Решение по дело №89/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 79

гр. Видин, 02.08.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

пети юли

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

89

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.215,ал.1 от ЗУТ.

Настоящото дело е върнато от Върховен административен съд за ново разглеждане от друг състав с решение № 3378/ 11.04.2022г. по адм.д. № 12190/ 2021г. на ВАС.

Делото е образувано по жалба на Н.Н.А. *** против Заповед № РД-02-11-2149/11.05.2021г., издадена от Зам. кмет „УТРИ“ при Община Видин, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „павилион склад“, изграден в ПИ с идентификатор №10971.501.149 по КК на гр.Видин, с административен адрес гр.Видин, ул.“Княз Борис I“ № 54 и е определен срок за доброволно изпълнение. При второто разглеждане на делото жалбата отново се поддържа от жалбоподателя.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна. Твърди се, че въпросният „павилион склад“ е неразделна част от павилион, представляващ сграда с идентификатор № 10971.501.149.1, който също не е незаконен, а е деактуван със Заповед № 628/17.05.2000г. През всичките си години на съществуване е в сегашния си вид и никога не е стоял въпроса за общинските и държавните власти относно законността на целия обект – павилион, включително и складът към него. Поддържа, че в производството по издаването на обжалваната заповед са допуснати съществени процесуални нарушения, които я правят незаконосъобразна. Твърди, че заповедта е немотивирана, поради неизследване на годината и начина на създаване на основната сграда - павилион, както и цитираните нормативни текстове не се отнасят за годината на строеж на въпросния „павилион склад“.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът по жалбата – Зам. кметът на община Видин, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана и моли съдът да не я уважава. Посочва се, че при издаването на заповедта е спазен, както материалния, така и процесуалния закон. При настоящото разглеждане на делото жалбата отново се оспорва, като се поддържа законосъобразността на издадената заповед. Моли се за присъждането на направените от тях разноски.

От доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира, че същата е неоснователна по следните съображения:

Административното производство е инициирано с решение № 25, взето с протокол № 3/27.02.2018г. на ОбС - Видин, за отчуждаване и последващо премахване на сграда с идентификатор 10971.501.149.2 по КК на гр. Видин, находяща се в ПИ с идентификатор 10971.501.149, който е частна общинска собственост, съгласно АОС № 3873/09.02.2018г.

В изпълнение на взетото решение на общинския съвет била образувана процедура, която завършила със заповед № РД-02-11-177/19.02.2019г. на зам. кмет на община Видин, с която било разпоредено на тогавашния собственик Виолета Ангелова Каменова да премахне строеж „павилион склад”, представляващ сграда с идентификатор 10971.501.149.2, изградена в ПИ с идентификатор 10971.501.149 по КК на гр.Видин, частна общинска собственост. Тази заповед била атакувана по съдебен ред и отменена с решение № 142/15.11.2019г., постановено по адм. дело № 118/2019г. по описа на Административен съд Видин. Така постановеното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила на 07.12.2019г.

Впоследствие след връщане на преписката в община Видин зам.кметът на общината издал заповед № РД-02-11-670/07.07.2020 г., с която разпоредил на работна група, състояща се от трима членове, да извърши проверка на процесния строеж и да състави констативен акт по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, за законност на строежа, както и за наличие или липса на строителни книжа на сградата.

В съставения констативен акт № 22/04.08.2020г., назначената от ответника комисия приела, че проверяваният обект представлява метален „павилион склад“ със застроена площ от 35 кв.м., с размери 6,70/5,50, долепен до сграда „павилион“ с идентификатор №10971.501.149.1 от югоизточната страна, изграден изцяло с метална конструкция – външни метални колони, върху които са заварени метални рамки, на които са монтирани ограждащи плоскости. Покрит е с ламарина върху метални столици. Изградени са ивични бетонови основи по контура на външните стени на въпросния павилион - склад. Сградата е затворена и отвън няма достъп до нея. Описва се подробно лошото и занемарено състояние на сградата. Тя е определена като строеж пета категория по смисъла на чл.137,ал.1,т.5,б.”в” от ЗУТ, за изграждането на който се изисква разрешение за строеж, съгласно нормата на чл.148,ал.1 от ЗУТ. Извършено е обследване за търпимост, като е прието, че обектът не е търпим. В Акт № 1257/02.12.1993 год. за държавна собственост на недвижим имот, Приложение № 8, „Павилион-склад“ – сграда с идентификатор 10971.501.149.2 не е посочен като съществуваща сграда, респ. част от основната такава. За пръв път складът е нанесен в КП през 2000 год. Като момент на изграждане се приема 2000г. Посочва се, че павилионът е нанесен в плана на гр.Видин от 1976г., като попада в два вида територия: предвидена за озеленяване и за средноетажно жилищно строителство. В същия план не се намира ПЗ, с който обектът да е придобил статут на сграда, поради което е прието, че не е бил допустим по този ПУП ПР на гр. Видин.

По ПУП ПЗ на града, приет през 1981г., павилионът, както и складът към него, не са нанесени. Същият попада в три вида територия: за озеленяване, територия за бъдещо застрояване и за прилежаща площ към бъдещо застрояване. Отново е прието, че не е бил допустим по този план.

През 1991г. е приет действащия ЗРП на гр. Видин, в който процесната сграда, също не е нанесена. Тя попада в северната част на УПИ XI „за паметник на културата”, и в частично прилежащия тротоар на ул.“Баба Вида“, поради което не е допустим и по сега действащия ПУП ЗРП.

В КА се сочи още, че през 2000г. със заповед № РД-02-14-1817/11.10.2000г. е одобрен КП на квартал „Кале” в гр. Видин, като в ПИ № 222 са нанесени обекти, представляващи павилион със застроена площ от 79 кв.м., паянтов обект със ЗП 35 кв.м. и навес с площ от 93 кв.м.

По КК на града, одобрена със заповед № РД-18-5/28.01.2008г. на изп. директор на АГКК, „павилион склад“ с идентификатор 10971.501.149.2, е отразен със застроена площ от 35 кв.м.

В акт за държавна собственост № 1257/02.12.1993г. е посочен павилион с площ от 50 кв.м. и посочена година на изграждане 1974г. В приложеното към преписката допълнение към АДС е посочен павилион с площ от 70 кв.м., но „павилион-склад“ не е отразен.

В резултат на приетата от комисията фактическа обстановка е направен извод, че не са спазени изискванията на чл.224 от ППЗТСУ в редакцията му от 07.08.1973г., съгласно който строежи на държавата, кооперации, обществени организации и граждани се извършват въз основа на разрешение, издадено от органите на народните съвети, респ. липсата на надлежно издадено разрешение за строеж прави изграждането му недопустимо по действалите към момента на изграждането му разпоредби, а строежът е изграден без да е предвиден и в противоречие с предвижданията на ПУП, действали от 1974г. до настоящия момент.

Към момента на проверката строежът е бил собственост на Виолета Ангелова Каменова, съгласно приложения нотариален акт № 132, том VIII, рег.№ 8794, дело № 996/15.11.2004 г. на нотариус № 028 с район на действие РС-Видин и на нейния съпруг Красимир Христов Каменов, в режим на СИО.

В хода на производството павилионът е закупен от жалбоподателя Н.Н.А., с нотариален акт № 120, том I, рег.№ 1227, дело № 108/15.09.2020 г. на нотариус № 488 с район на действие РС-Видин.

Същият е бил запознат с изготвените в хода на производството констативни актове с номера 21/04.08.2020 г., 22/04.08.2020 г. и 23/04.08.2020 г., със съобщение от 22.10.2020 г., което е получено от адресата на 26.10.2020 г. След запознаване с констатациите собственикът депозирал в община Видин възражение вх.№ ТР-02-04-129/4/29.10.2020г., с което заявил, че тъй като въпросния павилион е работил като питейно заведение „Крали Марко”, следва да е притежавал надлежно издадени строителни книжа и разрешение за строеж, които са съхранявани от инвеститора СО „Булгарплод” гр.София и СО „Булгарплод” гр.Видин. В резултат на изложеното от собственика били изискани описаните във възражението документи, с писмо изх.№ ТР-02-04-129/6/12.01.2021г. В отговор Н.Н.А. депозирал молба вх.№ ТР-02-04-129/7/21.01.2021г., с която уведомил административния орган, че тези документи следва да се съхраняват в архивите на община Видин, поради което не може да ги приложи.

Административният орган възложил изработването на конструктивно становище на инж. Ваня Петрова Петрова, с предмет „Представлява ли строеж „павилион склад” – сграда с идентификатор 10971.501.149.2 по КК на гр. Видин, находящ се в урегулиран в УПИ XI „За паметник на културата”, с административен адрес: гр. Видин, ул.”Княз Борис I” № 54, преместваем обект по смисъла на §.5, т.80 от ДР на ЗУТ”. Дадено е заключение, че обектът не представлява преместваем обект по смисъла на цитираната разпоредба. Изследвано е състоянието на конструкцията на сградата и е прието, че същата не отговаря на основните изисквания към строежите, регламентирани с чл.169,ал.1, т.1-4 от ЗУТ.

Конструктивното становище е предявено на собственика, на 23.03.2021г., който не е направил възражения по констатациите в него.

По делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че в кадастралния и регулационен план на град Видин от 1968г., обект павилион, със склад и навес не е нанесен. Павилионът, но без склад и навес, е нанесен в следващия план от 1981г., без кадастрален номер. Посочен е като масивен строеж - „мс пав.”, който не е елемент на застроителния план - т.е. няма постоянен градоустройствен статут. По този план павилионът попада в квартал и парцел /УПИ/ предвиден за нов обществен комплекс - къща на Жул Паскин и художествена галерия. Както павилионът, така и складът не са елементи на застроителния план на к-с „Калето”, одобрен през 1991г., а попадат в площ за озеленяване и площ за изграждане на пешеходна алея в парцел за обществено, жилищно строителство и дискотека. През 1997г. е образуван нов УПИ за паметник на културата, чиято северна регулационна линия минава диагонално през сградата на павилиона и половината от нея попада там, а другата северна половина е в парцел /УПИ/ за озеленяване. Складът към павилиона попада в новото УПИ за паметник на културата и частично в тротоара пред него - т. е. в уличната регулация. По сега действащия план на к-с „Калето“, павилионът попада частично в УПИ за паметник на културата и в терен за озеленяване, който няма номер на самостоятелен УПИ, а изграденият склад към него попада в УПИ за паметник на културата и в уличната регулация.

В кадастралния план на к-с „Калето”, одобрен 2000г., за първи път е нанесен складът. По този план павилионът е нанесен като „мо” - масивен обект със самостоятелен кадастрален номер, като към него има изградена пристройка – склад с площ от 34,76 кв.м., отбелязана като „по” - паянтов обект. Според регистъра на имотите от 17.11.1999г. собственик е Община Видин, а в КККР, одобрени със Заповед № РД-18-5/28.01.2008 г. на ИД на АГКК в ПИ с частна общинска собственост с площ от 117 кв.м., в който подадат павилиона и склада, е записано учредено право на строеж на Виолета Ангелова Каменова.

Според експертизата, металният павилион и прилежащите склад и навес към него, не са били елемент на застрояването на нито един от застроителните планове до днес. Съгласно разпоредбите на законодателство за периода от 01.01.1963 година до днес, складът към павилиона представлява строеж.

Снимка, намерена и датирана (заверена) от „Държавен архив - Видин” към 1966г., показва, че павилионът, съществувал на същото място, не отговаря по вид и размер на съществуващия към днешна дата павилион и към него няма изграден склад. Павилионът, който се твърди, че е построен през 1974г. е по типов проект от метална конструкция и през 1986г. му е направено боядисване.

Сградата - склад към павилиона, с площ от 35 кв.м, не фигурира в Акта за държавна собственост № 1257/1993г., в който фигурира павилионът.

Тази сграда не съответства на градоустройственото предвиждане на нито един от описаните ЗРП на к-с „Калето”. Тя може да е построена само като временен или незаконен строеж до реализирането на предвижданията на плана. Поради факта, че не са намерени строителни книжа, не може да се твърди, че отговаря на нормите за проектиране, действали по време на неговото построяване, както и към настоящия момент. Сградата е с идентификатор 10971.501.149.2 по КК на гр. Видин.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като дава допълнителни обяснения във връзка със същото. Описва склада като изграден от метална конструкция, като складът не може да съществува самостоятелно. Вещото лице сочи, че би могъл да се разглоби и да се премести, което сочи и за металния павилион . Същевременно заявява, че и металният павилион е направен от метални колони и метални ферми, изцяло е със метална конструкция, облечена с ламарина, и метална дограма и е покрит с ламарина, като не би могъл да се премести цялостно, но може да се премести чрез разглобяване. Следва да се посочи обаче, че преместването би било възможно само чрез срязване на металната конструкция, тъй като е захваната за стоманобетонна основа. В съдебно заседание допълва, че обектът може да бъде приет за преместваем, тъй като не е открила разрешение за строеж, няма и вещно право, предоставено за собственост на терена или право на строеж, което означава, че най - вероятно е поставен по друг ред - най-вероятно с разрешение за поставяне като временен строеж по реда на чл.120,ал.4 от ППЗТСУ. Уточнява, че складът най-вероятно е построен около 2000г., тъй като едва тогава се появява в плановете. Вещото лице уточнява в съдебно заседание, че складът няма траен градоустройствен статут, както и че е разположен в терена за озеленяване, като частично може да попада и в тротоара, съобразно предвижданията на действащия ПУП.

Строежът е от V– та категория, съгласно чл.137,ал.1,т.5,б.“в“ от ЗУТ.

Въз основа на констативния акт от Зам. Кмета на община Видин е издадена обжалваната заповед, с която като е приел, че така изграденият „павилион склад“, представлява строеж пета категория, извършен без да е разрешенq съгласно ЗУТ в нарушение на чл.148,ал.1 от ЗУТ и при изложените по-горе фактически обстоятелства на основание чл.225а от ЗУТ е наредено за бъде премахнат от и за сметка на жалбоподателя, като собственик и възложител.

За построяването на процесният „павилион склад“ няма разрешение за строеж и одобрени проекти, така както е описано и по – горе. Прието е също така и че строежът е извършен в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, поради което и подлежи на премахване.

Прието е, че складът не може да се приеме за „заварен обект“, поради което и по отношение на него не намира приложение указанието на МРРБ, дадено с писмо № 70 – 00 – 373 от 15.04.2004г., както и не намира приложение § 21 от ЗР на ЗУТ.

При извършените проверки на място е установено, че той съществува и не е премахнат от жалбоподателя, за което обстоятелство не се спори по делото.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени и гласни доказателства, както и заключенията на двете технически експертизи, между които няма противоречие и си кореспондират.

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорвания административен акт и в законоустановения 14-дневен срок за оспорването му.

Заповедта е издадена от компетентен орган – Зам. Кмета на Община Видин, с оглед разпоредбата на чл.225а от ЗУТ, за което е представена и надлежна заповед № РД – 02 – 11 – 1275 / 26.11.2019г. на Кмета на Община Видин.

Същата е постановена в съответствие с материалния закон, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и целта на закона.

Заповедта е издадена на основание чл.225а от ЗУТ. Съгласно чл.225а,ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225,ал.2, или на части от тях. Съгласно ал.2 заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223,ал.2 от ЗУТ. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

По делото безспорно е установено, че процесната заповед е издадена на основание констативен акт № 22 / 04.08.2020г., според който въпросният „павилион склад“ представлява незаконен строеж, поради изграждането му без разрешение за строеж, в нарушение на чл.148,ал.1 от ЗУТ, както и поради това, че не е бил допустим по сега действащия РП, одобрен със заповед № ИК – 25 – 295 / 11.09.1991г. и изменен със заповед № 152/ 31.07.1997г. на к-с „Калето“, както и по застроителния план на гр.Видин, одобрен със Заповед № 228/ 15.05.1981г. и по ПУП н гр.Видин от 1968г. Съставеният в хода на административното производство Констативен акт № 22 / 04.08.2020г., като официален свидетелстващ документ, съставен от служителите по чл.223,ал. 2 от ЗУТ, има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства, което не е сторено в настоящото производство.

Безспорно се доказа по делото, че въпросният строеж, като незаконен такъв и предвид степента на същественост на пороците, допуснати при изграждането му, които не биха могли да бъдат санирани, не може да бъде узаконен и съответно подлежи на премахване.

От приетата фактическа обстановка по делото се установява, че в случая нареденият за премахване обект „павилион склад“ има характеристиките на строеж по смисъла на §.5,т.38 от ДР на ЗУТ, пета категория по смисъла на чл.137,ал.1,т.5,б.“в“ от ЗУТ, с оглед предназначението си.

Съгласно §.5,т.38 от ДР на ЗУТ, "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74,ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съобразно §.5,т.80 от ДР на ЗУТ, "преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

С оглед горните легални дефиниции процесният склад не представлява преместваем обект, доколкото същият е трайно свързан с конструкцията на павилиона и с оглед материалите, от които е изграден и начина на изграждане е невъзможно да бъде отделен от повърхността и от павилиона компактно, а само като бъде разглобен на съставните му елементи, като при демонтирането складът ще загуби своята индивидуалност. Влагането на материалите, от които е изграден - метални профили и ламарина, за изграждането на друг подобен склад не прави обекта преместваем. Следва да се посочи също, че те са положени върху ивични бетонови основи, които са изградени по контура на външните стени на процесния павилион - склад

Ето защо в случая се касае за строеж по смисъла на §.5,т.38 от ДР на ЗУТ. Същият се установява по делото, че е изграден в периода 1991г.-2000г., тъй като не фигурира в АДС от 1993г., а фигурира в КП от 2000г., поради което същият е изграден при действието на ЗТСУ /отм./.

Като строеж по смисъла на §.5,т.38 от ДР на ЗУТ по отношение на него е била приложима разпоредбата на чл.55 от ЗТСУ (отм.), аналогична на сега действащата разпоредба на чл.148,ал.1 от ЗУТ., а именно за изграждането му е било необходимо разрешение за строеж. В случая за строеж „павилион склад“ не се установява издадено разрешение за строеж, поради което е налице незаконен такъв по смисъла на чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ. Според посочената разпоредба строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

Съобразно чл.225,ал.2,т.1 от ЗУТ строежът е незаконен и когато се извършва в нарушение на предвижданията на действащия ПУП. Съобразно действащия ПУП-ЗП /от 1991г./ и РП/от 1997г./, приложими и към приетия период на изграждане на склада към павилиона, въпросният склад попада в терен „за озеленяване“, „за паметник на културата“ и в частично прилежащия тротоар на ул.“Баба Вида“, поради което не съответства на предвижданията на ПУП и е незаконен строеж и по смисъла на чл.225,ал.2,т.1 от ЗУТ.

За него не са приложими и разпоредбите на §.16 и §.127 от ЗУТ, тъй като безспорно се установява по делото, че строежът не е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно действащите правила и нормативи.

Неоснователно е възражението, че според което след като павилионът, към който е изграден складът, представлява временна постройка, изградена по реда на чл.120,ал.4 от ППЗТСУ, то и складът следва същия правен статут, респ. представлява временна постройка и като такава не подлежи на премахване. Съобразно легалната дефиниция на §.1,т.38 от ДР на ЗУТ самостоятелен строеж е всяка постройка, пристройка, надстройка и т.н., поради което и в случая складът е самостоятелен строеж, чиято законност следва да бъде самостоятелно преценявана съобразно времето на изграждане, конструктивни особености, предназначение, действащи правила и нормативи, независимо от правния статут на павилиона. Освен това пристрояването към преместваем обект или временна постройка на още по-голямо основание прави строежа незаконен.

В тази връзка следва да се вземе предвид и възражението, че се касае за склад, изграден към временна постройка по смисъла на чл.120,ал.4 от ППЗТСУ (отм.) - павилион, изграден през 1974г. Съобразно посочената разпоредба по изключение, във връзка с временни нужди главният архитект (инженер) на общината може да разрешава в незастроени терени да се изграждат необходими временни постройки-в държавни, в общински и в чужди имоти със съгласие на съответния собственик, но същите също се изграждат въз основа на разрешение за строеж. Едва с изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 1996 г. е приета разпоредбата на ал.5 и от кръга на временните постройки са изключени съоръжения за търговия като маси, павилиони, кабини и др., които са преместваеми и за които не се издава разрешение за строеж, а разрешение за поставяне по ред, установен от общината въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината, впоследствие отменена 1998г. и приета разпоредбата на чл120а от ППЗТСУ. Видно от горното, павилионът, с оглед установеното по делото време на изграждане, е строеж по смисъла на чл.120,ал.4 от ППЗТСУ/отм./, за който е било необходимо разрешение за строеж. Такова разрешение обаче няма, а и по делото не се спори по този въпрос.

Видно от доказателствата по делото е и че конструктивно павилионът, както и складът и навесът към него, представляват строеж, като направените изводи от вещото лице в обратната насока не могат да бъдат възприети. Именно вещото лице установява конструктивните елементи, от които са направени - метална конструкция и ламарина, метална дограма, покриване с ламарина, ограждащи плоскости, като са изградени и ивични бетонови основи по контура на външните стени на павилион – склад /идентично е изложеното в конструктивното становище/, както и установява, че отделянето на павилиона, склада и навеса е възможно единствено чрез нарушаване на целостта на елементите, от които са изградени, тъй като както бе посочено основата на павилиона и склада е стоманобетонна, което категорично изключва квалифицирането на всички части – павилион, склад и навес съответно като преместваеми обекти, съобразно легалната дефиниция по §.1,т.80 от ДР на ЗУТ. За да е налице преместваем обект следва прикрепването към земната повърхност да се осъществява чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект. Не такъв е стоманобетоновата основа на павилиона, от която складът и навесът следва да бъдат отделени чрез разрушаване на целостта им, респ. чрез срязване на колоните.

Съобразно §.50,ал.1 от ЗТСУ ПЗР на ЗИДЗТСУ (отм.), в сила от 31.10.1998г., дори редовно издадените разрешения за строеж, каквото не е установено като налично по делото, и одобрените проекти за постройки, изградени върху държавни и общински терени, без да се предвидени по действащите градоустройствени планове, но са били допустими като временно строителство по реда на отменената ал.4 на чл.120 ППЗТСУ (отм.) към момента на разрешаването им, губят действие по право след изтичане на срока, за който са разрешени, но не по-късно от три години от влизане в сила на изменението и допълнението към ППЗТСУ /ДВ бр. 6/1998 г. /., т.е от 19.01.2001г., след което тези постройки подлежат на премахване по реда на чл.160 ЗТСУ (отм.) - като незаконни строежи.

Липсва и решение на компетентния орган – областния управител или общинския съвет по §.17 от ПЗР на ЗУТ, каквото се изисква за запазване на строежи с временен устройствен статут, изградени по реда на отменената (ДВ, бр. 6 от 1998 г.) ал.4 на чл. 120 от ППЗТСУ/отм./ върху земя - държавна или общинска собственост, до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план.

Безспорно се установява по делото и че павилионът не е придобил траен градоустройствен статут, нито е учредено вещно право на строеж, като последното се потвърждава и от вещото лице в с.з.

Поради това след като павилионът подлежи на премахване, като незаконен строеж, то и складът, който е построен към него и не може да съществува самостоятелно от павилиона, също подлежи на премахване, поради което развитите доводи от жалбоподателя в обратната насока и с оглед правния статут на павилиона не могат да бъдат споделени.

Неоснователно е и направеното възражение за приложение на §.21 от ЗР на ЗУТ, тъй като същото касае само законно изградени постройки във връзка с предвижданията на плановете, каквато хипотеза в случая не е налице - нито се установява законност на строежа, нито се касае за производство по приемане или изменение на ПУП, в което законно изградените постройки следва да бъдат съобразени с предвижданията.

Предвид времето на изграждането ѝ, от административния орган е разгледан и въпросът за допустимостта и търпимостта на строежа.

Търпимостта на строежа би осуетила премахването му, но тя е неприложима по установяване търпимост на незаконен строеж, тъй като става въпрос за временна постройка.

Общите разпоредби за търпимост на § 16, ал. 1 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ са неприложими към обекта, с оглед на временния му характер. Този вид строежи са предмет на специална уредба и спрямо тях са възможни две разрешения – да бъдат запазени временно до реализиране на строежите, предвидени с ПУП, или да получат траен устройствен статут - § 17, ал. 1 или ал. 2 ПРЗУТ. Систематичното място на § 17 и установените с него правила за съдбата на обектите обосновават извод за различен, особен статут на разрешените за временни нужди строежи, включително и относно отрицателните предпоставки за тяхното премахване. Ако се приеме тезата на жалбоподателя и правилата за търпимостта се отнесат към временния строеж, това би означавало строежът фактически да бъде приравнен на обектите с траен статут в противоречие с дължимото по § 17, ал. 2 ПРЗУТ и да се отрече въобще възможността за премахването му. Подобно тълкуване, освен че не намира опора в разпоредбите на § 17, които са специални по отношение на § 16, е несъвместимо с целта на строежа и условията, при които е допуснато изграждането му.

След като не е проведено производство по § 17 с очертаните по-горе правни последици, премахването на строежа е разпоредено законосъобразно, на възприетите от административния орган основание и ред.

Идентични правни изводи се обосновават от преценката на действащата уредба на ЗУТ, така както бе посочено и по – горе.

Всичко изложено налага извода, че процесният „павилион склад“, представлява строеж по смисъла на §5,т.38 от ДР на ЗУТ, за изпълнението на който е било необходимо да се издаде разрешение за строеж, съгласно чл.148,ал.1 от ЗУТ, както и е следвало да бъде извършен в съответствие с предвижданията на действащия ПУП. След като строежът е изпълнен без изискуемото разрешение за строеж и в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, същият е незаконен, поради което законосъобразно с оспорената заповед е разпоредено премахването му.

Съгласно чл.225а,ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225,ал.2, или на части от тях, като по смисъла на ал.2,т.1 и 2 от чл.225 строежът е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. От цитираните законови текстове следва извода, че за материална законосъобразност на заповедта за премахване на строежа релевантни са фактите относно това, че процесният „павилион – склад“, представлява строеж, за който липсва строително разрешение, издадено по надлежния ред и за който е налице несъответствието с предвижданията на действащия ПУП. В конкретния случай тези факти са безспорно установени.

Безспорно е установено, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225,ал.2,т.1 и т.2 от ЗУТ, тъй като е налице извършен строеж без да е издадено надлежно разрешение за това, както и без да е в съответствие с предвижданията на действащия ПУП.

С оглед горните мотиви и тъй като е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225,ал.2,т.1 и т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване, то и процесната Заповед № РД-02-11-2149/11.05.2021г. на Зам. Кмета „УТРИ“ на Община Видин се явява правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде оставена в сила.

Оказва се, че обжалваната заповед е законосъобразна и издадена при спазване на процесуалните и материалноправни разпоредби, поради което и подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Неколкократно е давана възможност на жалбоподателя да посочи доказателства във връзка с направените от него възражения, същите са обсъдени, като доводите в обратната насока са изцяло неоснователни. В съответствие с приложимите правни норми в случая е определен и адресатът на задължението за премахване на незаконния строеж съгласно разпоредбите на чл. 225а, ал. 5, т. 5, вр. чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ЗУТ- собственикът на същия, чиито права са установени с приложения по делото нотариален акт за покупко -продажба на недвижим имот, който собственик е конституиран като такъв в хода на административното производство, предвид извършената промяна на собствеността, на същия е връчен КА съобразно чл.225а,ал.2 от ЗУТ и той се е възползвал от предоставената му възможност да депозира възражение. Жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Обжалваната заповед е законосъобразна, тъй като липсват основания по чл.146 от АПК за нейната отмяна.

Предвид изхода на правния спор и като съобрази разпоредбите на чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК, във връзка с чл.78,ал.8 от ГПК, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски, определени по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и да бъдат присъдени и направените разноски за изготвените и приети по делото технически експертизи, като общия размер на разноските възлиза на 500 лева, от които 300 лева - разноски за вещи лица и общо 200 лева – за юрисконсултско възнаграждение по 100 лева – за сегашното и предходното разглеждане на делото.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Н.А. *** против Заповед № РД-02-11-2149/11.05.2021г., издадена от Зам. кмет „УТРИ“ при Община Видин, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „павилион склад“, изграден в ПИ с идентификатор №10971.501.149 по КК на гр.Видин, с административен адрес гр.Видин, ул.“Княз Борис I“ № 54 и е определен срок за доброволно изпълнение, като неоснователна.

ОСЪЖДА Н.Н.А. *** да заплати на Община Видин разноски по делото в общ размер на 500 лева, представляващи възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

СЪДИЯ :