№ 42478
гр. С., 19.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело ..31110125052 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх.№239636/23.07.2024., подадена от името на П. Д. П., Д.
П. П. и А. Д. П. – Л., чрез адв. Л., с искане за изменение на решение ..45/03.07.2024г. по гр.д.
№ 25052/2023г. по описа на СРС, 153 ти състав, в частта за разноските.
В молбата се излагат съображения, че в случая ответниците имат право на разноски и
в първа фаза на делбата, тъй като делбата е допусната при посочените от тях квоти в
съсобствеността, а не по посочените от ищеца. Цитирани са две определения на ВКС, като
се подчертава, че съгласно константната съдебна практика при уважаване на възражения на
ответниците, което води до допускане на делба при посочени от тях квоти им, се дължат
разноски. Изтъква се, че с решението не са признати за основателни оспорването на
документите, с които ответниците се легитимират като собственици, поради което делбата е
допусната при посочените от тях квоти и е искът е отхвърлен по отношение на ответника З.
И..
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът С. оспорва подадената молба като
неоснователна и подчертава, че случаите, в които се присъждат разноски за процесуално
представителство в полза на някоя от страните, касаят предявяване на искове по сметки, а не
производството по допускане на делба.
От името на ответника З. И. не е депозиран отговор на молбата по чл. 248 ГПК.
Като взе предвид изложените от ответниците доводи и данните по делото, съдът
намира следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, (срокът за обжалване
на решението, доколкото препис от същото е връчен на ответниците 09.07.2024г.).
Същевременно от ответниците е представен и списък по чл. 80 от ГПК в последното по
делото съдебно заседание. Предвид изложеното, съдът счита, че подадената в срок от
процесуално легитимирана страна молбо по чл. 248 от ГПК е допустима. Разгледано по
1
същество, искането за изменение на решението в частта на разноските е основателно.
Аргументите на съда в тази насока са следните:
Производството по делото е образувано по искова молба на Е. Л. С. срещу З. М. И.,
Д. П. П., А. Д. П. и П. Д. П., с която е предявен иск за делба на обекти в сграда с
идентификатор № ., находяща се в област ..., а именно сутерен /бивши гаражи/, които не са
заснети по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. С.; апартамент,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .., с административен адрес:
област С., община ., вид собственост – частна, тип ., брой нива – едно, площ по документи
166 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и апартамент,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .., с административен адрес:
област С., община .. вид собственост – частна, тип ., брой нива – едно, площ по документи
166 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата. Ищецът е
твърдял, че страните са съсобственици на процесните имоти на основание наследяване, като
е релевирал в исковата молба възражение за нищожност на прехвърлителна сделка, с която
наследодателя на ответника В.М. /наследодател на Л.Я., която е наследодател на З. И./ се е
разпоредила с притежавания от нея дял в съсобствеността /1/2 ид.ч/. Именно поради така
наведеното възражение за нищожност и З. И. е била посочена като съсобственик и страна в
делбата.
Ответниците Д. П. П., А. Д. П. и П. Д. П. в отговора на исковата си молба са
оспорили твърдението на ищеца, че договора за продажба на наследство с продавач В.М. е
нищожен, като са поискали искът за делба срещу З. И. да бъде отхвърлени и да се увеличат
съответно квотите им в съсобствеността.
По делото е постановено решение ..45/03.07.2024г. по гр.д.№ 25052/2023г. по описа на
СРС, 153 ти състав, с което съдът допуснал извършването на делба а посочените имоти
между ищцата Е. Л. С. и ответниците Д. П. П., А. Д. П. и П. Д. П., а искът за делба срещу З.
М. И. е бил отхвърлен. Квотите, при които е допусната делбата, не съответстват на квотите в
съсобствеността посочени от ищеца, доколкото един от посочените от него съделители – З.
И. не е приет за собственик на имотите, поради което и делбата е допусната при квоти,
посочени от ответниците, които са инициирали настоящото производство по чл. 248 ГПК.
Следва да се посочи, че в случая изходът на спора е бил обусловен от извода на съда, че
възражението на ищеца, че договор за продажба на наследство сключен от В.М. е нищожен,
е неоснователно. В решението съдът не се е произнесъл по разпределение на разноските в
производството по допускане на делба.
При съобразяване на изхода на спора и въведените възражения в него, Софийски
районен съд намира, че е налице основание за допълване на решението чрез присъждане на
разноски в полза на ответниците за адвокатско възнаграждение.
В непротиворечивата практика на ВКС е прието, че по смисъла на чл.355 ГПК
/чл.293а ГПК-отм./ съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на
делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и
възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други
2
съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на
съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите и
при липса на спор за способа за извършване на делбата, всеки съделител понА. сам
направените разноски за процесуално представителство от адвокат. При наличие на спор
по правата на съделителите, респективно оспорване на самия факт на съществуване на
съсобствеността, ако предявеният иск бъде отхвърлен, както и по присъединените
искове във втората фаза на производството и при обжалване на постановените от
първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на
чл.78 ГПК /чл.64 ГПК-отм./, в който смисъл са и указанията по приложението на
процесуалния закон, дадени в т.9 на Постановление №..г. на Пленума на ВС. В цитираното
Постановление е прието, че когато разноските са направени по повдигнат спорен въпрос
(например по възлагане на неподеляемо ., по намаляване на завещания и дарения, по
искания по сметките и т. н.), разноските следва да се възлагат съобразно с общите правила
на чл. 64 и 65 ГПК/отм./. В конкретния случай спорът между страните не попада в изрично
предвидените спорове в разпоредбата на чл. 343 ГПК, които могат да бъдат разгледани в
производството по делбата и при разрешаването на които разноски се присъждат по чл. 78
ГПК, съгласно изричната разпоредба на чл. 355, изр.2 ГПК. Актуалната съдебна практика на
ВКС обаче приема, че присъждането на разноските съобразно стойността на дяловете, което
е предвидено в чл. 355 ГПК се извършва, когато няма спор между страните - съделители
относно съсобствеността и правата на съделителите в нея, както и относно способа на
извършване на делбата./определение ../29.09.2014г по гр.д.№ 4283/2014г на ВКС, III г.о./
В по-новата съдебна практика, постановена във връзка с приложението на чл. 78 ГПК
в производството по допускане на делба е разгледан изрично въпросът: „Има ли право
съделител, който успешно е защитил съществуването и обема на правата си в
съсобствеността от неоснователно оспорване от друг съделител в първата фаза по
производството по делба, да претендира да му бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение за осъществената защита?“, като в определение №60141/19.11.2021г по
ч.гр.д.№3096/2021г на ВКС, II г.о, е прието, че когато съществува спор дали е налице
съсобственост между всички съделители, следва да се приложат правилата на чл. 78 ГПК и
то още в производството пред районния съд /в разглеждания от ВКС случай ответникът е
оспорил правата в съсобствеността на ищеца и тези оспорвания са били приети за
неоснователни, поради което ВКС приема, че на ищеца се дължат разноски пред районния
съд за защитата срещу оспорените му права в производството по допускане на делба/. В
същия смисъл е и решение № 50002/22.01.2024г. по гр.д.№ 997/2022г на ВКС, II г.о., в което
е посочено, че именно районният съд следва да присъди адвокатско възнаграждение за
частта, в която е било налице отхвърляне на иска за делба, като адвокатското
възнаграждение е съразмерно с отхвърлената част.
В конкретната хипотеза ответниците Д. П. П., А. Д. П. и П. Д. П. е следвало да
проведат защита на обема на правата си в съсобствеността, който е бил оспорен от ищцата
чрез въвеждане на възражение за нищожност на договор за продажба на наследство, касаещ
3
1/2 ид.ч от имотите, предмет на делбата. Предвид това настоящият състав приема, че само
по отношение на спора за 1/2 ид.ч /или 2/4 ид.ч/ от процесните имоти следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 78 ГПК, а за останалата 1/2 ид.ч, доколкото не е бил налице
спор за нея, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 355 ГПК. Следва да се
отбележи и, че именно във връзка със спора за прехвърлените с договор за продажба на
наследство 1/2 ид.ч от имотите е постановено и отхвърляне на иска за делба по отношение
на ответника З. И., т.е не е налице водене на допълнителна защита от отвениците,
инициирали настоящото производство, срещу иска за делба насочен по отношение на З. И.,
която да е излязла извън рамките на оспорването на действителността на договора за
продажба на наследство.
По делото е представен договор за правна помощ, в който изрично е посочено, че се
дължи сумата от по 1500 лева за една инстанция за всяка фаза на делата, като е отбелязано,
че хонорарът за първа инстанция за първа фаза на делбата е изцяло заплатен в брой, като
договорът служи за разписка. При съобразяване на дадените в т. 1 от Тълкувателно решение
№ 6/06.11.2013г. по тълк.д. ..012г. на ОСГТК на ВКС разяснения, съдът намира, че така
представеният договор е надлежно доказателство за плащането на сумата от 1500 лева. В
договора не е отбелязано каква част от така уговорената сума от 1500 лева се дължи за
защита по оспорването действителността на договора за продажба на наследство, поради
което следва да се приеме, че половината от него е заплатен за спорната 1/2 ид.ч, а другата
половина за производството по делба за безспорната 1/2 ид.ч от имотите. Ето защо в полза
на ответниците, инициирали настоящото производство следва да се присъди сумата от 750
лева, която следва да бъде заплатена от ищцата, доколкото именно тя е въвела в
производството по делба спора относно действителността на договора за продажба на
наследство.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение ..45/03.07.2024г. по гр.д.№ 25052/2023г. по описа на СРС, 153 ти
състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА Е. Л. С., ЕГН **********, с адрес в гр. .., да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на П. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр.С., ул. „.“
№ .., на Д. П. П., ЕГН **********, с адрес гр.С., ул. „.“ № .. и на А. Д. П. – Л., ЕГН
**********, с адрес в гр.С., ул. „.., сумата в общ размер на 750 лева – адвокатско
възнаграждение в производство по допускане на делба.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4