РЕШЕНИЕ
№ 17406
гр. София, 29.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БЕТИНА Б. БОШНАКОВА
при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело
№ 20231110119117 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. ЗЗДН, подадена от Ю. С. К. срещу К. Б. Т., лице, с
което молителката се намира във фактическо съпружеско съжителство.
В молбата се твърди, че ответникът е извършил акт на домашно насилие, като на
15.03.2023 г. около 13:00 часа преследвал молителката с управлявания от него лек
автомобил, в резултат на което тя се скрила в жилището на своя приятелка, находящо се в гр.
София, , след което той се качил на предния капак на МПС и започнал да крещи под балкона
на жилището.
Ответникът К. Б. Т. оспорва изложените от насрещната страна фактически твърдения
и изразява становище за неоснователността на подадената молба за защита от домашно
насилие.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно § 30 от ПЗР на ЗИДЗЗДН производства по молби, искания и жалби,
постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.
Според легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
1
съжителство.
По делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че
страните са се намирали във фактическо съпружеско съжителство, поради което ответникът
безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2 ЗЗДН.
Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй
като е налице твърдение за осъществено от ответника емоционално насилие. Молбата е
депозирана в едномесечния преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 10, ал. 1
ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, отправена
е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 3 от делото/, в която обаче липсва
индивидуализация на твърдените актове на домашно насилие по време, място, начин на
извършване, авторство на деянието, както и причинно-следствената връзка между деянието
и настъпилите за пострадалото лице неблагоприятни последици, поради което същата не
следва да се ползва с обвързващата доказателствена сила, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН
/в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./. Това е така, тъй
като декларацията не се явява годно доказателствено средство, защото в нея не са
декларирани никакви обстоятелства, касаещи процесното деяние, поради което и не може да
породи последиците, които законът свързва с нейното представяне, а именно да послужи
като достатъчно основание за издаване на заповед за съдебна защита на пострадалото лице
/л. 7 от делото/.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетелката Антоанета Маринова Т.ова, очевидец, които показания съдът кредитира, тъй
като ги намира за непротиворечиви, логични и последователни. От тях се установява
времето, мястото и начина на извършване на акта на домашно насилие, неговия автор, а
именно ответника, емоционалното състояние на молителката, както и обстоятелството, че в
случая се касае за системно насилствено поведение. Свидетелката дава конкретна
информация, че ответникът е преследвал молителката с лекия си автомобил, че двете са
били в нейното жилище, при което ответникът се качил на предния капак на едно МПС, след
което направил опит да влезе насилствено в апартамента през балкона. Съдържанието на
последвания между страните разговор, както и наличието или липсата на физическо
съприкосновение между тях, не са включени в предмета на доказване, поради което съдът не
следва да обсъжда гласното доказателствено средство в тази част.
С оглед изложените съображения съдът намира, че по делото са събрани достатъчно
кореспондиращи помежду си доказателствени източници, при съвкупния анализ на които
може да се изведе обоснован и категоричен извод за авторството и факта на осъществяване
на акта на домашно насилие, поради което съдът счита, че молбата се явява основателна и
следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. При индивидуализация на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал.
1 ЗЗДН). Съдът намира, че в случая подходяща се явява мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
Неизпълнението на заповедта за защита ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21,
ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./
2
последици. При определяне на мерките съдът съобрази тежестта на конкретно извършеното
на процесната дата поведение на ответника, настъпилите за молителката вредни последици
и интензитета на засягане на личността й.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./ при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 лева до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици от
деянието, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200,00 лева.
РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на 25,00 лева (вж. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 7
ГПК, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена,
изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за
правна помощ съразмерно с уважената част от иска. С оглед обстоятелството, че на
молителката е предоставена правна помощ, право на разноски има Националното бюро за
правна помощ, но предвид, че не са представени доказателства досежно размера на платения
адвокатски хонорар, съдът към настоящия момент не присъжда такива /в този смисъл
решение № 3377/16.05.2017 г. по в. гр. дело № 1523/2017 г. по описа на СГС/.
ДЕЙСТВИЕ НА ЗАПОВЕДТА ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА:
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита има действие до
издаването на заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че
следва да бъде издадена, поради което заповедта за незабавна защита от 11.04.2023 г. следва
да бъде изрично отменена.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 108/11.04.2023 г.,
издадена по гр. дело № 19117/2023 г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН,
и я ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН К. Б. Т., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. „Лев Толстой“, бл. 48, вх. Д, ет. 6, ап. 90, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от актове на
домашно насилие по отношение на Ю. С. К., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к.
„Надежда III“, бл. 322, вх. Б, ет. 5, ап. 35.
ПРЕДУПРЕЖДАВА К. Б. Т., ЕГН **********, че неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при нарушение на заповедта
полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
ОСЪЖДА К. Б. Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС на основание чл.
3
11, ал. 2 ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00 лева.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 5 ЗЗДН К. Б. Т., ЕГН ********** глоба в размер на
200,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните – за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4