Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. София, 13.12.2023г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, I-18 състав, в открито заседание на 16.11.2023г.,
в състав:
Председател: ПЕТЪР
БОСНЕШКИ
Секретар: Надежда Масова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №10265 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С искова молба са предявени обективно съединени искове от Н.Ю.К., с ЕГН:********** и адрес: ***, съдебен адрес:***6, срещу „З.К.О.- клон
България” КЧТ, със седалище и адрес на управление;***, с ЕИК:********, с правно основание чл.432 КЗ, с които се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца както следва:
- сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 24.09.2017г., причинено при управление на застрахован при ответника л.а. марка “Тойота”, модел „Ярис“ с рег. N°********, от виновния водач П. Б.Ж., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 02.10.2017г. до окончателно изплащане на сумата;
-сумата от 60,11лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински
консумативи, компреси, спирт и медицински услуги, вследствие на ПТП от
24.09.2017г., причинено при управление на застрахован при ответника л.а.
марка “Тойота”, модел „Ярис“ с рег. N°********, от виновния водач П. Б.Ж., ведно
със законната лихва върху тази сума считано от 02.10.2017г. до окончателно изплащане на сумата;
Ищецът твърди, че на 24.09.2017г. около 17:00 ч., при
км.5-ти на път JAM -3051. близо до с.Драгоданово, общ.Сливен при управление на
моторно превозно средство л.а. марка „Тойота“ с peг.
№******водачът П. Б.Ж., нарушила правилата за движение по пътищата и блъснала
пешеходеца Н.Ю.К.. В резултат на настъпилото ПТП са причинени телесни повреди
на ищеца Н.Ю.К..
По случая е образувано НОХД №611/2018 г. по описа на PC-
Сливен, водено срещу виновния водач П. Б.Ж., приключило със споразумение от
16.05.2018г.. с което подсъдимата е призната за виповна
по повдигнатото й обвинение.
Вследствие процесното ПТП ищецът
е получил тежка съчетана травма- глава, гърди, корем, крайници, протекла с
картина на травматичен и хеморагичен шок, наложили
спешно лечение. Контузия на главата с множество охлузвания по лицето и
теменната област, сътресение на мозъка, с рентгеноло1ични данни за линейно
счупване на костите на черепния свод в дясна слепоочно-теменна област. Контузия
на гръдния кош с наличие на субтоталеи пиевмоторакс- свободен въздух в гръдната кухина и рентгенологични данни за двустранен хемоторакс-
излив на кръв в гръдната кухина. Кантузия
на бял дроб и счупване на 1 П-ри ребра в лявата гръдна половина и на 1, VI, X,
XII ребра в дясната гръдна половина. Контузия на коремата
област с травматично разкъсване на слезката, наложило
оперативното й отстраняване. Контузия на капсулата на черния дроб, наложило
зашиването й и излив на кръв в коремната кухина.
Контузия на левия крак със счупване на двата пищяла на подбедрицата,
наложило оперативно лечение с поставяне на външен фиксатор.
Счупване на дясиата ключица.
В резултата на множеството изключително тежки увреждания,
пострадалия е бил в тежко увредено състояние с реална опасност за живота, търпи
силни болки и много страдания. Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия
момент, не се чувства добре физически и емоционално.
В законоустановения срок ответникът
„З.К.О.– клон България” КЧТ е подал отговор на исковата молба, с който е изразил
становище, че оспорва исковете изцяло по основание и размер, поради което и
иска отхвърлянето им като
неоснователни. Оспорва механизма на ПТП,
като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен
характер по отношение начина на настъпване на ПТП.
Ответникът оспорва иска по размер, като твърди, че претендираната сума е прекомерно завишена, като не отговоря
на справедливостта и установеното от съдебната практика като справедлив размер
на обезщетението за подобен род вреди.
Направени са възражения за съпричиняване
на вредите от пешеходеца. От данните, съдържащи се в приложените към исковата молба документи може да
се направи извод, че пострадалото лице е нарушило разпоредбата на чл. 113, ал.
1 и чл. 113, ал. 1., т. 1, чл. 114, ал. 1, т. 1 и чл. 32, ал. 2 от ЗДвП, като е
предприело пресичане на пътното платно не на означено с пешеходна пътека място,
без да се съобрази със скоростта и посоката на движение на приближаващия се
автомобил. Твърди, че ищеца се е движил по пътното платно в разрез с
разпоредбата на чл. 108 от ЗДвП, при наличието на банкет по дължина на пътното
платно, като не е спазил задължението си да се движи в лентата противоположно
на посоката на движението на пътните превозни средства. Видно от приложената от
ищеца автотехническа експертиза от ДП ищецът се е
движил в дясната (спрямо посоката на движение на лекия автомобил) лента за
движени, с гръб към процесния автомобил, като в
опасната му зона за спиране внезапно е променил посоката си на движение и се е
отклонил наляво, като така е навлязъл пред превозното средство.
След като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така
предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.
От представената по делото писмена застрахователна
претенция на ищеца по чл. 380, ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 11.01.2018г. се установява, че ищецът е предявил претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". В законоустановения
тримесечен срок няма получен отговор от застрахователя. Поради това и съдът
намира, че е спазена рекламационната процедура по чл.498, ал.3 вр.
ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по
чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По основателността:
Няма спор по делото, че е налице застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/28/116002835927 за лек автомобил марка “Тойота”, модел „Ярис“ с ДК N°******** към датата на процесното ПТП.
Не се спори между страните, а и видно от приетите доказателства, че със споразумение от 16.05.2018г. по НОХД №611/2018г. по описа на PC- Сливен, виновният водач П. Б.Ж. се е признала за виновна в това, че на 24.09.2017г. около 17:00 ч., при км.5-ти на път близо до с.Драгоданово, общ.Сливен при управление на моторно превозно средство л.а. марка „Тойота“ с peг. №******е нарушила правилата за движение по пътищата и блъснала пешеходеца Н.Ю.К., като му причинила тежка телесна повреда, изразяваща се в загубата на слезка.
Съгласно чл.300 от ГПК, гражданският съд, който разглежда гражданските последици от деянието, е обвързан от посоченото в споразумението относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Видно от заключението по повторната САТЕ, неоспорено от страните, механизмът на процесното ПТП е следният:
Процесното ПТП е настъпило на 24.09.2017г. около 17:00ч., при км.5 на път JAM - 3051, близо до с. Драгоданово, общ.Сливен, при управление на моторно превозно средство л.а марка „Тойота”, модел „Ярис” с рег.№********, водачът П. Б.Ж. участва в ПТП с пресичащия отдясно - наляво спрямо посоката на автомобила пешеходец Н.Ю.К.. Вследствие на удара под масовия център на тялото на пострадалия, същото е било отхвърлено напред по посока на моторното превозно средство и нагоре, след което тялото е паднало върху тавана на лекия автомобил. Следствие на задействаната спирачна система и промяната на траекторията на движение на автомобила, се поражда така наречената „Д.” сила, която изхвърля тялото напред, същото е изпаднало от автомобила и е получило кинетична енергия, която енергия е допринесла за надлъжното приплъзване на тялото по асфалтовата настилка, до крайното му позициониране.
Видно от допълнителната САТЕ скоростта към момента на удара е около 77-78км/ч. Минималната скорост, при която може да възникне процесното ПТП е 19,76 м/сек. = 71,14 км/ч. Максимално възможната скорост за реализиране на процесното ПТП с конкретния механизъм е 23,7 м/сек. = 85,32 км/ч.Опасната зона при така изчислената скорост е от 59,7м. Отстоянието на автомобила от момента на навлизане на пешеходеца на пътното платно до момента на удара е по- малко от опасната зона на автомобила/пълния спирачен път.
Видно от обясненията на в.л.А. в о.с.з. на СГС на 09.07.2020г. скоростта на лекия автомобил е била една и съща преди удара и след удара, тъй като водачът не е задействал спирачната система преди удара, а същата реагира едва в момента на удара. Видно от същите обяснения виновният водач е имала видимост към пешеходеца, защото пътят и местността са предполагали доста добра видимост напред и отстрани, като същата е имала възможност да забележи пешеходци и животни, които са преминавали.
Видно от заключението по СМЕ, неоспорено от страните, вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: Съчетана травма. Контузия на главата (охлузни рани по лицето и капилициума); охлузвания в областта на гръдния кош; Счупване на 1 и 2-ро леви ребра и 1, 6,10 и 12-то десни ребра; счупване на дясната ключица; излив на въздух в дясната гръдна кухина; разкъсвания на далака и две разкъсвания в 3 и 4 сегмент на черния дроб; излив на кръв в коремната кухина; счупване на дясната ябълчна кост; счупване на дясната теменно-слепоочна кост на черепа, дискретен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка; Охлузвания на гърба на дланите и рана на десния лакет,
Като усложнения са записани: замъглено съзнание, хеморагичен шок, дихателна недостатъчност.
Тези увреждания са в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Контузията на главата със счупване на черепа и дискретния кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка реализират признака временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
Счупването на дясната ябълчна кост се приравнява на счупване на челюст.
Счупването на дясната ключица води до трайно затруднение на движението на крайник (дясната ръка) за срок не по-малък от 2-3 месеца при обичаен ход на възстановителния процес.
Счупването на две ребра в ляво и четири в дясно реализира признака трайно затруднение движението на снагата.
Излива на въздух в дясната гръдна половина (торакоцентезата е записано, че е в ляво-вероятно техническа грешка} реализира признака разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Хеморагичния шок също реализира признака разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Разкъсването на далака, наложило оперативното му отстраняване: загуба на слезка.
Разкъсването на черния дроб реализира признака постоянно разстройство на здравето, опасно за живота. Без оказване на спешна, адекватна и високоспециализирана медицинска помощ (оперативната интервенция) смъртния изход за пострадалия е бил неизбежен.
Счупването на костите на лявата подбедрица:трайно затруднение движението на крайник (левия крак) за срок не по-малък от 4-5 месеца при обичаен ход на възстановителния процес.
При пострадалия Н.К. е извършвано оперативно и консервативно лечение:
Операции: коремна операция-срединна лапаротомия с оперативно отстраняване на далака и зашиване на черния дроб;
Торакоцентеза - за премахване на въздуха в гръдната кухина;
Външна фиксация на счупените кости на лявата подбедрица и след това друга операция за изваждане на част от метала (киршнеровите игли в петата).
Консервативното лечение е с вливания, антибиотици, витамини, обезболяващи.
По отношение коремните операции след 6 месеца пациента би следвало да е клинично здрав.
Във връзка със срока за възстановяване при преглед на 25.09.18 г. извършен във връзка с решение на ТЕЛК (представено при преглед извършен за нуждите на настоящата експертиза) е описано В инвалидна количка. Хипотрофия на мускулатурата на ляв долен крайник. Ходилото и глезена в еквинус. На подбедрицата монтиран външен фиксатор...."
Независимо, че не се представи документ кога е свален външния фиксатор е възможно същия да е носен около година и половина както съобщи пострадалия при прегледа.
Счита се, че пациент с изваден далак има около 40% намаление на работоспособността и е по- податлив на инфекции.
При прегледа извършен за нуждите на настоящата експертиза се установи силно накуцваща походка за левия крак, където стъпва на пръсти заради скъсено ахилесово сухожилие. Също и провлачва левия крак,
В левия глезен силно ограничени движения и стъпалото е в положение „шпиц"-изпънато напред.
Сутрин при раздвижване на крайника изпитва силни болки.
При прегледа за изготвяне на заключението по СМЕ са установени следните ръбци (белези) от прекараните оперативни интервенции: на гръдния кош в ляво 2 см. от торакоцентезен дрен; на корема 26 см срединна лапаротомия. В дясно хълбочно от два дреиа -горен 2.5, долен 2 см., а в ляво от един 2.5 см. На лявата подбедрица в долната трета приблизително напречен сивкаво белезникав с широчина от 1 до 3 см. и дължина 16 см. опасващ подбедрицата отпред и отстрани. Диаметъра на лявата подбедрица е 25 см., а дясната около белега е леко оточна 2 6 см. Левия крак е по-къс 5 см. от десния. Метала се опипва отпред.
Тези белези имат траен постоянен характер и ще останат за цял живот.
Представи решение на ТЕЛК № 1.56 от 25.09.18 г. за една година до 01.09.19г. с признати 60% трайно намалена работоспособност.
Видно от СМЕ представените разходни документи за 60.11 лв. за марлени компреси, етилов спирт регистратура на МЦ, са били необходими за лечението.
Видно от обясненията на в.л.д-р М. в о.с.з. на СГС от 17.10.2019г. след зашиването на черния дроб и премахване на слезката пациентът се води хирургически здрав след изтичането на шест месеца. Видно от същите обяснение процесната ЧМТ е довела до промяна в съзнанието на ищеца.
По делото е разпитана
свидетелката Я.П.Т./ съпруга на ищеца/. Видно от
показанията на същата непосредствено след ПТП
здравословното състояние на ищеца било изключително тежко. Свидетелства за
болките и страданията по време на болничното лечение, оперативните интервенции
и обслужването му в този период от около месец. След изписването му от болница
в продължение на около година и половина ищецът постоянно лежал, като ползвал
помощни средства като инвалиден стол, тоалетен стол и гъба- дюшек. Ищецът се
нуждаел от чужда помощ за обслужване на елементарните си жизнени потребности. През
този период от година и половина за
придвижване ищецът ползвал инвалидна количка.
Преди настъпване на процесното ПТП ищецът бил в отлично здравословно състояние,
работоспособен мъж, който се грижи за всички задължения в семейството. След
него обаче ищецът бил лишен от обичайния си начин на живот за продължителен
период от време. Лишен от динамика, от контакти с приятели, продължително време
изпитвал неудобства и не се чувствал добре. Към настоящия момент ищецът
продължава да изпитва болки в увредените места и редица неудобства в
ежедневието си, има нарушения в съня, напрегнат е, не е в състояние да се
натоварва физически и психически, а изживения силен стрес при инцидента ще
остане за цял живот в съзнанието му.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
По силата на чл.429,
ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ
предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45
от ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от
застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и застрахователя, настъпили вреди за третото
лице, противоправно поведение на виновния водач и
причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Съгласно т. 15 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, актовете на наказателния
съд, с които по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършване на
престъпно деяние - с присъда, решение по чл. 78а НК или споразумение в
наказателния процес, са задължителни по смисъла на чл. 300 ГПК за гражданския
съд. Поради това в рамките на гражданското производство е недопустимо
пререшаването на същите правнорелевантни факти.
Със споразумение от 16.05.2018г. по НОХД №611/2018г. по
описа на PC- Сливен, виновният водач П. Б.Ж. се е признала за виновна в това,
че на 24.09.2017г. около 17:00 ч., при км.5-ти на път близо до с.Драгоданово,
общ.Сливен при управление на моторно превозно средство л.а. марка „Тойота“ с peг. №******е нарушила правилата за движение по пътищата и
блъснала пешеходеца Н.Ю.К., като му причинила тежка телесна повреда.
Споразумението, имащо сила на присъда, е задължително относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за
безспорно установено, че в резултат на процесното ПТП
на ищеца са причинени имуществени и неимуществени вреди.
Не се спори по делото, че към момента на настъпване на
ПТП за МПС лек автомобил марка “Тойота”, модел „Ярис“
с ДК N°********, налице задължителна застраховка "Гражданска отговорност”
при ответното дружество.
В процесния случай е безспорно
установено, че на ищеца са причинени неимуществени вреди.
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията
следва да бъдат определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната съдебна практика справедливостта налага претърпелият
вредата да бъде възмезден за нея, като на обезщетяване подлежат не само
физически изстрадани болки, но и такива, които се търпят в духовната и
интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията, ограниченията и
неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са различни. За
да определи справедливия размер на обезщетението за деликт,
съдът следва да преценява установените от ищеца правнозначими
обстоятелства по спора. Търпените от лицето вреди в неимуществената сфера
зависят не само от обективни фактори, каквито например са болките от
физическите увреждания предвид тяхната продължителност и интензитет, но и
начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е отразило на
поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр. вредата в
неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани
обстоятелства в тази връзка.
От приетите по делото експертизи, както и от показанията на
св. Я.П.Т./ съпруга на ищеца/ се
установяват болките и страданията на ищеца както в периода на болничното му
лечение, така и в този на възстановяване и рехабилитация, така и впоследствие
до настоящия момент. Същият свидетелства за физическите и психическите болки на
ищеца след процесното
ПТП, както и за промяната му след същия инцидент.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца съдът
отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на ПТП/53г. /,
вида и характера на претърпените телесни повреди, а именно на ищеца е причинена
съчетана травма, обхващаща множество органи: контузия на главата (охлузни рани по лицето и капилициума);
охлузвания в областта на гръдния кош; Счупване на 1 и 2-ро леви ребра и 1, 6,10 и 12-то десни ребра; счупване на
дясната ключица; излив на въздух в дясната гръдна
кухина; разкъсвания на далака и две разкъсвания в 3 и 4 сегмент на черния дроб;
излив на кръв в коремната кухина; счупване на дясната
ябълчна кост; счупване на дясната теменно-слепоочна
кост на черепа, дискретен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка; Охлузвания
на гърба на дланите и рана на десния лакет.
Налице са две тежки телесни повреди, няколко средни и
множество леки телесни повреди, обхващащи цялото тяло на ищеца. Счита се, че пациент с изваден далак има около 40%
намаление ма работоспособността и е по- податлив на инфекции.
При пострадалия Н.К. е извършвано както оперативно, така и и
консервативно лечение: коремна операция-срединна лапаротомия с
оперативно отстраняване на далака и зашиване на черния дроб; Торакоцентеза - за премахване на въздуха в гръдната кухина;
и Външна фиксация на счупените кости на лявата подбедрица и след това друга операция за изваждане на част
от метала (киршнеровите игли в петата). Консервативното
лечение е с вливания, антибиотици, витамини, обезболяващи. По време на
лечението пострадалият също е търпял болки и страдания с различен интенцитет.
Продължителността на лечебния и възстановителния период се
определя 18 месеца, като част от уврежданията са невъзстановими. При
отстраняване на слезката се счита, че пациентът има
постоянно намалена работоспособност с 40 %. Няма терапия или грижа, която да
ограничи последствията от премахването на слезката.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че възстановителния процес е протекъл за около осем
месеца.
Към
настоящия момент ищецът е в добро общо състояние, но процесното
ПТП е оставило и някои остатъчни последици, тъй като ищецът има двигателен
дефицит на дясното стъпало, хипотрофия на бедрена и подбедрена мускулатура с персистиращ
болков синдром в поясната
област на гръбнака.
Като
съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта
на живот в страната към септември 2017г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 200 000,00 лева.
За
разликата до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от 300
000,00лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно
обезщетението за имуществени вреди:
Видно
СМЕ на вещото лице М. представените разходни документи за 60.11 лв. за марлени компреси, етилов спирт регистратура на МЦ, са били необходими за лечението. Съдът
намира, че разходите на ищеца са правомерно извършени и са във връзка с
лечението.
Предвид
изложеното искът за обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважен изцяло.
По възраженията на ответника за съпричиняване:
По
приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на
приноса на пострадалия и делинквента е формирана
постоянна съдебна практика - решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС,
ТК, ІІ т. о., решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК,
ІІ т. о. решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, ТК, І т.
о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, ТК, І т. о.,
решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др.,
според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за
резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Намаляването
на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна
преценка на степента на каузалност на действията на делинквента
и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност,
като самото намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото
лице в причиняването на общата вреда.
Недоказано
е възражението на ответника, че ищецът е съпричинил процесните вреди, като е нарушил разпоредбата на чл. 113,
ал. 1 и чл. 113, ал. 1., т. 1, чл. 114, ал. 1, т. 1 и чл. 32, ал. 2 от ЗДвП,
като е предприел пресичане на пътното платно не на означено с пешеходна пътека
място, без да се съобрази със скоростта и посоката на движение на приближаващия
се автомобил. Същото възражение се опровергава от събраните по делото доказателства.
Видно
от обясненията на в.л.А. в о.с.з. на СГС на 09.07.2020г. виновният водач е
имала видимост към пешеходеца, защото пътят и местността са предполагали доста
добра видимост напред и отстрани, като същата е имала възможност да забележи
пешеходци и животни, които са преминавали. Въпреки това скоростта на виновния
за ПТП лек автомобил е била една и съща преди удара и след удара, тъй като
водачът не е задействал спирачната система преди удара, а същата реагира едва в
момента на удара. Вината за процесното ПТП е изцяло
на водача на лек автомобил марка
“Тойота”, модел „Ярис“ с ДК N°********.
Относно
лихвите:
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, и др.
В случая ищецът е заявил писмената си претенция пред застрахователя на 11.01.2018г. , поради което последният дължи законната лихва върху обезщетенията от посочената дата.
За периода 04.10.2017г.- 10.01.2018г. претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски.
Ищецът е бил освободен от заплащане на такси и разноски и не е доказал извършването на такива.
Ответникът е бил представляван от юрисконсулт, като на основание чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя възнаграждение в размер на 350 лв. Ответникът е доказал и други разноски за експертизи и свидетел в размер на 650лв.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът е доказал разноски в общ размер на 1000лв., от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъден сумата от 333,27лв. в съответствие с отхвърлената част от исковете.
Видно от договор за правна защита и съдействие от 02.11.2017г. ищецът е бил представляван от адв. П.К. безплатно на основание чл.38, ал.1 от ЗА.
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК – този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
С утвърдената практика на ВКС – напр. определение № 262 от 05.12.2018 г. по т. д. № 867/2018 г., І т. о., определение № 528 от 20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г., ІІ т. о., определение № 395 от 09.07.2018 г. по ч. т. д. № 1314/2018 г., ІІ т. о., определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г., ІІІ г. о., определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г., ІІ т. о., определение № 257 от 09.05.2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г., II т. о., определение № 417 от 17.10.2018 г. по ч. т. д. № 2238/2018 г., І т. о., определение № 665 от 05.12.2018 г. по ч. т. д. № 2467/2018 г., ІІ т. о. и много други, е прието, че наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Този извод се извежда от чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв, очертаващ изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 13 ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в НМРАВ по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, като осъди другата страна да го заплати.
В процесния случай съдът намира, че са налице и двете предпоставки на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв, за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ.
С оглед изхода на делото и на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. К. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ищците в размер на 5021,30лв.
При определяне на отговорността за разноски съдът взе предвид минималния размер на адвокатското възнаграждение по НМРАВ, преди актуализацията на минималните размери, обнародвано в ДВ бр. 88 от 4.11.2022г. Съгласно константната съдебна практика приложимият за страните материален закон към договора за правна помощ е материалния закон към момента на сключване на договора за правна помощ. Същият материален закон е релевантен и за отговорността за разноски за насрещната страна.
Съгласно Определение № 917 от 2.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1323/2023 г., IV г. о., ГК, правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна. Видно от ЗДДС безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагат с данък добавена стойност.
Съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС обаче, нито ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност.
Ищецът е бил освободен от внасяне на държавна такса и разноски.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса от 8002,40лв., съразмерно с уважената част от исковете, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 300,03лв., представляваща разноски за експертизи съразмерно с уважената част от иска.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.О.– клон България” КЧТ, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК:********, да заплати на Н.Ю.К., с ЕГН:********** и адрес: ***, съдебен адрес:***6, на основание чл.432 КЗ, сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 24.09.2017г., причинено при управление на застрахован при ответника л.а. марка “Тойота”, модел „Ярис“ с рег. №********, от виновния водач П. Б.Ж., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2018г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за главница за разликата до пълния му предявен размер от 300 000 лв. и искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода 04.10.2017г.- 10.01.2018г.
ОСЪЖДА „З.К.О.– клон България” КЧТ, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК:********, да заплати на Н.Ю.К., с ЕГН:********** и адрес: ***, съдебен адрес:***6, на основание чл.432 КЗ, сумата от 60,11лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински консумативи, компреси, спирт и медицински услуги, вследствие на ПТП от 24.09.2017г., причинено при управление на застрахован при ответника л.а. марка “Тойота”, модел „Ярис“ с рег. N°********, от виновния водач П. Б.Ж., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2018г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода 04.10.2017г.- 10.01.2018г.
ОСЪЖДА Н.Ю.К., с ЕГН:********** и адрес: ***, съдебен адрес:***6, да заплати на „З.К.О.– клон България” КЧТ, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК:********, сумата от 333,27лв., представляваща направи по делото разноски в съответствие с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „З.К.О.– клон България” КЧТ, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК:********, да заплати на адв. П.К., САК, с адрес:г***, сумата от 5021,30лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца в настоящето производство.
ОСЪЖДА „З.К.О.– клон България” КЧТ, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК:********, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 8002,40лв., представляваща държавна такса, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „З.К.О.– клон България” КЧТ, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК:********, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 300,03лв., представляваща разноски за експертизи съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: