането на обезщетение за
тях, равняващо се на сумата от 1 782,39 лв. Намира, че като основа за
определянето му следва да се вземе предвид среднодневното ѝ трудово
възнаграждение за последния месец, предхождащ прекратяването на трудовото
правоотношение. Заявява, че двете обезщетения са вписани като дължими от страна
на работодателя в процесната уволнителна заповед. С тези съображения отправя
искане за уважаване на предявените осъдителни искове, както и за допускане на
предварително изпълнение на решението.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното
дружество „Диагностично – Консултативен център 1 – Перник“ ЕООД не е подало
писмен отговор на исковата молба – извод на съда, възприет с оглед липсата на
потвърждаване от страна на ответника на действието по депозиране на писмен
отговор от пълномощник без представителна власт, съответно непредставянето на
пълномощно за това в указания от съда срок и обективиран в протоколното определение
от 03.05.2018 г., с което е обявен за окончателен проектът за доклад по делото.
В
съдебното заседание ищцата, чрез процесуалния си представител,поддържа
предявените искови претенцци съобразно допуснатото изменение. Счита същите за
доказани по основание и по размер. Намира за безспорно установено, че ищцата е
работила при ответното дружество през последните 10 години, придобила е право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, като има и неизползван платен годишен отпуск в
заявените дни. Поддържа, че ответникът не е заплатил следващите ѝ се
обезщетения, поради което и отправя искане за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.
Ответното дружество, редовно
призовано на посочения по делото съдебен адрес, не изпраща представител.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че по силата на трудов
договор № 68 от 14.07.2000 г. ищцата П.Г.Н. е била назначена на длъжността
„клиничен лаборант“ при ответника „Диагностично – Консултативен център 1 –
Перник“ ЕООД, с определено място на работа „Клинична лаборатория“ и дата на
постъпване на работа 18.07.2000 г.
Изяснява
се, че така възникналото трудово правоотношение между страните било прекратено
със Заповед № 01 от 26.02.2016 г. на управителя на ответното дружество, считано
от 01.03.2016 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – поради навършване на
необходимите трудов стаж и възраст за пенсиониране. В Заповедта е отразено, че
на служителя следва да бъдат изплатени обезщетение за неизползван платен отпуск
за 32 дни от 2009 г., 22 дни от 2008 г. и 13 дни от 2016 г., както
и обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в рамер на брутното му трудово възнаграждение
за шест месеца.
Установява
се, че изплатеното на ищцата брутно възнаграждение за месец януари 2016 г. е в
размер на сумата от 658,61 лв., което обстоятелство следва от издаденото от
ответника удостоверение № 255 от 17.11.2016 г.
С
Разпореждане № ********** от 01.09.2015 г. на длъжностно лице при ТП – гр.
Перник на НОИ, считано от 29.05.2015 г. е
спряна получаваната от ищцата П.Г.Н., с ЕГН: **********, лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване и е разпоредено считано от 01.07.2015 г.
на същата да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
От
изводите на вещото лице, обективирани в приетото по делото и неоспорено от
страните заключение по съдебносчетоводната експертиза се установява, че през
месец февруари 2016 г. – месеца, предхождащ този на прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, ответното дружество е начислило брутно трудово
възнаграждение на ищцата П.Н. за 5 работни дни и за 16 дни платен годишен
отпуск в общ размер от
634,50 лв., а за месец януари 2016 г. – за 20 работни дни в общ размер
на сумата от 658,61 лв., от която 634,50 лв. за основна заплата и за трудов
стаж и професионален опит и 24,11 лв. увеличение с 50 % за 5 дни дежурства. Вещото
лице е изяснило, че размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение на
ищцата за месец януари 2016 г. – месец, предхождащ прекратяването на трудовото
правоотношение, през който са отработени най – малко 10 дни, възлиза на сумата
от 30,21 лв. Същото представлява и основата за изчисляване на процесните
обезщетения. Експертно е установено, че обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ за
шест месеца е в размер на
сумата от 3 807 лв. От заключението се установява, че платеният годишен отпуск
на Н. е в размер на 32 дни, съответно по 2,67 дни за месец или 5,33 дни за два месеца
от 2016 г. /януари и февруари/. Уточнено е, че през месец февруари 2016 г. на
същата е начислено възнаграждение за ползвани 16 дни отпуск, разрешени със
Заповед № 16/05.02.2016 г. на ответника, от които 10 дни от 2015 г. и 6 дни по
чл. 319 КТ. Вещото лице изяснява, че размерът на обезщетението за
неизползваните общо 59 дни платен годишен отпуск на служителя, от които: 22 дни от
2008 г., 32 дни от 2009 г. и 5 дни от 2016 г., възлиза на сумата от 1 782,39
лв. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено, въз основа на
материалите по делото и извършена проверка в счетоводството на „ДКЦ 1 – Перник“
ЕООД, в частност след запознаване с приложени документи в личното трудово досие
на ищцата и отговарящо на всички поставени задачи.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ, при условията на обективно кумулативно съединяване помежду им.
По иска с правно основание чл. 222, ал.
3 КТ
Съгласно
разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение,
след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
независимо от основанието за прекратяването, той има право на еднократно
парично обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил
при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Следователно,
възникването в полза на ищцата на процесното вземане, представляващо увеличения
размер на обезщетението по посочения законов текст е обусловено от
установяването на следните факти: прекратяване на трудовото правоотношение с
ответника, независимо от основанието за това; че към този момент ищцата е
придобила право на пенсия за стаж и възраст; полагала е труд при този
работодател в продължение на поне 10 години преди прекратяването, както и
размера на следващото се обезщетение.
Установи
се, че трудовото правоотношение между страните е възникнало по силата на трудов
договор, сключен на 14.07.2000 г. и прекратено със Заповед от 26.02.2016 г.,
считано от 01.03.2016 г. Съдът намира за доказано по делото, че към този момент
– 01.03.2016 г. ищцата П.Г.Н. вече е била придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Този извод следва от приетите по делото и
неоспорени от ответното дружество индивидуален административен акт –
разпореждане на длъжностно лице при ТП – гр. Перник на НОИ, установявващо
правото на ищцата Н. да получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от
01.07.2015 г. – дата, предхождаща прекратяването на процесното правоотношение. В
тази насока е и отразеното в процесната Заповед № 01 от 26.02.2016 г., издадена
от ответника „ДКЦ 1 – Перник“ ЕООД, основание за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните – навършване на необходимите трудов стаж и
възраст за пенсиониране и съответната му правна обоснованост чрез посочване
текста на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, регламентиращ
възможността на работодателя да прекрати трудовото праоотношение с работника
при придобиване от страна на последния на право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
За
времето от възникване на трудовоправната обвързаност между страните през 2000
г. до момента на нейното прекратяване през март 2016 г. е изминал и времевият
период, с който законодателят свързва възникването на правото на обезщетение по
чл. 222, ал. 3 КТ в неговия по – висок размер, равняващ се на шест брутни
възнаграждения, а именно най – малко 10 години. Доколкото по делото от
страна на ответника не се твърди, а и не са ангажирани доказателства за
опровергаване на този факт, съдът приема, че трудовият стаж е придобит от
ищцата през непрекъснат период от време при един работодател – „ДКЦ 1 – Перник“
ЕООД до прекратяване на правоотношението през месец март 2016 г. Следователно, налице
са всички елементи от фактическия състав на релевантната правна норма,
обуславящи възникването в полза на П.Н. на процесното обезщетение. Този извод
се покрепя и от отразеното в издадената от работодателя ѝ – ответното
дружество Заповед за прекратяване на правоотношението, в която изрично е
вписано, че на ищцата следва да бъде изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ
в размер на шестмесечното ѝ брутно трудово възнаграждение. Това
отбелязване съдът цени по реда на чл. 175 ГПК като направено от ответника извънсъдебно
признание на факт за дължимост именно на обезщетение при прекратяване на
трудово правоотношение, след като служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и което признание е в съответствие с останалия
доказателствен материал по делото.
При
определяне на конкретния размер на следващото се на ищцата обезщетениие съдът
съобрази, че основата за това, съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ, е
полученото от служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или
последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Трайно установено е в
съдебната практика, че се има предвид брутното трудово възнаграждение за
последния отработен пълен месец, т. е. за месеца, през който работникът или
служителят е работил през всички работни дни /в този смисъл Решение № 490 от 28.06.2010 г. по гр. дело №
342/2009 г., IV г. о., ГК на ВКС, Решение № 432 от 03.12.2012 г. по гр. дело № 1129/2011 г. ІV г.о. на
ВКС/.
В
настоящия случай се претендира присъждане на обезщетение при прекратяване на
трудово правоотношение, настъпило от 01.03.2016 г. Следователно, основа за
изчисляване на размера му поначало е полученото от ищцата брутно трудово
възнаграждение за месец февруари 2016 г. Експертно се установи обаче, че през този
месец П.Н. е работила само 5 дни, а през останалите 16 дни е ползвала платен
годишен отпуск. През месец януари 2016 г. същата е работила 20 дни без данни да
е ползвала отпуск. Ето защо, като основа за изчисляване на обезщетението следва
да се вземе предвид възнаграждението ѝ от пълния отработен месец – януари
2016 г., както обосновано е възприело и вещото лице при изготвяне на
заключението си. Последното изяснява, че начисленото на ищцата възнаграждение
за този месец възлиза на сумата от 658,61 лв., посочвайки, че брутното
възнаграждение е в по – нисък размер – от 634,50 лв.
При
тълкуване на разпоредбата на чл. 17 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата следва изводът, че в брутното трудово възнаграждение в
случаите на чл.
228 от Кодекса на труда (обхващащи и обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ) се
включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната
заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда,
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с
Наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов
договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено
в КТ и други изрично изброени възнаграждения. Същественото за
допълнителните възнаграждения е изискването те да са постоянни. Съдът намира,
че начисленото на ищцата възнаграждение през месец януари 2016 г. в размер на
сумата от 24,11 лв., намиращо своето основание в увеличение за положено
дежурство, не представлява постоянно изплащащо се възнаграждение, поради което
не следва да се включва в размера на брутното трудово възнаграждение за този
месец.
Предвид
изложеното, съдът намира, че размерът на еднократното парично обезщетение,
дължимо на ищцата П.Н. *** ЕООД на основание чл. 222, ал. 3 КТ и равняващо се
на брутното ѝ трудово възнаграждение за шест месеца възлиза на сумата от 3 807
лв., извод, достигнат в експертното заключение.
Следователно
ищцата е провела пълно и главно доказване на релевантните за спора факти,
обуславящи възникването на процесното вземане в претендирания размер. От своя
страна ответникът не твърди и не ангажира доказателства за заплащане на
дължимото обезщетение. Предвид това, исковата претенция се явява изцяло
основателна и като такава следва да бъде уважена като в полза на ищцата бъде
присъдено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на сумата от 3 807 лв.
Върху
същата се дължи и законна лихва за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба – 16.02.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, доколкото
дължимите от работодателя суми за положен труд и обезщетения по КТ се явяват
дължими по силата на закона и непосредствено при прекратяване на трудовото
правоотношение. В този смисъл, работодателят е изпаднал в забава за изпълнение
на задължението си да ги заплати, считано от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата.
По иска с правно основание чл. 224, ал.
1 КТ
Възникването
в полза на ищцата на вземането за обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск е обусловено от кумулативното установяване на следните факти: прекратено
трудово правоотношение, без значение от основанието за прекратяване; полагащите
ѝ се дни платен годишен отпуск, както и размера на обезщетението.
В
случая, ищцата претендира заплащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на сумата от 1 782,39 лв. (съобразно допуснато
изменение на иска в открито съдебно заседание от 23.11.2017 г. чрез намаляване
на размера с оттегляне на исковата претенция за разликата над 1 782,39 лв.
до пълния предявен размер от 2 024,07 лв. или за сумата от 241,68 лв. и
прекратяване на производството по делото в тази част с влязло в сила
определение) за общо 59 дни, от които 22 дни за 2008 г., 32 дни за 2009 г. и 5
дни за 2016 г.
Изясни
се, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено със Заповед № 01
от 26.02.2016 г., считано от 01.03.2016 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. По делото няма данни, а и ответникът не е представил доказателства, които
да установят, че ищцата
е използвала полагащия ѝ се
платен годишен отпуск, съответно, че ответното дружество ѝ е заплатило
полагащото ѝ се обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 КТ.
Съгласно
заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза общият размер на
полагащия се на ищцата платен годишен отпуск за 2008 г., 2009 г. и за два
месеца от 2016 г. възлиза на 59 работни дни, в т. ч.: 22 работни дни за 2008
г., 32 работни дни за 2009 г. и 5 дни за 2016 г. Експертът е изчислил, че
общият размер на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за тези неизползвани дни
платен годишен отпуск, при среднодневно брутно трудово възнаграждение в размер
от 30,21 лв., възлиза на сумата от 1 782,39 лв.
В
подкрепа на извода за дължимост на обезщетението е и отразеното в процесната
уволнителна заповед, издадена от „Диагностично – Консултативен център 1 –
Перник“ ЕООД, че на служителя П.Н. се полага обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер от 32 дни за 2009 г., 22 дни за 2008 г. и 13 дни за
2016 г. По вече изложените съображения във връзка с иска по чл. 222, ал. 3 КТ, съдът
намира, че и в случая се касае за извънсъдебно признание на неизгоден за
ответната страна факт. Същото в съвкупност с вече установените обстоятелства
обуславя основателността на иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и
съответно присъждане в полза на ищцата на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на сумата от 1 782,39 лв. за исковия период.
Върху
сумата се дължи и законна лихва за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба – 16.02.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, предвид вече
изложените съображения за изпадане на ответника в забава.
На
основание чл. 242, ал. 1 ГПК съдът намира, че следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението, приемайки, че в понятието „обезщетение за работа“ /което не е дифинирано в процесуалния закон/
се включват отделните видове обезщетения, дължими по трудовото правоотношение,
регламентирани в Глава X КТ, раздел III – „Други видове обезщетения“ и свързани
с полагането на труд, сред които са и процесните обезщетения по чл. 222, ал. 3
и чл. 224, ал. 1 КТ.
По отговорността за разноски:
При
този изход на спора – основателност на предявените искове право на разноски има
ищцата П.Н.. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на същата следва да бъдат присъдени
поисканите от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от
1 100 лв., чието реално извършване следва от отразеното в представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 18.09.2017 г. /л. 6 от делото/
плащане на сумата в брой, в която част същият има характера на разписка,
удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. ОСГТК на ВКС. На основание чл. 78,
ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд –
Перник сумата от общо 373,58 лв., от която 223,58 лв. за държавна такса и 150 лв. за
депозит по съдебносчетоводната експертиза.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Диагностично –
Консултативен център 1 – Перник“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ул. „Брезник“ № 2, да заплати на П.Г.Н., с ЕГН: **********,***,
офис 6 А – чрез адв. Д.М., на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата от 3 807 лв., представляваща обезщетение в размер на шест брутни
трудови възнаграждения, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение след
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната
лихва за забава върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
16.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и на основание чл. 224,
ал. 1 КТ сумата от 1 782,39 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 22 дни за 2008 г., 32 дни
за 2009 г. и 5 дни за 2016 г., ведно със законната лихва за забава върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.02.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението за така присъдените суми.
ОСЪЖДА „Диагностично – Консултативен център 1 – Перник“ ЕООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Брезник“
№ 2, да заплати на П.Г.Н., с ЕГН: **********,***, офис 6 А – чрез адв. Д.М., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 100 лв., представляваща сторени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Диагностично – Консултативен център 1 – Перник“ ЕООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Брезник“
№ 2, да заплати по сметка на Районен съд – Перник, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 373,58 лв.,
представляваща дължимата държавна такса по делото и депозит по
съдебносчетоводната експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, освен в частта, в която е постановено
предварително изпълнение, в която част подлежи на обжалване с частна жалба,
пред Пернишкия окръжен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: