Решение по дело №551/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172,ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на В.Ч.Й. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 23-0819-000017/03.01.2023 г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ /“ПП“/ към ОД на МВР – Варна В.С.И., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя Й. е наложена ПАМ – „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. С жалбата заповедта се оспорва като неправилна и незаконосъобразна. В допълнителна молба с.д. № 7398/ 16.05.2023 г. се твърди, че към момента на извършване на проверката – на 01.01.2023 г. около 13,30 ч., Вл. Й. не е осъществил състава на посоченото в заповедта административно нарушение, тъй като не е управлявал личния си автомобил, т.е. не е имал качеството на водач на МПС, поради което неправилно и незаконосъобразно полицейските служители са настоявали да бъде тестван за употреба на алкохол, респективно – незаконосъобразно му е наложена ПАМ. На основание изложеното иска оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения от жалбоподателя адвокат Св. И..

Ответникът – полицейски инспектор в сектор „ Пътна полиция” при ОДМВР-Варна В.С.И., чрез упълномощения юрисконсулт Г.  изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява съдът да я отхвърли като такава. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От доказателствата по делото е видно и не е спорно между страните, че жалбоподателят В.Ч.Й. е собственик на лек автомобил Ситроен „БЕРЛИНГО“ с рег. № **.

Процесната заповед е издадена на 03.01.2023 г. от В.С.И., назначена в ОДМВР – Варна на длъжност полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ – факт относно който страните в производството също не спорят. Към посочената дата има издадена от директора на ОДМВР-Варна заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. /л.4 от преписката/, с т.1.8 от която полицейските инспектори в сектор „ПП” при ОД на МВР-Варна са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.171,т.1, т. 2, т. 2а, т. 4, т.5 б. ”а” и т.6 от ЗДвП.

От представените от страните доказателства е установено, че на 01.01.2023 г. около 13,30 ч. в гр. Варна, на ул. „**“, до пицария „Амичи“, в посока бул. „**“ , оспорващият Вл. Й. управлява собствения си автомобил Ситроен „БЕРЛИНГО“ с рег. № ** , като е спрян за проверка от полицейския служител Л.Ю.М.. След отправена към него покана Й. е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARNA 0167. На водача е даден талон за медицинско изследване № 114922/01.01.2023 г., но същият не се е явил в указаното време (45 мин. след връчване на талона) в посоченото лечебно заведение за даване на биологична проба за анализ, относно което страните също не спорят. Описаните факти са квалифицирани от проверяващия като нарушение на чл. 174, ал.3, предл. 1-во от ЗДвП, във връзка с което срещу В. Ч. Й. е съставен АУАН Серия GA № 835122, приложен на л. 7 от преписката.

Предвид така съставения АУАН, полицейският инспектор В. Сл. И. издава оспорената в настоящото производство заповед № 23-08149-000017/03.01.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, в която изрично е отразено нейното упълномощаване със заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на директора на ОД на МВР-Варна.

За установяване на относимите към спора факти и по настояване на страните пред съда са разпитани четирима свидетели. Свидетелите Х. И. С. и Д. М. Р. са посочени като такива от жалбоподателя В. Ч. Й.. По искане на ответника гласни показания дават свидетелите А.С.К. – мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна и актосъставител на АУАН срещу Вл. Ч. Й., и Л.Ю.М. ***, член на патрулния екип, който е спрял Вл. Й. за проверка.

От гласните показания на двете свидетелки – Хр. С. и Д. Р. се установява, че те заедно са празнували Нова година в близост до пицария „Амичи“, в дома на приятели на св. Хр. С. и нейният съпруг. На празненството присъствал и Вл. Й. заедно със свидетелката Д.М. Р., с която по това време живеел на семейни начала. Гостите напуснали дома на домакините в ранните часове на 01.01.2023 г., като Р. и Й. оставили личния автомобил на Й. паркиран близо до адреса, където прекарали новогодишната нощ. По обяд на 01.01.2023 г. и по молба на Вл. Й. четиримата се върнали с автомобила на Х. И. С. за да приберат колата на Й.. По думите на двете свидетелки, зад волана първо седнала Д. Р., но не успяла да запали двигателя, което наложило колата да бъде „бутана“ от останалите трима – от С. и двамата мъже. Ситуацията довела до скандал между Й. и Д. Р., поради което последната си тръгнала от мястото и не знае какво се е случило след това. На въпрос на съда защо тя е трябвало да шофира след като автомобилът е на Вл. Й., свидетелката отговаря, че към онзи момент – 01.01.2023 г., жалбоподателят е нямал шофьорска книжка. След като Д. Р. си тръгнала, свидетелката Хр. С. и нейният съпруг тръгнали заедно към техния автомобил, който бил паркиран наблизо, като възнамерявали с него да издърпат автомобила на Й.. Когато се върнали с колата си при автомобила на своя приятел, те го видели да разговаря с пристигналите на място полицаи. Полицейските служители му поискали документи за проверка, при което той представил единствено личната си карта като обяснил, че не е водач и няма шофьорска книжка. Според гласните показания на св. С., полицаите поискали да тестват Вл. Й. за употреба на алкохол, което наложило да повикат свои колеги от КАТ /“Пътна полиция“/. И двете свидетелки не са били на място към момента на пристигане на полицейските служители, поради което не могат да свидетелстват дали междувременно Й. е успял да запали двигателя на автомобила и да го приведе в движение.

Разпитаният свидетел А.С.К. свидетелства пред съда, че на 01.01.2023 г. по разпореждане на ОДЧ при ОДМВР – Варна е трябвало да окаже съдействие на свои колеги от ІІ РУ на адрес на ул. „****“, близо да пицария „Амичи“. Искането било да тестват водач за употреба на алкохол, на което той се противопоставял и отказвал. За отказа да бъде тестван с дрегер срещу водача Вл. Й. бил съставен АУАН, подписан от него без възражения. Същевременно, бил издаден и получен талон за медицинско изследване. От изявлението на този свидетел става ясно, че същият е пристигнал на мястото, където е извършена проверката, заедно с друг свой колега от Сектор „ПП“ след като полицаите от ІІ РУ вече са били спрели водача на автомобил Ситроен „БЕРЛИНГО“ с рег. № **. Не е възприел лично дали Й. е управлявал автомобила. АУАН е съставен въз основа на сведенията, получени от колегите му от ІІ РУ.

Гласните показания на св. Л.Ю.М. – полицейски служител във ІІ – РУ при ОДМВР – Варна, сочат, че на посоченото в процесната заповед място и време, решили да се отклонят от бул. „В. Левски“ и да навлязат в по-малките странични улички. Срещу тях в еднопосочната улица, обратно на разрешената посока, с автомобила си излязъл жалбоподателят Вл. Й.. Свидетелят заявява пред съда, че автомобилът е бил в движение. Водачът му бил сам, във видимо нетрезво състояние, неадекватен и лъхащ на алкохол. Това наложило да повикат за съдействие колеги от Сектор „ПП“, които да тестват водача за употреба на алкохол. След отказ да направи това, срещу водача е съставен АУАН. Проверяваният не е изтъкнал пред полицейските служители конкретна причина, поради която отказва да бъде тестван. Когато спрели автомобила, водачът бил сам в него. По-късно при тях пристигнали мъж и жена, които се представили като приятели на водача Вл. Й.. Свидетелят сочи към присъстващата в залата св. Хр. С., като смята, че това е била жената без да го твърди категорично.

Към доказателствата по делото от оспорващия е приложена служебна бележка от „П.ф.99“ АД в уверение на това, че В.Ч.Й. работи в предприятието на постоянен трудов договор от 11.05.2017 г. на длъжност „Главен механик на влекач до 3000 KW“.

Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0819-000017 е издадена на 03.01.2023 г. и е връчена на Вл. Й. на 23.02.2023 г., видно от саморъчно поставения на гърба на заповедта запис. Жалбата е постъпила в деловодството на ответника по пощата и е с входящ номер от 02.03.2023 година.

При така установените обстоятелства и при извършената на основание чл. 168, ал. 2 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от адресат на оспорения административен акт, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и при наличието на правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна предвид следното :

За да е законосъобразен, административният акт следва да е издаден от компетентен орган, т.е. от орган оправомощен за това в пределите на неговата компетентност. Компетентността е нормативно призната способност на даден орган да издаде определен акт. Компетентността за издаване на административни актове може да произтича пряко от закон или от друг нормативен акт или чрез възлагане от друг орган, който притежава първоначална компетентност по силата на закон или друг нормативен акт за издаване на административен акт по определен кръг от въпроси.

От представените с преписката две заповеди - Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР и Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на Директора на ОДМВР – Варна се установява по категоричен начин, че оспорваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган въз основа на допустима по закон делегация на правомощия и не страда от порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, който да е основание за нейната отмяна като незаконосъобразна или за нейното прогласяване за нищожна.

Оспорваната в това съдебно производство заповед за прилагане на ПАМ е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа минимума от реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата е и мотивирана, като са посочени както правните, така и фактическите основания за нейното издаване. В оспорения административен акт в достатъчна степен са описани фактите и обстоятелствата обосноваващи изводите на административния орган за наличие на материално-правните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП, поради което не са налице основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т.2 от АПК.

Жалбата, във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство не съдържа доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и такива не бяха открити от съда в хода на служебната проверка за законосъобразност на акта на основание чл. 168, ал.1 от АПК, т.е. не е налице основанието за отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен съобразно чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспорената заповед за налагане на ПАМ е и материално законосъобразна.

От представената с административната преписка справка от информационния масив на Министерство на ВР се установява, че жалбоподателят В.Ч.Й. е придобил правоспособност на водач на МПС на 21.01.1993 година. Към релевантната дата – 01.01.2023 г. оспорващият е с отнето СУМПС за срок от 6 месеца /от 25.11.2022 г. до 25.05.2023 г./ въз основа на НП № 20-0324-000447 от 03.07.2020 година.

Не е спорен между страните в производството фактът, че В.Ч.Й. е отказал да бъде проверен с техническо средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта, както и че не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Основното възражение на жалбоподателя, с което обосновава твърдението си, че не е извършил вмененото му във вина нарушение на чл. 174, ал.3, предл. 1-во от ЗДвП е, че към момента на проверката не е имал качеството на „водач“ на МПС, съответно неправилно полицейските служители са поискали от него да бъде тестван за употреба на алкохол. Съгласно приложената от ответника разпоредба на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки : временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач (т. 1) който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца ; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи (б. „б“). Приложимата правна уредба не дава легално определение на понятието водач, но съдебната практика и теория говорят за наличието на два вида водачи – правоспособни и неправоспособни, от което следва извод че, за да има едно лице качеството на водач, достатъчно е да е установено, че към конкретен релевантен момент управлява МПС, т.е. привел го е в движение.

От гласните показания на свидетелите Х. И. С. и Д. М. Р. става ясно, че те не са присъствали на място към момента когато полицейските служители са спрели жалбоподателя Й. за проверка. Ето защо те не могат да свидетелстват дали към този момент оспорващият е успял да приведе в движение собствения си автомобил Ситроен „БЕРЛИНГО“ с рег. № ** . Този факт се установява от гласните показания на свидетеля Л.Ю.М.. Съдът не намира основания да счита, че свидетелят е заинтересован от изхода на делото, поради което кредитира показанията му, съответно намира за доказани изложените в обжалваната заповед факти, че процесният автомобил е бил управляван от жалбоподателя Й. , както и че той е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употребата на алкохол.

Към така установените факти адм. орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП като кореспондираща с нарушението по чл. 174, ал.3, пр. 1-во от същия закон във връзка с чл. 22, ал.1 от ЗАНН.

С оглед горните констатации, съдът намира , че по отношение на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000017/03.01.2023 г. не е налице основанието за отмяна по чл. 146, т.5 от ЗДвП – налагането с друг акт на адм. наказание по ЗДвП не отнема правоспособността на жалбоподателя, поради което ограничаващото въздействие на процесната ПАМ е в пълно съответствие с целта на закона.

Така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл.146 от АПК, налага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.5 от ЗДвП, решението на настоящата съдебна инстанция е окончателно и не подлежи на обжалване.

При този изход на спора, основателно се явява своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.143 ,ал. 3 от АПК, на ОД на МВР - Варна следва се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а сторените от жалбоподателя разноски следва да останат за негова сметка.

Мотивиран от горното , съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на В.Ч.Й. ***, EГH **********, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000017/03.01.2023 г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна В.С.И..

ОСЪЖДА В.Ч.Й. ***, ЕГН ********** *** сумата от 100 (сто) лева за разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател: