№ 6459
гр. С., 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110111505 по описа за 2024 година
Производствотo e по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от "Т. Г." ЕООД срещу
Застрахователно акционерно дружество "А." АД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: 1 000, 00 лева, частична претенция от
вземане в общ размер на 4 000, 00 лева, представляваща остатък от
незаплатено застрахователно обезщетение във връзка с ПТП, настъпило на
19.04.2021 г, при което е увреден л. а. "Л." с рег. № ** **** **, ведно със
законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 29.02.2024 г.
до окончателно изплащане на задължението и сумата от 255, 00 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата от 1 000, 00 лева за периода
от 06.12.2021 г. до 28.02.2024 г.
Ищецът твърди, че е собственик на л. а. "Л.", модел "Н." с рег. № ** ****
**, който бил застрахован при ответника по имуществена застраховка "Каско"
и "Злополука" със застрахователна полица № ************, с период на
застрахователно покритие 12.01.2021 г. – 11.01.2022 г. Сочи, че към момента
на издаване на полицата, автомобилът е бил с временен рег. № *******.
Твърди, че на 19.04.2021 г. на паркинг на магазин "Ф. м." в гр. Б. е настъпило
ПТП при следния механизъм - при опит на водача за маневра излизане от
паркомясто, му прилошало и направил опит да си отвори вратата и да спре, но
изпуснал контрола върху автомобила, който контактувал първо с една от
колоните на паркинга до паркомястото, а след това с друг автомобил. Излага,
че за ПТП-то е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от
19.04.2021 г. Сочи в резултат на ПТП-то, са настъпили множество увреждания:
на задна броня, външен ляв заден светлоотразител, заден капак, предна лява
врата, предна лява облицовка на врата, дръжка на предна лява подп. на ръка,
1
фиксатор на предна лява врата, горна панта на предна лява врата, долна панта
на предна лява врата, преден ляв калник, ляво външно огледало, ляв праг
комплект, лайсна преден ляв калник, лайсна долна на предна лява врата и
други. Твърди, че е завел претенция пред ответника, по която била образувана
щета с № ************** и автомобилът бил представен пред застрахователя
за извършване на оглед. Сочи, че застрахователят е изплатил на 06.12.2021 г.
сумата от 7401, 76 лева. Твърди, че стойността за възстановяване на
автомобила е 11 401, 76 лв., респ. сочи, че непогасеният остатък възлиза на
сумата от 4 000 лв., като в настоящото производство претендира сумата от
1000 лв. Претендира и обезщетение за забава. При тези твърдения моли съда
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът
твърди, че вредите по предна лява врата и прилежащите към нея части /панти,
фиксатор, лайсна, долна, вътрешна тапицерия – горна и долна част/, преден
ляв калник, долна лайсна преден ляв калник, са настъпили в резултат на
проявена от застрахования груба небрежност при извършване на
необезопасена маневра на заден ход с отворена предна лява врата без да са
налице извинителни причини за предприемане на тези действия. Оспорва на
водача да му е прилошало и твърди, че същият е извършил маневрата без да се
огледа, без да се обърне назад, без да съобрази наличието на преминаващо
край него МПС и при натискане на педал за газ, вместо спирачка. С оглед
изложеното сочи, че на застрахованото лице е изплатено обезщетение в
размер на 7401,76 лева, като от размера били изключени уврежданията по
предна лява врата и прилежащите към нея части. Развива съображения в
насока, че водачът на автомобила не е обезопасил надлежно автомобила
срещу самопотегляне при движение назад, както и че е нарушил разпоредбата
на чл. 95 ЗДвп, а в условията на евентуалност сочи, че не са изпълнени
задълженията, предвидени в чл. 395, ал. 1 КЗ, т. 50. 2, т. 50. 3 и т. 50. 5 от ОУ.
Оспорва и размера на претенцията. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията
срещу него и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск с правно основание чл. 405 от КЗ в тежест на ищеца е
да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение;
настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно
събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди и техния размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
твърденията си, че водачът е действал при груба небрежност, поради което е
налице изключението, въз основа на което отказва плащане; твърдените
действия и бездействия, представляващи нарушаване на техническите и
технологични правила за експлоатация на МПС; неизпълнение от страна на
водача на задълженията му по чл. 395, ал. 1 КЗ, т. 50. 2, т. 50. 3 и т. 50. 5 от ОУ;
положителния факт на погасяване на дълга.
2
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава, както и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга
на падежа.
С доклада си съдът е отделил като безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че л. а. "Л.", модел "Н." с рег. № ** ******, е бил
застрахован при ответника по валидна застраховка "Каско"; както и че ищецът
е предявил претенция за плащане на застрахователното обезщетение, по която
ответникът е заплатил сумата от 7401, 76 лева.
Съдът приема за установено, че на 19.04.2021 г., около 12:30 часа, лек
автомобил „Л. Н.“, с рег.№ ** **** **, е паркиран на паркинг на магазин „Ф.
м.“, където водачът предприема маневра за движение на заден ход, но в същия
момент му прилошава и си отваря вратата за да вдиша свеж въздух, при което
настъпва съприкосновение с намиращата се от лявата му страна бетонна
колона и след това с преминаващото в същия момент зад него МПС „Д. Д.“, с
рег.№ ** **** **.
За да направи горните фактически изводи, съдът взема предвид
показанията на разпитания като свидетел Д. Д. Т., който е очевидец на
процесното ПТП. Този свидетел излага, че съпровождал водача на увредения
автомобил – В. Е. Били заедно в магазин в гр. Б., когато В. Е се почувствал
дискомфортно, поради което се отправили заедно към закрит паркинг, за да
вземат автомобила, управляван от В. Е. Когато се качили и потеглили на
шофьора В. Е му прилошало, поради което отворил предната лява врата на
автомобила. Е. междувременно вероятно включил неправилна скорост, защото
автомобилът, управляван от него се преместил, при което се ударил в
намиращата се от лявата му страна бетонна колона и след това с
преминаващото в същия момент зад него друг автомобил.
Изложеното от този свидетел съдът кредитира като безпротиворечиво
описание на процесното ПТП, дадено от незаинтересовано лице-очевидец.
Показанията на този свидетел, се потвърждават и от изложеното пред
СРС от Н. В. П., разпитан като свидетел в първоинстанционното
производство.
Свидетелят П. излага, че си спомня за процесното ПТП. Управлявал
служебен автомобил „Д. Д.“. На излизане от подземен паркинг на магазин в
гр. Б. свидетелят управлявал автомобила си с минимална скорост по лента за
излизане, когато при движение назад увреденият автомобил ненадейно
навлязъл в траекторията на л.а. „Д. Д.“ и настъпило ПТП. Шофьорът на
другия автомобил също се движел с минимална скорост. След инцидента
извикали екип на МВР. Пред полицаите водачът на другия автомобил заявил,
че му прилошало.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните като свидетели
лица, защото те са последователни, логични и съответни на останалите
доказателства по делото.
3
От заключението по съдебно – автотехническата експертиза, което се
кредитира от съда, се установява, че щетите по лек автомобил „Л. Н.“, с рег.М
** **** **, се намират в пряка и причинно — следствена връзка с
настъпилото на 19.04.2021 г. произшествие в гр. Б.. Стойността необходима за
възстановяване на лек автомобил „Л. Н.“, с рег.№ ** **** **, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 12179,80 лв. Вещото лице
установява, че непосредствено зад мястото на което е бил паркиран процесният
автомобил има две ленти за движение, по една за всяка посока, и след тях бетонна
стена. Видимостта на водача в страничните огледала е била ограничена от намиращите
се от двете му страни подпорни колони. При обръщане назад водачът има видимост
през стъклото единствено на пространството зад автомобила, но не и към обекти от
лявата или дясната му страна. При отворена предна лява врата, водачът няма видимост
в страничното ляво огледало. От САТЕ се установява още, че МПС „Д. Д.“, с рег.№
********, идва от ляво, и за да може да бъде възприет от водача на лек автомобил „Л.
Н.“, с рег.№ *********, същия е следвало да се обърне и да погледне през лявото
странично стъкло на автомобила. При затворена предна лява врата, водачът на лек
автомобил „Л. Н.“, с рег.№ *********, е имал възможност да възприеме подпорната
колона от ляво в страничното ляво огледало. Ако вратата е била отворена, водачът не е
имал пряка видимост към колоната в огледалото си. Предвид маневрата, която е
извършвал водачът на лек автомобил „Л. Н.“, с рег.№ *********, може да се направи
извод, че същия се е движил с около 5-7 км/ч. Като се вземат предвид размерите на
процесният лек автомобил „Л. Н.“, с рег.№ *********, може да се направи извод, че
разстоянието от задния ръб на предната врата до подпорната колона е било около 2,3
метра. При движение със скорост 5 - 7 км/ч., разстоянието от ръба на вратата до
подпорната колона - 2,27 метра, ще бъде изминато от автомобила за около 1,17 - 1,63
секунди. Вещото лице уточнява, че водачът на лек автомобил „Л. Н.“, с рег.№
*********, е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП ако е
изчакал преминаването на МПС „Д. Д.“, с рег.№ ********, и след това е предприел
своята маневра за движение на заден ход, без да отваря предна лява врата.
Предвид изложеното съдът приема, че произшествието се дължи на
противоправно поведение на водача на л. а. „Л. Н.“, с рег.№ *********, който
е допуснал нарушение на нормите на чл. 40, ал. 2 ЗДвП и чл. 95, ал. 1 ЗДвП.
Не е повдиган спор между страните относно материалноправната
легитимация на ищеца за право на обезщетение въз основа на застрахователна
полица при клауза "Пълно каско" с обект л. а. „Л. Н.“, с рег.№ *********, и
период на застрахователното покритие, включващ датата на процесното
събитие.
Претендираното от ищеца право да получи застрахователно
обезщетение по повод процесния инцидент е оспорено с позоваване на
изключен риск съгласно клаузата на т. 14. 5 от Общите условия. Съгласно
посочената клауза застрахователят не покрива щети вследствие на умишлени
или с груба небрежност действия на застрахования и водача на МПС, чиито
действия са предизвикали застрахователното събитие. Съгласно т. 17 раздел
"XVIII Дефиниции" от Общите условия като "груба небрежност" се
квалифицират неизчерпателно посочените действия или бездействия:
преминаване през железопътен прелез при спуснати, започнали да се спускат
или/и да се вдигат бариери, при забранен звуков или светлинен сигнал;
движение на МПС при незатворени врати и капаци: необезопасяване на МПС
4
срещу самопотегляне; управление с гуми, чиито технически характеристики
не съответстват на законовите изисквания и сезонните условия; паркиране в
непосредствена близост до строителни обекти и всички други случаи, в които
вредата е следствие от самонадеяно поведение на водачите и/или неполагане
на минимално дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от
вреди“.
В теорията и съдебната практика се приема, че небрежност според
гражданското право е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е
предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа,
която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата
небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и
представлява по засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане
на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и
най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-
елементарна степен на загриженост – в този смисъл е решение №
184/24.02.2016 г. по т. д. № 3092 по описа за 2014 г. на ВКС, II ТО.
В случая е установено, че водачът на автомобила, обект на сключената
застраховка "Каско", е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата, като е отворил врата на автомобила, без да се убеди, че това е
безопасно, като при отворена врата е ограничил видимостта си, но не е
осигурил лице, което да сигнализира за опасности.
Това нарушение обаче не може да се приеме за грубо, като се вземе
предвид и конкретната обстановка.
На първо място, следва да се посочи, че ПТП е настъпило в момент, в
който водачът на увредения автомобил се е почувствал зле, поради което е
отворил вратата си при движение назад. От показанията на свидетеля Тасев се
установява, че В. Е се чувствал зле преди да се качи в автомобила, като
отварянето на вратата се наложило, за да си поеме въздух.
На следващо място, необходимо е да се съобрази, че произшествието е
настъпило на тясно място в подземен паркинг, като увреденият автомобил е
бил разположен между две бетонни колони. От заключението по САТЕ се
установява, че разстоянието от задния ръб на предната врата до подпорната
колона е било около 2,3 метра. Макар, че Е. е управлявал автомобила с много
ниска скорост от 5-7 км./ч., което се установява както от показанията на
свидетеля П., така и от САТЕ, разстоянието от ръба на вратата до подпорната
колона - 2,27 метра, ще бъде изминато от автомобила за около 1,17 - 1,63
секунди /отговор на 9 задача на САТЕ/.
Ниската скорост на движение е и предпоставка за своевременна реакция
на водачите. Независимо от тази ниска скорост обаче времето от 1,17-1,63
секунди предполага, че дори при временна загуба на контрола върху
управляваното МПС поради прилошаване, може да доведе до настъпване на
ПТП.
Предвид изложеното не може да се приеме, че е налице грубо
нарушение на най – елементарни, съществени от гледна точка на
безопасността на движението правила за движението по пътищата, които
5
многократно да завишават риска от настъпване на пътно – транспортно
произшествие. Груба небрежност е не всяка небрежност, а самонадеяност, при
която водачът съзнава възможността за настъпване на обществено опасните
последици, но лекомислено се надява, че ще предотврати настъпването им. В
случая не може да се заключи еднозначно за токова проявено от водача на л. а.
„Л.“ поведение.
Предвид изложеното по – горе неоснователно е правоизключващото
възражение на ответника, поради което е налице основание за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, т. е. на обезщетяване от застрахователя подлежат
действително претърпените вреди, ограничени само от лимита на
отговорността.
Възможността за намаляване на застрахователното обезщетение е
предвидена като санкция за неизпълнение на задължения от страна на
застрахования в следните законово уредени случаи: чл. 363, ал. 4 от КЗ – при
съзнателно неточно обявено или премълчано от застрахования обстоятелство
по чл. 362, ал. 1, при наличието на което застрахователят не би сключил
договора, но само ако това обстоятелство е оказало въздействие за
настъпването на събитието; чл. 364, ал. 4 от КЗ – при несъзнателно неточно
обявяване на обстоятелство по чл. 362, ал. 1; чл. 365 от КЗ – при необявяване
от застрахования на новонастъпили по време на действието на
застрахователния договор обстоятелства; чл. 395, ал. 4 от КЗ - при
неизпълнение на задълженията на застрахования за предотвратяване и
ограничаване на вредите, в това число на задълженията за вземане на мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията
на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците
на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави
проверки /ал. 1 на чл. 395/; чл. 395, ал. 6 от КЗ – при неизпълнение на
задължението при настъпване на застрахователното събитие застрахованият
да положи максимални усилия да намали размера на вредите и да спази
указанията на застрахователя.
Всички тези законово предвидени основания, даващи възможност на
застрахователя да намали размера на дължимото обезщетение, са свързани с
поведение на застраховащия при сключването на застрахователния договор, с
неполагане на дължимите от него грижи за предпазване на застрахованото
имущество, или поведение, което е от естество да допринесе за настъпването
на вредите или да окаже въздействие върху техния размер, респективно да
попречи на установяването им. Всякакви други действия или бездействия на
застрахования било то при сключване на договора или при настъпване на
застрахователното събитие, които не са от естество да въздействат върху
настъпването на събитието, причиняването на вредите и техния размер, не
могат да бъдат основания за намаляване на размера на обезщетението,
6
дължимо от застрахователя. В разпоредбата на чл. 345 от КЗ, уреждаща
императивно съдържанието на застрахователния договор, е предвидено, че
договорът не може да предвижда условия и изисквания, включително такива
при настъпване на застрахователното събитие, за които може да се направи
разумна преценка, че нямат съществено значение по отношение на
ограничаването на риска от настъпване на застрахователното събитие, както и
такива, за които може да се прецени, че съществува правна или фактическа
пречка да бъдат изпълнени – ал. 8 на чл. 345 от КЗ.
Застрахователят може да откаже да заплати застрахователно
обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователен договор,
което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в
закон или в застрахователния договор. Съдебната практика, обективирана в
постановени по реда на чл. 290 ГПК решение 105/11.07.2017 г на ВКС по т. д.
№ 1325/2016 г, I Т. О., ТК, решение № 86/18.07.2013 г на ВКС по т. д. №
2230/2013 г на ВКС II Т. О., решение № 185/5.03.2014 г по т. д. № 350/2012 г
на ВКС I Т. О., решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г на ВКС ТК, I
Т. О., решение № 2/20.05.2013 г по т. д. № 1031/2011 г. на ВКС, I Т. О.,
решение № 102/2.10.2012 г по т. д. № 615/2011 г на ВКС приема, че за такъв
отказ е необходимо наличието на следните предпоставки: 1. неизпълнение на
задължение по застрахователния договор; 2. неизпълнението на задължението
да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3. да е предвидено в закон
или в застрахователния договор; 4. настъпването на застрахователното
събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т. е. между
неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие да съществува пряка причинно–следствена връзка.
Само неизпълнението на задължение, което по своето естество би могло да
обуслови като закономерна своя последица настъпването на застрахователно
събитие, респ. увеличаване на размера или разширяване на обхвата на
вредите, може да обуслови отказ за плащане на застрахователното
обезщетение. Неизпълнението на задължението може да се изрази в действие
или бездействие на застрахования, и следва да е значително и предизвикало
настъпването на събитието, както и да е в пряка причинноследствена връзка с
настъпването на застрахователното събитие.
Съгласно чл. 396, ал. 2 Ако застрахователят има право да намали
застрахователното обезщетение на основание чл. 395, ал. 4 поради груба
небрежност, той може да намали и обезщетението по ал. 1.
Тези разпоредби фактически се припокриват с хипотезата на чл. 408, т. 3
от КЗ. Оттук следва извода, че при наличие на груба небрежност, проявена от
страна на застрахования, застрахователят може да се освободи от отговорност
само при наличие на основанията п о чл. 408, т. 3 от КЗ /и чл. 396, ал. 2 от КЗ,
във вр. с чл. 395, ал. 4 и 5 от КЗ/ неизпълнението на задължението да е
предвидено в застрахователния договор, да е значително с оглед интереса на
застрахователя и да е довело до настъпване на застрахователното събитие.
По изложените по-горе мотиви настоящият състав намира, че не се
установява наличието на груба небрежност в поведението на водача на
7
увредения автомобил, поради което и възражението по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ се
явява неоснователно.
В настоящия случай в тежест на ответното дружество е да докаже
наличието на груба небрежност. Твърдението му за грубо небрежно
необезопасяване на автомобила, не може да се приеме за доказано.
Дори и да е отворил вратата при движение назад в момент на
прилошаване, то това поведение не е неполагане на грижа, която дори и
найнебрежният стопанин /в случая водач на автомобила/ би положил - груба
небрежност. Грубата небрежност следва да бъде очевидна, т. е. да е поведение,
което и най-небрежният стопанин би избягвал. Във връзка с горното и поради
изложените съображения се явява неоснователно и наведеното възражение за
съпричиняване.
Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС, постановена
по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г.
на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т. о., решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС,
ТК, ІІ т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК,
II т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т.
о. решение № 141 от 08.10.2045 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о. и
други, се приема, че застрахователното обезщетение при вреди на имущество
е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до
уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.
Обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество.
Въз основа на заключението на вещото лице се установява, че
стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Л. Н.“, с рег.№
*********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
12179,80 лв.
Следва да се приспадне заплатеното от ответника обезщетение от
7401,76 лв.
Разликата от 4778,04 лв. е дължима. Ищецът претендира 1000 лв. –
частичен иск от 4000 лв., поради което претенцията за главница следва да се
уважи изцяло.
Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също се явява основателен. Размерът на
лихвата за забава върху главницата от 1000 лв. за периода 06.12.2021 г. –
28.02.2024 г. възлиза на 255,69 лв. Ищецът претендира 255 лв., като съобразно
диспозитивното начало съдът следва да уважи претенцията до този предявен
размер.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищецът.
От страна на ищеца се претендират разноски, както следва: 242 лв. –
държавна такса, 700 лв. – адвокатско възнаграждение, 250 лв. – депозит за
8
САТЕ.
Съдът констатира, че ищецът е направил искане за изменение на размера
на исковете, във връзка с което е внесъл държавна такса в общ размер на 242
лв. Искането е оттеглено по реда на чл. 232 ГПК, но това десезиране не
освобождава ищеца от задължение за заплащане на разноски. За неоттеглената
част от исковете обаче се дължи държавна такса от 100 лв. Такъв размер
следва да се присъди на ищеца, а за разликата от 142 лв. – този разход следва
да остане в тежест на ищцовата страна.
Срещу размера на адвокатското възнаграждение своевременно е
направено възражение за прекомерност, което настоящият състав намира за
основателно. На ищеца следва да се присъди възнаграждение за един адвокат
в размер на 400 лв.
По изложените мотиви и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в настоящото
производство в общ размер на 650 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество А." АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "С. К." № ** да
плати на "Т. Г." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Б., ул. „Р." № *, на основание чл. 405 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата от 1000,00
лева – частичен иск при пълен размер на вземането от 4000 лева –
незаплатено застрахователно обезщетение във връзка с ПТП, настъпило на
19.04.2021 г, при което е увреден л. а. "Л." с рег. № ** **** **, ведно със
законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба
29.02.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата
от 255, 00 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1 000, 00
лева за периода от 06.12.2021 г. до 28.02.2024 г.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество А." АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "С. К." № ** да
плати на "Т. Г." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Б., ул. „Р." № *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 650 лева –
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9