Р Е Ш Е Н
И Е № 260171
гр.Пловдив, 22.04.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година,
в състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Боряна Козова,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №452 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА ЕКСПОРТНО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
бел.“Александър Стамболийски“ 055, ет.1, чрез пълномощник адв.Й.Ч., твърди, че в
качеството си на застрахователно дружество е сключил с трето за спора лице „ПЕТРОЛ“АД,
ЕИК *********, договор от 27.09.2019 г. за застраховане на плащанията по
договори за продажба срещу краткосрочен вътрешен търговски риск по сключени
между застрахованото лице и ответника търговски сделки на стоки и/или
предоставяне на услуги, визирани конкретно в приложение към договора.
Застраховката е със срок на валидност от 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г. Твърди
също така, че в покритите рискове по този договор е включено и забавено плащане
за период по-дълъг от 4 месеца, считано от получаване на декларация за
просрочени плащания от застрахователя. Уговорен е максимален размер на
застрахователното обезщетение, равен на 90 % от дължимата сума по договора за
продажба в рамките на определен кредитен лимит, който за ответника е 60 000 лв.
В периода на действие на застраховката застрахованото лице е извършило продажба
на горива и други стоки и услуги на ответника при условията на разсрочено
плащане по договор от 16.03.2017 г. В последния е уговорено плащане на цената
до 15 дни от датата на издаване на фактура. За извършени през м.октомври 2019
г. продажби на горива „ПЕТРОЛ“АД е издало фактура №57471910/31.10.2019 г. на
стойност 38 892,96 лв. с ДДС. Ответникът е получил и потвърдил фактурата на
05.11.2019 г., но не е платил дължимата по нея цена на „ПЕТРОЛ“АД в срок до
25.11.2019 г., поради което последното дружество е уведомило ищеца за
настъпване на просрочие. Плащане по въпросната фактура не е постъпило и в
т.нар.“срок на изчакване“ от 4-месеца, считано от уведомяване на
застрахователя. Поради възникналото застрахователно събитие, в резултат на
което след образуване на съответната проверка, на 16.04.2020 г. ищецът е
изплатил на застрахования сумата 30 510,13 лв., съставляваща 78,45 % от
стойността на фактурата. С плащане на застрахователното обезщетение ищецът
претендира да се е суброгирал в правата на застрахования до размера на
платеното. Твърди, че е отправил писмена покана до ответника за плащане на
сумата 30 510,13 лв., връчена на 27.04.2020 г. В 5-дневния срок за изпълнение,
даден с поканата, такова не е последвало, като поради изпадането си в забава,
ответникът дължи и обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер 627,20 лв. – законна лихва
за периода от 05.05.2020 г. до 17.07.2020 г. Въз основа на така формулираните
обстоятелства, в исковата молба е формулиран петитум ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата 30 510,13 лв. – изплатено от ищеца на „ПЕТРОЛ“АД
застрахователно обезщетение по договор от 27.09.2019 г., съставляващо 78,45 %
от застраховано и непогасено вземане на „ПЕТРОЛ“АД спрямо ответника по ф-ра
№57471910/31.10.2019 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане, както и да му заплати сумата 627,20 лв. – обезщетение за
забава в плащането на горното парично задължение за периода от 05.05.2020 г. до
17.07.2020 г. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът “ДЖЕЙ ТИ ДИ СТАНДАРТ“ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Васил Левски“ №164,
представлявано от Д.Р.Р. и Н.Д.К., не е подал отговор на исковата молба в срока
по чл.367 ГПК. В открито съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Р.П. оспорва
исковете с възражение, че вземанията, описани в исковата молба, не отговарят на
тези по реално извършените доставки. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, платено от ищеца.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се, че между
ищеца като застраховател и трето за спора лице „ПЕТРОЛ“АД, ЕИК *********,
гр.Ловеч – като застрахован, е сключен договор от 27.09.2019 г., с който е
уговорено срещу заплащане на застрахователна премия от застрахования
застрахователят да изплати обезщетение при настъпване на т.нар. в договора
търговски риск. Застраховката е с период на покритие от 01.10.2019 г. до
30.09.2020 г. Към договора е приложен списък на застраховани длъжници, в който
под номер 313 фигурира ответника “ДЖЕЙ ТИ ДИ СТАНДАРТ“ООД. По отношение
покрития търговски риск договорът препраща към общи условия на застрахователя,
според които застрахователно събитие е налице при забавяне на плащането от
длъжник на застрахования по договор за продажба за период по-дълъг от
т.нар.“период на изчакване“, който според т.12 ОУ е времето, необходимо за
уреждане на просроченото плащане между застрахования и длъжника. В т.12.2 и
т.12.3 ОУ този период е фиксиран на четири месеца, считано от датата на
получаване на декларация за просрочени плащания от застрахования. Според т.19.1
ОУ с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу длъжника до размера на платеното обезщетение.
Установява се още, че
между застрахованото лице по горния договор и ответното дружество е сключен
договор от 16.03.2017 г. за продажба на горива в бензиностанции с търговската
марка „Petrol“, по който „ПЕТРОЛ“АД е продавач, а ответникът – купувач. В договора за
продажба е уговорено купувачът да заплаща цената периодично – веднъж месечно до
15 дни от издаване на фактура от продавача за продаденото през съответния месец
гориво. Установява се, че продавачът „ПЕТРОЛ“АД е издал фактура
№**********/31.10.2019 г. с получател ответното дружество за продажба на стоки
по опис, неразделна част от фактурата (различни видове и количества горива)
през периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г., на обща стойност 38 892,96
лв.
С декларация за
просрочени плащания на л.54 и сл. от делото „ПЕТРОЛ“АД е уведомило ищцовото
дружество за това, че е налице просрочено плащане по горната фактура. На 25.03.2020
г. е предявена от застрахованото лице претенция за застрахователно обезщетение,
формиращо се от забавеното плащане по същата фактура в размер 38 892,96 лв. С
ликвидационен акт от 16.04.2020 г. е определено застрахователно обезщетение по
тази претенция в размер 30 510,13 лв., която е наредена по банкова сметка на
„ПЕТРОЛ“АД на същата дата, видно от платежното нареждане на л.71.
Установява се, че ищецът
е отправил покана до ответното дружество, с която същото е уведомено за
извършеното плащане на застрахователно обезщетение, както и, че по силата на
закона и застрахователния договор застрахователят встъпва в правата на
обезщетеното лице. На ответника е даден срок от 5 работни дни от получаване на
поканата да заплати на ищеца сумата 30 510,13 лв. Поканата е получена на
27.04.2020 г., видно от приложената на л.76 товарителница.
Приета е
съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на която ответникът е
отразил счетоводно стойността на №**********/31.10.2019 г. като задължение към „ПЕТРОЛ“АД.
Фактурата е включена в дневника за покупки по ЗДДС на ответното дружество за
съответния данъчен период. Фактурата е изцяло неплатена от купувача. Няма данни
в счетоводството на ответника същият да е извършвал плащания към ищеца.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Между ищеца и трето лице
е съществувало валидно застрахователно правоотношение. Ищецът като
застраховател е поел задължение да изплати на третото застраховано лице
обезщетение при застрахователен риск – неплащане на договорена цена по извършени
от третото лице продажби на горива с купувач ответника. В срока на действие на
застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие – неизпълнение на
уговорения падеж на задължението на ответника да плати на застрахованото лице
продажната цена по договора за продажба. Падежът според предвиденото в
издадената фактура настъпва в 15-дневен срок от издаването на фактура. По
делото се установява, че такава е издадена на 31.10.2019 г., следователно
падежът за плащане е настъпил най-късно на 15.11.2019 г. Установява се, че
застрахованият е изпълнил задължението си по застрахователния договор да
уведоми застрахователя за настъпилата забава. Изтекъл е и уговореният в същия
договор „срок на изчакване“, в който би могло да се постигне изпълнение. От
счетоводната експертиза се установява несъмнено, че плащане по фактурата няма,
включително до настоящия момент. Същевременно, ответникът е получил горивата,
предмет на продажбата, за което може да се съди от счетоводната експертиза,
според която същият е отразил фактурата в счетоводството си като задължение към
продавача, съответно в справките си декларации по ЗДДС. Посочените действия
според трайно установената съдебна практика съставляват извънсъдебно признание
за сключването на договора за продажба и получаване на стоките по същия. От
страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства за плащане на
цената.
В резултат от
настъпилото застрахователно събитие, в изпълнение на договорните си задължения
ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер 30 510,13
лв. Това се установява по несъмнен начин от представения на л.71 платежен
документ. С изплащане на обезщетението съгласно чл.410, ал.1, т.1 КЗ застрахователното
дружество е встъпило в правата на застрахования срещу причинителя на вредите (в
това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно
задължение) до размера на платеното обезщетение, следователно има право да
претендира този размер от ответника. Това ще рече, че главната искова претенция
се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена изцяло.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата, а според чл.84, ал.2 ЗЗД, когато
няма определен ден за изпълнение, дължникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. В аспекта на посочените разпоредби съдът намира, че
изискуемостта на регресното вземане по чл.410, ал.1 КЗ настъпва след покана,
тъй като срок за неговото плащане в закона не е предвиден. Ищецът е доказал, че
е поканил ответника да му възстанови изплатеното застрахователно обезщетение с
поканата от л.75, връчена на ответника на 27.04.2020 г. В поканата е даден срок
за плащане от пет работни дни, или до 04.05.2020 г., включително, следователно
ответникът е в забава, считано от 05.05.2020 г. Законната лихва за забава върху
сумата 30 510,13 лв. за периода от 05.05.2020 г. до 17.07.2020
г., както я претендира ищецът, е в размер 627,20 лв., изчислена по общодостъпна
програма за изчисляване на законна лихва, следователно акцесорният иск също се
явява основателен и доказан по размер, за това следва да се уважи изцяло.
Поради забавата, исковата сума 30 510,13 лв. следва да бъде присъдена и ведно
със законна лихва от датата на исковата молба – 21.07.2020 г., до окончателното
плащане.
При този изход на спора
и с оглед заявената от ищеца претенция, на същия следва да се присъдят
деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е направил разноски в
общ размер 3 302,29 лв., в това число: 1 245,49 лв. – държавна такса,
300 лв. – възнаграждение за вещо лице, и 1 756,80 лв. – адвокатско
възнаграждение, уговорено с договор за адвокатска защита, платено изцяло по
банков път на пълномощника адв.Ч.. Общият размер на разноските следва да се
присъди изцяло в тежест на ответника.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “ДЖЕЙ ТИ ДИ СТАНДАРТ“ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Васил Левски“ №164, представлявано от Д.Р.Р.
и Н.Д.К., да заплати на „БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, бел.“Александър
Стамболийски“ №55, ет.1, представлявано от М.Й.Р. и Л.О.Д.-С., сумата 30 510,13 лв. (тридесет хиляди
петстотин и десет лева и 13 ст.) – изплатено по договор №1132831496285270919 от
27.09.2019 г. застрахователно обезщетение вследствие неизпълнение задължението
на “ДЖЕЙ ТИ ДИ СТАНДАРТ“ООД да заплати договорената цена за продажба на горива
по фактура №**********/31.10.2019 г., издадена от „ПЕТРОЛ“АД, ЕИК *********,
гр.Ловеч, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 21.07.2020 г.,
до окончателното изплащане, както и да му заплати сумата 627,20 лв. (шестотин двадесет и седем лв. и 20 ст.) –
обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за периода от 05.05.2020
г. до
17.07.2020 г.
ОСЪЖДА “ДЖЕЙ ТИ ДИ СТАНДАРТ“ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Васил Левски“ №164, представлявано от Д.Р.Р.
и Н.Д.К., да заплати на „БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, бел.“Александър
Стамболийски“ №55, ет.1, представлявано от М.Й.Р. и Л.О.Д.-С., сумата 3 302,29 лв. (три хиляди триста
и два лева и 29 ст.) – деловодни разноски за производството по т.д.№452/2020 г.
по описа на ПОС, ТО, ХVІ с.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: