Присъда по дело №2870/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта:	57
Дата:	17 март 2022 г.
Съдия:	Десислава Пламенова Порязова

Дело:	20215330202870
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 57
гр. Пловдив, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
и прокурора Г. Ф. Х.
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Наказателно дело от
общ характер № 20215330202870 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата В. Г. СТ. – родена на ... год. в гр. П., живуща
в гр. П. ул. „...“ № ... ет. ...ап...., ..., българско гражданство, висше
образование, работеща, неомъжена, осъждана, ЕГН ********** за
ВИНОВНА в това, че на 10.04.2021 г. в с. Бенковски, обл. Пловдив, е
управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел
„Пежо – 206“, с рег. № ... с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на
хиляда, а именно 1.62 на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за
химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и
урина с № 216/13.04.2021 г. на Специализирана химическа лаборатория при
УМБАЛ „Пловдив“ АД гр. Пловдив, след като е осъдена с влязла в сила на
10.10.2019 г. присъда – Определение № 869/10.10.2019 г. по НОХД №
6224/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, за деянието по ал. 1 на чл.
343б от НК, а именно, че е управлявала моторно превозно средство с
1

концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено по
надлежен ред, поради което и на основание чл. 343б, ал.2 вр. чл. 54 от НК, я
ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в
размер на 500лв.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален
ОБЩ режим за изтърпяване на така наложеното наказание.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 НК от
определеното наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
времето, през което подсъдимата В. Г. СТ. със снета по делото самоличност е
била задържана, а именно на 10.04.2021 г. за 24 часа по ЗМВР, като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 2 вр. чл. 37 ал. 1 т.7 от НК
ЛИШАВА подсъдимата В. Г. СТ. със снета по делото самоличност от право
да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК ПРИСПАДА при изпълнение на
наказанието лишаване от право да управлява МПС времето, през което
подсъдимата В. Г. СТ. със снета по делото самоличност е била лишена от
право да управлява МПС по административен ред, считано от 10.04.2021 г. до
влизане в сила на настоящата присъда.
На основание чл. 68, ал.1 от НК ПОСТАНОВЯВА подсъдимата В. Г. СТ.
със снета по делото самоличност да изтърпи ИЗЦЯЛО И ОТДЕЛНО и
наказането наложено с Определение № 869/10.10.2019г. по НОХД
6224/2019г. по описа на Районен съд Пловдив – ХХ н.с., влязло в законна
силна на 10.10.2019г., а именно наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като определя първоначален ОБЩ режим на изтърпяването му, на
основание чл. 57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
по присъда по НОХД № 2870/21 г. по описа на ПРС-ХVІІ наказателен
състав

Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против
подсъдимата В. Г. С. за това, че на 10.04.2021 г. в с. Бенковски, обл. Пловдив,
е управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел
„Пежо – 206“, с рег. № ... с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на
хиляда, а именно 1.62 на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за
химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и
урина с № 216/13.04.2021 г. на Специализирана химическа лаборатория при
УМБАЛ „Пловдив“ АД гр. Пловдив, след като е осъдена с влязла в сила на
10.10.2019 г. присъда – Определение № 869/10.10.2019 г. по НОХД №
6224/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, за деянието по ал. 1 на чл.
343б от НК, а именно, че е управлявала моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено по
надлежен ред-престъпление по чл.343б ал.2 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението със същата правна квалификация на деянието.Счита, че от
събраните по делото доказателства обвинението се доказва по несъмнен
начин от обективна и субективна страна с оглед на което подсъдимата В.С.
следва да бъде призната за виновна в извършването на престъплението с
правна квалификация ,както е посочена в обвинителния акт. По отношение
на реализирането на наказателната отговорност представителят на
прокуратурата предложи да й бъде наложено наказание лишаване от свобода
в размер на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим
,както и да й се възложат разноските по делото.
Подсъдимата В.С. счита, че не е извършила умишлено деянието ,поради
което иска от съда справедливост при постановяване на крайния съдебен акт.
Защитниците на подсъдимата -адв.Б. и адв.Т. в пледоарията си искат
оправдаване на тяхната подзащитна. Считат ,че не е доказано по категоричен
начин обвинението спрямо подсъдимата. Изтъкват своите доводи за
невиновност на лицето ,поради заболявания, които са й попречили да
разгради алкохола .Изцяло считат, че липсва от субективна страна извършено
деяние .По отношение на предложеното от РП-Пловдив наказание, считат
същото за несправедливо,като адв.Б. изтъква,че ако съдът прецени ,че подс.С.
е извършила деянието ,то следва да наложи наказание под минимума
предвиден в закона.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата В. Г. С. е родена на ...г. в гр.П., живущ по постоянен
1

адрес: гр. Р., обл. П., ул. „..“ № .. ет... ап..., ..., българско гражданство, с висше
образование, работеща, неомъжена , осъждан, ЕГН **********.
С определение по НОХД № 6224/2019г. по описа на РС гр.Пловдив, в
сила от 10.10.2019г. било одобрено споразумение, с което подсъдимата В.С.
била призната за виновна за извършено престъпление по чл. 343б ал.1 от НК.
За така извършеното престъпление на подс.С. било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на осем месеца и глоба в размер на 150,00лв.,
което наказание лишаване от свобода било отложено за изпълнение на
основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години. Както и е лишена от
управление на МПС за срок от осем месеца.
Две години по-късно почти на дата 10.04.2021г. към 23,00ч. се качила
да управлява моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо“ модел
„206“ с рег. № ... в с.Бенковски, след като била употребила алкохол. Преди да
бъде спряна била на заведение заедно със своя приятел Б.. На същата дата на
работа били служителите при РУ на МВР с. Труд – свидетелите Л.К. и И.П..
При обход в с.Бенковски, на ул.“І –ва“ пред № 26 спрели за проверка
горепосочения лек автомобил, като установили, че водач на същия е
подсъдимата С.. При проведения разговор с нея на служителите им направило
впечатление, че жената е много еуфорична, както и че от нея се носи
миризма, която била оприличена от тях като такава от алкохол. Двамата
свидетели поискали съдействие от другия патрул и на място пристигнали и
свидетелите – С.М. и Б.Л., също служители при РУ на МВР с.Труд. Те също
възприели миризмата на алкохол, която идвала от жената водач на спрелия
на място автомобил – „Пежо“ модел „206“ с рег. № .... Освен това на св. М. му
направило впечатление, че очите на обв.С. са зачервени. Пред тях
обвиняемата споделила, че е изпила една чаша вино, а предната вечер била
пила около 300 милилитра уиски. Поради което и недоумявала как ще бъдат
отчетени такива стойности. Поради установените и описани по-горе
обстоятелства В.С. била тествана с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с фабричен номер ARBA -0095, който отчел 1,73 промила в издишания
въздух. На подсъдимата бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение, както и бил издаден талон за медицинско
изследване с № 0066268. Съответно С. била отведена до дежурно здравно
заведение, където предоставила кръв за медицинско изследване, като в тази
връзка бил съставен и съответен амбулаторен лист.
Във връзка с разследването по делото била назначена и изготвена
химическа експертиза. Съгласно изготвения по повод на същата Протокол №
216/13.04.2021г. било установено в изпратените за изследване проби кръв,
взети от лицето В.С. наличие на етилов алкохол в количество 1.62 на хиляда.
Във връзка с това същата била задържана по ЗМВР-за срок от 24 часа .

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
2

Изложената фактическа обстановка съдът прие за недвусмислено
установена от показанията на свидетелите Л.К./л.27 -28 –от съд.
производство/, С.М. / л.28 гръб-29 лице /; А.Б. /л.25 гръб-л.26 лице от
съд.производство /, И.Б. –л.29 лице-29 гръб от съдебното производство
,св.И.П. л.69 гръб от съдебното производство /,които съдът кредитира изцяло.
Съдът кредитира показанията на свид. К. дадени в хода на досъдебното
производство пред орган на досъдебното производство ден след
инкриминираното деяния и приобщени по надлежния процесуален ред на
основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК в частта относно това дали е
възприел подсъдимата да лъха на алкохол, като противоречието в тази насока
е съвсем логична последица с оглед изминалото време и случаите ,които
посещава във връзка с работата си К.. След прочитане на показанията
свидетелят е заявил, че поддържа казаното от него на ДП, поради което съдът
базира и върху тези показания фактическите си изводи.
Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели
включително и в частта, в която същите заявяват, че подсъдимата С. им е
разкрил, че предната вечер е употребила 300 мл. уиски , а въпросната вечер
преди проверката чаша вино.Доколкото макар в тази си част да имат
производен характер, използването им е процесуално допустимо, доколкото
представляват способ за проверката на дадените в хода на съдебното
следствие обяснения от подсъдимата В.С. , която не отрича соченото
обстоятелство.
Коментираните по – горе свидетелски показания на полицейските
служители хармонично си кореспондират с приобщените по надлежния ред
писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, а
именно: АУАН с бл. №985139. от 10.04.2021г. /л.36 от ДП/, Талон за
изследване №0066268 от 10.04.2021 г. / 33 от ДП/, протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол л.32 от ДП
справка за нарушител/ водач от единната система на с-р "Пътна полиция" /
л.27от ДП /, Справка за собственост на МПС от централна база КАТ / л.43 от
ДП/, контролен талон и СУМПС в копия /л.41-42 от ДП/,; Заповед за
полицейско задържане на лице /л.16 от ДП/; характеристична справка-л.20 от
ДП, както и тези, събрани в хода на съдебното следствие - справка за
съдимост; трудов договор,копия от трудова книжка,медицински документи за
заболяванията йй и престоя в болнични заведения,както и назначената и
приета по делото съдебно медицинска експертиза с участието на вещо лице-
токсиколог.
Съдът кредитира описаните по - горе писмени доказателства, тъй като
същите са изготвени и изхождат от органи, с надлежна легитимация за
тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби
регламентиращи обществените отношения предмет на разглеждане по
настоящето дело.
3

Първата група свидетели това са полицейските служители разпитани по
делото– К., М. и П. .Техните показания са ясни ,точни, хронологични и
спомагат в своята цялост за изясняване на фактическата обстановка-както за
мястото на спиране на подсъдимата, направените констатации относно
състоянието й- а именно ,че лъха на алкохол, еуфорична и силно слушаща
музика в лекия автомобил. Както и досежно това, че именно тя е управлявала
лекия автомобил и е била сама в него .Както и относно всички действия от
спирането на лекия автомобил управляван от С. до съпровождането й до
лечебното заведение за даване на кръвна проба. Съдът възприема техните
показания ,като не се доказа предубеденост от тяхна страна ,същите не са
изолирани ,не си противоречат , а напротив се допълват .Като досежно
показанията на св.К. се констатира противоречие относно заявеното от него в
досъдебното производство и пред съда частта относно това дали е възприел
подсъдимата да лъха на алкохол .Това наложи показанията в тази част да
бъдат прочетени на основание 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК в тази им част и
по този начин да бъдат приобщени по надлежния процесуален ред .Като св.К.
потвърди отразеното в протокола от ДП , а именно, че е лъхала на алкохол,
като посочи ,че не помни този факт. Като според съда противоречието в тази
насока е съвсем логична последица с оглед изминалото време .
За изясняване на фактическата обстановка допринасят отчасти и
показанията на свид. Б., като при анализа на същите съдът отчете
обстоятелството, че свидетеля, макар да не се намира във фактическо
съжителство с подсъдимата С. , е неин приятел то и поради това изложеното
от него се налага внимателно да бъде анализирано в светлината на останалия
доказателствен материал. Същият познава подсъдимата от една година, знае
за предходното й осъждане ,като по негова преценка С. не консумира редовно
алкохол и в големи количества .Като личната му преценка за голямо
количество е приемането на твърд алкохол-100-300 мл..Твърди ,че същата
вечер в заведението подсъдимата С. изпила една чаша вино,к ато
консумирала и храна. В заведението стояли от 19.30 до около 22.30ч.За този
период от време св.Б. не забелязал С. да е еуфорична и повлияна от алкохол.
След това се разделили,к ато подс.С. се качила на личния си автомобил ,с
който дошла. Тоест показанията на св.Б. се възприемат от съда,като
непредубедени ,като в същите няма стремеж да оневини подсъдимата.Но по
никакъв начин не оборват изяснената фактическа обстановка,нито пък
опровергават останалия доказателствен материал.С тях не се внасят
убедителни съмнения относно доказаността на повдигнатото обвинение,
респективно не са в състояние да се противопоставят на свидетелските
показания на полицейските служители, които се открояват с необходимата
последователност, безпротиворечивост и категоричност. Както и не внася
съмнения в установеното посредством кръвна проба количество алкохол в
кръвта на подсъдимата .Кредитират се от съда досежно лично възприетото от
него,което е възпроизведено добросъвестно.
4

От важно значение са и показанията на свидетеля Б.-ендокринолог ,при
който подс.С. е била два пъти на преглед. Същият затвърдил диагнозите й-
автотиреодит на хашимото и инсулинова резистентност. Потвърждава, че
употребата на алкохол заедно с изписаната й терапия не е удачна, като още в
листовките на лекарствата е отразено да не се приемат с алкохол, тъй като
метформина блокира определените ензими в черния дроб ,които повлияват
метаболизма на двата продукта .Като е категоричен ,че не е споделял на
подс.С. по време на прегледите при него ,че вероятно има липса на ензим,
който трудно да преработва алкохола. Тъй като беше констатирано
противоречие досежно това дали именно д-р Б. е казал на подсъдимата, че
има липса на ензим.Т о бяха поставени в очна ставка по реда на чл.143 от
НПК подсъдимата и св.Б.. Подсъдимата отказа да отговаря на поставения й
въпрос ,поради което и категорично беше възприето от съда,че показанията в
тази част ,както и в останалите части на свидетеля са ясни, точни,
категорични, не са предубедени ,следват една и съща линия ,поради което и
се възприемат в цялост от съда.
Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че
гореизброената доказателствена съвкупност, еднопосочно, категорично,
безпротиворечиво и отвъд всякакво съмнение илюстрира описаната в
настоящите мотиви фактическа обстановка. Полицейските служители ,които
първоначално са спрели за проверка подс С. , освен първични са и преки
източници на информация досежно процесните събития. От техните
показания се установява по един категоричен начин датата, мястото,
авторството и фактическата обстановка, при която е извършено процесното
деяние. Допълнително, всеки от тях внася яснота досежно това кога е била
тествана подсъдимата ,както и отчел, как е преминала процедурата и какъв е
бил резултатът от теста. Показанията на свидетелите изясняват и какви са
били последващите действия на контролните органи, а именно: съставяне на
АУАН, издаване на талон за медицинско изследване и придружаване на
подсъдимия до болнично заведение.Това съвпада и с отразеното в издадените
въз основа на това документи и отразеното в тях ,както и в последващия
протокол за химическа експертиза 216/13.04.2021г.
По отношение правната природа на обясненията на подсъдимата ,
следва да се има предвид, трайно установеното в съдебна практика
положение, че обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа -
като те са едновременно средство за защита и годно доказателствено
средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде априори
игнорирана при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав
следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност,
последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност,
както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал.
Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът следва
да реши дали да ги кредитира или не.
С оглед гореизложените принципни съображения съдът намира, че не
5

могат да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимата в частите, с които
отрича да е употребявала алкохол да се е чувствала пияна . Обясненията на
подс. С. категорично се опровергават от кредитираните от съда показания на
полицейските служители,на уставовеното количество алкохол както от
дрегера ,така и от кръвната проба ,като последната е взета предвид в
повдигнатото й обвинение .Възприема обясненията й като опит да се защити
и оправдае поведението си, предвид установените й заболявания и да отдаде
именно на тях и на приетите от нея лекарства отчетения резултат
съставомерен по делото .Което беше опровергано както от свидетелите ,така и
при разпита на св.Б. ,а така също и от назначената по делото експертиза с
участието на токсиколог и на дадените от него задълбочени разяснения в
съдебно заседание .В тази връзка изцяло несподелими остават наведените от
защитата доводи в обратна насока, като и опита на подсъдимата да акцентира
на заболяванията си и на липсата на ензим ,който да преработва алкохола в
кръвта и .Принципно не би следвало да се употребява алкохол от лицата с
подобни диагнози ,а особено и когато управляват МПС и когато същите вече
имат влязла в сила присъда/определение/ за същото деяние ,какъвто е
конкретния случай. В този смисъл настоящият съд не ги възприема в тази им
част, тъй като се конфронтират с останалия доказателствен материал ,който
не си противоречи и за него съдът е изложил доводи за неговата
достоверност.
Относно останалите обстоятелства, изложени в обясненията на
подсъдимия, доколкото не си притоверечат с останалия кредитиран от съда
доказателствен материал, съдът намира, че обясненията на подсъдимия са
годен доказателствен източник, кредитира ги и базира върху тях
фактическите си изводи.
Важно място по делото заемат двете експертизи , а именно
химическата такава ,назначена по делото в ДП и СМЕ с участие на
токсиколог назначена в съдебна фаза. Първата експертиза доказва
установеното количество алкохол, приета е по делото и вещото лице е
отговорило, ясно точно и компетентно на поставените му въпроси.П риета е
по делото без възражения от страните.
Втората експертиза ,тази която е назначена в съдебната фаза на
делото и като вещо лице е определен –проф. д-р Я.И. д.м дава отговор на
зададените в нея въпроси . А именно отговорено е по категоричен и
обоснован път,че лекарствата Л-тироксин и Сиофор 1000 приемани от
подс.С. не влияят на разграждането на алкохол в кръвта й.Същите лекарства
не се вместват в алкохолния метаболизъм ,не удължават времето на
спонтанна детоксикация, нито го скъсяват. Сифор влияе неблагоприятно при
алкохолна консумация, интоксикация и алкохолизъм във всякакви дози. До
тук с поставените въпроси по експертизата ,на които е отговорено
компетентно и категорично. Следва да се обърне особено внимание на
дадените в съдебно заседание отговори на въпроси от страна вещото лице
,които междувпрочем са толкова професионални, компетентни и подкрепени
6

с опита и знанията на вещото лице ,че в сериозна степен оборват твърдяното
от подсъдимата ,така и тезата на защитата. А ,именно в резултат на двете
изследвания –техническо и кръвна проба ,в рамките на час –разликата е
0,11на хиляда ,което е много близко до бета фактора ,което показва ,че
подсъдимата има почти нормално разграждане на алкохола ,което дава
нормална активност на ензимите. В разпита си на активно зададени въпроси
от защитата – същия потвърждава, че при липса на алдехиддехидрогеназа
пациентите имат жестоко главоболие и се чувстват все едно са отровени .По
тази причина тези лица отбягват да пият алкохол. Също така пояснява ,че
изследването на подобни ензими става в лабораторни изследвания при научни
изследвания. Отделно от това констатирания при С. хепатит В е с данни за
носителство или лека степен ,тъй като не се подкрепен от документи даващи
информация за стадий ,форми и степен на заболяването ,както и липсва
биопсична находка .Също така вещото лице посочва ,че алкохолната
консумация има неблагоприятно развитие върху хепатита. Като вещото лице
счита ,че предвид конкретните измервания на алкохолната концентрация
показва почти нормално разграждане на алкохола с темп 1 час, поради което
не може да потвърди и не се ангажира с твърдение, че хепатита е повлиял на
бавното разграждане на алкохола. Дори и след предявяване на медицинската
документация постъпила за подс.С. от болница УМБАЛ Софиямед на проф.И.
същият поддържа заявеното от него и то се потвърждава в пълна степен, че е
дадена диагноза на подс.С.-алкохолен стеатохепатит, като както самото вещо
лице ,че в документация е упоменато с главни букви-строга алкохолна
забрана. Което касае алкохолна зависимост от токсикологично естество
.Макар и след множеството зададени от защитата въпроси под различна
форма, то вещото лице категорично същото потвърди, че всичките данни по
делото и съответните й констатирани заболявания не се повлияли на забавено
разграждане на алкохола при подс.С..

Съдът кредитира и заключенията на изготвените по делото
експертизи обсъдени по –горе ,като намира същите за обективни,
всестранни, незаинтересовани, отговарящи на поставените въпроси
компетентно изготвени, с необходимите професионални знания и опит, в
съответствие с материалите по делото. Същите допринасят за изясняване на
обстоятелствата по делото, подлежащи на установяване, поради което и
доколкото не са оспорени от страните, се кредитират и следва да се ценят при
формиране на правните изводи от съда.
Времето, мястото и механизмът на извършване на деянието, както и
авторството, съдът прие за категорично установени от всички горепосочени
доказателства,които са в синхрон и не си противоречат.

По отношение изводите за обремененото съдебно минало на
подсъдимата, данните за същата, нейната правоспособност и извършени
нарушения по смисъла на ЗДвП, съдът ги изведе въз основа на приобщените
7

по надлежния ред писмени доказателства, а именно: свидетелство за
съдимост, справка за нарушител/ водач, издадена от системата на ОД на МВР,
с-р "Пътна полиция", СУМПС в копие , Контролен талон в копие
характеристична справка.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От така възприетата и описана по-горе фактическа обстановка, по
несъмнен и категоричен начин се установява, че подс. С. е осъществила в
своето единство всички съставомерни от обективна и субективна страна
признаци на престъпния състав по чл. 343б, ал.2 НК, тъй като на на
10.04.2021 г. в с. Бенковски, обл. Пловдив, е управлявала моторно превозно
средство – лек автомобил марка и модел „Пежо – 206“, с рег. № ... с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 1.62 на
хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза
за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина с №
216/13.04.2021 г. на Специализирана химическа лаборатория при УМБАЛ
„Пловдив“ АД гр. Пловдив, след като е осъдена с влязла в сила на 10.10.2019
г. присъда – Определение № 869/10.10.2019 г. по НОХД № 6224/2019 г. по
описа на Районен съд гр. Пловдив, за деянието по ал. 1 на чл. 343б от НК, а
именно, че е управлявала моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено по надлежен ред-
престъпление по чл.343б ал.2 от НК.

От обективна страна, на посочените време и място подсъдимиата е
извършвала активни действия с механизмите и приборите на МПС, тези
действия са били свързани с опасност от настъпване на съставомерни
последици, предвид което и съобразно разясненията, дадени в ППВС 1/1983
г., то съдът приема, че С. е управлявал моторно превозно средство, а именно
–“Пежо – 206“, с рег. № ....
От събраните по делото доказателства безспорно се установи и че
подсъдимата е управлявала посоченото МПС след употреба на алкохол -1.62
на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическа
експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина с №
216/13.04.2021 г. на Специализирана химическа лаборатория при УМБАЛ
„Пловдив“ АД гр. Пловдив,
Съдът счита за нужно да посочи, че в процедурен аспект не са
допуснати нарушения при установяването употребата на алкохол .Първо е
поканена още на място С. и е изследвана с техническо средство –алкотест
дрегер 7510 с фабричен номер ARBA-0095,който отчел 1,73 промила,а след
това е издаден талон за медицинско изследване ,тъй като същата не е
признала резултата от техническото средство и е съпроводена до лечебно
8

заведение ,където е дала кръвна проба .Като резултата от нея е опосреден в
протокол №216/13.04.2021 г. Като са спазени изискванията по чл.3а от
Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Както
и чл.7 ал.1 от същата Наредба. Спазени са и чл.11 и чл.12 от същата досежно
прегледа на подс.С. от лекар и относно вида на лечебното заведение ,в което е
дала кръвна проба.
В аспект на горното съдът намира ,че извършена проба на С. е
необходимо да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика при
престъпния състав по чл. 343б, ал.2 НК, има изискване употребата на
алкохол да е установено по „надлежния“ ред, тоест по реда на Наредба №
1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Като това е
факт и в случая е спазена напълно посочената Наредба. Отделно от това се
допълва и от останалите обсъдени по –горе доказателства.
За яснота и пълнота на изложението от правна страна, съдът счита за
нужно да посочи следното: за да се приеме, че деянието по смисъла на чл.
343б, ал. 2 НК е съставомерно от обективна страна, то напълно достатъчно е
да се установи употребата на алкохол при управлението на МПС, като без
значение е кога подсъдимата ги е приела във времето, както и дали алкохола
е успял да въздейства върху съзнанието й , а от там и на реакциите й като
водач, т. е. дали той е бил повлиян или по някакъв начин да се е чувствал под
тяхно въздействие. Забраната за управление на МПС след употреба на
алкохол е относителна подставена под условие ,за да е съставомерна , а
именно по чл.343 б ал.1 от НК ( до 0, 5 ‰ е допустима употребата на
алкохол, от 0. 5‰ до 1. 2 ‰ е административно нарушение, а над 1, 2‰ е
криминализирана ).А ,както е в конкретния случай за престъпление по чл.343
б ал.2 от НК – съставомерна е употребата на алкохол над 0,5 промила .Като
конкретния казус е доказано наличие на алкохол в кръвта над 0,5промила и по
конкретно -1,62 .
Както вече бе посочено, съставомерният признак на престъплението
по чл. 343б, ал. 2 НК е управлява МПС с концентрация на алкохол установен
по надлежния ред , а не под „влияние“ –така ,че субективни усещания
на лице дали се е чувствало пияно или не са от значение за делото е не
подлежат на самостоятелен коментар. Именно и предвид това, изцяло
ирелевантно и ненужно да се изследва е обстоятелството дали алкохола е
повлиял негативно върху способността на подсъдимия да управлява МПС.
Описаното деяние подсъдимата е осъществила след като е осъдена с
влязло в сила на 10.10.2019 г. Определение по НОХД № 6224/2019 г. по описа
на Районен съд – Пловдив , за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от
НК, на осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на осн. чл.
66, ал.1 от НПК е отложил за срок от три години, глоба в размер на 150 лева
и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца. Ето
9

защо съдът прие, че по делото се доказва наличието и на този признак от
обективната страна на деянието, а именно подсъдимата да е управлявала
автомобил, след като е осъдена с влязла в сила присъда / на каквото
съобразно чл. 383, ал.1 от НПК се приравнява и определението, с което е
одобрено от съда споразумение за решаване на делото/ за деяние по чл. 343б
ал. 1 от НК и последиците от това осъждане не са заличени, поради амнистия
или реабилитация.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал
настъпването им. Така, подсъдимата С. е имал ясната представа, че
управлява МПС след като е употребила алкохол . Бидейки правоспособен
водач на МПС,и след като вече е била осъждана за същото деяние с влязло в
сила определение посочено по-горе ,по което е била осъдена е имала и
познанието, че с това си поведение накърнява обществените отношения,
регулиращи безопасното придвижване на гражданите по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване. Въпреки това, подс. С. се е съгласила с
тези последствия и волевата му дейност е била пряко насочена към
погазването на тези обществени отношения.
Напълно недоказана остана тезата поддържана от подсъдимата ,така и
от защитниците й ,че видите ли С. страда от определени заболявания -което
е факт,които влияят на разграждането на алкохола в кръвта-което не се доказа
по делото . Не се подкрепи и тезата, че съответно приема лекарства ,които са
способствали за това ,както и евентуално има липса на ензими по рождение
,които влияят на това разграждане. След всички извършени разпити и
експертизи по делото ,както и по-специално от разпита на в.л проф.И. и д-р Б.
това беше опровергано и остана недоказано по делото .Като съдът направи и
опити в насока да открие лаборатория ,в която евентуално подсъдимата да
бъде изследвана .След направените усилия от съда и след категоричността на
в.л И. ,то при подсъдимата няма данни за подобно по-бавно разграждане на
алкохола ,предвид заболяванията и лекарствата, които приема .Като
последните не влияят на това .В.Л ясно посочи конкретния усещания
,оплаквания и дискомфорт при лицата , при които липсват тези ензими ,
които разграждат алкохола ,а данни за такива оплаквания на подс.С. няма.
Постъпилата по делото медицинска документация от различните болници –
Унихоспитал ,Софиямед .доказват диагноза алкохолен стеатохепатит.За тази
диагноза също беше дадено разяснение от вещото лице.
Не следва да бъдат подминати и другите възражения от защитата , а
именно от адв.Б.,че не е доказано от обективна и субективна страна деянието
,поддържано и от адв.Т. –което не се споделя от настоящия съд предвид
обсъдените по-горе доказателства приети за безспорни и категорични ,че
деянието на С. е доказано,както от обективна ,така и от субективна страна.Не
се споделя и тезата на адв.Т.,че видите ли има допустимо и разрешено
количество алкохол при управление на МПС и то е било спазено от
10

подсъдимата. А ,именно една чаша бяло вино .Законът е водещия ,който
определя критериите за това , а в случая е напълно ясен, точен и категоричен
и всякакви други съждения се явяват несериозни и страдащи от логика и
правна обосновка.
По изложените съображения, подсъдимата С. , съгласно чл. 303, ал. 2
от НПК бе призната за виноввна за така извършеното от нея престъпление по
смисъла на чл. 343б, ал. 2 НК.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За извършеното от подсъдимата В. Г. С. престъпление по смисъла
на чл. 343б, ал. 2 НК, се предвиждат кумулативно наказанията "Лишаване от
свобода" от една до пет години, "Глоба" в размер от 500 до 1500 лева, и на
основание чл. 343г, вр. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК "Лишаване от право да
управлява МПС".
Съдът счита, че наказанието за подсъдимата С. следва да бъде
определено в рамките на закона при прилагането на чл. 54 НК. Предвиденото
в закона наказание не се явява несъразмерно тежко за личността на
подсъдимата и за извършеното от нея престъпление и определянето на
наказанието в рамките, предвидени от законодателя, ще способства за
изпълнение на целите на наказателната репресия.
При определяне на конкретния размер на наказанието, което трябва
да се наложи за извършеното от подсъдимата С. престъпление, настоящият
съдебен състав отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства
неговото сравнително младата й възраст, трудова ангажираност, както и
безукорното му процесуално поведение както във фазата на досъдебното
производство, така и във фазата на съдебното такова.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът третира данните
за съдебно минало на подсъдимата , а именно,че същата е осъждана и това
настоящо деяние е изършено в изпитателния срок на предходното такова.

При преценка на гореизложените факти настоящият състав споделя
трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на отговорността
няма място за механичен формален подход при съпоставката между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението между тях
следва да се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и
относителна тежест.
11

Предвид гореизложеното съдът намира, че нормата на чл. 55 НК е
неприложима, доколкото по делото не са налице нито многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но
изключително такова, което би обусловило извода, че и най – лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Цитираните
смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните
случаи на това престъпление, нито са изключителни по своя характер, което
налага и определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК.
Поради изложеното, според настоящия съдебен състав наказанието на
подсъдимата С. следва да бъде определено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Предвид това, наказанието "Лишаване от
свобода" следва да бъде за срок от една година, а наказанието "Глоба" да бъде
в размер от 500 / петстотин / лева.
С оглед обстоятелството, че е налице предходно осъждане на наказание,
,лишаване от свобода‘‘, то институтът на чл. 66 НК е неприложим, поради
което на основание 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС така наложеното наказание в размер
от една година е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим.
С оглед разпоредбата на чл. 343г, във вр.с чл. 343 б ал.2 вр.с чл. 37,
ал.1, т.7 от НК съдът наложи на подсъдимата наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от две години , като взе
предвид наличните смекчаващи вината обстоятелства, а като отегчаващи –
допуснатите от подсъдимия други нарушения по ЗДвП и обстоятелството, че
към датата на извършване на настоящото деяние, същата е изтърпявала
наложено й от съд наказание лишаване от право да управлява МПС.
Последните бяха отчетени от съда при определянето на наказанието в размер,
над минимума.Като на основание чл.59ал.4 от НК ,тъй като свидетелството й
за управление е отнето на 10.04.2021г.го приспадна от тази дата до влизане на
присъдата в законна сила.
Тъй като по делото има доказателства, че подс.С. е била задържана
по реда на ЗМВР на дата 10.04.2021 за 24 часа , на основание чл. 59,
ал.2 вр.ал.1, т.1 от НК съдът приспадна от определеното наказание това
задържане, като един задържане следва да се зачете за един ден лишаване от
свобода.
С Определение №869/10.10.2019г по НОХД № 6224/2019 г. по описа
на РС-Пловдив , подсъдимата е осъдена за престъпление по чл. 343б ал.1 от
НК на осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на осн. чл.
66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години. В този изпитателен срок
подс. С. е извършила настоящото деяние, представляващо друго умишлено
престъпление от общ характер, за което й е наложено наказание "лишаване от
свобода". Предвид това съдът намира, че спрямо подсъдимиата са налице
предпоставките на чл. 68, ал.1 от НК и постанови същата да изтърпи изцяло
и отделно определеното й наказание в размер на осем месеца "лишаване от
свобода" по НОХД № 6224/2019 г. по описа на РС-Пловдив , при
12

първоначален общ режим на осн. чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

Настоящият съдебен състав счита, че така определеното на
подсъдимата С. наказание ще окаже нужния поправително - превъзпитаващ и
предупредително - възпиращ ефект не само върху личността му, но и върху
другите членове на обществото, в каквато насока е и основния смисъл на
генералната и специална превенция по чл. 36 от НК.

По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

13

Съобщи за изтекли лични данни