№ 645
гр. Русе, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520202210 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Т. НГ., чрез адв. Гинка Стойкова,
депозирана против наказателно постановление № 21-1085-002251 от
16.09.2021г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 178, ал. 1, т. 2
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева,
за нарушение по чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че деянието е извършено по
обективни причини, но без вредни последици за движението на конкретния
пътен участък. Не се оспорва приетата за установена фактическа обстановка.
Посочва се, че жалбоподателят е извършил същото по разпореждане на
ръководителите му, тъй като работи на трудов договор на минимална работна
заплата и същото е извършено на малка улица, по която няма усилено
движение и с нищо не е затруднено движението, тъй като никой не е искал да
премине и същевременно времето е било ясно и не е била създадена, каквато
и да било опасност за движението. С оглед изложеното се моли да бъде
прието, че деянието, извършено от жалбоподателя е с ниска степен на
обществена опасност и са налице предпоставките за приложение на чл. 28
ЗАНН.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощения от него
защитник, поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически
и правни доводи, касаещи маловажност на нарушението.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не заема становище по жалбата.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована не изпраща
представител и не заема становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата.
Жалбата изхожда от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация, доколкото същото е адресат на издаденото наказателно
постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно
нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и изложените в
съдебно заседание фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя
е било образувано със съставянето на АУАН № 21-1085-002251/08.07.2021г.
(бланков № 986179) от същата дата, за това, че на 08.07.2021г., около 11,00
часа, в град Русе, ул. „Лисец“ № 45, управлявайки специален автомобил –
бетон – помпа Мерцедес, с рег. № *****, собственост на Русенска строителна
компания АД, паркира по средата на ул. „Лисец“, срещу дом № 45 с цел
извършване на строително-ремонтни дейности, разпъва страничните
стабилизатори и започва дейност по изпомпване и качване на бетон към
строителна площадка на дом № 45 и с това си поведение и действие променя
въведената организация на движение по ул. „Лисец“ в участъка от ул. „Д.
Дебелянов“ до ул. „Петрохан“ без съгласуване с органите на МВР и
администрацията стопанисваща пътя и пътят в гореописания пътен участък е
останал непроходим и затворен за движение на МПС за периода от 08,30 часа
2
до 12,00 часа на 08.07.2021г., които факти са субсумирани от актосъставителя
като нарушение по чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, при същите фактически обстоятелства и правна
квалификация на нарушението, както посочените в АУАН и на
жалбоподателя на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, които да налагат,
съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84
ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които доказателства приема и кои
отхвърля. Както писмените така и гласните доказателства и доказателствени
средства се намират в корелативно единство и напълно кореспондират с
приетата за установена фактология.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на санкционираното лице. Не е налице противоречие между
приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и
санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
3
наказаното лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗАНН за административни
нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия,
учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги
извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да
бъдат извършени.
В случая наказаното лице е нает по трудов договор (лист 6), сключен
с „Русенска строителна компания“ АД, като шофьор на товарен автомобил и
на посочените в АУАН и НП дата и час, същият е управлявал специален
автомобил – Бетон Помпа, собственост на дружеството работодател и
нарушението е извършено от жалбоподателя при и по повод изпълнение на
трудовите му задължения и в изпълнение на нареждане на работодателя му,
да извърши посочените в АУАН и НП дейност по изпомпване и качване на
бетон към строителна площадка на дом № 45. Жалбоподателят не е нито
възложител, нито изпълнител на строежа и не е бил длъжен той да съгласува
промяната на организацията в движението, в посочения участък. Не е налице
и вменено му по силата на закона задължение да извършва проверка, дали
преди изпълнение на възложената му задача, неговият работодател или
възложителят на строежа е съгласувал с органите на МВР и администрацията
стопанисваща пътя промяната на организацията на движението в този пътен
участък, поради и което съдът приема, че в случая жалбоподателят е действал
в изпълнение на заповед, която е издадена от работодателя му по съответния
ред и не налага извършване на очевидно нарушение и не може да се ангажира
неговата административна отговорност предвид нормата на чл. 25 ЗАНН.
Липсва виновно поведение на жалбоподателя, тъй като същият е извършвал
дейност, възложена му от неговия работодател и самото нарушение е
извършено при и по повод изпълнение на трудовата му функция и както беше
посочено, доколкото не е било задължение на жалбоподателя да предприеме
действия по съгласуване промяната на въведена организация на движението и
извършените от него действия не съставляват очевидно нарушение, тъй като
извършването на дейността е възможно при наличието на съгласуване, а не са
касае за забрана, съдържаща се в нормативен акт, то нарушителят не е
действал виновно, поради и което неправилно е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност, а такава е следвало да бъде
ангажирана, на основание чл. 24, ал. 2 ЗАНН на неговия ръководител, който е
4
допуснал извършването на нарушението и който съгласно чл. 205, ал. 1
ППЗДвП е следвало да предприеме действия във връзка със съгласуване
промяната на въведената организация на движението в този участък.
По изложените мотиви, съдът намира, че
административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния
закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 25 ЗАНН, при наличието на
визираните в закона предпоставки за нейното приложение, поради и което
наказателното постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143,
ал. 1 АПК в тежест на административнонаказващия орган следва да бъдат
възложени и направените от жалбоподателя разноски за възнаграждение за
един адвокат в размер на 360 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1085-002251 от
16.09.2021г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Русе, с което на Д. Т. НГ. , ЕГН: **********, с адрес *****, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 2000 (две хиляди) лева, за нарушение по чл. 178, ал.
1, т. 8 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. НГ. , ЕГН:
**********, с адрес ***** на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1
АПК СУМАТА в размер на 360,00 (триста и шестдесет) лева,
представляваща разноски за възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5