Решение по дело №5832/2018 на Софийски градски съд

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                               гр.София, 06.06.2019 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов

Боряна Воденичарова

при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №5832 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 10.12.2015год., постановено по гр.дело №68823/2014год. по описа на СРС, ГО, 66 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу П.П.Ш. искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 994,90 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.09.2011 год. до м.04.2013 год. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 11.08.2014 год., до окончателното й изплащане и сумата от 203,20 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.10.2011 год. до 21.07.2014 год., като искът за главницата е отхвърлен за разликата над 994,90 лева до пълния предявен размер от 1196,10 лева. Ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 589,19 лева и 280,88 лева разноски в заповедното производство.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.Б.“ООД.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника. Жалбоподателят поддържа, че не е бил в договорни отношения с ищеца „Т.С.” ЕАД през процесния период. Неправилно били прихванати от задълженията му суми, които следвало да му бъдат възстановени от ищеца. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете– отхвърлени.

Ищецът не е подал в срок отговор на въззивните жалби на ответниците. С подадена на 21.03.2019г. писмена молба моли решението на СРС да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и субективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:

Първият спорен между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с наличието на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Доказано е също така, че ответникът е собственик на процесния апартамент №130. Това обстоятелство се установява от представения по делото нотариален акт и е прието за безспорно от първоинстанционния съд.

Следователно ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 13 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност – ЗЕЕЕ /отм./, респ. § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. има качеството на битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ и има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012г/.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона – В този смисъл Решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр.дело № 3184/2013 г., ІІІ г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

Установено е също така от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото следва да бъде кредитирано, че дяловото разпределение в сградата е извършвано от третото лице- помагач при спазване на нормативните и технологични изисквания. Изравнителните сметки са изготвени в съответствие с действащата Наредба №2/28.05.2004г. и Наредба №16-334/06.04.2007г. В този смисъл СГС счита, че при определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно установената методология и остойностяването е по нормативно определените цени. На следващо място, установено е въз основа на представените по делото фактури и заключението по съдебно-техническата експертиза, че стойността на топлинната енергия за процесния период възлиза на общо 994,90 лв. Доколкото задължението за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия е възникнало като срочно– в 30-дневен срок след изтичане на месеца, за който се отнася, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2008 год., а ищецът се легитимира като кредитор на главни вземания в горепосочения общ размер и при установените по делото фактически положения, то ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.10.2011 год. до 21.07.2014 год. в размер, определен от СРС при правилно приложение на чл. 162 ГПК.

Ето защо въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено в обжалваната част като правилно.

На основание чл.280, ал. 2 ГПК настоящото решение е окончателно.

Предвид изложените съображения, съдът

 

                                          

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.12.2015год., постановено по гр.дело №68823/2014год. по описа на СРС, ГО, 66 с-в.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.Б.“ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/