Р Е Ш Е Н И Е
№V-51 Година 2019,
20 юни град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На двадесети май , две хиляди и деветнадесета
година
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар
Таня Михова
като
разгледа докладваното от съдията Камбурова
въззивно гражданско дело номер 570
по описа за 2019 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано
по въззивна жалба вх.№1797/26.03.2019г. подадена от Община Айтос, представлявано от Кмета Васил Иванов
Едрев, чрез адв.Дияна Вълчева-БАК, ответник в първоинстанционното производство,
срещу Решение №61 от 12.03.2019г. по описа на Районен съд-Айтос, в частта, в
която е прието за установено по отношение на Община Айтос, че С.А.Д., М.К.Г. и Й.К.Т.,
наследници на покойния наследодател К.Й.Д., б.ж. на гр.Айтос, починал на
14.12.2016г., са собственици на земеделска земя с площ от 1026 кв.м.,
съставляваща поземлен имот №143 по КК на ЗЗП в м.,,Ляската“ в землището на
гр.Айтос и е отменен АОС№1811/12-11.2008г., вписан с акт №154/20.11.2008г. в СВ
при РС-Айтос.
С посоченото решение съдът е уважил предявеният от ищците иск за признаване за установено по отношение на Община Айтос, че ищците С.А.Д., М.К.Г. и Й.К.Т., наследници на К.Й.Д., б.ж. на гр.Айтос, починал на 14.12.2016г., са
собственици на следния недвижим имот: земеделска земя с площ от 1026кв.м.,
съставляваща поземлен имот№143 по КК на ЗЗП в м.,,Ляската“ в землището на
гр.Айтос, одобрена със заповед№РД-09-188 от 05.04.1991г. на ОбНС-Айтос, при
сегашни граници: поземлени имоти с№№142,144 и 179. Със същото решение е
прогласен за нищожен Нотариален акт за собственост на придобит имот по реда на
прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти по Указа за регулиране
на правни сделки№28, том2, дело№366 от 29 ноември 1967г. на РС- Айтос. Отменен
е Акт за общинска собственост (АОС)№1811/12.11.2008г., вписан в
акт№154/20.11.2008г.в СВ при РС-Айтос. Ответникът е осъден за разноски по
делото.
На първо място заявява, че
статутът на процесния имот- земеделска земя,
произтича пряко от разпоредбата на чл.2 от ЗСПЗЗ, не е заявяван за
възстановяване пред ПК/ОСЗ- Айтос, респективно, ищците не притежават решение за
признаване/възстановяване правото на собственост върху земеделската земя.
Твърди се, че имотът станал общинска собственост по силата на закона, като се
подчертава, че по отношение на имотите, частна общинска собственост,
съществувала законова пречка за придобиването им по давност (§1 от Закона за
допълнение на Закона за собствеността). Излагат се съображения, че в
настоящия случай се касаело за земеделска
земя с учредено право на ползване по силата на ПМС 11 от 02.03.1982г., което
изключвало фактическия състав на давностното владение. Посочва, че процесната
земя попада в територията по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е подлежала на възстановяване
(по заявление на основание §29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ). В подкрепа на
изложеното, цитира разпоредбата на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ.
На следващо място
посочва, че предявеният иск е неоснователен
и недоказан. От събраните гласни доказателства не се установявало, че
процесният имот е бил владян от
наследодателя на ищците, починал на 14.12.2016г. Посочва, че видно от
заключението на вещото лице по извършената по делото експертиза, имотът по нотариален
акт №28/1967г., не съответствал по
граници на имот №143 по КК на ЗЗЛ в м.,,Ляската“.
Намира, че и от допълнителното заключение по експертизата, не можело да се
обоснове категоричен извод за доказано владение от страна на наследодателя,
както и че в полза на ищците е изтекла десетгодишната придобивна давност. Също
така се навежда довод за липсата на възможност (поради недостатъчно данни в
нотариалния акт) да се установи идентичност на лицето Костадин Йовев, посочено
като купувач и наследодателя на ищците К.Й.Д., от който ищците черпят правата
си.
Счита, че първоинстанционният
съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като в производството по делото не
било въвеждано от страна на ищците друго основание/искане съгласно чл.214 от ГПК(нито при условията на евентуалност, нито при алтернативност), освен
покупко-продажба.
Излага аргументи
за недопустимост на съдебния акт на районния съд, в частта, с която е постановена отмяна на
АОС. Посочва, че законът не предоставя компетентност на съда да съставя или
отменя акта, а единствено да прецени доказателствената му сила в хода на
исковото производство. Развива съображения в тази насока.
Моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалвана част, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски в
производството по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от процесуалния представител на
ищците адв.Кeрмедчиев, с който същата се оспорва изцяло. Въззиваемите сочат аргументи по
всички изложени с въззивната жалба доводи. Посочва, че в случаите, когато
имотът не бил коопериран по силата на членствено правоотношение, одържавяван
или отнеман фактически, запазвайки
статута си на частна собственост и владян в реални граници, следвало да
се приеме, че последният не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Позовават се на практика на ВКС(Решение №197 от 10.05.2011г на ВКС по
гр.д.№430/2010г. ,І-во г.о.). Оспорва се също така твърдението на въвззивната
страна, че процесният имот бил такъв, по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Развива подробни
съображения, че в посочената местност земеделските имоти са притежавани и от
физически лица (видно от заключението на вещото лице по извършената експертиза
и събраните гласни доказателства). Излагат се доводи, че със Заявление №4881 от
23.04.1992г. на Община Айтос за възстановяване на общински имоти, подадено пред
Поземлена комисия, били възстановени
земите, описани в Решение №1914А от 18.03.1999г. на ОСЗ- Айтос. Отбелязва се,
че процесният имот не фигурирал сред заявените за възстановяване. Предвид
направеното оспорване на нотариалния акт в първоинстанционното производство,
ищците (въззиваеми) заявяват, че ще се ползват от конверсията на чл.188 от ГПК,
както и от кратката петгодишна давност по чл.79, ал.2 от ЗС, вр.с чл.70, ал.1 и
ал.2 от ЗС; поддържат възражението за
изтекла придобивна давност върху процесния недвижим имот, започнала да тече на
29.11.1967г. и изтекла преди влизане в сила на ЗСПЗЗ.
Моли за потвърждаване решението на Районен съд –Айтос и присъждане на направените във въззивното
производство разноски за въззивното
производство.
В
с.з., чрез процесуалните си представители страните поддържат въззивната жалба,
респ. отговора. Претендират разноски.
Жалбоподателят
е страна,
която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение, жалбата е подадена в предвидения от закона срок,
от лице с представителна власт и е допустима за разглеждане по същество.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност
или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
След като
прецени твърденията на страните с оглед събраните по делото доказателства и
съобрази относимите разпоредби на закона, Бургаският окръжен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, с който ищците С.А.Д., М.К.Г. и Й.К.Т. в качеството им на
наследници на К.Й.Д., б.ж. на гр.Айтос,
починал на 14.12.2016г. претендират да бъде прието за установено по отношение
на Община Айтос, че са собственици на на земеделска земя с площ от 1026 кв.м., съставляваща поземлен имот №143
по КК на ЗЗП в м.,,Ляската“ в землището на гр.Айтос. Твърдят, че са собственици
на описания недвижим имот, който наследодателят им е придобит по реда на
прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти по указа за регулиране на правни сделки с
нот.акт №28, том 2, дело №366/1967 на РС-гр.Айтос. Посочват, че имотът е владян
и стопанисван от наследодателя им до неговата смърт през 2016г. Във връзка със
снабдяване с документи са уведомени от ответната Община Айтос, че за него е
съставен АОС №1811 от 12.11.2008г. Твърдят, че процесният имот не попада в
разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва
иска като посочва, че представеният титул за собственост не индивидуализира
имот съгласно действащия план на гр.Айтос, одобрен със Заповед
№РД-09-188/05.04.1991г., както и че земята попада в зона по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Също така сочи, че правото на собственост върху процесния имот не е заявявано
за възстановяване пред ПК. Иска се прогласяване нищожността на представения
нотариален акт на основание чл.472 ГПК вр.чл.476б. „в“ ГПК /отм./-не са
посочени трите имена и местожителството на участващите в прозводството. Също
така липсва точно описание на имота, не може да установи идентичност на лицето,
посочено в нотариалния акт с лицето, посочено в представеното удостоверение за
наследници.
Излага подробни доводи за това, че процесният
имот попада в зона по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, което представлява земеделски земи и
редът за възстановяване на собствеността е по специалния ЗСПЗЗ. Посочва, че е
съставен АОС №1811/12.11.2008г., вписан с акт №154/20.11.2008г. в СВ при
РС-Айтос, който удостоверява правото на собственост на Община Айтос и е
съставен въз основа на Решение №1814А/18.03.1999г. на ПК-Айтос. Посочва, че по
отношение на имоти, представляващи общинска собственост съществува законова
пречка за придобиването им по давност.
В подкрепа на твърденията си страните ангажират
доказателства.
По делото са представени и приети
като доказателства нотариален акт за собственост на придобит имот по реда на
прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти по указа за регулиране на
правни сделки №28 том ІІ, дело №366/1967 на АРС, удостоверение за наследници,
скица, АОС №1811 от 12.11.2008г., Решение №1914А от 18.03.1999г. на ПК
гр.Айтос. Събрани са гласни доказателства, приети си заключения-основно и
допълнително по съдебно-техническа експертиза.
Установява се, че ищците са наследници по закон на К.Й.Д. поч. на 14.12.2916г. Видно от представения нотариален акт за собственост на придобит имот по реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти по указа за регулиране на правни сделки, той е закупил през 1967 г. нива от 1 дка, находяща се в местността „Халваджи чешма“ в землището на гр.Айтос, при съсед:А.С., Д.М.Г.и път. Цитираният Указ е обнародван през 1962 год. Съгласно чл. 1 от УРПСННИ прехвърлянето на незастроени или застроени с малоценни постройки и неурегулирани земи (ниви, ливади, овощни градини, гори и др.) в цялата страна се извършва чрез народните съвети по реда на Закона за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти. Този закон предвижда специална процедура за придобиването на подобни имоти: подаване на молба до общинския народен съвет, с която бъде определена цена на имота, който се предлага за продажба; цената да е определена от председателя на народния съвет и кандидат купувачът да се е съгласил с нея; председателят на НС да определи кандидатът като купувач на имота, който да внесе цената на имота. Съществено условие, завършващо процедурата по прехвърлянето на имота е преписката да бъде изпратена от общинския народен съвет на нотариуса за издаване на акт за продажбата съобразно посочения по-горе закон (чл. 4 ЗРПВПННИ). В случая предвидената процедура е спазена, което е видно от описаните приложения в нотариални акт. В същото време съгласно разпоредбата на чл.472 ГПК /отм./. нотариалното действие е нищожно, при изрично изброени хипотези, като една от тях е, когато е нарушена разпоредбата на чл.476 б. „в“ , а именно нотариалния акт трябва да съдържа името, бащиното име и фамилното име на лицата, участвуващи в производството, а така също и местожителството им. Купувачът е посочен с две имена и не се съдържа местожителството на участниците в производството. Ето защо възражението за нищожност на представения титул за собственост-нотариален акт, е основателно.
Във връзка с това възражение ищците са заявили, че ще се ползват от документа, но се позовават на конверсия на същия по чл.188 ГПК и изтекла кратка придобивна давност, считано от 29.11.1967г. Това е сторено след запознаване с отговора на исковата молба и преди първото по делото заседание. В същото изрично е заявено от тяхна страна, че поддържат допълнителното си становище и е поискано събирането на гласни доказателства, допуснати от съда.
Основанието на иска може да бъде изменено от ищеца в първото с.з.-чл.214 ГПК. В случая въвеждането на ново основание-придобивна давност е станало в първото по делото с.з. и макар съдът да не го е приел с изрично определение го е разгледал и се произнесъл по него. В този смисъл следва да се приеме, че съдът се е произнесъл по предявен иск и възражението за недопустимост на решението е неоснователно.
Не
така стои въпросът с отмяната на АОС
№1811 от 12.11.2008г. Първоинстанционният съд е приел, че като законна
последица от уважаване на установителния иск за собственост следва да отмени
представения АОС. Следва са се има предвид, че същият не е
издаден в производство по Част Шеста „Охранителни производства” от ГПК и не
съставлява актове по смисъла на чл.537, ал.1 от ГПК, поради което не подлежат
на отмяна по този ред. Актовете за държавна/общинска собственост се издават по
реда на ЗДС и ЗОС. Касае се за една „административна услуга” по смисъла на §1,
т.2 от ДР на ЗАдм и извършването на административната услуга обхваща издаване
на акт, с който се удостоверява само факта с правно значение- дали имотът е или
не е актуван като общински или държавен, което е в компетентността на
административния орган. При спор за материални права, съгласно чл.79, ал.3 от ЗДС и чл.64, ал.2 от ЗОС – компетентен да ги разреши е съда. Той
обаче няма компетентност нито да съставя, нито да отменя акта, а следва само да
прецени доказателствената му сила в развиващото се пред него исково
производство. Тази компетентност е на администрацията, тъй като съгласно чл.64,
ал.1 от ЗОС имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и
имотите, основанието за актуването на които е отпаднало се отписват от актовите
книги, със заповед на Кмета на Общината и се предават на собственика. В такъв
смисъл е и разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗДС. По съществото си това отписване
представлява законна последица от уважаване на иска за собственост, но не
такава, която присъжда съдът. Щом един имот неправомерно е актуван като
общинска собственост, когато по съдебен ред се установи, че е собственост на
друго лице, правоимащият следва да поиска отписването му от актовите книги.
Кметът на общината не може да откаже да деактува имота – в противен случай носи
наказателна отговорност за неизпълнение на съдебно решение по чл.296 от НК. Предвид изложеното следва да се приеме, че в тази част решението е
недопустимо и следва да бъде обезсилено.
От заключението на ВЛ се установява, че местността
„Халваджи чешма“ е идентична с местността „Ляската“, за която няма изработен,
одобрен и /или влезли в сила парцеларен план, помощен план и план на
новообразуваните имоти. Имот пл.№143 е част от действащия план на ЗЗП
„Ляската“, изработен за имоти
предоставени за ползване по ПМС 11 от
02.03.1982г. За този имот е нямало записан собственик, а впоследствие е записан
като собственик Община Айтос въз основа на цитирания АОС. Посочено е също така,
че няма данни за включване на местността „Халваджи чешма“ в ТКЗС, ДЗС или друга
селскостопанска организация. Използвайки съществуващите в плана и на място
топографски елементи и при направени измервания
ВЛ е индивидуализирало имот, посочвайки, че процесният имот се
идентифицира с имот пл.143 по плана на ЗЗП „Ляската“ от 1991 г.
Свидетелят Димитров, брат на наследодателя на ищците сочи, че мястото е закупено през 1967 от родителите им, като през 1969 е купено и за него и се намира през две места от процесното. Като граница посочва, че мястото на брат му е до самия път. През цялото време до смъртта си го е работил, садил е лозе, овощни дръвчета и не е имал спорове с никого.
Свидетелят Костов знае за процесното място от 1978г., било е засято с лозе наполовина, работено от наследодателя на ищците до неговата смърт, не знае да е имал спорове с други хора.
При
съвкупната преценка на гореизложеното следва да се приеме, че процесният имот
не е бил коопериран, одържавяван или отнеман на друго основание, а е запазил
статута си на частна собственост и е владян от наследодателя на ищците.
Несъстоятелни са доводите на ответника, че процесният имот като такъв със
статут на земеделски е следвало да бъде заявен за възстановяване на собствеността
по реда на ЗСПЗЗ. Възстановяването на собствеността се извършва по отношение на на посочените в
чл.10 ЗСПЗЗ имоти, като всички хипотези касаят
случаи, в които собсвеността е била отнета, както е при
одържавяването или без да бъде
отнета не е упражнявана в реални
граници/както при включването на имотите в ТКЗС или др. селскостопански
организации/.
Предвид приетото по-горе за нищожност на представения
нотариален акт, на основание чл.188 ГПК същият следва да се цени като частен документ и да се разгледа възражението за изтекла придобивна давност в полза на
ищците. Според
вида на давностното владение придобивната давност при недвижимите имоти се дели
на обща и кратка придобивна давност, които са регламентирани в чл.79 , ал.1 и
ал.2 от ЗС. За придобиването на собствеността с кратката придобивна давност е
необходимо владението да бъде добросъвестно. Краткият
петгодишен срок се прилага само ако е налице владение, основано на юридическо
основание и субективна добросъвестност към момента на възникване на това
основание. В случая предписаната от закона форма е опорочена, но
владелецът не е знаел това. Считано от 1967г. до 29.11.1972 г. е осъществен
фактическия състав на чл.79, ал.2 ЗС, поради и което наследодателят на ищците е
станал собственик на оригинерно основание.Законът за
реда на прехвърляне на вещни
права върху някои недвижим имоти е отменен с § 1 от ПЗР на ЗСГ - ДВ, бр. 26 от
30 март 1973 г.
Като е достигнал до извода за основателност на предявения
положителен установителен иск за собственост първоинстанционният съд е
постановил правилен като краен извод съдебен акт, който следва да бъде
потвърден, но при изложените по-горе съображения. В частта, в която е отменен
АОС №1811
от 12.11.2008г., решението като недопустимо следва да бъде обезсилено.
Предвид изхода от делото и заявените претенции за
разноски, такива не следва да се присъдят в полза на въззиваемите-заплатено
възнаграждение за адвокатска защита пред въззивната инстанция в размер на 400
лв. съгласно представения списък на разноските.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №61 от 12.03.2019г.
по описа на Районен съд-Айтос, в частта с която е отменен АОС№1811/12-11.2008г., вписан с акт №154/20.11.2008г.
в СВ при РС-Айтос и ПОТВЪРЖДАВА в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Община Айтос, представлявано от кмета Васил Едрев
да заплати на ищците С.А.Д. с ЕГН**********,
М.К.Г. с ЕГН********** и Й.К.Т. с ЕГН**********
направените съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 400
лв./четиристотин лв./.
Решение може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България, в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: