Решение по дело №1065/2018 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 22.11.2018г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1065/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на П.Г.Т.. В исковата молба се излагат твърдения, че на 17.11.2017г. около 11:33 часа *, при управление на товарен автомобил „*водачът *е предизвикал пътнотранспортно произшествие като нарушил правилата за движение по ЗДвП отнемайки предимството на преминаващия през кръстовището и управляван от ищеца лек автомобил *, при което му е причинил спукване на пето ребро в лявата гръдна половина, оток по гръден кош, оток на лява лакетна става с разтягане на сухожилия в ставната капсула, съпроводени с болки в областта на гръдния кош, поясната област и в лява лакетна става. Ищецът твърди, че от инцидента е преживял силен стрес като в резултат от причинените увреждания е претърпял болки и страдания, от които не се е възстановил напълно. Изтъква се, че в хода на лечението си той е направил разходи за издаване на съдебномедицинско удостоверение, за графия на лакетна става и ребра и за потребителска такса за медицински преглед в общ размер на 102,90 лв. Ищецът твърди, че виновният за произшествието водач към 17.11.2017г. е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника, която следва да покрие причинените вреди. Навежда доводи, че е предявил претенция пред застрахователя по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, като в законосутановения срок последният не го е заплатил. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за имуществени вреди в размер на 102,90 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността на предявените искове по основание и размер. Признава сключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на товарния автомобил „Мерцедес 308” към момента на пътнотранспортното произшествие. Оспорва твърдения механизъм на произшествието и претендираните от ищеца неимуществени и имуществени вреди като изтъква, че последните не се намират в причинна връзка с инцидента. Алтернативно излага становище, че вина за произшествието има и ищецът като претендираното от него обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове както и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 17.11.2017г. около 11:33 часа ищецът пътувал със служебен лек автомобил * по *по посока към офиса на работодателя си. При навлизане в кръстовището между * водачът на лекия автомобил се движил по път с предимство предвид обозначаването му с пътен знак Б3. В същия момент по *към *се движил товарен автомобил „Мерцедес 308” *, управляван от *. Водачът на товарния автомобил първоначално спрял движението си преди кръстовището поради наличието на знак Б2. Непосредствено след това, същият при условията на ограничена видимост от намиращите се пред него автомобили, навлязъл в кръстовището по посока към *като пресякъл траекторията на лекия автомобил *. Последвал удар между предната част на товарния автомобил и лявата част на лекия автомобил, от който на последния се задействали въздушните възглавници от страната на водача тъй като бил с поставен обезопасителен колан. След удара ищецът почувствал болки в областта на лявата ръка и лявата половина на гръдния кош като при извършените медицински изследвания в деня на инцидента са установени спукване на пето ребро в лявата гръдна половина, оток по гръдния кош, оток на лява лакетна става с разтягане на сухожилията в ставната капсула, които наложили домашно лечение за периода от 18.11.2017г. до 11.12.2017г. По време на лечението си ищецът продължил да изпитва болки в областта на лявата ръка и гръдния кош, поради което приемал предписаните му болкоуспокояващи медикаменти. Освен това, същият следвало да търпи и неудобствата при извършване на ежедневните си дейности във връзка с нарушената си двигателна активност. След завръщането си на работа, ищецът продължил да изпитва болки от травмите за период от около три месеца, след което същите напълно отшумели. По делото няма спор, че по отношение на участвалия в произшествието товарен автомобил „Мерцедес 308” е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника, която е валидна към 17.11.2017г., както и че ищецът е предявил претенция до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от произшествието вреди. Във връзка с инцидента е образувана административнонаказателна преписка в ОД на МВР - В. Търново, приключила с издаване на наказателно постановление от *спрямо водача на товарния автомобил, с което му е наложена глоба за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че причина за произшествието е неправилната преценка на пътната обстановка от страна на водача на товарния автомобил, който при условията на ограничена видимост е навлязъл в кръстовището и не е пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил. По делото е допусната и съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че констатираните увреждания на ищеца са резултат от процесното пътнотранспортното произшествие. Вещото лице е изяснило, че спукването на реброто и разтягане на сухожилията в лакетната става са довели до временно и неопасно за живота на ищеца разстройство на здравето, придружено с интензивни и продължителни болки и страдания при движение и при дишане, а кръвонасяданията по гръдния кош и лакетната става са му причинили само болки и страдания. Установено е, че по отношение спукването на реброто и разтягането на сухожилията в лакетната става са необходими от два до три месеца за пълно отшумяване на болките, които през първите 20 – 30 дни след увреждането са били значителни по интензитет. Констатирано е, че възстановителният процес от уврежданията е приключил като е възможна появата на поносими болки с променлив интензитет в областта на спуканото ребро при влошаване на метеорологичните условия. По делото са приложени фискални бонове, издадени от болнични заведения и от съдебен лекар, от които се установява че на 17.11.2017г. и на 23.11.2017г. ищецът е заплатил за потребителска такса, за рентгенография и за издаване на съдебномедицинско удостоверение сумата от 102,90 лв..

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Налице е противоправно поведение от страна на водача на товарния автомобил, който на 17.11.2017г. около 11:33 часа, при навлизане в кръстовището между * *не е изпълнил задължението си по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП да пропусне движещия се по пътя с предимство лек автомобил, в резултат на което е пресякъл траекторията му като се е реализиран удар между двете превозни средства. Поведението на водача на товарния автомобил е извършено виновно, защото е могъл да предвиди, че при преминаване през кръстовище без да пропусне движещите се по пътя с предимство превозни средства може да пресече траекторията им на движение. На още по-голямо основание той е могъл да предвиди това с оглед ограничената видимост в района на кръстовището. От гореизложената разпоредба на ЗДвП се установява, че водачът на товарния автомобил е бил длъжен да намали скоростта си или дори да спре, за да не допусне това да се случи. Водачът не е предприел предвиденото в закона поведение за избягване на опасността като е действал небрежно и с поведението си е станал причина за увреждане на ищеца. Нарушението на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП е в пряка причинна връзка с реализираното произшествие, при което е последвало удар между процесните автомобили, вследствие на който на ищеца са причинени спукване на пето ребро в лявата гръдна половина, оток по гръдния кош и оток на лява лакетна става с разтягане на сухожилията в ставната капсула. Събраните по делото доказателства установяват, че произшествието е възникнало при условията на ограничена видимост и за двамата водачи, което не е дерогирало задължението на водача на товарния автомобил по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Дори и ищецът да беше намалил скоростта на движение или спрял след възприемане на опасността, ударът между превозните средства отново щеше да се реализира тъй като водачът на товарния автомобил не е предприел действия в тази насока. Поради това ищецът няма вина за настъпване на вредите тъй като с поведението си нито е поставил началото на причинно-следствения процес, нито е способствал за неговото развитие. Водачът на товарния автомобил към момента на произшествието е имал качеството на застрахован по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното дружество, поради което съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ последното се явява задължено да покрие причинените от неправомерното му поведение имуществени и неимуществени вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. От гореизложеното се достига до извода, че са налице елементите от фактическия състав обосноваващи отговорността на *по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а оттам и правото на ищеца да претендира обезщетение за вреди от неговия застраховател, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, поради което предявените искове се явяват доказани по основание.

От вредоносното поведение на застрахования, ищецът е претърпял неимуществени вреди свързани с увреждане на здравето, изразяващи се в леки телесни повреди в областта на лявата гръдна половина и на лявата лакетна става, които са го направили неработоспособен за период от около един месец и са нарушили обичайния му начин на живот. Уврежданията са били съпроводени със значителни болки, които са отшумели за период от около три месеца. В допълнение на изложението следва да бъде посочено че ищецът е изживял стрес от инцидента, но липсват доказателства това трайно да е довело до нарушаване на психоемоционалното му състояние. При това положение, съдът след като съобрази характера и интензитета на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които то е извършено, продължителността на оздравителния период и отражението му върху начина на живот на увреденото лице, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди за сумата от 5000 лв. се явява справедливо. С оглед на това и предвид представяне на данни за банкова сметка, ***. 429, ал. 3 от КЗ застрахователят следва да бъде осъден да го заплати, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция – 29.12.2017г. до окончателното изплащане. Поради тази причина претенцията за заплащане на обезщетение за забава от датата на увреждането до 28.12.2017г. е неоснователна. Претенцията за разликата до 7000 лв. също се явява неоснователна, прекомерна и следва да бъде отхвърлена тъй като ищецът за един относително кратък период от време се е възстановил напълно от уврежданията на здравето си като по делото липсват доказателства последните да са довели до някакви усложнения или да са променили трайно начина му на живот. В допълнение на изложението следва да бъде посочено, че по делото липсват и доказателства за твърденията на ищеца, че след инцидента са възникнали нарушения на съня и апетита му и че страда от главоболие, фобиен страх, тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство.

Ищецът е претърпял и имуществени вреди от увреждането тъй като е направил разходи за лечението си и за снабдяване с необходими медицински документи в размер на 102,90 лв., поради което предявеният иск относно тяхното заплащане от застрахователя също е основателен и следва да бъде уважен. Възраженията на ответника за липса на причинна връзка между разходите и увреждането са неоснователни тъй като изразходваните от ищеца средства са пряко свързани с лечението на получените от произшествието травми и със снабдяване с доказателства за наличието им. Снабдяването със съдебномедицинско удостоверение е станало по инициатива на ищеца, но с цел да се обоснове претенцията му пред застрахователя по реда на чл. 498, ал. 1 от КЗ. Освен това, вредоносно поведение на застрахования е станало причина за извършване на този разход и само при липсата на увреждане нямаше да има необходимост от него. При това положение и предвид представяне на данни за банкова сметка, ***. 429, ал. 3 от КЗ ответникът следва да бъде осъден да заплати горепосочената сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция – 29.12.2017г. до окончателното изплащане. Поради тази причина претенцията за заплащане на обезщетение за забава от датата на увреждането до 28.12.2017г. е неоснователна.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 914,28 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 122,85 лв., представляващи направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и за възнаграждения на свидетел и вещо лице.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Осъжда *, *, да заплати на П.Г.Т. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, по сметка с IBAN: *** *, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.11.2017г. около 11:33 часа *, в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/, ведно със законната лихва считано от 29.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за претърпени имуществени вреди за извършени разходи за лечение и за издаване на съдебномедицинско удостоверение във връзка с пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.11.2017г. около 11:33 часа *, в размер на 102,90 лв. /сто и два лева и деветдесет стотинки/, ведно със законната лихва считано от 29.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 914,28 лв. /деветстотин и четиринадесет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

Отхвърля като неоснователен предявения от П.Г.Т. с ЕГН: ********** ***, срещу *, *, иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.11.2017г. около 11:33 часа *, в частта за разликата от 5000 лв. до 7000 лв. и в частта относно заплащането на законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди за периода от 17.11.2017г. до 28.12.2017г.

Осъжда П.Г.Т. с ЕГН: ********** ***, да заплати на *, *, сумата от 122,85 лв. /сто двадесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: