РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501233 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано по въззивна жалба подадена от “ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД , ЕИК: *********, чрез пълномощника юрисконсулт Л.Г.,
против Решение № 260606 от 26.02.2021г., постановено по гр.дело № 8477/
2020г. по описа на Пловдивски районен съд, ХIХ гр.състав, с което е признато
за установено в отношенията между страните, че Р. П. Д., ЕГН: ***, не дължи
на жалбоподателя, сумата в размер на 5115 евро, част от 61500 евро -
главница по договор за паричен кредит от 11.04.2008г., за която е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4675/1999 г. на Районен съд Плевен в полза
на „Банка ДСК“ ЕАД и въз основа на който е образувано и висящо изп. дело
№ 1538/2019г. по описа на ЧСИ Татяна Кирилова и търговското дружество е
осъдено да заплати на Р. П. Д., ЕГН: *********, сторените по делото разноски
в размер от 369,16 лева и на адвокат СТ. ЛЮБ. Б. сумата от 830 лв.-
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Във възивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. От
жалбоподателя се оспорват изводите на първоинстанционния съд ,че
изпълнително дело се е премирало на 28.10.2013 г. , поради което
последващите искания на взискателя за извършване на изпълнителни
действия и осъществени такива са невалидни, тъй като са извършени по вече
прекратено изпълнително дело и не прекъсват теченето на давността.
1
Жалбоподателят поддържа, че фактическите и правни изводи на съда
противоречат на съдебната практика на ВКС постановена по сходни казуси и
в частност на Решение №37/24.02.2021г. постановено по гр.д.№1747/2020г.
на ВКС, 4-то гр.отд., в което е прието, че перемпцията е без правно значение
за прекъсване на давността, тъй като се касае за различни правни институти с
различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение
(но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва –
обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение,
но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.Жалбоподателят
твърди, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че
вземането за неизплатена главница по договора за кредит е погасено по
давност , без да съобрази, че перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността.Искането до въззивният съд е за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърлянето на исковата претенция с
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата Р. П.
Д., ЕГН: *** , подаден чрез пълномощника й адв.С.Б., в който се поддържа,
че решението е правилно , не страда от релевираните във въззивната жалба
пороци и моли да бъде потвърдено с присъждане на направените във
въззивната инстанция разноски. Сочи, че Решение №37/24.02.2021г.
постановено по гр.д.№1747/2020г. на ВКС, 4-то гр.отд. не е задължителна
практика за съдилищата. Този съдебен акт е неправилен, постановен в
противоречие с ТР №2/2015г. на ОСГТК и не трябва да бъде съобразен при
решаването на спора.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по делото е образувано по предявен от Р. П. Д., ЕГН:
***, иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК, за признаване за установено,
че поради изтекла в нейна полза погасителна давност, не дължи на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД , ЕИК: *********, сумата в размер на 5115
евро, част от 61500 евро -главница по договор за паричен кредит от
11.04.2008г., за която е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4675/1999 г.
по описа на Районен съд Плевен в полза на „Банка ДСК“ ЕАД и въз основа на
който е образувано и висящо изп. дело № 1538/2019г. по описа на ЧСИ Татяна
Кирилова. Ищцата твърди, че през периода: от 27.10.2011г., когато от
съдебния изпълнител е бил извършен опис и оценка на недвижим имот, до
27.10.2013г. по изпълнителното дело не са били поискани от взискателя и
извършвани изпълнителни действия, поради което изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона на 27.10.2013 г. Така 5-
годишният давностен срок е изтекъл на 27.10.2016г., ако се приеме,че е
приложимо ТР 3/2015г. на ОСГТК или на 27.10.2018г., ако се приеме, че
2
давност не е текла по време на висящността на изп.дело при приложение на
ППВС№3/18.11.1980г., но и в двата случая е изтекла към 02.07.2019г.-
образуване изп. дело № 1538/2019г. по описа на ЧСИ Татяна Кирилова.
Ответникът е оспорил исковата претенция като неоснователна и е
поддържал, че вземането не е погасено по давност с оглед предприетите от
взискателя действия по принудително изпълнение,които прекъсвали
давностния срок.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявения
иск. Като е проследил хронологично извършените по изпълнителното дело
действия, съдът е приел, че след 27.10.2011 г. в период от повече от две
години не са поискани и не са предприети изпълнителни действия, поради
което считано от 28.10.2013 г. изпълнителното производство е прекратено по
силата на закона. Изложил е доводи , че последващите искания на взискателя
за извършване на изпълнителни действия и осъществени такива са
невалидни, тъй като са извършени по вече прекратено изпълнително дело и
съответно не прекъсват теченето на давността. С оглед настъпилото последно
прекъсване на давността от 27.10.2011 г. и липсата на извършени последващи
действия до образуване на 02.07.2019 г. на изпълнително дело № 1538/2019 г.
на ЧСИ Татяна Кирилова, съдът е приел, че е изтекъл период надхвърлящ пет
години, с което се е погасило правото на принудително събиране на
присъдената сума за главница.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно
и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде
проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се
следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми –
т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
От събраните по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства е документално установено, че на 28.07.2010 г. по ч. гр. д. №
5176/2010г. по описа на РС-Плевен, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е издадена
заповед №3996 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК , а на 05.08.2010г. и изпълнителен лист срещу
длъжника Р. П. Д., ЕГН: ***, за сумата от 61 500 евро- неизплатена главница
по сключен на 11.04.2008г. договор за кредит , ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 23.07.2010г. до окончателното й изплащане; сумата
от 5438,99 евро- лихва за забава за периода 12.06.2009г.-22.07.2010г.;сумата
от 4000,57 евро- санкционираща лихва за периода 12.06.2009г.-22.07.2010г.,
както и сумата от общо 4612,35 лева -разноски по делото. За принудителното
удовлетворяване на вземането си и въз основа на така издадения
изпълнителен лист, банката е образувала на 16.09.2010г. изп.д.№1051/2010г.
по описа на ЧСИ
Татяна Кирилова , рег.№815, с район на действие района на Окръжен съд –
Плевен. С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано от
взискателя налагане на възбрана,извършване на опис,оценка и публична
продан на ипотекиран в негова полза недвижим имот,собственост на
3
ипотекарния длъжник Е. Т., както и налагане на запор върху получаваната
пенсия от длъжника. Възбраната върху ипотекирания в полза на банката
недвижимия имот е била вписана на 16.11.2010 г. в Служба по вписванията
при Районен съд – Троян, а на 12.11.2010г. за обезпечаване на паричното
вземане на банката е била вписана в Служба по вписванията при Районен съд
– Плевен възбрана и върху собствен на длъжника поземлен имот.По молба на
„Банка ДСК” ЕАД от 13.06.2011г., делото е изпратено за продължаване на
изпълнителните действия на СИС при Районен съд - Троян, където е
образувано под №473/2011 г. На 15.07.2011 г. е подадена молба от взискателя
, с която е поискано извършване на опис,оценка и публична продан на
ипотекирания в негова полза на недвижим имот. Описът на недвижимия имот
е извършен на 27.10.2011г. , а на 02.11.2011г. е депозирано и заключение от
вещото лице по назначената СТЕ за определяне оценка на имота. На
12.11.2013 г. взискателят е поискал да бъде извършена нова оценка на
ипотекирания в негова полза недвижим имот и насрочване на публична
продан. Съдебният изпълнител е указал на страната че следва да бъде внесен
депозит за поисканата експертиза в размер на 80 лева, което задължение е
изпълнено от взискателя на 28.11.2013г. С Молба с Вх.№ 173/15.01.2014г.
взискателят е поискал изпращане на делото за продължаване на действията
на ЧСИ Велислав Петров, с рег.№879, с район на действие Окръжен съд-
Ловеч, където изпълнителното дело е образувано под номер 72/2014г.С молба
от 14.03.2014г. взискателят е възложил на съдебния изпълнител на основание
на чл. 18 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да
прави справки, набавя документи, книжа, да определя начин на изпълнение.
На 16.04.2014г. от съдебния изпълнител са изпратени запорни съобщения до
всички банки в страната за налагане на запор върху съществуващите
вземания на длъжника по банковите сметки; до НАП,ТД за налагане на запор
върху пенсията на длъжника и до работодателя на длъжника , като от
съдебния изпълнител е бил насрочен на 25.04.2014г. оглед на поземления
имот за актуализиране на неговата оценка. В отговор на полученото на
24.04.2014г. запорно съобщение, третото задължено лице НАП,ТД е
отговорило , че размерът на получаваната от длъжника пенсия е под
установената минимална работна заплата на страната.В отговор на
получените на 24.04.2014г. запорни съобщение третите задължени лица Банка
ДСК“ ЕАД и „Алианц Банк България“АД са отговорили,че са наложили
запори върху наличните банкови сметки на длъжника. На 20.05.2014 г. по
изпълнителното дело е изготвена актуална пазарна оценка на имота от
независим оценител и с разпореждане от същата дата съдебният изпълнител е
насрочил първа публична продан за периода 21.06.2014 г.- 21.07.2014 г.
Поради липса на купувач на имота са били обявени от съдебния изпълнител и
проведени още три публични продани, като последната проведена през
периода 16.01.2015г.-16.02.2015г. е успешно приключила и с протокол от
17.02.2015 г. за купувач на имота е обявен наддавачът И. И., който е внесъл
предложената от него цена на 24.02.2015г. Издаденото от съдебния
изпълнител на 24.02.2015г. постановление за възлагане на имота е влязло в
сила на 09.03.2015 г. и е вписано в Служба по вписванията при Районен съд -
Троян на 10.03.2015г. с под № 119, том IV, от 2015 година. На 10.03.2015 г.
ЧСИ В.Петров е предявил на страните изготвеното разпределение от
постъпилата от публичната продан сума. На 20.11.2015 г. е подадена молба от
4
взискателя „Банка ДСК”АД за налагане на запор върху трудови
възнаграждения на длъжника, получавани от ЕТ“С. Д.“, ЕИК:*********. На
22.02.2018г. като взискател по делото и въз основа на молба от 21.02.2018 г.
е конституирано „ОТП Факторинг България”ЕАД на мястото на досегашния
„Банка ДСК“ЕАД, поради извършено прехвърляне на вземането по реда на
чл.99 ЗЗД. На 04.06.2019 г. от новоконституирания взискател е подадена
молба за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпилите
предпоставки на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и за връщане на изпълнителния лист.
С постановление от 07.06.2019г. съдебният изпълнител е прекратил
производството на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и върнал изпълнителния
лист на взискателя. На 02.07.2019г. въз основа на същия взискателят е
образувал срещу длъжника ново изп.д.№1538/2019г. по описа на ЧСИ Татяна
Кирилова, с район на действие ОС-Плевен.В молбата взискателят е посочил и
конкретни изпълнителни способи - налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника в „Банка ДСК“ЕАД и налагане на възбрана върху
притежавани от длъжника и посочени в молбата недвижими имоти.
Възбраната върху така посочените от взискателя недвижими имоти е била
вписана в Сл.Вп. гр.Плевен на 09.07.2019г.,а в отговор на връченото запорно
съобщение с писмо от 12.07.2019г. трето задължено лице „Банка ДСК“ЕАД е
отговорило, че е наложен запор върху разплащателната сметка на длъжника.
На 15.07.2019г. е депозирана молба от взискателя, с която е поискал налагане
на запор върху банковите сметки на длъжника в „Алианц Банк България“АД
и „УникредитБулбанк“АД. Запорното съобщение е връчено на третото
задължено лице „УникредитБулбанк“АД на 22.07.2019г., а в отговор на
връченото запорно съобщение третото задължено лице „Алианц Банк
България“АД е отговорило с писмо от 25.07.2019г., че е наложило запор
върху банковата сметка на длъжника. На 04.06.2020г. от взискателя е
подадена молба с искане до съдебния изпълнител за насрочване на опис,
оценка и публична продан на възбранените недвижими имоти, собственост
на длъжника.Описът е бил насрочен от съдебния изпълнител на 29.07.2020г.,
за което длъжникът е бил уведомен със съобщение, връчено му на
07.07.2020г., но не е бил проведен с оглед спиране на принудителното
изпълнение, постановено от първоинстанционния съд на 16.07.2020г. за
обезпечение на предявения иск по настоящото дело.
При така изложените факти, могат да се направят следните правни
изводи:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.
439,ал.2 ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението. Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. /т. е. факти и обстоятелства, настъпили след стабилизиране на
заповедта за изпълнение/ В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, в това число и предпоставките за прилагане на
института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта
5
на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу
това, ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл.
осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на
давността.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесната сума поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
влизане в сила на заповедта за изпълнение чрез погасяване на вземането
поради изтекла погасителна давност. Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давнност е всякога пет години. Доколкото издадената заповед има всички
последици на съдебно решение - установително действие и преклудиране на
обхванатите от обективните и предели факти, стабилитет и изпълнителна
сила - то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата
петгодишна погасителна давност.
Давността е прекъсната с изтичането на срока за възражение, след
връчването на заповедта за незабавно изпълнение на длъжника , ведно с ПДИ
на 19.11.2010 г., т.е. на 04.12.2010 г., когато влиза в сила заповедта за
изпълнение и започва да тече новата 5-годишната давност за вземанията,
установени със сила на пресъдено нещо. Влизане в сила на заповедта за
изпълнение не се оспорва от ищеца нито се твърди, че същият е упражнил
правото си на възражение по чл. 414 ГПК/или 423 ГПК/.
Основният спор по делото е правен и касае теченето на давностния
срок, вкл. основанията за спиране и прекратяване на образуваното
принудително изпълнение за събиране на вземането по заповедта за
изпълнение.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, давността в
изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до
постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. В ТР изрично са посочени и изпълнителни действия, които
не прекъсват давността: Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. За разлика от исковото производство, при което в
рамките на процеса давност не тече, в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно-с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ
и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
6
способ. Взискателят трябва да поддържа с действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски (извършване
на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на
помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и прилагане на нови
изпълнителни способи.
Тъй като в т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, не е разгледан въпросът, при какви условия и кога настъпва
перемцията, то отговор на този релевантен за настоящия правен въпрос е
даден с Решение №37/24.02.2021г. постановено по гр.д.№1747/2020г. на ВКС,
4-то гр.отд, според което перемпцията е без правно значение за давността.
Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат
значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни
правни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а
перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда
от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е
длъжен да я зачете.Новата давност започва да тече от последното й
прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на
вземането от длъжника.
Настоящият съдебен състав споделя посочената практика,като следва да
се посочи, че въззивният съд не може да прави преценка за правилността на
съдебното решение на касационната инстанция,в каквато насока са
възраженията на пълномощника на въззиваемата страна. Освен това в този
смисъл, че перемпцията е без правно значение за погасителната давност ,
респ. без правно значение за фактите , релевантни по предявения иск по
чл.439 от ГПК, е и практиката на Върховния съд касационен съд,
обективирана в Решение №93/17.05.2021г. постановено по гр.д.№2766/2020г.
, 4-то гр.отд. и Решение №257/30.04.2020г. постановено по гр.д.№694/2019г. ,
3-то гр.отд.
При така дадените разяснение се налага извода , че
първоинстанционното решение е неправилно.
В настоящия случай по делото е установено, че от влизане на заповедта
за изпълнение в сила на 04.12.2010 г. до 16.07.2020г.- когато е спряно
принудителното изпълнение , взискателят е предприел изпълнителни
действия и сезирал многократно съдебния изпълнител с искане за
предприемане на такива , поради което не налице период по-дълъг от 5
години, водещ до погасяване на вземането по давност, като прекратяване на
изпълнителното дело поради перемция е без правно значение за настоящия
правен спор.Така всяко едно от предприетите и извършени изпълнителни
действия- вписани възбрани върху недвижимите имоти на 12.11.2010г. и
16.11.2010 г. , извършен опис на недвижим имот на 27.10.2011г. , подадената
молба от взискателя на 12.11.2013 г. за извършване на нова оценка на имота и
насрочване на публична продан, за което е внесъл указаната му държавна
такса и което действие не е предприето по вина на съдебния изпълнител ;
7
наложените на 24.04.2014 запори върху банкови сметки и пенсия на
длъжника , насрочените и проведените четири публични продани през
периодите: 21.06.2014г.-21.07.2014г.;22.08.2014г.-22.09.2014г.; 01.11.2014г.-
01.12.2014г.; 16.01.2015г.-16.02.2015г. на недвижим имот; внасянето от
купувача на недвижимия имот на предложената от него цена на 24.02.2015г.,
подадените от взискателя молби на 02.07.2019г. , на 15.07.2019г. и на
04.06.2020г., в които е посочил конкретни изпълнителни способи ,
осъществяването на които е своевременно предприето от съдебния
изпълнител, са прекъсвали давността. Теченето на давността е спряно на
16.07.2020 г. със спирането на принудителното изпълнение, постановено от
първоинстанционния съд за обезпечение на предявените искове по
настоящото дело.
Видно от изложеното 5-годишната давност за процесното вземане не е
изтекла по отношение на ищеца за времето от 04.12.2010 г., когато е влязла в
сила заповедта за изпълнение и е започнала да тече новата 5-годишната
давност за вземането, до 16.07.2020 г., когато е спряно принудителното
изпълнение по отношение на ищеца. Тя ще продължи да тече след влизането в
сила на настоящото решение, когато по силата на закона ще отпадне занапред
постановеното от първоинстанционния съд спиране на принудителното
изпълнение.
Тъй като изводите на въззивния съд не съвпадат с тези направени от
районния съд в обжалваното решение, последното трябва да бъде отменено и
вместо него бъде постановено друго, с което исковата претенция се отхвърли
като неоснователна.
С оглед изхода на правния спор въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на търговското дружество-жалбоподател направените във
въззивното производство разноски за заплатена държавна такса в размер от
200,08 лева , за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева и за
първоинстанционното производство в същия размер, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260606 /26.02.2021г., постановено по гр.д.№8477
/2020г. по описа на РС-Пловдив, ХIХ гр.състав , и ВМЕСТО него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. П. Д., ЕГН: **********, против „ОТП
Факторинг България” ЕАД , ЕИК: *********, иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че Р. П. Д., ЕГН: ***, поради
изтекла в нейна полза погасителна давност, не дължи на „ОТП Факторинг
България” ЕАД , ЕИК: *********, сумата в размер на 5115 евро, част от
61500 евро -главница по договор за паричен кредит от 11.04.2008г., за която
сума е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4675/1999 г. по описа на
Районен съд Плевен в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, и въз основа на който е
8
образувано и изп. дело № 1538/2019г. по описа на ЧСИ Татяна Кирилова, ,
рег.№815, с район на действие района на Окръжен съд – Плевен.
ОСЪЖДА Р. П. Д., ЕГН: ***, да заплати на „ОТП Факторинг
България” ЕАД , ЕИК: *********, сумата от 200,08 лева-заплатена държавна
такса, сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство, както и сумата от 100 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл.
280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9