Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на
двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 133/2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 19-0274-001295/17.10.2019г. на началника на РУ Ихтиман към
ОДМВР София, с което на А.К.Д., ЕГН **********, за нарушение на:
· чл. 137А от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лв.;
· чл. 104А от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лв.
· чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20лв.
· чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20лв.
· чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20лв.
· чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20лв.
· чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лв.
Жалбоподателят твърди, че
обжалваният акт е незаконосъобразен. Поддържа, че здравословното му състояние
не позволява използването на обезопасителен колан, че не е използвал мобилен
телефон, че е разполагал с светлоотразителен
триъгълник, аптечка, пожарогасител, светлоотразителна жилетка под кората на
багажника, че контролният талон се намира в РУ- Костенец и жалбоподателят
разполага с акт, който да служи при управление на МПС.
В съпроводителното писмо по чл. 60,
ал. 2 от ЗАНН административнонаказващият орган изразява становище за
законосъобразност на НП.
Жалбоподателят, редовно призован,
се явява лично и с адв. К., която поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши
цялостна служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, намери за
установено от фактическа страна следното:
Към 05.10.2019г. жалбоподателят бил
с премахнат далак, за което разполагал с медицински документи.
На 05.10.2019г. в 14,19ч. служители
на РУ Ихтиман се намирали на в гр. Ихтиман на ул. Шипка, където осъществявали
контрол по безопасност на движението. Двамата спрели за проверка лек автомобил
БМВ 320И с рег. №СВ3170МА, управляван от жалбоподателя А.К.Д. и собственост на
Веска Янева. При проверката било констатирано, че водачът не използва
обезопасителен колан при наличие на такъв; че водачът използва мобилен телефон
по време на движение без устройство „Свободни ръце“, позволяващо използването
на телефон без участие на ръцете; че водачът не представя техническо оборудване
на автомобила (обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и
светлоотразителна жилетка); че водачът не представя контролен талон към СУМПС.
В резултат на горепосоченото на
същата дата бил съставен и връчен на нарушителя АУАН, в който били отразени
извършените от жалбоподателя нарушения.
Въз основа на така съставения акт
било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателства
– показанията на свидетелите Л. (частично), Ц., обясненията на жалбоподателя
(частично), както и приобщените по делото писмени доказателствени средства. Съдът
не кредитира обясненията на жалбоподателя в частта, в която заявява, че не е
говорил по телефона, както и че МПС е било оборудвано с светлоотразителен
триъгълник, аптечка, пожарогасител, светлоотразителна жилетка, тъй като са
изолирани от останалия доказателствен материал и съдът приема, че в тази им
част обясненията са израз на защитната позиция на жалбоподателя. Съдът не
кредитира показанията на св. Л. в частта, в която заявява, че жалбоподателят не
е споделил за проблеми при носене на обезопасителен колан, тъй като не се
подкрепят от останалите доказателствата по делото (включително от показанията
на останалите полицейски служители).
При така установената фактическа
обстановка, въз основа на посочените по-горе доказателствени източници, от
правна страна се установява следното:
Процесното НП е връчено на
04.02.2020 г., а жалбата е подадена на 11.02.2020г.. Ето защо съдът намира, че
жалбата е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с
чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК. Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения преклузивен срок за обжалване срещу
подлежащ на обжалване властнически акт, от което следва, че същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Актът и наказателното постановление
са издадени от съответни органи в кръга на тяхната компетентност, при спазване
на законовите изисквания за техните реквизити, поради което не са налице
формални основания за отмяна на НП.
По отношение на
нарушението по чл. 137А от ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП въвежда задължение за
всички водачи и пътници в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3 и
N1, N2 и N3, когато са движение, да използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. За нарушение на посоченото
предписание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП предвижда административно
наказание глоба в размер на 50 лева.
Съгласно чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП освободени от
задължението за ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо
състояние не позволява неговото използване. За физическо състояние, което не
позволява на лице - водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да
се приеме само състояние, при което поради обективни причини е невъзможно да се
постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравословното състояние.
В настоящия случай санкционираното лице е възразило срещу
АУАН, че здравословното му състояние не позволява поставянето на обезопасителен
колан и е приложил медицинско направление. Видно от това медицинско направление
(л. 13 от делото) жалбоподателят е опериран за Ахалазия, с премахнат далак и с
херния, като е посочено, че е необходимо да не поставя раменно- бедрен колан
при шофиране. Нито в ЗДвП, нито в ППЗДвП е налице изискване как следва да
се установява факта, че физическото състояние на лицето не позволява ползване
на обезопасителен колан. След като е представено медицинско удостоверение,
което издадено три години преди датата на констатираното нарушение и това е
индиция за неговата истинност, и този документ не е оспорен от насрещната
страна, той има силата на валиден официален документ, удостоверяващ
обстоятелство, изключващо приложението на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП (В този смисъл
и Решение № 7117 от 24.11.2014 г. по адм.д. № 3658/2014 г. на Административен
съд – София).
Следователно може да се направи извод за наличие на
противопоказания при използване на предпазен колан, с оглед на което са
доказани обстоятелствата по чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП и за жалбоподателя не е
съществувало задължение за спазване разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за
нарушението на която е санкциониран.
По отношение на
нарушението по чл. 104А от ЗДвП:
Съгласно чл. 104а от ЗДвП на водача
на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време
на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му. Съответно в нормата на чл.
183, ал.4, т.6 от ЗДвП, е предвидено, че се наказва с глоба от 50 лева водач,
който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на
ръцете му.
В конкретния случай свидетелите
заявяват, че са видели водачът да използва телефона, като говорил по него и го
държал до ухото. Това поведение
недвусмислено сочи на това, че жалбоподателят използва телефона по
предназначението му - за провеждане на телефонен разговор, поради което и
издаденото НП следва да се потвърди в тази му част. Наложеното наказание е
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП -
"Глоба" в размер на 50 лева, който размер е точно определен в закона
и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му.
Недоказано остана възражението на
жалбоподателя, че не е говорил по телефона, тъй като данни за входящи и
изходящи разговори не се съхраняват за период от повече от 6 месеца назад.
Следва да бъде посочено също така, че дори такива данни да бяха събрани, то
това не изключва възможността да се касае за различна СИМ карта, респ. различен телефонен номер, от
който да е проведен разговорът.
По отношение на
нарушенията по чл. 139, ал. 2, т. 1, т.
2, т. 3 и т. 4 от ЗДвП:
Съгласно чл. 139, ал. 2, т. 1-4 от ЗДвП движещите се по пътя три и четириколесни МПС се оборудват и с обезопасителен триъгълник, аптечка,
пожарогасител, светлоотразителна жилетка. Липсата на всеки един от тези
предмети представлява самостоятелно нарушение. Нарушението на това задължение
не е скрепено със специална санкция,поради което е приложима общата санкционна
разпоредба на чл.185 от ЗДвП.
От доказателствата по делото се
установяват обективните и субективни признаци от състава на нарушенията по чл.
139, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗДвП. При извършената проверка
жалбоподателят не е представил горепосоченото задължително оборудване.
Свидетелите Ц. и Л. са категорични, че при проверката е изискано представянето
им и същите не са представени от водача.
Същевременно въпреки уваженото
доказателствено искане за допускане на свидетел такъв не беше доведен от
жалбоподателя в проведените по делото съдебни заседания, поради което
възражението му, че МПС е било оборудвано с
обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна
жилетка остана недоказано.
При условията на идеална съвкупност
водачът е извършил административните нарушения по чл.139, ал.2, т.1 - т.4 от ЗДвП, като са му наложени наказанията по чл.185 от ЗДвП.
По отношение на
нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съгласно текста на чл. 100, ал. 1,
т. 1 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него.
Действително в НП е посочено, че
водачът „не представя“, вместо правилното „не носи“, но това не представлява
съществено процесуално нарушение. Много ясно водачът е разбрал какво е
извършеното нарушение - ако е носил съответните документи, би ги представил. В
този смисъл Решение № 337 от 26.04.2017 г. по к.а.н.д. № 188/2017 г. на
Административен съд София – област, което касае единствено СУМПС, но следва да
бъде приложено по аналогия и за контролния талон.
Съдът приема за установено от
показанията на полицейските служители (св. Л.), че в действителност жалбоподателят
не е носил контролния талон към СУМПС, поради което и правилно е бил
санкциониран на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП, предвиждащ глоба от 10,00
лева за водач, който не носи определените документи - свидетелство за
управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното
моторно превозно средство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0274-001295/17.10.2019г. на началника на РУ Ихтиман към ОДМВР София В ЧАСТТА, в която на А.К.Д., ЕГН **********, за нарушение на:
· чл. 137А от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лв..
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0274-001295/17.10.2019г. на началника на РУ Ихтиман към ОДМВР София В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, в която на А.К.Д., ЕГН **********, за нарушение на:
- чл. 104А от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лв.
- чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20лв.
- чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20лв.
- чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20лв.
- чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20лв.
- чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: