Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град Тетевен, 31.05.2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори
състав,в публично
заседание
На десети май,
През две хиляди двадесет и първа година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело
№ 582 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година,със страни:
Ищец: „ АГЕНЦИЯ ЦА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-град
София,
Ответник: К.Н.И. ***,
И за да
се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД,съединен с иск за заплащане на мораторна лихва.
Ищецът твърди,че в Дирекция „Социално подпомагане“-Луковит/ДСП-Луковит/ е входирано заявление от 30.09.2019г за отпускане на еднократна целева помощ за ученици,записани в първи клас,на основание чл.10а от ЗСПД.Издадена е заповед №ххх на директора на ДСП-Луковит,с което е отпусната исканата помощ.Съгласно чл.10а,ал.7 от ЗСПД,помощта се възстановява, ако детето не продължи обучението си през втория учебен срок и е допуснало в рамките на един месец от учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини.
От направена справка в МОН е установено,че детето Н.Л.С е допуснало 5 неизвинени отсъствия за месец ноември 2019 година,които са потвърдени през месец декември 2019 година.Издадена е Заповед № ххх на директора на ДСП-Луковит за възстановяване на недобросъвестно получената еднократна помощ.Отпуснатата помощ е в размер на 125.00 лева.Заповедта е връчена по реда на чл.18а,ал.10 от АПК и не е обжалвана.На 13.05.2020г е издадена покана за доброволно изпълнение на директора на ДСП-Луковит до ответника,която не е получена.
На 13.07.2020г е подадено заявление по чл.417 от ГПК до РС-Тетевен за издаване на заповед за незабавно изпълнение,като с разпореждане от 07.08.2020г,постановено по ч.гр.дело №356/2020г по описа на РС-Тетевен заявлението е отхвърлено.
Моли да бъде постановено решение,с което бъде осъден ответника да заплати сумата,предмет на исковата молба,като недобросъвестно получена/съобразно изменението на петитума на иска,допуснато в съдебно заседание,проведено на 10.05.2021г,на основание чл.214 от ГПК/.
Позовава се на писмени доказателства.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба,не се явява и в проведеното съдебно заседание по делото.
От приложените по делото писмени доказателства,съдът приема за безспорно установено следното:
Приложено е заявление от 30.09.2019г от ответника до директора на ДСП-Тетевен,за отпускане на еднократна помощ за ученици,записани в първи клас по чл.10а от закона за семейни помощи за деца/ЗСПД/.В т.3 от декларацията са посочени две деца,едното от които Н.Л.С.
Приложена е заповед №ххх ,с която е отпусната помощ на ответницата,за едно дете-Н.Л.С,в размер на 250.00 лева от които 125.00 лева след влизане в сила на заповедта и 125.00 лева в началото на втория учебен срок.Отбелязано е,че заповедта е влязла в сила на дата 10.10.2019 година.
Приложен е дневен отчет за счетоводна дата-16.10.2019г,в който е отразено плащане по сметка на ДСП-Луковит на сума в размер на 268605.81 лева и основание-ЗСПД.
Приложена е разплащателна ведомост за месец 9 2019г от ищеца,в който срещу името на ответника/пореден номер 836/е отразена сума за получаване по сметка в ДСК,в размер на 215.00 лева.
Приложена е Заповед № Д-хххх на директора на ДСП-Луковит,в която е наредено възстановяване на суми,получени неправомерно от ответницата,по заявлението от 30.09.2019г,в размер на 128.26 лева.
Приложена е покана до ответницата,за възстановяване на получена на основание чл.10а от ЗСПД сума,неполучена от същата,която е била залепена на информационното табло на ДСП-Луковит.
На 16.07.2020г е входирано в деловодството на РС-Тетевен заявление по чл.417 от ГПК,в която заявителят ДСП-Луковит е поискала издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,за сумите,предмет на исковата молба.
С влязло в сила разпореждане,съдът е отказал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,при липсата на предпоставките за това,респ. приел е,че не е влязла в сила заповедта,сочена като акт от категорията на визираните в чл.417 от ГПК,в-ка с чл.14а,ал.2 от ЗСПД.
С разпореждане от 26.08.2020г съдът е предоставил възможност на заявителя в едномесечен срок да представи доказателства,че е предявил осъдителен иск срещу длъжника,посочен в заявлението,като довнесе по сметка на съда следващата се държавна такса.Разпореждането е получено от заявителя на дата 31.08.2020г,а исковата молба е изпратена по ел.поща на съда на дата 30.09.2020 година.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
В доклада по делото съдът е квалифицирал иска по чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД, като съгласно цитираната норма който е получил нещо с оглед на отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Съгласно чл.154 от ГПК, съдът е вменил в тежест на ищеца в производството доказване на следните факти от цитирания фактически състав: да докаже предоставяне на парична сума в размера на цената на иска на ответницата, по нейно заявление и като законен представител на малолетното дете Н.Л.С,основанието на което е предоставена тази сума и възникнали факти, обуславящи отпадане на основанието заради което е била предоставена паричината сума, така както са посочени в исковата молба,а именно допуснати неизвинени отсъствия за два последователни месеца за 2019година на малолетното дете Н.Л.С на ответницата.
Съдът е указал на ищеца, че по делото няма представени данни за получаване по сметка от ответницата на парична сума, като в обясненията на представляващият ищеца и приложената ведомост и бордеро за паричен превод,сумата е посочена общо, а не индивидуално за съответните заявители,както и съобразно обстоятелствата при които е връчена заповедта на ответницата за възстановяване на паричната сума- не лично ,не са представени доказателства за настъпване на факти за отпадане на предоставената помощ,а именно неизвинените отсъствия на малолетното дете на ответницата.Общият правопораждащ положителен факт в случая е фактът на плащане на сумата, чието връщане се претендира.
В настоящото производство съдът приема,че между страните е спорно и поради това съдът е възложил в доказателствена тежест на ищеца да установи настъпване на факта на плащане, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК. В конкретния случай съдът счита, че не е установено по безспорен начин плащане от страна на ищеца.
Представената по делото Заповед, с която на основание чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца и чл. 31 от Правилника за прилагането му на ответницата била отпусната еднократна целева помощ в размер на 250 лв, доказва единствено констатирането от страна на ищеца за наличието на изискуемите от закона предпоставки за предоставяне на помощта, но не и самото й изплащане. Същевременно съдът счита, че то не се доказва по безспорен начин и от представените по делото писмени доказателства.
Приложеният дневен отчет за дата 16.10.2019г и бюджетно платежно нареждане установяват превод на глобална сума по сметка на ищеца,с основание за плащане „ЗСПД“.Разплащателната месец е за месец септември 2019г,а заповедта за отпускане на помощна е влязла в сила на 10.10.2019г,а и освен това срещу името на ответницата по ведомостта е записана различна сума от претендираната-сумата от 215.00 лева и по никакъв начин не може да се обоснове извода за плащане от ищеца по сметка на ответницата на сумата,предмет на осъдителния иск.
Ответницата не е изразила становище по иска,респ.липсва признание от нейна страна на факта,вменен в доказателствена тежест на ищеца-плащане/получаване/ на процесната парична сума,с основание чл.10а от ЗСПД.
В предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установява по безспорен начин получаването на претендираната сума от страна на ответницата. При така направения извод съдът счита, че не е необходимо да обсъжда наличието или липсата на правно основание, доколкото този въпрос би бил поставен за разглеждане само при установяване факта на плащане. При липса на установяване, че претендираната сума е получена от ответницата, така предявеният иск се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Независимо от изложеното,съдът намира,че ищецът не е доказал и фактите,довели до отпадане на основанието,на което е получена от ответницата паричната сума,посочено в чл.10а,ал.7,т.3 от ЗСПД.
С оглед горните съображения както осъдителния иск за главницата,така и акцесорния за лихвата следва да бъдат отхвърлени,като неоснователни и недоказани.В частта на легитимацията на ДСП-Луковит като ищец производството следва да бъде прекратено,по аргумент от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане/чл.16 от Правилника/.
Мотивиран от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от
АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ-СОФИЯ,чрез Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“-град Луковит, осъдителен иск по чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД,против К.Н.И.
***,за заплащане на сумата от 125.00 лева,подлежаща на възстановяване като
недобросъвестно получена с оглед отпадане на основание,заради което е била
получена,както и акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва в размер на
5.21 лева за периода от 16.10.2019г до 13.03.2020 година,а в частта на
легитимацията на Дирекция „Социално подпомагане“-Луковит като ищец, прекратява
производството по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: