Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
24.11.2023 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
01.11.2023 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при
участието на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Бонка
Василева от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
122 |
по описа за |
2023 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от В.М.Ш. от ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв.М.Ч. от АК-***, със съдебен адрес ***, против Решение №135 от 10.06.2023
год., постановено по АНД №1136/2022 год. по
описа на Районен съд - Кърджали, с което
е потвърдено наказателно постановление №22-1300-002113
от 20.10.2022 год., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” – Кърджали в РУ –
Кърджали към ОДМВР - Кърджали.
В жалбата касаторът заявява, че не е доволен от така
постановеното решение, като счита същото за неправилно и постановено в
противоречие със събраните доказателства по делото. Излага съображенията за
това, като твърди, че неправилно съдът е приел, че в случая административнонаказателната
му отговорност е ангажирана правилно, както и неправилно приел, че НП не страда
от пороци в съдържанието си, водещи до отмяна.
Твърди, че наказателното постановление е неправилно
и че това е така, тъй като административнонаказващият
орган следвало в изпълнение на изискванията си по закон, подробно и в детайли
да обсъди законовите предпоставки, а именно - извършено ли е нарушение и
виновността на отговорното лице. Счита, че наказателното постановление не
съдържа факти относно правните основания за издаването му, като сочи, че в
наказателното постановление е посочен само законовия текст, но не и
фактическото основание. Твърди, че от съдържанието на НП не се установявало,
какво точно е извършил касаторът и че административнонаказващият орган не е посочил в
съдържанието на НП, кое фактическо деяние е осъществено от жалбоподателя, в
резултат на което е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Касаторът счита, че това е основание водещо
до отмяна, тъй като в случая са нарушени правата на жалбоподателя, а именно - да
узнае по кой точно текст е наложено наказанието и за какво фактическо действие.
Твърди също, че неправилно и в нарушение на закона са и наложенете
му наказание и че това е така, тъй като административнонаказващият
орган е ангажирал отговорността и е стигнал до извода за извършено нарушение
само и единствено въз основа на информация от таблетно устройство, без
приложена писмена справка от информационния масив на МВР, от съдържанието на
която евентуално да е видно, на какво основание е възникнал факта на
нерегистрирането, така както било посочено в НП и кога е станало това. Сочи, че
изпълнителното деяние по чл.140, ал.1 от ЗДВП, за което е ангажирана
отговорността му, се изразявала в условието МПС-то да е с поставени табели на
определеното за това место и да са заплатени съответните пътни такси, като
сочи, че видно от показанията на разпитаните свидетели в съдебно заседание, касаторът е управлявал МПС с поставени на определеното
място регистрационни табели, а освен това, водачът е бил правоспособно лице и
не бил лишаван от право да управлява МПС. Касаторът
сочи, че била ангажирана отговорността му по чл.140, ал.1 от ЗДВП, но бил
наказан по чл.175, ал.3 от ЗДВП, който текст регламентира, че отговорност се
носи за водач, които управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред,
т.е. че изобщо не е регистрирано. Твърди, че по делото нямало данни водачът или
собственикът да е бил уведомяван за прекратената регистрация на МПС, което било
задължително условие, поради което и на това основание липсвало виновно
поведение от негова страна. Според касатора,
първоинстанционния съд не
взел предвид, че в конкретния случай не е изпълнен фактическия състав на
чл.143, ал.10 от ЗДвП, а при това положение не била доказана субективната
страна на нарушението, описано в НП, като счита, че последното можело да се
извърши само умишлено, при форма на вината пряк умисъл, тоест при съзнаване на
всички факти от обективния състав на нарушението и при пряк умисъл на
извършването му. В жалбата се твърди, че ако касаторът
не е бил уведомявам за прекратената регистрация, което в настоящия случай било
точно така, то не следва да носи и административна отговорност поради липса на
елемента вина, а алтернативно
и при обратната хипотеза, съдът следвало да приложи института на маловажност,
като приеме, че от деянието не са настъпили вредни последици, като сочи, че е налице
тълкувателно решение на ВАС в тази насока и съдът следвало да го приложи.
Следвало и да приеме, че кумулативно предвиденото
наказание „лишаване от право“ се явява прекомерно тежко по степен за този вид
нарушение и на основание Тълкувателно решение №1/13.04.2023 год. по т.д. №1/2022
год. на ОСНК, приложимо субсидиарно и за делата от
НАХ, при наличието на смекчаващи обстоятелства и липса на вина, да отмени НП в
тази му част, като счита, че за
извършеното нарушение, наказанието глоба е в степен,
в която постига целите на закона, а кумулативното наказание „лишаване“ се явявало
прекомерно тежко по степен и създавало условия за репресия. В жалбата се твърди
също, че наказателното постановление е незаконосъобразно и че това е така, тъй
като същото страда от пороци в съдържанието си. Излага се довод, че задължение
на АНО е да посочи в съдържанието на НП фактическото и правното основание за
издаването му, респ. в какво се изразява фактическото деяние, относимия законов тест и доказателствата, които ги
подкрепят, като твърди ,че в НП липсва правилно определено фактическо основание
и е ангажирана отговорността по неотносим текст на
закона, както и че доказателства, подкрепящи тезата по обективираното
в НП, липсвали. Счита, че на тези основания, неправилно първоинстанционният
съд е постановил решение, с което е потвърдил обжалваното НП. На основание изложеното касаторът
моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено първоинстанционното
решение, постановено по АНД №1136/2022 год. по описа на Pайонен
съд - Кърджали, с което е потвърдено НП №22-1300-002113/20.10.2022 год. на началник
група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Кърджали, вместо което да бъде постановено друго, с което НП да
бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, както и моли да му бъдат
присъдени и направените разноски във всички съдебни инстанции, вкл. и
настоящата касационна инстанция.
Касаторът - В.М.Ш. от ***, редовно призован за съдебното заседание,
не се явява и не се представлява. От редовно
упълномощения му процесуален представител
- адв.М.Ч. от АК-***, преди
съдебното заседание е депозирано писмено становище, в което заявява, че
поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени първоинстанционния
съдебен акт, като счита същия
за неправилен и необоснован. Счита също, че първоинстанционния съд не е обсъдил подробно
и в детайли представените писмени и събраните гласни доказателства, както и не е приложил
правилно и справедливо материалния закон, в резултат на което е достигнал до неправилен
извод, обективиран в съдебното решение. Заявява,
че подробни съображения относно правилността и законосъобразността на обжалваното
решение са изложени в касационната
жалба, които поддържа и моли да бъдат взети предвид
и обсъдени при постановяване на съдебното решение. В становището се претендира
и за сторените разноски.Ответникът по
касация – началник група в сектор
„Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР - Кърджали, редовно
призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител
- гл. юрк.
М. П., която оспорва подадената касационна жалба и счита същата за
неоснователна. Моля съда да остави
в сила обжалваното първоинстанционно решение, като претендира
и юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР –
Кърджали, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали считам касационната жалба за неоснователна, а обжалваният
съдебен акт за правилен и обоснован. Намира,
че не са налице основанията за отмяна на обжалвания акт, посочени в
касационната жалба. Счита, че са налице основанията за ангажиране отговорността
на санкционираното лице, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и по чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДП и че категорично е установено, че е осъществен фактическият
състав на посочените разпоредби от ЗДвП, както е установен и нарушителят и това
е санкционираното лице. Сочи, че излагайки обосновани доводи за потвърждаване
на НП, Районен съд - Кърджали е постановил правилно и обосновано решение и предлага
същото да бъде оставено в сила.
Кърджалийският
административен съд, в
настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на
касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора
касационно основание всъщност е нарушение на закона - касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №135 от 10.06.2023 год., постановено по
АНД №1136/2020 год., Кърджалийският районен съд
е потвърдил наказателно постановление №22-1300-002113
от 20.10.2022 год., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” - Кърджали към
ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.175,
ал.3, предл.І/първо/ от Закона за движение по
пътищата, на В.М.Ш. от ***, с ЕГН
**********, са наложени административни
наказания „глоба”, в размер на 300.00/триста/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС”, за срок от 6/шест/ месеца и на основание Наредба №Із-2539 на
МВР, са му отнети и 10/десет/ контролни точки, за извършено виновно нарушение
на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/. Със същото решение
Районен съд – Кърджали е осъдил Л. В.М.Ш. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР - Кърджали, сумата от 90/деветдесет/ лева, представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
За да
постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 10.09.2022 год., свидетелите Т. Т., И. Г. и Е. Н. били на работа като
автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“- Кърджали. Същия
ден, около 15:00 часа се намирали в ***, на бул.„***“, срещу ***, където спрели
за проверка лек автомобил, марка „Фолксваген Голф“, с рег.№***. При нея
установили, че водач бил касаторът в настоящото
производство В.Ш., който им представил договор за покупко-продажба, сключен на
04.07.2022 год., с който той лично закупил управлявания от него автомобил. След
това тримата проверяващи свидетели извършили проверка чрез таблета,
с който разполагали, в тяхната система, както и чрез дежурния в ОДЧ - Кърджали,
при която установили, че спреният автомобил е с прекратена регистрация по реда на
чл.145, ал.15 от ЗДвП/вероятно
се има предвид чл.143, ал.15 от ЗДвП/, тъй като не е регистриран след продажба,
в срок от новия собственик. По този повод, на жалбоподателя бил съставен и
връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който той подписал без възражение. С мотивирана резолюция от
12.09.2022 год. било прекратено административнонаказателното
производство по акт за установяване на административно нарушение серия ** №***,
тъй като били констатирани признаци за извършено престъпление по чл.345, ал.2
от НК. Поради това била образувана преписка №**/** по описа на Районна
прокуратура - Кърджали, която приключила с Постановление за отказ за образуване
на досъдебно производство от 13.10.2022 год. и материалите били изпратени на
началника на РУ – Кърджали, с оглед преценка за евентуално извършено от В.Ш.
административно нарушение по ЗДвП. По този повод, на 20.10.2022 год.
наказващият орган издал атакуваното постановление, е което, на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба”,
в размер на 300 лева, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца,
за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и постановил отнемане
на 10 точки на основание Наредба №Iз-2539 на
МВР. Районният съд е посочил, че видно от Свидетелство за регистрация - част II,
спреният автомобил бил с вписан собственик - свидетелят М. Б. М., а съгласно
справка по история за ПС, лек автомобил, марка „Фолксваген Голф“, с рег.№***,
от датата 05.09.2022 год. бил с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП,
поради непререгистрираното му.
Тази
фактическа обстановка районният съд е приел за установена след анализ на
показанията на свидетелите Т. Т., И. Г., Е. Н. и М. М.; Акт за установяване на
административно нарушение ** №*** от
10.09.2022 год.; Постановление на РП - Кърджали от 13.10.2022 год. за отказ да
се образува досъдебно производство; Справка за нарушител/водач за жалбоподателя;
Свидетелство за регистрация - част II; справка по история за ПС; Договор за покупко- продажба на МПС от 04.07.2022 год., както и от другите
приети по делото писмени доказателства.
Въз основа на така приетата за установена фактическа
обстановка, от правна страна районният съд е приел, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена
от надлежна страна, в законоустановения
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и затова следва да бъде разгледана по същество.
Съдът е
посочил, че на
жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП и че тази разпоредба предвижда,
че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани
и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, както и
че за нарушение на този текст, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175,
ал.3, предл.1
от ЗДвП, която гласи, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съдът е
приел за безспорно установено по делото, че
на 10.09.2022 год., в
***, жалбоподателят е управлявал
лек автомобил, марка „Фолксваген Голф“, с рег.№***, негова собственост, след като
регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път и че това означава,
че към момента
на управлението и проверката, превозното средство
не е било регистрирано по съответния ред. Съдът е
посочил, че регистрацията на автомобила
е била прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, регламентиращ
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, да се
прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението
си да регистрира
превозното средство и че
изложеното сочи, че в случая са
налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съдът е посочил по-нататък, че за да е налице административно нарушение е
необходимо да има деяние - действие или бездействие, което нарушава установения
ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред и че деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо, като деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал
настъпването на неговите общественоопасни последици,
докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им,
но е мислил да ги предотврати.
Районният
съд е посочил, че в случая са налице доказателства, че жалбоподателят е
собственик на въпросния автомобил, при което като такъв, той е следвало да се
убеди, че управлява МПС с валидна и действаща регистрация, както и отбелязъл, че същият е бил уведомен от нотариуса,
изповядал сделката, че има такова задължение, но той въпреки това не го
изпълнил. Съдът е приел, че в случая няма незнание на фактически обстоятелства
относно деянието, сторено от дееца, както и че няма задължение за наказващия
орган да уведомени собственика на автомобила за прекратяване на регистрацията
на притежаваното от него МПС. Съдът е изложил и довод, че дори той в
действителност да не е знаел, че има двумесечен срок от придобиването, в който
следва да регистрира закупеното от него превозно средство, то той не може да
черпи права от неправомерно си поведение, различно от дължимото и въведено в
закон, а от друга страна, макар доказателствата да сочат, че деянието не е
умишлено, то същото се явява осъществено при форма на вина непредпазливост,
проявена като небрежност - деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги
предвиди като правоспособен водач и собственик на моторното превозно средство. Районният
съд е посочил, че съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи, но такова изключение не е предвидено
за нарушението по чл.140 от ЗДвП, за разлика от противоположния подход за
санкция по НК. Поради това съдът е приел, че правилно е реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
за извършеното нарушение. Приел е също, че при индивидуализиране на санкцията,
наказващият орган е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, като е определил
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ в минималния срок, а
наказанието „глоба“ малко над минимума. Съдът е извел и извод, че наложените на
нарушителя наказания „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и
„глоба“ от 300 лева се явяват
справедливи и отговарят в пълна степен на обществената опасност на деянието и
дееца и че този размер е оправдан, предвид извършваните от жалбоподателя
многократни нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е наказан
с влезли в сила наказателни постановления и фишове (над 40 на брой). Съдът е
приел, че само с такова наказание биха се постигнали целите на чл.12 от ЗАНН, а
именно - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани. Най-сетне съдът е отбелязъл, че
правилно са отчетени и контролните точки, които следва бъдат отнети при влизане
на постановлението в сила, а именно 10 точки, на основание чл.6, ал.1, т.5 от
Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 год. на МВР.
При
извършената служебна проверка районният съд не е констатирал твърдените от
страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния
закон, които да са допуснати в хода на административно наказателното
производство, като е посочил, че актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити,
съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци, посочени са датата, мястото
и обстоятелствата, при които е било извършено и че фактическото описание на
нарушението и посочената като нарушена законова разпоредба ясно сочат, че
жалбоподателят е санкциониран за това, че управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, каквото нарушение безспорно се установило, че е
извършил, от писмените и гласни доказателства. Съдът е приел, че е правилна и
дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като
нарушена правна норма на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на санкционната такава
по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Предвид изложените съображения, районният съд е извел
и окончателния си извод, че атакуваното постановление следва да бъде потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно. Съдът не е споделил доводите, че не следва
да се налага и кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС“,
поради това, че жалбоподателят има изключително много нарушения по закона и че същият
следва
да бъде превъзпитан да не върши такива, именно чрез лишаването му от това право,
т.е. от правото да управлява МПС.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН и направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна
на процесуалния представител на наказващия орган, съдът е намерил това искане
за основателно, като е приел, че следва жалбоподателят да бъде осъден на плати
на ответната страна сумата в размер на 90 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.63д, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.144
от АПК, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ и във вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, тъй производството не е с фактическа и правна сложност, както и
че по него не е налице явяване, а изготвяне само на писмено становище. Съдът е
посочил, че разноските за юрисконсулт следва да бъдат присъдени на ОДМВР -
Кърджали, която е юридическото лице, както е поискано по делото.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо,
като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални
пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не
са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящият касационен състав напълно споделя възприетата
от въззивния съд фактическа обстановка, като в пълна
степен споделя и направените въз основа на нея правни изводи. Кърджалийският административен съд намира, че районният съд е приложил правилно материалния закон и не е
налице което и да е касационно основание
за отмяна на неговото решение, като в
тази връзка се явяват неоснователни твърденията
и оплакванията на касатора, инвокирани
в касационната жалба. При проведеното административнонаказателно
производство по отношение на касатора В.М.Ш. не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на процесното наказателно постановление.
Правилно, с оглед установената в хода на
съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че
привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице е осъществило състава на административното
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП от субективна страна. С разпоредбата на чл.140,
ал.1, изр.1 от ЗДвП (Изм., ДВ, бр.105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е
въвел изискване, по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и
редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС, се определя с Наредба №I-45 от 24.03.2000 год. на МВР, като задължението
за деклариране на настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС е за
собственика, според разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредбата, а в разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП пък е предвидена възможността, служебно да бъде
прекратена регистрацията на МПС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването
не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.І/първо/ от ЗДвП,
от своя страна, предвижда налагане
на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС,
за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно §6, т.25, предл.І/първо/ от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, „водач” е лице, което управлява
пътно превозно средство.
По делото е безспорно
установено, че касаторът В.М.Ш., на посочената дата, в
посоченото време и на посоченото място, е управлявал описаното МПС – лек
автомобил, марка „Фолксваген Голф“, с рег.№***, поради което е имал качеството „водач”
на МПС, а освен това, посоченото МПС е било негова собственост, съгласно
договор за покупко-продажба от 04.07.2022 год., с рег.№*** на нотариус с Рег.№**
на Нотариалната камара, в район РС – *** – факт, който не се оспорва, т.е. касаторът Ш. същевременно е имал и качеството „собственик”
на управляваното от него МПС. Лекият автомобил безспорно е бил управляван от
него по път, отворен за обществено ползване – на бул.„***” в ***, срещу ***, като
това МПС, към датата 10.09.2022 год. е било със служебно прекратена
регистрация. Прекратяването на регистрацията на посочения лек автомобил е било извършено
по реда, посочен в нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, като съгласно същата,
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. В настоящия случай, регистрацията на този лек автомобил „Фолксваген Голф“ е била служебно прекратена на
датата 05.09.2022 год., т.е. пет дни преди датата на извършване на деянието, който
факт също не се оспорва. Така, след като на датата 10.09.2022 год. касаторът В. Ш. е управлявал това МПС по път, отворен за обществено
ползване, т.е. освен качеството „собственик” на това МПС – лек автомобил, той,
както бе отбелязано и по-горе, е имал и качеството на „водач” на същия автомобил
и с това си изпълнително деяние е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
поради което правилно е бил санкциониран на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, както правилно е приел и районният съд.
Настоящият състав
намира за неоснователни доводите на касатора,
изложени в жалбата, в насока, че в процесното НП не
било посочено фактическото основание за издаването му и че от съдържанието
на НП не се установявало, какво точно е извършил касаторът,
както и че административнонаказващият орган не е
посочил в съдържанието на НП, кое фактическо деяние е осъществено от
жалбоподателя, в резултат на което е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съставения АУАН серия
** №*** от 10.09.2022 год. и в издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление, ясно и недвусмислено е
описано, че на
посочената дата, в посоченото време и на посоченото място, което безспорно е
път отворен за обществено ползване, касаторът Ш. „е управлявал описаното МПС – лек автомобил,
марка „Фолксваген Голф“, с рег.№***, което е с прекратена регистрация по вреда на
чл.143, ал.15 от ЗДвП, т.е. и фактическото основание, и изпълнителното
деяние, са ясни или иначе казано - ясно е и какво точно е
извършил касаторът В.Ш.. В тази връзка следва да се
посочи, че правилно районният съд е отбелязъл в
мотивите към обжалваното решение, че след като регистрацията на това МПС била
прекратена по служебен път, то това означава, че към момента на управлението,
т.е. към датата 10.09.2022 год., превозното средство не е било регистрирано по
съответния ред. При това положение е без значение обстоятелството, че на
управляваното от касатора МПС е имало поставени
регистрационни табели на определените за това места, тъй като е пределно ясно,
че тези регистрационни табели към този момент вече са били невалидни.
Несъстоятелен, на следващо място, е и доводът в касационната жалба, че административнонаказателната отговорност на касатора била ангажирана по неотносим
текст на закона, т.е. че отговорността му била ангажирана за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, но бил наказан по чл.175, ал.3 от с.з. Отговорността на касатора Ш. е ангажирана на основание разпоредбата на
чл.175, ал.3, предл.1/първо/ от ЗДвП, която норма, както бе
посочено и по-горе, предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред, като при така описаното деяние в съставения АУАН и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление, съдът в настоящия състав намира
че е повече от ясно, че именно това е относимата
санкционна норма и съвсем правилно административните наказания са наложени на касатора на основание на тази норма от ЗДвП и в
предвидените в същата предели на тези наказания.
Неоснователен,
най-сетне, е и доводът, че в хипотезата на прекратена регистрация, касационният
жалбоподател следвало да бъде уведомен за възникналото обстоятелство, не бил изпълена нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, а при това
положение не била доказана субективната страна на нарушението, описано в
наказателното постановление. С този довод явно цели да се докаже, че в случая
липсва вина у касатора досежно
извършеното деяние, поради незнанието от негова страна на факта за служебно
прекратената регистрация на собственото му и управлявано от самия него МПС. В
тази връзка следва да се отбележи, че посочената норма на чл.143, ал.10,
изр.1/първо/ от ЗДвП регламентира, че
служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането
и се уведомява собственикът на пътното превозно средство, а съгласно чл.574,
ал.11 от Кодекса за застраховането,
компетентните
органи по ал.1 предприемат мерки за спиране от движение на моторните превозни
средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на
съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна
застраховка и когато в срока по ал.10 не са били предоставени доказателства за
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал.1, т.1 да прекрати
регистрацията на моторното превозно средство. От анализа на тези две норми
следва, че собствениците на МПС следва задължително да се уведомят за
прекратяването на регистрацията на МПС само в случаите, когато това
прекратяване се прави поради несключена в срок задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, но не и в случаи като процесния
– когато собственикът на МПС, след като го е закупил по съответния ред, не го е
регистрирал на свое име в законоустановения
двумесечен срок.
Относно този довод в
жалбата настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния
съд, като с оглед дадената правна уредба в Наредба №I-45 от 24.03.2000 год. на
МВР е ясно, че прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а
не по волята на административен орган. Поради това и не е било необходимо
контролните органи да информират касатора за
прекратяването на регистрацията и такова изискване няма в цитираната наредба, а
още повече, че в случая, касаторът В.Ш. е собственик
на описаното МПС, при закупуването му е бил уведомен от нотариуса, изповядал
сделката, че следва да посети КАТ и да регистрира закупеното МПС на свое име, което
става ясно от показанията на свидетеля М. М., която му е продала лекия автомобил/на
л.75, стр.2 от АНД №1136/2022г./. От това категорично следва, че касаторът
е бил пределно наясно, че е следвало да пререгистрира закупения автомобил на
свое име и не е изпълнил това свое задължение - да го пререгистрира в законоустановения двумесечен срок, като това става ясно и
от дадените от него саморъчни писмени обяснения на 07.10.2022 год. в хода на
работата по образуваната прокурорската преписка/л.60 от АНД №1136/2022г./. Всеки гражданин е длъжен да
познава закона, като още от римското право действа принципа „Ignorantia iuris neminem excusat” („Незнанието на
закона не оправдава никого”). Непререгистрирането в законоустановения
срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на
разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, за служебно прекратяване на
регистрацията му. След като е имал най-напред качеството на собственик на
описаното МПС, придобито чрез правна сделка, касаторът
Ш. е бил напълно наясно с факта, т.е. напълно е съзнавал, че не е
пререгистрирал придобития от него на 04.07.2022 год. лек автомобил в срок до 04.09.2022
год. и съответно е бил длъжен да се осведоми, дали този лек автомобил има
действаща регистрация/пререгистрация, а като не го е сторил, е проявил
небрежност, а това обосновава и вината му.
Във връзка с горното
следва да се посочи, че съгласно правната теория, вината има две основни форми
– умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и
самонадеяност, като небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост”.
При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го
предвиди, след като в конкретния случай, касаторът В.Ш.
е управлявал собствения си лек автомобил, който не е пререгистрирал в законоустановения двумесечен срок. По силата на чл.7, ал.1
от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо, като алинея 2 на същия член предвижда, че
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В
случая такова изключение не е предвидено в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, респ.,
за да се приеме, че водачът е осъществил от субективна страна нарушение на
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, не е необходимо същият да е действал умишлено, тъй
като тази норма не изисква конкретна форма на вината, за да се счете
нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде
извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Поради изложеното,
правилно както АНО, така и решаващият състав на районния съд, са приели
наличието на вина при извършване на нарушението от страна на касатора В.М.Ш., при форма на тази вина – непредпазливост,
проявена като небрежност.
Неоснователен е и
доводът в жалбата, че съдът е следвало да приложи института на маловажност,
като приеме, че не били настъпили вредни последици от деянието. Това
административно нарушение е формално, на просто извършване и за съставомерността му не е необходимо да са настъпили каквито
и да е вредни последици, поради което и няма как, на това основание, да се
приложи института на маловажност.
Настоящият касационен
състав не споделя и довода, че наложеното на касатора
кумулативно предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ се
явявало прекомерно тежко по степен за този вид нарушение. В тази връзка
настоящата инстанция споделя изводите на решаващия състав на районния съд, че с
оглед личността на дееца, то не се явява такова. В приложената и приета като
доказателство по делото от районния съд справка за нарушител/водач, издадена за
касатора В.Ш./л.21 –л.23 от АНД №1136/2022г./ е видно, че същият, като водач
на МПС до момента е наказван 12 пъти с влезли в сила наказателни постановления,
като процесното е тринадесето, както и че срещу същия
има издадени и 35 фиша, за различни нарушения на ЗДвП. С оглед на това и
настоящият състав счита, че правилно на касатора са
наложени кумулативно предвидените в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП две
административни наказания.
По изложените
съображения, Кърджалийският административен съд намира, че при безспорност на
установената фактическа обстановка по делото, решаващият състав на районния съд
е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно съставомерността на описаното деяние от обективна и субективна
страна, които изводи следва да бъдат споделени, а изложените в тази насока
доводи в касационната жалба намира за неоснователни.
С оглед на всичко гореизложено, касационната инстанция
намира жалбата на В.М.Ш. от ***, подадена чрез пълномощник – адв.М.Ч. от АК-***, с
наведените в нея оплаквания и доводи, за неоснователна и недоказана, като
всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в
настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд е правилно и
законосъобразно – постановено при правилно приложение на материалния закон, при
вярна преценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства и обосновани
правни изводи и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Предвид това, като такова, обжалваното решение следва с решението по
настоящото дело, да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и с оглед своевременно
изразената претенция за присъждане на разноски в хода по същество от
процесуалния представител на ответника,
съдът намира, че на основание чл.63д, ал.4, във вр. с
ал.1 от ЗАНН, следва на ответника по касация да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37,
ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение
на НБПП, а съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В
случая по делото е проведено само едно съдебно заседание, в което е взел
участие процесуалният представител на ответника, поради което следва да се
присъди възнаграждение в минималния регламентиран размер от 80.00 лева. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено в
полза на Областна дирекция на МВР - Кърджали, в качеството й на юридическо лице
и в структурата на която се намира наказващият орган – издател на процесното наказателно постановление.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във вр. с
чл.217, ал.3, предл.ІV от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/ и във вр. с чл.63в от ЗАНН,
Административният съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №135 от 10.06.2023 год., постановено по
АНД №1136/2022 год. по описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА В.М.Ш. от ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция
на МВР – Кърджали, с адрес
– ***, с ЕИК ***, направени разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение, в размер на
80.00/осемдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.