Решение по дело №70/2018 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 63
Дата: 10 юли 2018 г. (в сила от 19 септември 2018 г.)
Съдия: Асен Цветанов Цветанов
Дело: 20185520100070
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 63                                        10.07.2018 година                                град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На трети юли                                                                                                 2018 година

В публично заседание в следния състав:

  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Росица Динева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 70 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК.

Производството е образувано по искова молба на „Профи Кредит България” ЕООД срещу А.А.К.. Ищцовото дружество твърди, че е сключил договор за потребителски кредит № ********** от 27.07.2016 г. с ответника А.А.К.. Твърди, с който предоставил в заем сумата от 950 лв. със срок за връщане 24 месеца при месечна вноска от 58,73 лв. с падеж 15-то число на месеца, при годишен процент на разходите от 49,91 %, годишен лихвен процент от 41,17 % и лихвен процент на ден от 0,11 %, при общо задължение по договора в размер на 1409,52 лв. Твърди, че ответникът закупил допълнителен пакет за услуги в размер на 949,92 лв. разсрочен на вноски за срока на договора в размер на 39,58 лв. Твърди, че съгласно подписана декларация от ответника към договора станали неразделна част общи условия към договорите за кредит, както и стандартен европейски формуляр за информацията по кредита, които им дават възможност да преценят техните финансови възможности. Твърди, че на 27.07.2016 г. превел на посочена от ответника банкова сметка ***, за което било съставено преводно нареждане № 12372305 с референция от 27.07.2016 г. Твърди, че ответникът направил погашение само на 4 месечни вноски. Твърди, че съгласно чл.12.3 от общите условия при просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и се обявява неговата предсрочна изискуемост. Твърди, че всички вземания по договора станали изцяло предсрочно изискуеми автоматично на 04.04.2017 г., като на 05.04.2017 г. било изпратено уведомително писмо на ответника, с което е информиран, че договорът е прекратен и задължението е обявено за предсрочно изискуемо. Твърди, че след ответникът направил погашение със сумата от 394,94 лв., с която били погасени вноски на стойност 393,57 лв. и сумата от 1,37 лв. лихва за просрочие по чл.12.1 от общите условия. Твърди, че по ч.гр.д. № 722/2017 г. на РС-Раднево била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните суми, но ответникът не бил намерен за връчване на заповедта, поради което предявил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да се установи вземането му от ответника по издадената заповед за изпълнение досежно сумата за главница в размер на 1965,87 лв., ведно със законната лихва върху от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника А.А.К., чрез назначения особен представител адв. К.. В съдебно заседание особеният представител адв. К. излага съображения, че ответникът е действал добросъвестно и е погасявал вноските по кредита колкото е можел, като се иска освобождаване от разноски за производството поради тази причина.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит с ответника, предоставяне на сумата в размер на 950 лв., размера на вземането си за главница, падеж на месечните вноски 15-то число на месеца, настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /накратко ЗПК/ кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем срещу извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

По делото е приет като писмено доказателство договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ********** от 27.07.2016 г. /л.7-10/ и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 27.07.2016 г. /л.11-12/, от които е видно, че между страните е сключен договор за кредит, въз основа на който ищецът се е задължил да предостави на ответника в заем сумата от 950 лв., разсрочена на 24 месеца с месечна вноска от 58,73 лв. при ГПР от 49,89 % и ГЛП от 41,17 %, лихвен процент на ден 0,11% и обща дължима сума по кредита в размер на 1409,52 лв., с падежна дата на месечните вноски 15-то число от месеца. Видно е също, че е за получени допълнителни услуги ответникът се е задължил да заплати възнаграждение от 949,92 лв., разсрочено в месечните вноски по 39,58 лв., при формиране на общо задължение от 2359,44 лв. при общ размер на месечната вноска от 98,31 лв. По делото са приети като писмени доказателства и общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит /л.13-23/, както и погасителен план /л.24-25/.

От приетото преводно нареждане от 27.07.2016 г. /л.26/ е видно, че ищцовото дружество е предоставило на ответника сумата от 950 лв. в изпълнение на задължението си по договора за кредит.

По делото е приет като писмено доказателство стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация /л.35-39/, в който са посочени параметрите на сключения договор за кредит.

По делото е представено от ищеца извлечение по сметка /л.41/, показваща счетоводните записвания при ищеца на данните за предоставения кредит, погашенията и дължимия остатък.

На ответникът е било изпратено уведомително писмо /л.42/, с което е уведомен за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението поради просрочие, което е получено лично от длъжника /виж обратната разписка на л.40/. Поради това съдът приема, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем в цялост поради просрочие на основание чл. 12.3 от общите условия.

От така установеното от фактическа страна следва изводът, че между страните е сключено валидно облигационно отношение – договор за потребителски кредит, въз основа на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 950 лв. От признатия от ищеца неизгоден за него факт, че ответникът е погасил част от кредита, се установява, че погашението е в размер на 394,94 лв., с която сума са погасени първите четири вноски от погасителния план в общ размер на 393,24 лв. и част от лихвата за забава в размер на 1,37 лв. Останала е непогасена част в общ размер на 1965,87 лв., формирана от остатъкът от главницата, възнаградителната лихва и закупения допълнителен пакет услуги. Тъй като не се установява ответникът да е погасил остатъчното си задължение, то ще следва да се уважи искът за претендираната част от остатъчното вземане по договора за кредит.

По разноските:

На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и исковото производство съобразно на уважената част от иска съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, като му се присъди държавна такса в размер на 39,50 лв., платена в заповедното производството, и в размер на 39,13 лв., платена в исковото производство, както и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 270 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК  /70 лв. за заповедното производство и 200 лв. за исковото производство/. Следва да се заплати като разноски и заплатеното от ищеца възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 367,61 лв.

 

Мотивиран от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Профи Кредит България” ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК сумата в размер на 1965,87 лв. /хиляда деветстотин шестдесет и пет лева и 87 ст./, дължима по договор за потребителски паричен кредит №  ********** от 27.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.10.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 536/24.10.2017 г. по ч.гр.д. № 722/2017 г. по описа на РС-Раднево.

 

ОСЪЖДА А.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 716,24 лв. /седемстотин и шестнадесет лева и 24 ст./, представляваща разноски за заповедното и исковото производства.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: