№ 1544
гр. Варна , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на втори
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20203100501731 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано e по подадена въззивна
жалба от „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Варна, пл.
„Славейков“ № 1, срещу Решение № 1754/24.03.2020 г., постановено по гр. дело №
18084/2020 г. по описа на ВРС, 24-и състав, с което „Пристанище Варна“, ЕИК *********,
е осъдено да заплати на Л. С. К. , ЕГН **********, с адрес: гр. Белослав, ул. „Гебедже“ №
33, сумата от 310,00 лева, представляваща неизплатено обезщетение под формата на
дневни пари за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му
работа, извършено със заповед № 82/23.08.2017 г. на работодателя, за периода от
24.08.2017 г. до 19.10.2017 г. /вкл./, в размерите по чл. 19, ал. 2 от Наредба за
командировките в страната, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба - 01.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се излага, че решението е необосновано и неправилно, като е
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с
материалния закон. Твърди, че не е налице командировка по смисъла на чл. 121 КТ, а се
касае за производствена необходимост, обективирана в докладна записка №
2059/22.08.2017 г., вследствие на което е издадена Заповед № 82 от 23.08.2017 г. Сочи, че
дори да бъде възприето, че е налице командировка по смисъла на КТ, вр. с Наредбата за
командировките в страната, работодателят не дължи дневни командировъчни пари.
Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че средствата за безплатна
храна по чл. 100 от Колективния трудов договор /КТД/ представляват допълнително
възнаграждение с постоянен характер по смисъла на чл. 15 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата. Поддържа, че е налице хипотезата на чл. 23 от
Наредбата за командировките в страната. Излага подробни съображения в тази насока.
Настоява за отмяна на обжалваното решение. В условията на евентуалност, оспорва броя
на работните дни в периода от 24.08.2017 г. до 19.10.2017 г., за които ищецът следва да
получи обезщетение под формата дневни пари. Моли за присъждане на разноски в двете
инстанции.
1
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Левен Сали
Карани, чрез адв. Марина Петрова, в който оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана. Подробно излага съображения за правилността на първоинстанционното
решение.Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Левент Сали
Карани, ЕГН **********, с адрес: гр. Белослав, ул. „Гебедже“ № 33, срещу "Пристанище
Варна " ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Варна, пл. „Славейков“ № 1,
обективно съединени искове както следва: иск с правно осн. чл. 215, вр. чл. 121, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата от 390 лв., претендирана като неизплатено обезщетение под формата
на дневни пари за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му
работа, извършено със заповед № 82/23.08.2017 г. на работодателя, за периода от 23.08.2017
г. до 19.10.2017 г. /вкл./ в размерите по чл. 19, ал. 2 от Наредба за командировките в
страната, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 01.11.2019
г., до окончателното изплащане на задължението; иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 80,49 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва за времето от 19.10.2017 г. до 31.10.2019 г. /вкл./.
Ищецът Левент Сали Карани твърди, че е заемал в ответното дружество длъжността
водач на МПС – пристанищен работник и механизатор III група, в отдел „Тилова
механизация" с място на работа Пристанище Варна Изток, намиращо се на територията на
община Варна. Със заповед № 82/23.08.2017 г. на работодателя за периода от 23.08.2017 г.
до 31.10.2017 г. /вкл. /, ищецът е бил пренасочен за изпълнение на трудовите си задължения
в отдел „Тилова механизация" с място на работа Пристанище Варна Запад, попадащо на
територията на община Девня. Излага, че за периода на командировката, извършена с
незаконосъобразна заповед, работодателят не му е изплатил дневни пари в размерите по чл.
19, ал. 2 от Наредба за командировките в страната, което обосновава и правния интерес от
предявяване на осъдителна претенция, ведно с обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от „Пристанище Варна" ЕАД, с
който се оспорват предявените искове по основание и размер. Работодателят признава, че с
негова заповед № 82/23.08.2017 г. ищецът е изпълнявал трудовите си функции за периода от
24.08.2017 г. до 19.10.2017 г. /вкл./ в отдел „Тилова механизация“ на Пристанище Варна
Запад. Поддържа, че последният обаче не следва да се счита командирован по смисъла на чл.
6 от Наредба за командировките в страната, тъй като Пристанище Варна Запад и
Пристанище Варна Изток представляват неделими терминали, без отделно управление и
счетоводство, в структурата на регистрирания пристанищен оператор „Пристанище Варна"
ЕАД. Излага, че промяната на местоработата на ищеца от пристанищен терминал Варна
Изток на пристанищен терминал Варна Запад е резултат от производствена необходимост,
обективирана в докладна записка на ръководителя на отдел „Механичен“ на Пристанище
Варна Запад от дата 22.08.2017 г., въз основа, на която е издадена горецитираната заповед №
82/23.08.2017 г. Сочи, че в случай че се приеме, че ищецът е бил командирован и е
изпълнявал задълженията си в друго населено място, претенцията за заплащане на дневни
следва да бъде отхвърлена на осн. чл. 23 от Наредба за командировките в страната, тъй като
работодателят е осигурявал на всеки работник и служител сумата от 8 лв. за храна за всяка
отработена 8-часова смяна, съответно 12 лв. за 12-часова смяна, съобразно чл. 100 на КТД. В
условие на евентуалност, при доказване на основанието, от което вземането произтича,
настоява да бъде съобразено, че в процесния период ищецът е бил 3 дни в отпуск за
кръводаряване и 12 дни в отпуск за временна неработоспособност, за който период от време
2
не се дължат дневни пари. Въз основа на изложеното, се настоява за отхвърлянето на
осъдителните претенции.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
На 08.10.2002 г. е сключен Трудов договор № 379, на осн. чл. 70, ал. 1, вр. с чл. 68,
ал.1, т.1 КТ, по силата на който "Пристанище Варна" ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, пл. „Славейков“ № 1, в качеството си на работодател, е възложило на
Л.С.К., ЕГН **********, в качеството му на работник, и последният е приел да изпълнява
длъжността ел. крановик в отдел "Кейова механизация", като за място на работа е
определено Пристанище Варна Изток.
С Допълнително споразумение от 16.04.2010 г. към Трудов Договор №
379/08.10.2002 г. между „Пристанище Варна“ ЕАД и Л.К., последният е преназначен от
длъжност ел.крановик КМ на длъжност водач на МПС – пристанищен работник и
механизатор III група. Посочено е, че горецитираното споразумение се сключва за
неопределено време.
На 12.01.2016 г. e сключен Колективен трудов договор между „Пристанище Варна“
ЕАД – работодател, представлявано от П.С. – изпълнителен директор, и Синдикалните
организации, представлявани от : СПР КНСБ Варна Изток – председател Т.Ф., СПР КНСБ
Варна Запад – председател Пенка Илиева, СС „Подкрепа“ – председател Г.П., Синдикат
„Докери“ – председател Т.Г.. В глава „Социално-битово и културно обслужване в
предприятието“ на същия, в чл.100, ал. 1, е регламентирано, че работниците и служителите
имат право на средства за безплатна храна за всеки отработен ден. Стойността на
безплатната храна за работниците и служителите е 8,00 лева за 8-часова работна смяна и
12,00 лева за 12-часова смяна. Ал. 2 урежда правото на всеки работник и служител да
получава сума в размер до 60,00 лева на месец под формата на ваучер за храна, като в ал. 3 е
записано, че работодателят осигурява средствата по ал.1 и ал. 2 и ги изплаща едновременно
с работната заплата, като не се допуска авансово плащане.
Видно от Докладна записка вх. № 2059/22.08.2017 г. от инж. Ж.Д., ръководител отдел
„Механичен“ на Пристанище Варна Запад, до изп. директор П.С. на „Пристанище Варна“
ЕАД, е отправено предложение за назначаване на водач на вилков повдигач в Инвентарно
стопанство, който да бъде на разположение постоянно на осем часа трудов ден. Върху
цитираната докладна записка е отразено становище на зам. ръководител на „Тилова
механизация“, в което е посочено, че поради голямото натоварване в летния сезон, не може
да бъде предоставен шофьор.
По делото е безспорно, а е и видно от Заповед № 82/23.08.2017 г. на изп. директор на
„Пристанище Варна“ ЕАД, че на основание длъжностна характеристика, раздел V, т. 1 на
„Водач МПС - ПРМ 3 гр.“, отдел „Тилова механизация“, и във връзка с докладна записка №
2059/22.08.2017 г., е определено работно място на Л.С.К. в отдел „Тилова Механизация“ на
Пристанище Варна Запад, считано от 24.08.2017 г.
Видно от копие на Длъжностна характеристика на длъжността: Водач на МПС –
пристанищен работник и механизатор 3-a група, отдел „Тилова механизация“, е, че Л.С.К. е
запознат със същата, като последната е подписана от него на дата 21.08.2017 г.
Видно от съпоставянето на представени графици за явяване на работа, протоколи за
отчитане на работното време, въведени болнични листи №№ Е20178140036 и
Е20178140042, заповед за отпуск № 1949/08.09.2017 г. и платежи бележки за
3
възнаграждение, за месец август 2017 г. Л.К. има отработени 10 дни от общо 22 работни дни
за месеца, заплатена е сума по КТД в размер на 80 лева, Девненски - 33.60 лева, пътни – 8
лева; за месец септември 2017 г. – 7 обработени дни от общо 19 работни дни за месеца,
заплатена е сума по КТД в размер на 56 лева, Девненски – 37,80 лева; за месец октомври
2017 г. – 18 отработени дни от общо 22 работни дни за месеца, заплатена е сума по КТД в
размер на 144 лева, Девненски – 78,40 лева, пътни – 36 лева.
От изготвеното заключение по допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните, се
установява, че със Заповед № 76/114.08.2017 г. на изпълнителния директор на „Пристанище
Варна“ ЕАД, Л.К. е възстановен на работа на заеманата длъжност преди уволнението му
като „водач на МПС - ПМ 3гр.“ – отдел „Тилова механизация“, считано от 18.08.2017 г. В
заключението е посочено още, че работодателят е изплатил на Л.К. средства за безплатна
храна за периода от 23.08.2017 г. до 19.10.2017 г. в размер на 280,00 лева общо. Отразено е
още, че в периода от 23.08.2017 г. до 19.10.2017 г. ищецът е бил в отпуск за кръводаряване
на 04.09.2017 г. и 05.09.2017 г. – 2 дни (06.09.2017 г. е почивен ден), а от 07.09.2017 г. до
20.09.2017 г. вкл. (10 работни дни) е бил в отпуск поради болест.
Със Заповед № 177/19.10.2017 г. е определено работно място на Л.С.К. в отдел
„Тилова Механизация“ на Пристанище Варна Изток, считано от 20.10.2017 г.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе предвид събрания и приобщен по
делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, приема за установено
следното от правна страна:
Съгласно чл. 120, ал. 1 от КТ, при производствена необходимост, както и при
престой, работодателят може да възлага на работника или служителя без негово съгласие да
извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено
място или местност, за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи
на престой - докато той продължава. В конкретния случай поставеното с цитираната
разпоредба изискване - временното извършване на друга работа от работника или
служителя да бъде осъществявано в същото населено място или местност, не е изпълнено,
тъй като Пристанище Варна Запад се намира на територията на община Девня. Въз основа
на горното, съдът счита, че в настоящия случай не е налице горепосочената хипотеза.
В чл. 121 от КТ е уредено, че когато нуждите на предприятието налагат,
работодателят може да командирова работника за изпълнение на трудовите му задължения
извън мястото на постоянната му работа. Съгласно чл. 215 от КТ, при командироване
работникът или служителят има право да получи, освен брутното си трудово
възнаграждение, още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери,
определени от Министерския съвет. Чл. 4, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната
посочва, че командированият за времето на командировката има право да получи, освен
брутното си трудово възнаграждение, и командировъчни пари при условията и в размерите,
определени с тази наредба. За да възникне субективното притезателно право на работника
или служителя за командировъчни пари, следва да бъдат налице кумулативно следните
материалноправни предпоставки: ищецът да е полагал труд при ответника по трудово
правоотношение; компетентен орган на ответното дружество да го е командировал за
изпълнение на неговите трудови задължения в друго населено място, различно от това, в
което той изпълнява длъжността; командированият работник или служител ефективно да е
извършвал работа в друго населено място, определено от работодателя. В настоящия случай
се установи, че ищецът полага труд при ответника; със заповед № 82/23.08.2017 г.
работодателят е разпоредил извършването на трудовата функция на ищеца в Пристанище
4
Варна Запад – община Девня, където от 24.08.2017 г. до 19.10.2017 г. ищецът е изпълнявал
възложените му трудови функции. При така установеното наличие на необходимите
кумулативни материалноправни предпоставки, съдът намира, че ищецът фактически е бил
командирован и в процесния период е бил в командировка по смисъла, вложен в КТ и
Наредбата. По делото не се установи работодателят да е издал нарочна заповед за
командироване по отношение на ищеца. Неизпълнението на задължението на работодателя
да оформи с нарочна заповед командироването на работника/служителя, не може да влече
благоприятни за работодателя последици, като отпадане на задължението му за заплащане
на командировъчни пари. Ищецът реално се е намирал в община Девня за изпълнение на
трудовите си функции, т.е. извън мястото на постоянна работа, определено с трудовия му
договор. Това е установено от непротиворечивите твърдения на двете страни в
производството. Изложеното обосновава извода за дължимост на заплащането на дневни
командировъчни пари от ответното дружество.
Възражението на въззивника, че дневни командировъчни пари не се дължат поради
изплащането на суми за безплатна храна от „Пристанище Варна“ ЕАД на ищеца и другите
работници в дружеството, съгласно регламентираното в чл. 100 на подписания КТД, съдът
намира за неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 215 от КТ, при командироване работникът или служителят има право да
получи, освен брутното си трудово възнаграждение, още и пътни, дневни и квартирни пари
при условия и в размери, определени от Министерския съвет, като същите представляват
обезщетение за неудобствата, които се създават за командированото лице. В чл. 3, т. 2 на
НСОРЗ е пояснено, че брутната работна заплата се състои и от допълнителни трудови
възнаграждения, определени в КТ, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен
трудов договор. В чл. 15 на НСОРЗ като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен
характер се определят тези, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за
съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното
време. Следователно, в брутното трудово възнаграждение се включват и допълнителни
трудови възнаграждения с постоянен характер. В настоящия случай ответникът, чрез
подписания КТД, се е задължил да заплаща на ищеца и другите работници в дружеството
средства за безплатна храна именно в зависимост единствено от отработеното време –
според текста на чл. 100, работниците и служителите имат право на средства за безплатна
храна за всеки отработен ден, като стойността й е 8,00 лева за 8-часова смяна и 12,00 лева за
12-часова смяна.
При тълкуване на разпоредбата на чл. 15 НСОРЗ и начина, по-който социалното
плащане за храна е определено от работодателя (според отработените дни и часове), както и
видно от фишовете за работна заплата за месеците август, септември и октомври 2017 г.,
представени от ответното дружество на л. 33, 34 и 35 от първоинстанционното дело,
настоящият съдебен състав намира, че предвиденото в чл. 100 от КТД месечно социално
плащане за безплатна храна има характера на допълнително трудово възнаграждение с
постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 от НСОРЗ и се явява част от размера на
брутното трудово възнаграждение на ищеца. В тази връзка съдът счита, че предпоставките
на разпоредбата на чл. 23 от Наредба за командировките в страната за осигуряване на
целодневна безплатна храна в мястото на командировката не бяха установени по делото от
ответното дружество.
В съответствие с гореизложеното, съдът намира, че Л.К. има право да получи
обезщетение под формата на дневни командировъчни пари за изпълнение на трудовите си
задължения извън мястото на постоянната му работа – Пристанище Варна Изток.
5
При определяне на размера на обезщетението, съдът съобрази, че предявената от
Л.К. искова претенция касае периода от 23.08.2017 г. до 19.10.2017 г. Видно от Заповед №
82/23.08.2017 г., е определено работно място на последния в отдел „Тилова Механизация“ -
пристанище Варна Запад, считано от 24.08.2017 г. Следователно за месец август последният
е отработил на пристанище Варна Запад 6 дни – от 24.08.2017 г. до 31.08.2017 г. За месец
септември, видно от представената платежна бележка за съответния месец, болнични листи с
№№ Е20178140036 и Е20178140042 и заповед за отпуск №1949/08.09.2017 г., Л.К. е
отработил 7 дни. За месец октомври, съгласно платежна бележка, ищецът има общо 18
отработени дни, като, видно от Заповед № 172/ 19.10.2017 г., Л.К. е изпълнявал трудовите
си задължения на Пристанище Варна Запад до 19.10.2017 г., докогато има 14 отработени
дни. Предвид изложеното, ищецът има общо 27 отработени дни на Пристанище Варна
Запад, за които следва да получи обезщетение в размер на 270 лева.
При така изложеното, първоинстанционното решение следва да се потвърди в частта
му за сумата от 270 лева, която „Пристанище Варна“ ЕАД е осъдено да заплати на Л. С. К.
, представляваща неизплатено обезщетение под формата на дневни командировъчни пари
за периода от 24.08.2017 г. до 19.10.2017 г., и да бъде отменено в частта му за разликата
от сумата от 270 лева до сумата от 310 лева.
По отношение на разноските:
Съгласно чл. 359 КТ, производството по трудови дела е безплатно за работнитниците
и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за
молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела. Безплатността на
производството означава освобождаване на работниците/служителите от всички държавни
такси и разноски за съдебното производство - такси върху цената на иска, разноски за
свидетели, вещи лица и др. Освобождаването от държавни такси и други разноски касае
всички съдебни инстанции. Когато искът на работника или служителя бъде уважен,
разноските са за сметка на работодателя-ответник. Когато искът на работника/служителя
бъде отвхърлен и когато той не бъде уважен, таксите и разноските по производството се
понасят от държавния бюджет. Работникът/служителят обаче в този случай не е освободен
от отговорнотта за разноските, направени от насрещната страна по делото, ако последната е
била представлявана от адвокат, респ. юрисконсулт. В подкрепа на изложеното са
Определение №247/29.04.2014 по дело №1579/2014 на ВКС, ГК, I г.о., Определение №
878/27.06.2014 по дело №1808/2014 на ВКС, ГК, III г.о., Определение № 101/24.02.2011 г. по
ч. гр. дело ч.гр.дело № 555/2010 г. на ВКС, ІV г.о.
С оглед изхода на спора и гореизложеното, въпросът за дължимите разноски следва
да бъде преразгледан, като всяка от страните има право на разноски по съразмерност –
ищецът съразмерно с уважената, а ответникът – с отхвърлената част от исковете.
Ищецът, респ. въззиваем, претендира разноски по делото, като доказва да е
извършил такива в размер на 290 лева платено адвокатско възнаграждение за всяка от
инстанциите. Съразмерно с уважената част от исковете, на същия следва да бъде присъдена
сумата от 166,43 лева за първоинстанционното производство и 252,59 лева за настоящата
инстанция.
Ответната, респ. въззивна, страна има право на разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете. Същата претендира и доказва такива за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева пред първа инстанция и 480 лева пред въззивния съд.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете, следващите й се разноски възлизат съответно
за двете инстанции на 153,40 лева и 61,92 лева.
6
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в
полза на съда. „Пристанище Варна“ ЕАД е платило държавна такса в размер на 50 лева за
въззивното производство, но следва да бъде осъдено да плати такава в размер на 50 лева за
първа инстанция. В съответствие с уважената част от иска, сумата, която следва да се поеме
от ответника за изготвянето на поисканата от него съдебно-счетоводна експертиза, е 114,77
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1754/24.03.2020 г., постановено по гр. дело № 18084/2020 г. по
описа на ВРС, 24-и състав, с което „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК *********, е осъдено
да заплати на Л. С. К. , ЕГН **********, с адрес: гр. Белослав, ул. „Гебедже“ № 33, сумата
от 310,00 лева, представляваща неизплатено обезщетение под формата на дневни пари за
изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа,
извършено със заповед № 82/23.08.2017 г. на работодателя, за периода от 24.08.2017 г. до
19.10.2017 г. /вкл./ в размерите по чл. 19, ал. 2 от Наредба за командировките в страната,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 01.11.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, в частта му за разликата над 270 лева до 310
лева (т.е. за сумата от 40 лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на исковата молба - 01.11.2019 г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. С. К. , ЕГН **********, с адрес: гр. Белослав, ул.
„Гебедже“ № 33, срещу „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 215, вр. чл. 121, ал. 1 КТ, за осъждане на ответника да заплати на Л. С. К.
неизплатено обезщетение под формата на дневни пари за изпълнение на трудовите
задължения извън мястото на постоянната му работа, извършено със заповед №
82/23.08.2017 г. на работодателя, за периода от 24.08.2017 г. до 19.10.2017 г. /вкл./ в
размерите по чл. 19, ал. 2 от Наредба за командировките в страната, в частта за
горницата над сумата от 270 лева до сумата от 310 лева, ведно със законната лихва върху
сумата от 40 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба - 01.11.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1754/24.03.2020 г., постановено по гр. дело №
18084/2020 г. по описа на ВРС, 24-и състав, в частта, с която „Пристанище Варна“ ЕАД,
ЕИК *********, е ОСЪДЕНО да заплати на Л. С. К. , ЕГН **********, с адрес: гр.
Белослав, ул. „Гебедже“ № 33, сумата в размер на 270 лева, представляваща обезщетение
под формата на дневни пари за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на
постоянната му работа, извършено със заповед № 82/23.08.2017 г. на работодателя, за
периода от 24.08.2017 г. до 19.10.2017 г. /вкл./ в размерите по чл. 19, ал. 2 от Наредба за
командировките в страната, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба - 01.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОТМЕНЯ Решение № 1754/24.03.2020 г., постановено по гр. дело № 18084/2020 г. по
описа на ВРС, 24-и състав, в частта за разноските,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
7
ОСЪЖДА „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Л. С. К. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. Белослав, ул. „Гебедже“ № 33, сумата от 419,02 лева,
представляваща сторени по делото разноски, включващи адвокатско възнаграждение за
двете инстанции, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Л. С. К. , ЕГН **********, с адрес: гр. Белослав, ул. „Гебедже“ № 33, ДА
ЗАПЛАТИ на „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 215,32 лева,
представляваща сторени по делото разноски, включващи адвокатско възнаграждение за
двете инстанции, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОТМЕНЯ Решение № 1754/24.03.2020 г., постановено по гр. дело № 18084/2020 г. по
описа на ВРС, 24-и състав, с коeто е осъдено „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК *********,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна,
дължими разноски за държавна такса и депозит за изготвяне на ССчЕ, на осн. чл. 78, ал. 6
ГПК, в частта му за горницата над сумата от 164,77 лева до сумата от 181,78 лева.
В останалата си част Решение № 1754/24.03.2020 г., постановено по гр. дело №
18084/2020 г. по описа на ВРС, 24-и състав, е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8