№ 252
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Александър Желязков
Членове:Атанаска Китипова
Десислав Любомиров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора Б. Евг. Г. Д.
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600664 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 424, ал.1 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от
НПК.
Постъпило е искане от осъдения Д. Н. П., чрез адвокат В. В. за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 6302/2024г., по
описа на Софийски градски съд и, в хода на което е потвърдена постановената
по НОХД № 1014/22г. НО, 17-ти състав , присъда. С последната осъденият е
признат за виновен в това, че на 23.08.2021 г., в гр. София, извършил действия
с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, навършило 14-годишна възраст- Л. К. С., чрез употреба на
сила- с едната си ръка затиснал устата на С., а с другата си ръка я хванал и я
държал за интимната област, след което я бутнал на терен и я притискал по
този начин към земята, престъпление по чл. 150, ал.1 от НК, поради което и на
основание чл. 150, ал.1, вр. 54, ал. 1 от НПК му наложи наказание „лишаване
от свобода“ за срок от две години. На основание чл. 66, ал. 1 НК
изтърпяването на така определеното наказание е отложено за срок от четири
1
години.
С Решение № 12 от 20.12.2024г. по ВНОХД № 6302/2019г., VII в.с. по
описа на Софийски градски съд присъдата на първоинстанционният съд е
потвърдена
В искането се твърди, че са налице основания за възобновяване на
наказателното производство по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от НПК и ревизиране на първоинстанционната присъда, респективно
въззивното решение, тъй като по делото били налице неправилно приложение
на материалния закон, допуснати били нарушения на процесуалните правила,
както на досъдебната фаза, така и на съдебната такава и на двете инстанции,
които довели до ограничаване процесуалните права на осъдения, като били
нарушени чл. 13, чл. 14, чл. 15, чл. 102, чл. 105 и чл. 107, ал. 3 от НПК.
Изложени са подробни съображения във връзка с твърдените нарушения.
Иска се на основание разпоредбата на чл.425, ал.1, т.1 от НПК,
отмяна на първоинстанционната присъда и връщане делото за ново
разглеждане на първоинстанционния съд, а алтернативно -приложение
разпоредбата на чл. 425, ал.1, т.2, предл. 2 от НПК и оправдаване на осъдения
в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда.
В съдебно заседание искането за възобновяване на наказателното
производство се поддържа, като защитникът моли същото да бъде уважено.
Счита, че както първоинстанционният, така и второинстанционниоят съд са
игнорирали част от доказателствата, които оневиняват подсъдимия, а именно
факта, че още при първоначалното му задържане в 08 РУ, той е бил приведен
за разпознаване в нарушение, като въпреки това пострадалата не го е
разпознала. Впоследствие той също не е разпознат от нея и едва след няколко
дни, тя го била разпознала. Това било останало извън мотивите на съда.
Приложена била по делото преписка от Вътрешна сигурност, с която
всъщност се признавало, че е имало нарушение относно процедурата по
разпознаване..
Осъденият поддържа искането за възобновяване. Заявява, че като
всеки нормален гражданин имал право на справедливост и ако се считал за
виновен поне малко за престъплението, на което дори не бил присъствал,
нямало да иска възобновяване на делото.
Прокурорът счита че искането за възобновяване на наказателното
2
производство е неоснователно. Твърди, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения. СГС бил направил проверка на
първоинстанционната присъда и подробно изложил аргументи, защо намира
същата за законосъобразна и обоснована. Счита, че присъдата и
потвърдителното решение не страдат от пороците, които се сочат в искането.
Установената фактическа обстановка водела до пълна доказателствена
обезпеченост на констатациите на СРС, изцяло възприети впоследствие от
СГС. И двете съдилища били подложили на внимателна оценка всички
събрани доказателства по делото. Налице били подробни мотиви, направена
била и доказателствена оценка. Обвинението било доказано по несъмнен
начин. Моли искането да бъде оставено без уважение.
Софийският апелативен съд, след като обсъди искането на
осъдения П., съображенията развити устно в съдебно заседание, и извърши
проверка в рамките на изтъкнатите основания по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за
възобновяване на делото, намира следното:
Искането на осъденият за отмяна по реда на възобновяването
на влезли в сила съдебни актове, които не са проверени по касационен е
процесуално допустимо.
Разгледано по същество искането е
НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда постановена по НОХД № 1014/22г. по описа на СРС
Д. Н. П. е признат за виновен в това, че на 23.08.2021 г., в гр. София, извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, навършило 14-годишна възраст- Л. К. С., чрез употреба на
сила- с едната си ръка затиснал устата на С., а с другата си ръка я хванал и я
държал за интимната област, след което я бутнал на терен и я притискал по
този начин към земята, престъпление по чл. 150, ал.1 от НК, поради което и на
основание чл. 150, ал.1, вр. 54, ал. 1 от НПК му наложи наказание „лишаване
от свобода“ за срок от две години. На основание чл. 66, ал. 1 НК
изтърпяването на така определеното наказание е отложено за срок от четири
години. С Решение № 12 от 20.12.2024г. по ВНОХД № 6302/2019г., VII в.с. по
описа на Софийски градски съд присъдата на първоинстанционният съд била
потвърдена.
3
САС приема, че съдебните инстанции са спазили процесуалните
правила гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение и са
предприели всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. Не
се констатира допуснато от съдебните състави игнориране, изопачено или
превратно тълкуване на доказателствени източници. Фактическите
положения, установени от инстанциите по същество са залегнали в мотивите
на присъдата и в нужната степен задълбочено и аналитично в решението, с
което е потвърдена тя. Неоснователно е твърдението на защитника, че
въззивната инстанция не е изследва пълно, всестранно и обективно
доказателствата по делото и по този начин не успяла да разкрие обективната
истина по него в съответствие с императивните му задължения по реда на чл.
13, чл. 14 и чл. 107, ал.5 НПК. Въззивният съд в мотивите към решението е
посочил, че след като е анализирал събраните по делото доказателства не е
установил възможност да направи съществено различни изводи относно
фактите по делото и е споделил фактическите изводи на първоинстанционния
съд. Апелативният съд констатира, че съдебните състави са изпълнили
задълженията си като инстанции по фактите, да изследват, проверят и
анализират доказателствената съвкупност, събрана за изясняване именно на
факти от предметния обхват на чл.102 от НПК, събрали са възможния обем от
доказателства и не са допуснали нарушение на задължението си да вземат
всички мерки за разкриване на обективната истина. Въззивният съд е
извършил на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, като законосъобразно не
е констатирал наличие на основания, налагащи неговата отмяна или
изменение. С оглед на това, оплакванията за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и за нарушение на материалния закон са
неоснователни.
Преценката на районният съд, че процесуално-следственото
действие разпознаване е извършено съобразно императивните правила на
НПК, след предварителен разпит на разпознаващата, в присъствието на две
поемни лица, като протоколът за разпознаване съдържал всички законови
реквизити, е обективно правилна. Въззивната инстанция подробно е обсъдила
тези изводи, формулирала е обосновани свои такива, с което е изпълнила
вменените й процесуални задължения. Неоснователно е твърдението в
искането на осъдения за възобновяване на наказателното производство, че
4
„извън мотивите на съда е останал факта, че непосредствено след
извършеното деяние пострадалата е била в 08 РУ, за да извърши разпознаване
на лица..“ Напротив, на л.8 и л.9 от въззивното решение подробно е обсъден
този факт, анализирани са всички действия на разследващите органи,
съпоставени са с доказателствата съдържащи се в показанията на разпитаните
свидетели и са изведени логически последователни и кореспондиращи с
доказателствената съвкупност изводи. Въззивният съд е обсъдил и преписката
на Дирекция „Вътрешна сигурност“ поради което твърдението на защитника,
че въпреки наличието й по делото тя не е била съобразена при преценка
законосъобразността на разпознаването е също неоснователно.
Поради това настоящият съдебен състав приема, че въззивният съд не е
формирал фактическите си изводи въз основа на доказателства които не са
събрани по реда на процесуалния закон и не е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила по чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, както
неоснователно се твърди в искането за възобновяване на наказателното
производство,
С оглед на това настоящия съдебен състав приема, че искането за
възобновяване на наказателното производство е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.
Мотивиран така и на основание чл.424, ал.1 от НПК Софийският
апелативен съд, пети състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Н. П. с
ЕГН********** за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД
№ 6302/2019г. по описа на Софийски градски съд, в хода на което с Решение
№ 12 от 20.12.2024г е потвърдена присъда №60 от 15.02.2023г. постановена
по НОХД № 1014/22г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6