Р Е Ш Е
Н И Е
№…..
ГР.БАЛЧИК,16.05.2018 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГАЛИН ГЕОРГИЕВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря: МАЯ ЕНЕВА
и в присъствието на
прокурора:.БЕЗ
като разгледа докладваното от
Председателя АНХД №377 по описа за 2017 год.на БРС, за да се произнесе взе
предвид следното:................................................…
Производството е образувано по
предявена жалба от „Е.” ЕАД,ЕИК...със седалище и адрес на управление в с.Ц.
9631 Балчишка община Добричка област,представлявано от Изпълнителния Директор Д.У.,чрез
адвокат Г.И. ***,срещу наказателно постановление №08-000432/200 от 21.09.2017г.на
Директора на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич,с правно основание в
разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата
е подадена ,чрез административно наказващия орган.
Преписката
е получена в Районен съд-Балчик,с вх.№4345 на 07.12.2017г.,като е образувано
настоящото производство.
Жалбоподателят
твърди в жалбата си,че наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно.Твърди,че са допуснати съществени процесуални нарушения при
изготвяне на АУАН и наказателното постановление.Твърди,че не е
допуснато,визирното в АУАН и наказателното постановление административно
нарушение.Моли съда да отмени наказателното постановление,изцяло.Прави и
алтернативно искане за намаляване размера на наложената имуществена санкция.
Редовно
призован,жалбоподателя се представлява в
съдебно заседание от адвокат Г.И. ***,редовно упълномощена.
От името на своя подзащитен,процесуалният
представител поддържа жалбата,сочи допълнителни писмени доказателства и гласни
такива,прави доказателствени искания.Пледира да се отмени процесното
наказателно постановление,като незаконосъобразно.Алтеранативно моли съда да
намали размера на наложеното администртивно наказание.Представя писмени
бележки.
Възиваемата страна,редовно призована се представлява в с.з. от ст.ю.к.Д.П..
Процесуалният представител на възиваемата страна,твърди,че
жалбата на жалбоподателя е неоснователна и недоказана.
Твърди,че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и моли съда да го потвърди изцяло.
По
делото,като свидетел е разпитана К.А.А.-актосъставител.
По
искане на жалбоподателя,като свидетел е разпитана Т.Н.Д..
Съдът
след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена
следната фактическа обстановка :
От 01.06.2017год.до 05.06.2017г.е
извършена проверка от служители на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич на
мина”Оброчище”,находяща се в с.Ц. Балчишка община и стопанисвана от
дружеството-жалбоподател.
Проверяващите
приемат,че редовно за връчили призовка на представляващи дружеството,на
01.06.2017год.,за явяване на 02.06.2017год.,на която дата да носят документи
удостоверяващи изплащане на месечните заплати за месец април 2017год.на
работници в дружеството.
На
01.06.2017год.на електронната поща на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич е
получено обяснение от дружеството-жалбоподател,че начислените заплати за месец
април ще бъдат изплатени на 08.06.2017год.по късно ,отново по електронната поща
са получени документи,удостоверяващи начисляване на трудови възнаграждения на
работници за месец април 2017год.
Един
от тези работници е С.А.М.ЕГН***********.Проверващите приемат,че
дружеството-жалбоподател е допуснало административно нарушение на разпоредбата
на чл.128 т.2 от Кодекса на труда,изразяващо се в това,че дружеството
жалбоподател не е изплатило трудовото възнаграждение на горепосочения работник
за месец април 2017год.,до петнадесето число на следващия месец,т.е. до
15.05.2017год.
С
оглед на горе установената фактическа обстановка,св.К.А. съставя Акт за
установяване на административно нарушение на 07.06.2017год.АУАН е съставен в
условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН.
Съставителят
на АУАН е приел,че нарушителят е известен и след покана не се е явил ,поради
което АУАН е съставен в негово отсъствие.
Свидетелят А. преценява,че
дружеството-жалбоподател е допуснало административно нарушение по чл.128т.2от КТ,като
не е изплатил в срок дължимото трудово възнаграждение за месец април 2017год.
на работника Смаил Бахаров.
Въз основа на образуваната
административна преписка,Административно наказващия орган издава наказателното
постановление№08-000432/200 на 21.09.2017г. срещу жалбоподателя,за допуснато
административно нарушение на чл.128 т.2 от КТ,като на основание чл.416 ал.5във
вр.чл.415В ал.1 от КТ му налага административно наказание Имуществена санкция в
размер на 200лв.(двеста лева).
При така установената фактическа
обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По
допустимостта на жалбата :
Жалбата
е депозирана в срок.Наказателното постановление,видно от обратната пощенска
разписка за връчване е връчено на 10.11.2017г.Жалбата е подадена чрез пощата и видно от датата на известието за
доставяне,това е станало на 17.11.2017год.Жалбата е получена в деловодството на
възиваемата страна на 20.11.017г.С оглед изложеното,съдът приема,че жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в законоустановения срок.
Жалбата е процесуално допустима и е приета за
разглеждане.
Относно
компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган-Директора на Дирекция”Инспекция
по труда”-гр.Добрич.
Относно материално-правната и
процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно
постановление.
При
анализа на събраните гласни и писмени доказателства,съдът достига до извода,че
жалбата е основателна по същество.
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен в условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН,в отсъствие на жалбоподателя.
Видно от събраните и приети писмени
доказателства,липсва доказателство за връчване на писмото с
изх.№17218368/05.06.2017год.за връчване на покана за съставяне на АУАН.Липсват
доказателства как и изобщо връчена ли е тази
покана на дружеството-жалбоподател.дали е връчена по надлежния начин на лице
имащо право да я получи,спазени ли са всички изисквания на ЗАНН относно
връчването на тази покана.
В последствие АУАН е изпратен за връчване ,чрез
пощата,което е станало на 16.06.2017год.,като в куриерската разписка е
отбелязано,че документите са получени от лице с описано име”Щ.”.
АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са
били налице основанията по чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като на дружеството не е
била редовно връчена покана за явяване в
ДИТ гр. Добрич за съставяне на акт за нарушение.
На следващо място съдът приема, че актът за установяване на
административно нарушение е връчен в нарушение на чл.43, ал.4 от ЗАНН, като
същият е бил изпратен за връчване по пощата, като в известието за доставяне за
получател е посочено лицето „Щ.”, без да е отбелязано качеството на това лице,
така, че да е възможно да се формира извод, че то е натоварено да приема книжа
от името на санкционираното дружество. Така, съдът приема, че по този начин е
било нарушено правото дружеството, да
направи възражения по акта за нарушение както при предявяване на самия акт,
така и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Съдът приема също така, че е
нарушена и процедурата по чл.58, ал.1 от ЗАНН, като наказателното постановление
е връчено по пощата с известие за доставяне, в което като получател е налице
само подпис, без да е отбелязано качеството на лицето, при което не е възможно
да се формира извод, че това е лице, натоварено да приема книжа от името на
санкционираното дружество
Съдът приема, че констатираните нарушения на
процесуалните правила са съществени и опорочават изцяло производството по
ангажиране на административно наказателната отговорност, тъй като ограничават
правото на защита на санкционираното дружество и като такива представляват
предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
От правна страна:
Действително, в хода на
административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи незаконосъобразността на наказателното
постановление и съставляващи основание за неговата отмяна, без да се налага
обсъждането на въпросите по същество на спора. Данните, съдържащи се в
административно наказателната преписка налагат несъмненият извод, че в случая
са нарушени императивните изисквания на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и на чл.43,
ал.4 и чл.58, ал.1 от ЗАНН.
В случая изпратената до
дружеството покана за съставяне на акт за нарушение не е била редовно връчена,
защото липсват доказателства за доставянето й. С оглед на това липсват
доказателства относно, имената на лицето, което я е получило, което
несъмнено е пречка да се формира извод,
че поканата по чл.40, ал.2 от ЗАНН е връчена на лице, натоварено да приема
книжа от името на санкционираното дружество.
Касае се за нарушение на императивните норми на чл.40,
ал.1 от ЗАНН и на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, като актът не е съставен в
присъствието на законен представител на юридическото лице, респективно не е
предявен и връчен на това лице, или на лице, изрично упълномощено да извършва
такива правни действия. В ЗАНН не съществува законова разпоредба, която да
предвижда такава възможност. Напротив, ал. 2 на чл. 83 ЗАНН предвижда
имуществената санкция да се налага по реда на този закон, като този ред,
разбира се, следва да се съобрази със специфичните особености на юридическите
лица, като изкуствено създадени правни субекти. Доколкото в конкретния случай
обаче се касае за ангажиране на административно наказателна отговорност, която
съгласно чл. 24 от ЗАНН е лична, следва задължително да се има предвид, че в
случаите, в които нарушител е юридическо лице, АУАН следва да се състави в
присъствие лицето, което по закон представлява съответното ЮЛ, като се предяви
и връчи на това лице или на изрично упълномощено от него лице, снабдено с
представителна власт да ангажира юридическото лице с действия във връзка с
административно наказателната отговорност.
Няма никакво съмнение, че при това положение административно наказателното производството
е опорочено още от самото му образуване, т.е. от момента на съставяне на АУАН.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административното
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствували при извършване или установяване на нарушението. Това изискване на закона е въведено да охрани
правата на лицето, което ще бъде привлечено към отговорност, още от самото
начало на административно наказателното производство. Неспазването на това
изискване има за последица игнориране на дееца – лицето, което ще бъде
привлечено към отговорност още в тази първа фаза на производството, нещо което
в конкретния случай е сторил актосъставителят, игнорирайки законния
представител на дружеството още при самото съставяне на АУАН. Неговото присъствие
и евентуално обясненията и възраженията, които това лице ще даде, така, както и информацията,
която би се получила от свидетелите очевидци на нарушението, в голяма степен ще
способстват за обективното изясняване на обстоятелствата, свързани с
нарушението. В този смисъл изискването чл. 40, ал. 1 от ЗАНН нарушителят да
присъства заедно с другите лица още в началния момент на задвижване на
наказателната репресия, има особено съществено значение за
административнонаказателното производство, с оглед изясняване на обективната
истина и за гарантиране правото на защита на лицето, чиято отговорност ще бъде
ангажирана.
Действително, при условията на закона /чл. 40, ал. 2
от ЗАНН/ се допуска актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя. Става
дума обаче за условия, спазването на които не накърняват законността при
образуването на административно наказателното производство. На първо място, е
допустимо съставянето на акт в отсъствие на нарушителя в два случая: 1. когото
той е известен, но не може да се намери или 2. когато е поканен за съставянето
на акта и не се яви. Единствено при наличието на една от двете хипотези на
чл.40, ал.2 от ЗАНН администрацията е изправна. Тя е издирила нарушителя,
положила е усилия той да присъства при съставянето на акта, но поведението му
прави това обективно невъзможно. Само в такъв случай, както бе отбелязано,
законът позволява актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя /чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН/. В случая обаче, не се установява да е налице нито една от двете
хипотези на чл.40, ал. 2 от ЗАНН, даващи основание на актосъставителя да състави процесния АУАН в отсъствие на
нарушителя.
Казано иначе, в случая, не може да се
приеме, че актът за установяване на административно нарушение е съставен в
отсъствие на лицето, което по закон представлява
съответното ЮЛ, респективно, че същият не е предявен и връчен на това лице, или
на изрично натоварено от него лице, снабдено с представителна власт да ангажира
юридическото лице с действия във връзка с административно наказателната
отговорност, с което са нарушени императивните норми на чл.40, ал.1 и чл.43,
ал.1 от ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на
защита на привлеченото към отговорност лице. Предявяването и подписването на
акта от страна на нарушителя е не само формален, но и съдържателен елемент.
Именно тук стои въпроса за предварителната защита, която включва, първо,
правото на възражение още при съставянето на акта за нарушение и второ, правото
на възражение непосредствено след това /чл. 44, ал. 1 от ЗАНН/. Ето защо
непредявяването, оттам и неподписването на акта, блокира правото на защита на
нарушителя, и опорочава съществено образуваното административно наказателно
производство.
Изложеното по горе , разбира се е
относимо и към констатираното от настоящия съд, нарушение на процедурните изисквания на чл.43 и ал.4 от ЗАНН, и на чл.58, ал.1 от ЗАНН относно връчването на актовете на административно наказателното
производство.В случая, както актът за установяване на административно
нарушение, така и наказателното постановление, са връчени по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка, в нарушение на изискванията на чл.43,
ал.1 и 4 за предявяване и лично връчване на акта за административно нарушение и
на изискването на чл.58, ал.1 от ЗАНН за лично връчване на наказателното
постановление. Нещо повече, съгласно приложените известия за доставяне, в
случая това е сторено на лице, за което
няма данни в какво качество ги е приело,
което несъмнено съставлява пречка да се
формира извод, дали и доколко същото е
натоварено да приема книжа от името на санкционираното дружество.
Този извод не се променя ,с оглед
разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ, предвиждаща, че при невъзможност актът за
нарушение да се връчи лично на нарушителя, той се изпраща по пощата с препоръчано
писмо с обратна разписка. Следва в случая да се посочи, че връчването по
пощата, по смисъла на посочения нормативен текст, не може да преодолее
изискването за връчване на АУАН, и на издаденото въз основа на него наказателно
постановление по смисъла на чл.43 и
чл.58, ал.1 от ЗАНН на представляващия юридическото лице, или на изрично
натоварено от него лице, снабдено с представителна власт да ангажира
юридическото лице с действия във връзка с административнонаказателната
отговорност.
Изложените по - горе изводи от
настоящия състав не се променят в никаква степен и от обстоятелството,че
дружеството е подало жалба срещу наказателното постановление, с което е било
реализирало правото си на защита.Това е така, тъй като в случая, и както бе
казано, правото му на защита е било ограничено в значително по-ранен етап – още
при съставянето на АУАН, в нарушение
на чл.40, ал.2 от ЗАНН, по който начин
дружеството е било лишено от възможността за адекватна защита, още при самото
образуване на административнонаказателното производство.
В случая,че
допуснатите нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП са съществени,
като ограничават правото на защита на санкционираното дружество и представляват
основание за отмяна на наказателното постановление, без дори да е необходимо да
се обсъждат въпросите по същество,
относно това дали е налице извършено нарушение и по кой конкретен
законов текст, доказано ли е, кой е неговия автор, както и относно размера на
наложеното административно наказание.
С оглед изложеното,съдът счита,че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва
изцяло да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №08-000432/200 от 21.09.2017г.на Директора на Дирекция”Инспекция
по труда”-гр.Добрич,с което за констатирано на обект-мина”Оброчище,за добив на
манганова руда,находяща се в с.Ц.,Балчишка община Добричка област,административно
нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на труда,изразяващо се в неплащане в срок на
трудово възнаграждение на работника С.А.М.ЕГН***********,за месец април
2017год.,на„Е.” ЕАД,ЕИК...,със седалище и адрес на управление в с.Ц. 9631
Балчишка община Добричка област,представлявано от Изпълнителния Директор Д.У.,е
наложено на основание чл.416 ал.5от КТ във вр.чл.415В ал.1 от КТ административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200лв.(двеста лева),като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :