№ 224
гр. София , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Ст. Георгиева
в присъствието на прокурора Ана Христоскова Малиганова (АП-София)
Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Калинка Ст. Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600468 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е №
СОФИЯ, 30.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-т състав ,
в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ИВАНКА ШКОДРОВА
2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА
При СЕКРЕТАРЯ ТАНЯ ВЪЛЧЕВА и с участието на ПРОКУРОРА А.М. от
СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,
След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия
Георгиева ВНОХД № 468 по описа за 2021 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:
1
С ПРИСЪДА № 900070 от 11.01.2021 г. по НОХД № 328/2019 г. ОКРЪЖЕН СЪД –
БЛАГОЕВГРАД е признал ПОДСЪДИМИЯ Р. С. Р. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това,
че на 27.11.2016 г. около 16:30 ч. на второкласен път ІІ-19 в района на 48-ми км с посока на
движение Добринище – Гоце Делчев при управление на л.а. „Фиат Типо“ с рег. № *** е
нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП (движейки се с 86-87 км/ч, която скорост е била по-голяма от
критичната за преодоляване на завой), при което по непредпазливост е причинил смъртта на
велосипедиста С. А. П., като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване
на помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б.
„в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК е бил ОСЪДЕН на лишаване от свобода за една година и шест
месеца с отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнение за 3-годишен изпитателен
срок, а на основание чл. 343г вр. чл. 343а вр. чл. 343 от НК е бил ОСЪДЕН и на лишаване от
правоуправление на МПС за една година и шест месеца.
С присъдата е постановено връщане на веществени доказателства: на управлявания
от подсъдимия лек автомобил - на собственичката Р. Р., на велосипеда и две платнени чанти
за него – на наследниците на починалия пострадал И. и Н. П..
Съобразно чл. 189, ал. 3 от НКПК подсъдимият е бил осъден да заплати разноските
по делото: 2 066,17 лв. на ОДМВР - Благоевград, 1 923,90 лв. на ОС – Благоевград и 2 000
лв. на частните обвинители И.П. и Н.П..
Присъдата е протестирана, в срок, с искане за изменението й чрез отмяна на
приложението на привилегированата разпоредба на чл. 343а от НК, предвиждаща по-ниска
наказателна отговорност. Протестът е мотивиран с твърдение, че не е доказано по делото
подсъдимият да е имал активно поведение по оказване на помощ на пострадалия след
деянието – тъй като това не се твърди от никой от свидетелите по делото, а е доказано само,
че подсъдимият, махайки с ръка на пътя, е спрял лица, които е помолил да се обадят на тел.
112, а други лица са се обадили на този телефон и без да бъдат молени от подсъдимия.
Твърди се още, че проявената от подсъдимия загриженост за състоянието на пострадалия на
местопроизшествието не съставлява оказване на помощ.
Присъдата е обжалвана, в срок, от защитника, с искане за оправдаване на
подсъдимия. В допълнения към жалбата (ВНОХД, л. 41-61) защитникът излага съображения,
че: подсъдимият не е отговорен за ПТП поради наличието на мястото на черен лед; че е
липсвала регулация чрез пътни знаци на участъка с ПТП; че пътят не е съответствал на
стандартите за безопасност; че ако се приеме виновност на подсъдимия, то приложимата
разпоредба е тази на чл. 343а от НК, както е приел ОС – предвид подаденият протест с
искане за отмяна на приложението на тази норма; че не е обсъдена в мотивите на присъдата
формата на вината – небрежност; че не са отчетени при индивидуализацията на наказанието
личността на подсъдимия (изразил искрено съжаление, показал безупречно процесуално
поведение, съдействал чрез обяснения в съдебна фаза и участващ в спасителни акции като
доброволец) и продължителността на процеса; че не са доказани разноските на частните
обвинители, за които е осъден подсъдимият.
Присъдата е обжалвана, в срок, от частните обвинители И. и Н. П., с искане за
определяне на по-тежки наказания при лек превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства – три години лишаване от свобода и три години лишаване от
правоуправление. Жалбата е мотивирана с твърдение за завишена степен на обществена
опасност на деянието поради възходящата динамика на този вид престъпления,
изключително тежките травми на пострадалия, грубото нарушение на правило за движение,
непризнаването на вината от страна на подсъдимия и липсата у него на критично отношение
към стореното и сравнително краткия опит на подсъдимия като водач на ППС. Относно
обществената опасност на дееца в тази жалба противоречиво се твърди първо, че не е
завишена (ВНОХД, л. 31), а в края – че е по-висока (ВНОХД, л. 33). Освен това се твърди
неправилно приложение на по-леко наказуемия състав на чл. 343а от НК, без подробно
2
мотивиране.
Във въззивните съдебни прения всяка от страните, атакували присъдата, поддържаше
исканията си и обосноваването им в протеста и жалбите.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в изпълнение на задължението си по чл. 314 от
НПК да провери изцяло правилността на атакуваната присъда, проучи самостоятелно
доказателствените източници по делото; при това подложи съдържанието на всяко отделно
доказателствено средство на анализ, а съдържанието на всички съвкупно – на синтез по
правилата на формалната и житейската логика. При тази си дейност въззивният съд
достигна до извод за установеност на факти и приложимост на право, съвпадащи изцяло с
тези на първоинстанционния съд.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери за доказани по делото следните факти с
правно значение:
На 27.11.2016 г. около 16:30 ч. подсъдимият управлявал лек автомобил „Фиат Типо“ с
рг. № *** по второкласен път ІІ-19, като излязъл от Добринище и се насочил към Гоце
Делчев. На 48-я километър от пътя имало завой, десен за посоката на движение на
подсъдимия, в който той навлязъл със скорост от 86-87 км/ч. (КМАТЕ - ДП, т. 1, л. 139-156
вр. НОХД, л. 156 гръб-157 и 161). На това място пътят бил с две ленти за двупосочно
движение, разделени с линия М1, като дясната е била широка 3,9 м, а лявата – 3,7 м. От
двете страни на пътя е имало банкет, като вляво от левия банкет е имало мантинела, а
вдясно от десния банкет – канавка. Вдясно по посоката на огледа – с. Места към Добринище
(обратна на посоката на движение на управлявания от подсъдимия автомобил), е имало
асфалтово уширение на пътя, вдясно от което е имало банкет, а след него – канавка.
Непосредствено преди завоя и в посоката на движение на подсъдимия не е имало пътни
знаци; такива обаче е имало на 320 м и на 220 м преди завоя и в посоката на движение на
подсъдимия от Добринище към Гоце Делчев, като единият знак е бил АЗ – „Последователни
опасни завои, първият от които надясно“, а другият - А-15 – „Опасност от хлъзгане“ (НОХД,
л. 209). Продължителността на действието на знака, предупреждаващ за опасни завои, е
изрично указана чрез табела Т2 – 1 000 м, следователно процесният завой е попадал в
обхвата на действието на този знак. Като разположен още по-близко до и преди (в посоката
на движение на подсъдимия) процесния завой, знакът, предупреждаващ за опасност от
хлъзгане, също е обхващал в района на действието си този завой. Невписването на тези
знаци в огледния протокол е обяснимо и не се отразява на доказаността на наличието им и
на действието им: огледният протокол е обхванал само тази част от пътя, на която е станало
ПТП, т.е. завоя и частта от пътя непосредствено преди и след него, поради което в огледа не
е било отразено наличието на горепосочените пътни знаци; наличието им на пътя и
регулирането на движението съобразно тях обаче е изрично доказано чрез писмото на ОПУ
– Благоевград (НОХД, л. 209). По изложените съображения въззивният съд намери за
необосновано твърдението на защитника, че пътният участък с ПТП не е бил регулиран от
пътни знаци. Като водач на МПС, подсъдимият е бил длъжен да възприеме наличието на
пътните знаци и тяхното съдържание, поради което той следва да се счита за предупреден за
предстоящата опасност, изразяваща се в два последователни завоя, първият от които
надясно, и в опасност от хлъзгане.
При навлизане на управлявания от подсъдимия автомобил в първия за посоката му на
движение – десен, хлъзгав завой със скорост от около 86-87 км/ч колата загубила напречната
си устойчивост, довело до загуба на контрол върху управлението й – автомобилът поднесъл
и въртейки се около надлъжната си ос започнал да навлиза в насрещната лента, в която по
това време се движел на велосипед пострадалият Сергей П.. Въпреки опита да избегне
съприкосновение с колата чрез отклоняване надясно за неговата посока на движение,
велосипедът на пострадалия бил застигнат от колата и ударен отзад с предната й част, като
мястото на удара на пътя е в лентата за движение на велосипедиста; последвало отхвърляне
3
на тялото на пострадалия от велосипеда и удрянето му отзад в изправено положение от
колата; след това пострадалият се ударил в предната част на колата и паднал в уширението
на пътя, докъдето били стигнали автомобилът и велосипедът.
При удрянето му пострадалият получил тежка гръдна и коремна травма; бил откаран
в болница, но въпреки навременната и квалифицирана медицинска помощ починал след
около месец и половина на 11.01.2017 г. вследствие на хронична и остра дихателна и
сърдечно-съдова недостатъчност, развили се в резултат на получените от ПТП травми (СМЕ
– ДП, т. 1, л. 120-134 вр. НОХД, л. 149).
На мястото на произшествието чрез огледа му са фиксирани следи от триене по
уширението вдясно и следи от разравяне на десния банкет (за посоката на огледа от с. Места
към Добринище, обратна на посоката на движение на автомобила – оглед, ДП, т. 1, л. 54-55
вр. 56-59).
Чрез заключението на КМАТЕ на инж. Р. Ч. и съдебния лекар д-р Я. З., извършил
аутопсията (ДП, т. 1, л. 139-156 вр. НОХД, л. 156 гръб-157 и 161), се установява, че
критичната скорост за преодоляване на завоя без занасяне е била 85 км/ч – която скорост е и
приета в обвинителния акт. ОС не е приел по въпроса за стойността на критичната скорост
за преодоляване на завоя заключението на първоначалната АТЕ на инж. М. (ДП, т. 1, л. 94-
113 вр. НОХД, л. 150 вр. л. 156 вр. л. 160 гръб) – по съображения, че приетата в това
заключение стойност от 79 км/ч е фактическо обстоятелство, непосочено в обвинителния акт
и е по-неблагоприятно за подсъдимия. Въззивният състав споделя изцяло тези съображения
на ОС. ОС не е приел по въпроса за стойността на критичната скорост за преодоляване на
завоя от автомобила и заключението на допълнителната АТЕ на инж. Р. Ч. (ДП, т. 1, л. 162-
172 вр. НОХД, л. 153 гръб-156 и л. 160 гръб-161), което заключение приема тази величина
като 68,8 км/ч – по същите съображения като тези спрямо заключението на инж. М..
Доколкото в обвинителния акт е била приета най-благоприятната за подсъдимия критична
скорост за преодоляване на завоя, а именно най-високата – 85 км/ч според КМАТЕ,
доколкото срещу това фактическо твърдение се е защитавал подсъдимият от самото начало
на съдебния процес поради посочването му в обстоятелствената част на обвинителния акт и
доколкото тази скорост е и най-благоприятната за подсъдимия, въззивният състав споделя
изцяло становището на ОС по въпроса за величината на критичната скорост: тя следва да се
приеме за 85 км/ч, съобразно заключението на КМАТЕ на инженер и съдебен лекар.
Поради навлизането в завоя с по-висока от критичната за безпроблемното му
преодоляване скорост, подсъдимият е загубил контрол върху движението на автомобила и
въпреки че ударил спирачките – довело до намаляване на скоростта на колата към момента
на удрянето й във велосипеда до 46,3 км/ч, ударил пострадалия, което довело до
смъртоносните му травми. Това обуславя извод, че реализираната от подсъдимия скорост на
управление на колата не е била съобразена с пътните условия, а именно – с навлизането в
опасен и хлъзгав десен завой; вследствие на несъобразената скорост управляваният от
подсъдимия автомобил нито е могъл да спре преди мястото на удара, нито е могъл да го
избегне чрез странично преместване по ширината на пътя поради навлизането на колата в
лентата за насрещно движение с неуправляемо въртене около надлъжната й ос. Такова
поведение на водач на МПС представлява нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Към момента на ПТП участъкът от пътя е бил сух, въпреки че в нощта на
26/27.11.2016 г. в района е преваляло слабо (справка от НИМХ – ДП, т. 1, л. 185). Тази
фактическа констатация на ОС изцяло се възприема и от въззивния състав. Че пътят в
района на ПТП е бил мокър твърдят само в съдебно заседание свидетелите полицай Н. Ш.
(НОХД, л. 95-98), полицай С. Т. (НОХД, л. 277 гръб- 280) и полицай Д. С. (НОХД, л. 337
гръб вр. 289). Твърденията, че пътят е бил мокър противоречат на писмените констатации в
огледа и на онагледителната му част (снимките). Твърденията в съдебно заседание са
направени от полицейски служители съответно три и четири години след ПТП; при отчитане
4
на обстоятелството, че свидетелите с такава професия често възприемат сходни по
съдържание факти във връзка със службата си, не следва да се приеме за безспорно
установен посоченият от тях едва в съдебно заседание факт, че пътят е бил мокър. Фактът е
съществен, а не е бил съобщен от никого от полицейските служители на ДП. Единствено в
съставеното от свидетеля С. писмено съобщение за станало произшествие (НОХД, л. 289) е
посочено, че асфалтовата настилка е била мокра, но доказателствената сила на това
съобщение не може да бъде противопоставена на силата на огледа – който е бил насочен
пряко и специално към възприемане и писмено документиране на съществените за ПТП
факти, което е сторено и писмено, и чрез снимки. Освен това самият подсъдим в
обясненията си твърди, че пътят е бил сух и само на места е бил хлъзгав. Освен това, ако се
приеме, че пътят е бил мокър, това би било приемане на факт, нетвърдян в
обстоятелствената част на обвинителния акт – поради което подсъдимият не се е защитавал
срещу него, а и би било фактическо обстоятелство в ущърб на подсъдимия: мокрият път би
определил по-ниска критична скорост за безпрепятствено преодоляване на завоя и
вследствие на това би имало по-голямо превишение на съобразената с пътните условия
скорост от страна на подсъдимия. Поради всичко това въззивният състав споделя изцяло
фактическото становище на ОС, че към времето на ПТП участъкът от пътя е бил сух.
Това становище логически изключва възможността за образуване на мястото на ПТП
на т.н. „черен лед“, което явление изисква настилката да е мокра и заледена – на което
настоява защитата. Освен като изключено от извода, че пътят е бил сух, невъзможността
това явление да е било налице е и експертно обоснована от вещите лица автоинженери по
делото – изявления в съдебно заседание на инж. М. във връзка с единичната АТЕ (ДП, т. 1,
л. 94-113 вр. НОХД, л. 150 и 156 вр. л. 160 гръб), писмено заключение на КМАТЕ на инж. Ч.
и д-р З. (ДП, т. 1, л. 139-156 вр. НОХД, л. 156 гръб-157 и 161) и писмено заключение на
ДАТЕ на инж. Ч. (ДП, т. 1, л. 162-172 вр. НОХД, л. 153 гръб-156 и л. 160 гръб-161).
Автоекспертите убедително обосновават становището си за изключване на явлението „черен
лед“ с температурата на въздуха в района – по-висока от 3 градуса по Целзий и липсата на
висока влажност, а именно тези два фактора - температура, по-ниска от три градуса по
Целзий, и влажност над 80 %, при това – действащи едновременно заедно, в съвкупност,
генерират черния лед. В подкрепа на становището на автоекспертите е и съдържанието на
справката от НИМХ за температурата в района и за влажността на въздуха (ДП, т. 1, л. 185):
към времето на ПТП температурата в района е била около 8 градуса по Целзий, а
влажността – 77 %. Независимо че писмото от НИМХ е било представено на ДП след
представянето на заключенията на АТЕ и КМАТЕ, то е било представено преди
депозирането на ДП на ДАТЕ; освен това към времето на изявленията на вещите лица
автоинженери в съдебно заседание конкретно по въпроса за черния лед писмото на НИМХ
вече е било налично по делото. Съпоставката на изявленията на експертите в съдебно
заседание със съдържанието на писмото на НИМХ установява пълна еднопосочност и
безпротиворечивост помежду им, поради което е напълно обосновано отрицателното
твърдение, че на местопроизшествието не е имало черен лед – предвид безспорното
доказване на комбинацията от конкретна температура и конкретна влажност. Поради това
въззивният състав сподели изцяло становището на първоинстанционния съд, че на мястото
не е имало черен лед и намери за неоснователно твърдението на защитника и подсъдимия по
въпроса.
Налице е било съответствие на пътя със стандартите за безопасност на движението –
предвид липсата на забрани за движение в конкретния пътен участък, а също и предвид
изричното предизвестяване на водачите на ППС за предстоящите опасности на пътя поради
двата последователни завоя и вероятното хлъзгане. По този начин чрез пътната регулация
посредством знаци са били взети необходимите мерки от страна на поддържащата пътищата
институция за осигуряване на безопасно преминаване на конкретния пътен участък –
изискващо съобразяване на скоростта на преминаване през него. Поради това въззивният
състав намира за неоснователно и твърдението на защитника, че пътният участък е бил
опасен до степен да е негоден за преминаване през него.
5
В обясненията си подсъдимият (НОХД, л. 340 гръб-343) твърди, че пътят бил сух, но
определени участъци от него – хлъзгави. Въззивният състав намира тези негови твърдения за
обосновани и в съответствие с останалите доказателства по делото. По изложени по-горе
съображения за съдържание на доказателствена съвкупност от оглед и обяснения на
подсъдимия следва да се приеме, че пътят е бил сух; опасността от хлъзгане в предстоящите
за посоката на движение на подсъдимия два последователни опасни завои също е била
налична, но за нея подсъдимият е бил изрично предизвестен чрез съответния пътен знак.
Предвид изложеното дотук следва да се приеме за безспорно установено по делото,
че на 27.11.2016 г. подсъдимият е управлявал автомобил със скорост от 86-87 км/ч при
навлизане в опасен и хлъзгав десен завой, критичната скорост за безопасното преодоляване
на който е била 85 км/ч, като предварително – от 320 м и от 220 м спрямо първия (десния) от
два последователни опасни и хлъзгави завои, е бил предупреден чрез пътни знаци за
опасността, състояща се в тези завои и във вероятност от хлъзгане; вследствие на тази
несъобразена скорост подсъдимият е загубил контрол върху управлението на колата, тя е
навлязла въртейки се в насрещната лента и е ударила велосипеда и велосипедиста, починал
около месец и половина след това в резултат на травмите от ПТП.
По делото е доказано още, че веднага след ПТП подсъдимият е направил всичко,
зависещо от него, за да окаже помощ на пострадалия. Първоначално пострадалият е паднал
по очи в уширението на пътя, което е затруднило дишането му. Подсъдимият е отишъл при
него и проверявайки дишането му, е установил проблем – заради което заедно със свидетеля
С. К. (ДП, т. 1, л. 83) е обърнал пострадалия да лежи по гръб, вследствие на което
подсъдимият е осигурил на пострадалия възможност да диша. Освен това, тъй като
подсъдимият не могъл да намери собствения си телефон, изхвръкнал от стойката си някъде
в колата, той спирал преминаващите по пътя коли с молба към хората в тях да се обадят за
помощ – свидетелите Д. Т. и А. Т.. Именно така на местопроизшествието дошла д-р
Тютюнчева (ДП, т. 1, л. 71) – повикана от свидетеля А. Т., а също дошла и изпратена от
спешния център на тел. 112 линейка с шофьор свидетеля М. П. (ДП, т. 1, л. 69 и л. 74) и
фелдшер А. Ш. (ДП, т. 1, л. 70). На място било установено, че пострадалият диша, но е
неадекватен и говори на чужд език; след това бил натоварен на линейката с помощта на
подсъдимия и откаран в болница. По-късно, докато пострадалият пребивавал в болница,
подсъдимият дарил кръв и организирал кампания за кръводаряване. Осигуряването на
непосредствено важна за живота функция – дишането, още на местопроизшествието,
търсенето на помощ, макар и чрез други хора на местопроизшествието, осигуряването на
необходима за преливане кръв са все действия, пряко насочени към опазване на живота на
пострадалия, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са
доказани предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл. 343а от НК;
твърдението на прокуратурата, че тази норма няма приложение в случая е необосновано и
поради това не може да бъде споделено от съда.
В заключение по фактите следва да се приеме, че на 27.11.2016 г. около 16:30 ч.
подсъдимият, управлявайки лек автомобил по второкласен път ІІ-19 в посока от Добринище
към Гоце Делчев, в района на 48-я километър е навлязъл в опасен и хлъзгав десен завой с
несъобразена скорост (86/87 км/ч) – по-висока от критичната за безопасно преодоляване на
завоя скорост (85 км/ч), с което подсъдимият е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Подсъдимият
и е бил длъжен, и е могъл – особено предвид предупреждаването чрез съответните знаци за
предстоящи опасни завои, водещи до хлъзгане – да управлява колата си с по-ниска скорост,
до стойност под тази на критичната скорост за безопасно преодоляване на завоя.
Подсъдимият и е бил длъжен, и е могъл да предположи, че при управление на колата с
несъобразена скорост може да се стигне до нейно неконтролируемо движение, навлизане в
лентата за насрещно движение и удряне на движещите се там ППС с хората в тях, чест
житейски резултат от каквито удари е увреждането, включително до смърт, на хора. След
деянието подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия, като е осигурил на място дишането му, организирал е повикването на спешна
6
помощ, дарил е кръв и е организирал кампания за кръводаряване, докато пострадалият е бил
в болница; този извод изключва основателност на твърдението в протеста, че в случая не е
налице основание за прилагане на привилегирован по-леко наказуем състав на престъпление
по чл. 343а от НК. Поради това в случая е доказано, че подсъдимият е извършил именно
престъпление по чл. 343а, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три месеца до четири години, а съобразно
чл. 343г от НК – и лишаване от правоуправление на МПС.
За да определи продължителността на лишаването от свобода ОС е преценил в
съвкупност следните противовесни обстоятелства: В посока на смекчаване на отговорността
са повлияли младата възраст на подсъдимия (28-годишен към деянието, 32-годишен сега),
липсата на други нарушения по ЗДвП (справка от КАТ – ДП, т. 2, л. 116 и НОХД, л. 330-
331), трудовата му ангажираност (ДП, т. 2, л. 126-129 вр. 130-137), добрите характеристични
данни (НОХД, л. 47) и дългият период от време от деянието през 2016 г. досега, несъответен
по продължителност на фактическата и правна сложност на случая. Необосновано е
изявлението на защитника, че първоинстанционният съд не е отчел влиянието на
продължителността на процеса, както и личността на подсъдимия. Като конкретни
изражения на съобразените от първоинстанционния съд добри характеристични данни за
подсъдимия според въззивния състав следва да се отчетат още и сочените от защитника
негово отношение към деянието (изразено искрено съжаление), доброто му процесуално
поведение, съдействието чрез даването на обяснения в съдебна фаза и участието като
доброволец в спасителни акции. Към тези обстоятелства въззивният съд допълва само, че
извършеното съставомерно за престъпление нарушение по ЗДвП е само едно, като при това
превишението на съобразената скорост е само с 1-2 км/ч. В посока на отегчаване на
отговорността ОС е отчел продължителния престой на пострадалия в болница до смъртта
му, през което време той е преживявал тежки болки. Преценявайки броя и естеството на
смекчаващите отговорността обстоятелства, правилно ОС е приел, че не е налице хипотеза
на чл. 55 от НК: броят им не се отличава като висок, а естеството на всяко едно от тях не го
определя като изключително; това становище се споделя изцяло от въззивния съд предвид
броя и същината на смекчаващите отговорността обстоятелства. При съпоставка на
относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността фактори, правилно
ОС е приел категоричен превес на тежестта на смекчаващите – цифров израз на което е
станало определянето на лишаването от свобода под средата на законовия диапазон, а
именно – една година и шест месеца лишаване от свобода. Този извод логически изключва
основателност на твърдението, че наказанието е несъразмерно леко – каквото твърдение се
прави в протеста и в жалбата на частните обвинители; поради това те следва да се приемат
за неоснователни по въпроса. Този извод логически изключва и твърдението в жалбата на
защитника, че наказанието е прекомерно тежко спрямо обществената опасност на деянието
и тази на дееца, поради което и това твърдение следва да се приеме за неоснователно. В
заключение относно наложеното наказание „лишаване от свобода“ въззивният състав
намира, че то е преценено точно и е справедливо – поради което това произнасяне на ОС
следва да бъде потвърдено.
Влияещите на наказанието „лишаване от свобода“ противовесни фактори влияят и на
определянето на наказанието „лишаване от правоуправление“. Намирайки наличието на и
относителна тежест в обща съвкупност на същите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, въззивният състав намира превес на смекчаващите, а размерът на отмереното
лишаване от правоуправление – за съответен на деянието и дееца и за справедлив. Поради
това следва да се потвърди и произнасянето на ОС относно продължителността на
лишаването от правоуправление.
Отлагането на изпълнението на лишаването от свобода под условие по реда на чл. 66,
ал. 1 от НК също е правилно: деецът не е осъждан досега, наложеното му лишаване от
свобода е под три години, от деянието досега е изминал немалък период от четири и
половина години, а личността на подсъдимия определя извод за постижимост на целите на
7
наказанието и без ефективното му изтърпяване: касае се за млад неосъждан човек, с добри
характеристични данни, трудово ангажиран и изразяващ искрено съжаление за стореното.
Продължителността на изпитателния срок – три години, е съобразена с ограниченията в
закона и с невисоката степен на обществена опасност на дееца.
Разпореждането с веществените доказателства е съобразено с изчерпаността им като
доказателствени източници и с данните за съответните правоимащи – поради което и това
произнасяне на ОС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото за подсъдимия – признат за виновен, и съобразно
заповедната норма на чл. 189, ал. 3 от НПК, правилно на подсъдимия са възложени за
заплащане направените по водене на делото разноски. Размерът на разноските на частните
обвинители бе изрично удостоверен в хода на въззивното производство (ВНОХД, л. 74-75) –
по 1 500 лв. на всеки от двамата частни обвинители, поради което възражението на
защитника относно тях е частично основателно, тъй като ОС е приел, че подсъдимият следва
да заплати по 2 000 лв. на всеки частен обвинител за разноски. Това обуславя изменение на
присъдата в тази й част, чрез намаляване на дължимата от подсъдимия сума за разноски на
всеки от двамата частни обвинители от 2 000 лв. на 1 500 лв.
В заключение се обуславя извод, че протестираната и обжалвана присъда е
обоснована, съобразена със закона и справедлива, поради което е изцяло правилна и следва
да бъде потвърдена, с изключение на частта й относно разноските на частните обвинители –
в която част следва да бъде изменена чрез намаление на дължимата от подсъдимия сума.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 900070 от 11.01.2021 г. по НОХД № 328/2019 г. ОКРЪЖЕН
СЪД – БЛАГОЕВГРАД в частта й относно присъдените на частните обвинители разноски,
като НАМАЛЯВА дължимата от подсъдимия Р. С. Р. на всеки от частните обвинители И. С.
П. и Н. С. П. сума от 2 000 лв. на 1 500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8