Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1159 05.04.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІХ
граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Павлина Попова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 12452 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № *****/07.08.2017
г., депозирана от Н.Т.С., ЕГН **********, против В.И.Т., ЕГН **********, с която е предявен иск
с правно основание чл. 56 ЗН.
Производството по делото първоначално е
образувано по искова молба
с вх. № *****/07.08.2017 г. на Н.Т.С., ЕГН **********, против В.И.Т., ЕГН **********
и С.И.Ц., ЕГН **********, и двамата от с. К., обл. Пловдив, ул. „***“ № **, с
която са предявени субективно пасивно съединени искове
с правно основание чл. 56 ЗН, за унищожаване на извършения от В.И.Т. отказ от
наследство, останало от покойния му баща И. В.Т., поч. на *******г., вписан в
особената книга на РС – Пловдив под № ***/2017 г. по описа на ПРС, с
определение № 2016/07.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 3315/2017 г. по
описа на ПРС, ХV гр.с.
С
влязло в законна сила определение от открито съдебно заседание, проведено на
21.03.2018 г. е прекратено производството по гр. дело № 12452/2017
г. по описа на ПРС, ІX гр.с., в частта, с която е предявен от Н.Т.С., ЕГН ********** против С.И.Ц., ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 56 ЗН, на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на иска.
Производството по делото продължава по
предявен от Н.Т.С., ЕГН
**********, против В.И.Т., ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 56 ЗН, за унищожаване на извършения от В.И.Т. отказ от
наследство, останало от покойния му баща И. В.Т., поч. на *******г., вписан в
особената книга на РС – Пловдив под № ***/2017 г. по описа на ПРС, с
определение № 2016/07.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 3315/2017 г. по
описа на ПРС, ХV гр.с Претендират се разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че
с Присъда по НОХД № 1627/2008 г. по описа на ПРС, ХІІ н.с., В.И.Т. е осъден за
това, че на 04 срещу 05.04.2004 г. в с. К., обл. Пловдив, чрез разрушаване и
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имота като подбудител и
помагач в съучастие с други лица е отнел от ищеца чужди движими вещи в размер
на 63 500.80 лева. Твърди, че в резултат на извършеното деяние, претърпял
имуществени вреди в размер на равностойността на 40 000 долара –
63 500.80 лева. Сочи, че част от сумата му била върната, а именно:
10 500 долара.
Твърди, че ответникът В.Т., с цел
неизплащане на изцяло дължимите суми към ищеца, остатъкът от които възлизат: на
42 831.84 лева – главница и 37 321.35 лева– законна лихва, е направил
отказ от наследството, останало от неговия баща И. В.Т., бивш жител ***, като
това обстоятелство станало на 07.03.2017 г., като удостоверение за това било
представено по изп.д. № ***/2010 г. по описа на ЧСИ ************, с рег. № ***на
КЧСИ, с район на действие – ОС – Пловдив.
Сочи, че в наследство са останали
имоти недвижими имоти - ниви, подробно описани в исковата молба.
Било изготвено съобщение от ЧСИ ************,
че описаните недвижими имоти – ниви, се изнасят на публична продан с
разпореждане от 04.04.2017 г., като проданта е била надлежно обявена и
насрочена от 08.05.2017 г. до 08.06.2017 г..
По изп.дело, обаче, на 02.05.2017 г.
длъжникът В.Т. представил Удостоверението за отказ от наследство на баща си В.Т.,
поради което и проданта не е била проведена.
Навежда доводи, че по отношение на
отчуждените имоти, ищецът се явява кредитор на ответниците, тъй като същите са
били известени, че първият ответник е осъден с влезли в сила присъда и решение
да заплати цитираната по-горе сума. С прехвърлянето на имотите, ищецът е
увреден и не е в състояние да реализира правата си на кредитор.
Излага още, че от направеното от
ЧСИ проучване е установено, че длъжникът
В.Т. няма имущество, от което да се удовлетвори вземането.
Предвид изложеното, в исковата
молба е формулирано искане за постановяване на съдебно решение, с което да се
унищожи в полза на ищеца, извършения от В.И.Т. отказ от наследство, останало от покойния му баща И. В.Т., поч. на *******г.,
вписан в особената книга на РС – Пловдив под № ***/2017 г. по описа на ПРС, с
определение № 2016/07.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 3315/2017 г. по
описа на ПРС, ХV гр.с Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В.И.Т. е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
На първо място прави възражение за изтекла погасителна
давност, като твърди, че вземането на кредитора е погасено по давност, т.е.
ищеца – кредитор няма ликвидно и изискуемо вземане към ответника Т.. Твърди, че
на 11.01.2013 г. ЧСИ – то е наложил запор върху пенсията на ответника –
длъжник, като от това принудително действие до 11.01.2015 г. не са извършвани
никакви други действия по принудителното събиране на вземането. В тази връзка
се позова на Тълкувателно решение, постановено по т.д. № */2013 г. на ОСГТК,
като твърди, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона,
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Сочи, че
изп. производство е перемирало по силата на закона на 11.01.2015 г. Твърди, че
след 11.01.2015 г. не е имало висящо изп. дело, поради което изп. действия след
тази дата не са прекъснали давността, поради което и 5-годишната давност по
отношение на вземането е изтекла на 11.01.2018 г.
Предвид изложеното, моли да се отхвърли предявения
иск, тъй като счита, че ищецът не разполага с вземане, което да подлежи на
принудително изпълнение, изгубил е качеството си на кредитор по отношение на
ответника, с право на претенция по чл. 56 ЗН, тъй като вземането на кредитора е
погасено по давност.
Не оспорва, че с Присъда по НОХД № 1627/2008 г. на
ПРС, В.И.Т. е признат за виновен, че на 04 срещу 05.04.2004 г. в с. К., обл.
Пловдив, чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита
на имота като подбудител и помагач в съучастие с други лица е отнел от ищеца
чужди движими вещи в размер на 63 500.80 лева.
Не оспорва, че и с Решение № 823/14.06.2010 г. по гр.д.
№ ***/2009 г. по описа на ПОС, Т. е осъден солидарно с други две лица да
заплати на ищеца Н.С. сумата в размер на 42 831.84 лева. Не оспорва и, че
въз основа на това Решение е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. дело
№ 00***/2010 г. по описа на ЧСИ ************, от взискателя С..
Не оспорва, че с Определение № 2106/07.03.2017 г. в
особената книга на ПРС под № ***/2017 г. е вписан отказът на В.Т. от
наследството, оставено от баща му И. В.Т., бивш жител ***, поч. на *******г.
Оспорва, че ответникът Т. е направил отказът от
наследство с цел неизплащане на
дължимата към ищеца сума по образуваното изп. дело.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна
страна следното:
Съдът намира, че предявеният иск е
допустим, поради следното:
Съгласно
чл. 56 ЗН
кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат
унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от
имуществата на наследника. Искът може да се предяви в едногодишен срок от
узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа. От приетите по
делото доказателства се установява, че отказът от наследство е извършен от
ответника на 07.03.2017 г., която дата е възможно най-ранната за узнаването на
направения отказ от ищеца, поради което и предявеният на 07.08.2017 г. иск се
явява в срока по чл. 56, ал. 2 ЗН и е допустим.
Относно неговата основателност,
съдът намира следното:
С
оглед допустимостта на иска, то същият следва да се разгледа по същество, като
следва да се има предвид правната природа на така предявения иск по чл. 56 ЗН,
който е конститутивен, съответстващ на потестативното право
на кредитора на наследника да иска унищожаване на извършен от него отказ от
наследство в своя полза, доколкото не може да се удовлетвори от имуществата на
наследника. Представлява развитие на идеята на чл. 133 ЗЗД и е частен случай на
общия Павлов иск по чл. 135 ЗЗД, но за разлика от него, в чл. 56 ЗН субективният елемент - знание за увреждането, не се
изисква. Унищожаването на отказа е относително - само по отношение на
кредитора, който го е поискал, и само доколкото е необходимо за удовлетворяване
на визираното в иска вземане. Тъй като в интерес на длъжника е да установи, че
кредиторът може да се удовлетвори от имуществото му, в негова тежест е да
докаже наличие на имущество за удовлетворяване на вземането на кредитора
въпреки отказа. То следва да е такова, че от него кредиторът да може да се
удовлетвори.
(В този смисъл е и Решение № 489 от 22.04.2008 г. на ВКС по гр.
д. № 2220/2007 г., V г. о., Решение № 1281 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. №
5578/2007 г., II г. о., ГК и др.).
С оглед на горното, ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че има качеството на кредитор спрямо ответника, както и че
ответникът е направил отказ от наследство от покойния му наследодател. Ищецът
следва да докаже датата на узнаването, съответно на извършването на отказа от
наследство.
Ответникът следва да докаже
наличието на имущество за удовлетворяване на вземането на кредитора, вкл. и
възражението си, че вземането на кредитора е погасено по давност.
Страните
по делото не спорят, че с Присъда по НОХД № 1627/2008 г. на РС – Пловдив, В.И.Т. е признат за
виновен, че на 04 срещу 05.04.2004 г. в с. К., обл. Пловдив, чрез разрушаване и
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имота като подбудител и
помагач в съучастие с други лица е отнел от ищеца чужди движими вещи в размер
на 63 500.80 лева.
Страните по
делото не спорят, а от приетите по делото писмени доказателства - Решение №
823/14.06.2010 г. по гр.д. № ***/2009 г. по описа на ОС - Пловдив, се
установява, че Т. е осъден солидарно с други две лица да заплати на ищеца Н.С.
сумата в размер на 42 831.84 лева. Установява се също, че въз основа на
това Решение е издаден изпълнителен лист от 17.08.2010 г. по гр.д. № ***/2009
г. по описа на ОС – Пловдив, въз основа на който е образувано изп. дело № 00***/2010
г. по описа на ЧСИ ************, с взискател Н.Т.С. и солидарни длъжници В.И.Т.,
И. С. Г.и Т . Н.Т..
Не се спори по делото, а и се установява от приетото
по делото Удостоверение за наследници, че ответникът В.И.Т. е законен наследник
на И. В.Т., бивш жител ***, починал на *******г.
Установява се също от представените писмени
доказателства – документи за собственост, скици и данъчни оценки, че приживе
наследодателят на ответника И. В.Т. е бил собственик на недвижими имоти –
земеделски земи в землището на с. К., с. Й. Г.и с. О., а именно:
-
Имот
№ ******в землището на село К., общ. Р., обл. Пловдив, местността „И.“, с площ
5.980 дка – нива;
-
Имот
№ ******в землището на село К., общ. Р., обл. Пловдив, местността „Г.“, с площ 1.401
дка – нива;
-
Имот
№ ******, в землището на село К., общ. Р., обл. Пловдив, местността „И.“, с
площ 8.378 дка – нива;
-
Имот
№ ******в землището на село К., общ. Р., обл. Пловдив, местността „Г.“, с площ
1.888 дка – нива;
-
Имот
№ ******в землището на село Й. Г., общ. Стамболийски, обл. Пловдив, местността
„Е.“, с площ 3.800 дка – нива;
-
Имот
№ ******в землището на село Оризари, общ. Р., обл. Пловдив, местността „К.“, с
площ 3.798 дка – нива.
От приложеното изп. дело № 0***/2010 г. по описа на
ЧСИ ************, се установява, че по искане на взискателя С., след откриване
на наследството на наследодателя И.Т., за събиране на вземанията срещу
ответника В.Т. върху гореописаните шест наследствени имота са извършени описи
на същите на 23.03.2017 г., за насрочването, на които ответникът е бил уведомен
на 13.02.2017 г..
Страните по
делото не спорят, а и от приетото по делото Съдебно удостоверение, се
установява, че с Определение № 2106/07.03.2017 г., по ч.гр.д. № 3315/2017 г.,
по описа на РС – Пловдив, ХV гр.с., в особената книга на РС - Пловдив под № ***/2017
г., е вписан отказът на В.Т. от наследството, оставено от баща му И. В.Т., бивш
жител ***, поч. на *******г.
С Разпореждане на ЧСИ ************ от 04.04.2017
г. е насрочена публична продан на гореописаните недвижими имоти, в периода от
08.05. до 08.06.2017 г., за което длъжникът В.Т. е уведомен на 13.04.2017 г.
С оглед на така установените факти, съдът намира
следното:
На първо място, ищецът установява качеството си
на кредитор на ответника за заявеното в подкрепа на иска притезание – парично
вземане в размер на 42 831.84 лева, въз основа на влязло в сила съдебно
решение. Установява се също, че качеството на кредитор на ищеца е възникнало
преди вписването на отказа от наследство. За удовлетворяване на това вземане са
предприети принудителни изпълнителни действия от ищеца, чрез образуване на изп.
дело № 0***/2010 г. по описа на ЧСИ ************. В хода на изп. дело,
ответникът е придобил по наследство от покойния му баща правото на собственост
върху описаните по-горе недвижими имоти, като няколко месеца по – късно – на
07.03.2017 г. същият е заявил отказ от това наследство, който е бил вписан в
особената книга на РС – Пловдив под № ***/2017 г.
Предвид поддържаното от ответника възражение,
според което ищецът е загубил качеството си на кредитор, поради наличие на
предпоставки за прекратяване на изп. производство по силата на закона, както и
поради изтекла петгодишна давност на вземането, съдът намира следното:
Качеството на кредитор на ищеца категорично е
установено с влязлото в сила осъдително решение и издадения въз основа на него
изпълнителен лист. Ответникът не сочи твърдения, въз основа на които да се
установява погасяване на признатото и притежавано от ищеца притезание. Нито
твърдяната перемпция на изп. дело, нито позоваването на изтекла погасителна
давност съставляват такива твърдения и в този смисъл същите са неотносими към
релевантния за спорното правоотношение факт – дали ищецът има качеството на
кредитор. Както предвидените в процесуалния закон предпоставки за прекратяване
на конкретното изпълнително производство, така и изтеклата погасителна давност
нямат отношение към самото материално право, обуславящо качеството на кредитор
на ищеца. И двете, заявени от ответника основания се отнасят до правото на
принудително изпълнение, но никое от тях не погасява самото вземане. Ето защо
евентуалното наличие на основания за прекратяване на изп. производство или
изтекла давност, не отричат качеството на ищеца като кредитор на ответника.
Несъмнено
с отказа от наследство, останало от покойния му баща, ответникът намалява
имуществото, от което ищецът би могъл да се удовлетвори. Съгласно чл. 133 ЗЗД цялото имущество на
длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Длъжникът отговаря за
всяко свое задължение с всичките си секвестируеми имуществени права, които
притежава към момента на принудителното изпълнение, а не на възникване на
задължението. Всяко едно намаляване или обременяване на длъжниковото имущество
застрашава удовлетворяването на кредиторите и по тази причина
законодателят установява редица институти за запазването му. Кредиторът
може да насочи изпълнението си и към права, придобити от длъжника след
възникването на задължението. Правото на наследяване е имуществено и се включва
в патримониума на длъжника. При упражняването му, неговия титуляр може да
получи оценими в пари блага - да придобие имуществени права, включени в състава
на наследствената маса. Упражнявайки правото
си на отказ от придобиване на тези имуществени права, наследникът намалява, или
дори се лишава от имуществото в своя патримониум, съответно лишава кредиторите
си от възможността да се удовлетворят от това имущество. Доколкото, отмяната на
отказа от наследство е предвидена като защита на кредиторовия интерес, но
представлява и значителна намеса в правната сфера на наследника, то същата
следва да се допуска само при необходимост и при установяване на изрично
предвидените в закона предпоставки. Преценката за наличието на тези
предпоставки е свързана със съпоставяне на стойностите на собственото на
длъжника-наследник секвестируемо имущество и размера на неговата
задлъжнялост, както и дали е достатъчно за удовлетворяване на всички кредитори
на длъжника, които са предявили вземанията си. (В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС- Решение № 273 /
10.09.2010 год. по гр. д. № 382/2009 год. на IV г. о. на ВКС и
Решение № 104 / 9.03.2011 по гр.д.№160 / 2010 г. на I-во г. о. на ВКС).
От събраните по делото доказателства не може
да се направи извод, че длъжникът има и друго имущество, което е достатъчно за
удовлетворяване на кредитора. На първо място, ищецът не би
могъл да знае със сигурност какъв е активът на имуществото на неговия длъжник, съответно
да установи и да докаже дали същият е достатъчен. Последното би могло да се
противопостави като възражение от ответника, доколкото наличието на имущество,
при това достатъчно спрямо изискуемото вземане е положителен факт, подлежащ на
доказване от страната, която се позовава на него. В конкретния случай,
ответникът не е противопоставил възражения в тази насока. Нещо повече, от
приетото по делото Решение от 10.07.2015 г., постановено по гр.д. № 11643/2012
г. по описа на РС – Пловдив, се установява, че ответникът се е разпореждал и с
друго свое имущество, за да избегне плащане по същото вземане на същия
кредитор, поради което и разпоредителните сделки са били обявени за относително
недействителни спрямо ищеца - кредитор. Освен това, от съдържанието на
приложеното изп. дело № 0***/2010 г. по описа на ЧСИ ************, не може да
се установи, че ответникът притежава друго имущество, освен наследеното,
достатъчно да удовлетвори кредитора.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че отказът от наследство е направен с
цел неизплащане на дължимата сума към ищеца по образуваното изп. дело. Ищецът не следва да доказва знание за увреждане, в
т.ч. и твърденията му, че ответникът е направил отказ от наследство, за да
навреди на ищеца– кредитор. Както бе посочено по-горе, искът по чл. 56 ЗН е предоставен на разположението на всеки
кредитор, който не може да се удовлетвори от имуществото на своя длъжник. В
този случай кредиторът може да иска от съда унищожаване на отказа от
наследство, направен от длъжника, тъй като с него се препятства възможността в
патримониума на длъжника да постъпи имущество, което да послужи за
удовлетворяване на кредитора.
В конкретния
случай се установиха всички изискуеми от разпоредбата на чл. 56 ЗН предпоставки
– качеството на кредитор на ищеца спрямо ответника, липсата на друго имущество
у ответника, освен наследеното, което е да достатъчно да удовлетвори кредитора,
съобразно установеното вземане.
Предвид
изложеното, предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи.
С
огледа изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят направените и претендирани разноски, съгласно списък на
разноските по чл. 80 ГПК (л.106) и представените доказателства в този смисъл. Ищецът
претендира разноски в общ размер на 690 лева, от които: сумата от 80 лева –
заплатена държавна такса, сумата от 10 лева – такса за вписване на исковата
молба и 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед направеното от
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът следва да извърши преценка. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела, по които е предявен неоценяем иск, възнаграждението е в размер на 300
лева.
Съдът, като съобрази
конкретната фактическа и правна сложност на делото и проявената процесуална
активност на процесуалния представител на ищеца, намира, че справедливото и
адекватно по стойност на извършената процесуална защита на правата на ищеца,
адвокатско възнаграждение следва да бъде определено на сумата от 400 лева.
Ето защо на ищеца следва
да му се присъдят разноски в общ размер на 490 лева, които следва да се
възложат изцяло в тежест на ответника.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
УНИЩОЖАВА по отношение на Н.Т.С., ЕГН **********,***,
извършения от В.И.Т., ЕГН **********,***, отказ от наследство, останало от
покойния му баща И. В.Т., бивш
жител ***, поч. на *******г., вписан в особената книга на Районен съд – Пловдив
под № ***/2017 г., с Определение № 2106/07.03.2017 г., по ч.гр.д. № 3315/2017
г. по описа на РС – Пловдив, ХV гр.с.
ОСЪЖДА В.И.Т., ЕГН **********,***
да заплати на Н.Т.С., ЕГН **********,***,
сумата от 490 лева /четиристотин и деветдесет лева/ представляваща деловодни разноски по настоящото
производство по гр.д. № 12452/2017 г. по описа на ПРС, ІХ гр. с- в.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
П.П.