Решение по дело №1333/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 543
Дата: 19 ноември 2021 г. (в сила от 19 ноември 2021 г.)
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20212100501333
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 543
гр. Бургас, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100501333 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от ,,КРЕАТИВ 78“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ,,Генерал
Гурко“ №7, вх.2, ет.6, представлявано от Николай Зарков Ненов, чрез адв.
Мима Кънева - БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ,,Александровска“
№20, ет.1 - десен, против Решение №260882/18.06.2021г., постановено по гр.
дело №1228/2021г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е приел за
установено по отношение на ищеца, че ,,УАН БЕТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. ,,Славейков“, бл.154, партер,
офис 1 и 2, представлявано от Димитър Кръстев Кръстев, не му дължи сумата
от общо 7580.80 лева (седем хиляди петстотин и осемдесет лева и осемдесет
стотинки) по договор за наем на недвижим имот от 01.08.2019 г. с нотариална
заверка от 22.10.2019 г., допълнен и изменен с анекс от 22.10.2019 г. с
нотариална заверка на подписите, представляваща сбор съответно на
следните суми: наемна цена в пълен размер на 1895.20 лева за м. декември
2020 г., наемна цена в пълен размер на 1895.20 лева за м. януари 2021 г. и
1
наемна цена в пълен размер на 1895.20 лева за м. февруари 2021г. Със същото
решение съдът е осъдил ,,КРЕАТИВ 78“ ЕООД да заплати на ,,УАН БЕТ“
ООД сумата от 1263.23 лева - разноски по делото.
Жалбоподателят изразява недоволство от обжалваното решение, като
намира същото за неправилно, постановено в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила На първо място излага становище, че съдът не
обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, приемайки
фактическата обстановка за изяснена. Посочва, че предмет на договора за
наем между страните били два търговски обекта (обединени в един),
собственост на ,,КРЕАТИВ 78“ ЕООД. Твърди, че наемателят не изпълнявал
редовно и в срок договорните си задължения. Навежда доводи в тази насока,
цитирайки отделни клаузи от процесния договор. Излага становище във
връзка с правната природа на договора за наем(чл. 228 от ЗЗД). Изразява
несъгласие с изложеното в мотивите на решението относно наличие
предпоставките на чл.306, ал.1-4 от ТЗ. Счита, че след изпадане в забава,
длъжникът не би могъл да се позовава на непреодолима сила и да се освободи
от отговорност, тъй като задължението за заплащане на определена сума (в
случая, произтичащо от договор за наем), представлявало особен вид родово
задължение. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване
решение на настоящата инстанция, с което бъдат отхвърлени исковите
претенции. Претендира се присъждане на направените в производството по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна - ,,УАН БЕТ“ ООД, представлявано от
управителя Димитър Кръстев Кръстев, чрез адв. Христо Минчев - БАК, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ,,Македония“ № 61-63, офис 1, с който същата
се оспорва изцяло. Излага се становище във връзка с хипотезата на чл.306,
ал.1-4 от ТЗ. Посочва се, че въведената епидемична обстановка и наложената
от министъра на здравеопазването забрана за посещение на игрални зали,
представлявали непреодолима сила. Подчертава се, че горното е
непредотвратимо събитие, възникнало след сключване на договора. Оспорват
се твърденията на въззивника за забава в изпълнението от страна на
наемателя. Развиват се подробни съображения в тази насока. Навеждат се
доводи относно предвидените в ЗЗД основания за разваляне на договора.
Заявява се, че в случая била налице хипотезата на чл.89, изр. второ от ЗЗД.
2
Твърди се, че с оглед неизпълнение на задължението на наемодателя (за
предоставяне и осигуряване на несмущавано ползване на имота, за целите, за
които е нает), наемателят не дължал насрещно изпълнение за м.май 2020 г., м.
декември 2020 г., м. февруари 2021 г. Иска се потвърждаване решението на
районния съд и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна. Претендира
се присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд -Бургас е предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че между страните е сключен
договор за наем от 01.08.2019 г. за два самостоятелни обекта – магазин №3 и
магазин № 4, находящи се в кв. Меден рудник, гр. Бургас. Съгласно договора
наемодателят се е съгласил да бъде променено предназначението на имота в
игрална зала с хазартни игрални автомати като е уговорена наемна цена в
размер на 5 евро на кв.м. върху площта без общите части на наетите обекти и
договорът е сключен за срок от 10 години. Приложен е анекс от 22.10.2019 г. ,
като в него е уговорено, че се отдава под наем самостоятелен обект с
идентификатор 07079.651.256.1.76, който е новообразуван от бившите
магазини с идентификатори 07079.651.256.1.32 и 07079.651.256.1.62.
Твърди се в исковата молба, че в следствие на наложеното извънредно
положение в страната заради епидемията от Корона вирус наемателят не е
могъл да осъществява дейността си, тъй като това е единствената му дейност
и поради тази причина не е могъл да изпълнява задълженията си по заплащане
на периодично дължимия месечен наем. В този смисъл същият обосновава
своята претенция, позовавайки се на представените по делото заповеди на
здравния министър.
Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и е
достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция,
която на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд.
Ноторно известен е фактът, че по време на действие на наемния
договор на територията на страната е обявено извънредно положение със
3
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, в сила от
24.03.2020 г., но с обратно действие от 13.03.2020 година. В извънреден брой
от 24.03.2020 г. в Държавен вестник е обнародван Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание. По делото са приложени заповед № РД 01-124 от
13.03.2020 г., изменена със заповед № РД 01-154 от 26.03.2020 г., заповед №
РД 01-195 от 10.04.2020 г. и Заповед № РД 01-263 от 14.05.2020г., всички на
Министъра на здравеопазването, с които са въведени задължително
ограничения за ползване на търговски обекти, сред които фигурират и
игралните зали, каквато е настоящата игрална зала. Ограничителните мерки
отпадат след 31.05.2020 г., а дейността на процесния обект се възстановява
след 01.06.2020 г. В последствие, с оглед действащата извънредна обстановка
в страната свързана с вируса, със заповед №РД 01-677 от 25.11.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, изменена със заповед № РД №01-718 от
18.12.2020 г., с която срокът е удължен до 31.01.2021 г., изменена със заповед
№ РД 01-20 от 15.01.2021 г. и със заповед № РД 01-52 от 26.01.2021 г., като
част от противоепидемичните мерки е осъществена забрана по отношение
дейността на игралните зали. Всичко това е препятствало възможността
изградената игрална зала в кв. Меден рудник да бъде ползвана по
предназначение.
Следва да се отбележи, че в случая намира приложение чл.306 ал.2 от
Търговския закон, като под понятието „непреодолима сила“ следва да се
разбира, че това е непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден
характер по смисъла на разпоредбата от ТЗ. Като непреодолима сила според
съдебната практика се квалифицират природните бедствия – земетресения,
наводнения, силен снеговалеж, голяма суша, пожар и други, в т.ч. и обявената
в страната пандемична обстановка.
Основните възражения във въззивната жалба са свързани с
обстоятелството, че съгласно чл.2 ал.3 от сключения между страните договор
месечната наемна цена следва да се изплаща в срок до 10-то число на
текущия месец по банков път. Тъй като за месеците август, септември и
ноември 2020 година е налице забава в плащането, се твърди, че страната
поради неточното изпълнение на задълженията за плащане преди
позоваването на непреодолимата сила не може да се ползва от хипотезата на
4
чл.306 от ТЗ. В случая това оплакване не се установява. Съдът споделя
мотивите на първата инстанция за периодичност на плащанията по договора
за наем, поради което към момента на предявяване на претенцията страната-
ищец не е била в забава.
Второто оплакване касае неизпълнение на задължението от длъжника
след като е настъпил неговия падеж и обстоятелството, че не се налага същия
да бъде предупреждаван за забавата. Въпреки това обаче, съгласно
представения договор – чл.2 ал.4, наемодателят следва да го уведоми писмено
за закъснението, което в случая не е сторено.
Следва да се отбележи, че при наличие на непреодолима сила е налице
обективна невъзможност за изпълнение, като неблагоприятните последици от
нея са за сметка или на длъжника или на кредитора. Наличието на
постановени актове на Народното събрание и Министерски съвет
предполагат съобразяване на всички субекти до които се отнасят те,
включително и дружествата, развиващи дейност, която е упомената изрично в
ограниченията постановени в заповедите на министъра на здравеопазването.
В случая игралните зали са поименно изброени, поради което следва да се
приеме, че безспорно е налице хипотезата на непреодолима сила по смисъла
на чл.306 ал.1 от ТЗ. В този смисъл сключен договор за наем по отношение на
такъв обект също влиза в приложното поле на цитираните актове и
разпоредби. Въззиваемата страна е спазила изискванията на разпоредбата,
уреждаща наличието на форсмажор, като изрично е уведомила писмено
наемодателя.
При това положение настоящата съдебна инстанция намира, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на въззиваемата страна
се присъдят направените по делото разноски, които, съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК, възлизат на сумата от 960 лева с ДДС.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260882/18.06.2021г., постановено по гр.
дело №1228/2021г. по описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА ,,КРЕАТИВ 78“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
5
адрес на управление: гр. Бургас, ул. ,,Генерал Гурко“ №7, вх.2, ет.6,
представлявано от Николай Зарков Ненов да заплати на ,,УАН БЕТ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
,,Славейков“, бл.154, партер, офис 1 и 2, представлявано от Димитър Кръстев
Кръстев, сумата от 960,00 лева с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6