№ 67580
гр. София, 25.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Частно гражданско дело №
20251110105666 по описа за 2025 година
образувано въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК с вх. № 21139 от 30.12.2014 г., подадено пред РС – Хасково,
препратено по подсъдност на Софийски районен съд, взе предвид
следното:
С разпореждане, постановено в закрито съдебно заседание, проведено на
09.04.2025 г., съдът е предоставил възможност на заявителя в 3-дневен срок,
считано от датата на получаване на съобщението, с писмена молба да посочи
на коя дата, в полза на кого, сума в какъв размер е платена от солидарно
отговорния длъжник /ФИРМА/, както и на какво точно фактическо
основание заявителят предявява претенции към М. И. Б. –
кредитополучател по договор за потребителски кредит № ********* от
25.09.2023 г., сключен между /ФИРМА/ и М. И. Б..
На заявителя е указана и неблагоприятната последица при
неизпълнение на горното в срок – заявлението ще бъде върнато, а
производството по делото ще бъде прекратено като недопустимо.
Съобщението за последното разпореждане, заедно с препис от същото
разпореждане, изпратени до заявителя на 09.04.2025 г., са връчени на
16.04.2025 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване.
В предоставения от съда 3-дневен срок – до 22.04.2025 г. от страна на
заявителя не са предприети никакви процесуални действия по отстраняване на
констатираните от съда нередовности на заявлението. Нередовностите не са
1
отстранени и към 25.04.2025 г. Вместо това с писмена молба от 21.04.2025 г.
чрез процесуалния пълномощник юрисконсулт Иван Недков се обръща
„внимание на трактовката на редица окръжни съдилища по отношение
заповедното производство и необходимата информация“.
Процесуалният закон, по който се разглеждат делата по реда на
заповедното производство – ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, в
нормата на чл. 410, ал. 2 установява изисквания, на които трябва да отговаря
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – това са изискванията и за
редовна искова молба по чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, ал. 1 и ал. 2 ГПК. По
правилата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК в случай, че заявлението не отговаря на
някое от тези изисквания, съдът следва да предостави възможност на
заявителя да отстрани допуснатите нередовности на заявлението в 3-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, и ако последното не бъде
сторено, съдът не издава заповед за изпълнение. Съобразно чл. 127, ал. 1, т. 4
вр. чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението трябва да съдържа обстоятелствата, на
които се основава искането. Тези обстоятелства трябва да са изложени от
заявителя ясно, еднозначно и непротиворечиво и да обуславят претенцията.
В конкретния казус заявлението за издаване на заповед за изпълнение съдържа
противоречие между соченото основание, от което произтича вземането и
предявеното искане. От една страна заявителят посочва, че вземането на
кредитора по договор за потребителски кредит № ********* от 25.09.2023 г.,
сключен между /ФИРМА/ и М. И. Б. е погасено („е изпълнено“) от
солидарно отговорния длъжник – поръчител /ФИРМА/, че М. И. Б. не е
възстановил на поръчителя платената от него сума по договора за заем, а
от друга страна, въпреки твърденията за удовлетворено от страна на
поръчителя вземане, се излагат и твърдения, че заявителят черпи правата
си от Договор за цесия, сключен на 21.06.2024 г. между /ФИРМА/ и
/ФИРМА/, по силата на който вземането на кредитора по договор за
потребителски кредит № ********* от 25.09.2023 г., сключен между
/ФИРМА/ и М. И. Б. било прехвърлено на заявителя. От заявлението става
ясно, че заявителят претендира придобито ОТ НЕГО вземане, което по
твърдение на заявителя е УДОВЛЕТВОРЕНО ОТ СТРАНА НА
ПОРЪЧИТЕЛЯ /ФИРМА/. Не се твърди, нито се установява от приложенията
към заявлението, заявителят да е придобил вземането на ПОРЪЧИТЕЛЯ
/ФИРМА/, което се поддържа, че последният има към кредитополучателя –
2
неизправен длъжник по договор за потребителски кредит № ********* от
25.09.2023 г., сключен между /ФИРМА/ и М. И. Б..
Тъй като в заявлението е налице неяснота в обстоятелствата, от които се
твърди, че произтича вземането на /ФИРМА/, като на практика се заявява
искане за присъждане на удовлетворено вече от трето лице – /ФИРМА/ в
полза на кредитора /ФИРМА/ вземане, което е прехвърлено от
удовлетворения кредитор /ФИРМА/ на заявителя и заявителят не е изяснил
в предоставения му срок това съществено противоречие между
обстоятелствата по т. 12 и искането по т. 9, съобразно указанията на съда от
09.04.2025 г., настоящият състав на Софийския районен съд намира, че при
това положение и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 2 ГПК,
във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК следва да бъде върнато, а производството по
делото – прекратено, като недопустимо.
На основание горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК с вх. № 21139 от 30.12.2014 г., подадено пред РС – Хасково,
препратено по подсъдност на Софийски районен съд, където е образувано
частно гр. дело № 5666/2025 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 123
състав, като недопустимо, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал.
2 ГПК, във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 5666/2025 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 123 състав, като недопустимо, на
основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 127,
ал. 1, т. 4 от ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, в едноседмичен срок от датата на връчване на
съобщението до заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4