РЕШЕНИЕ
№ 629
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110211766 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ф. Х. П. М. срещу наказателно
постановление /НП/ № **************г., издадено от началник група към
О”ПП”-СДВР, с което на Ф. Х. П. М. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140 ал.1 ЗДвП вр. чл. 26 ал.3 ЗАНН.
Наказателното постановление се атакува като незаконосъобразно, като
жалбоподателят не е съгласен с фактическите констатации в акта и в НП.
Сочи, че не са въведени никакви обстоятелства, които да описват
субективната страна на твърдяното административно нарушение.
Иска от съда да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, се явява.
Представлява се от адв. И.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от
съда да отмени издаденото наказателно постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител. По делото
1
са постъпили писмени бележки. Претендират се разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 21.03.2024г. около 17:15 часа в с. С., по ул. „Л.“ с посока на движение
от ул. „Ж.“ към ул. „З.“ С. П. М. /малолетен/, неправоспособен водач ,
управлявал 4-колесно МПС /АТВ/ П. 125см3 без регистрационен номер.
Същото било собственост на бащата на водача – жалбоподателя Ф. Х. П. М..
Последният бил закупил АТВ –то, като то стояло в гаража на семейството.
Притежавали го от четири години като св. С. М. излизал събота и неделя с
баща си, за да кара АТВ-то. На посочената дата св. С. М. взел от стаята на
баща си ключовете на АТВ-то, без да поиска от него разрешение изкарал АТВ-
то, бутал го до полета и там управлявал същото. На връщане прибрал АТВ-то
на ход. Тогава свидетелите С. С. и А. К. при обход на маршрут забелязали
няколко лица да управляват мотори и АТВ-та. Минали през няколко улици,
като полицейските служители ги последвали. След като ги видели, водачите се
разпръснали, а полицейските служители успели да спрат АТВ-то управлявано
от С. П.. АТВ-то нямало регистрационна табела. С. П. посочил, че АТВ-то е
на баща му. Позвънил на родителя си, като последния пристигнал на място.
За така констатираното нарушение на Ф. Х. П. М. било съставено НП,
предхождано от АУАН. В тях било отразено, че водачът е нарушил чл.140 ал.1
от ЗДвП. Наказателното постановление било съставено на основание чл. 26
ал.3 ЗАНН.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
писмените доказателства, приобщени към материалите по делото, а именно –
АУАН, справка-извлечение за нарушения и наложени наказания по ЗДвП,
показанията на разпитаните в хода на производството свидетели – С. К., М..
Събраните в производството доказателства и доказателствени средства са
единни и непротиворечиви, в пълнота изграждащи възприетата от съда
фактология. Показанията и на тримата свидетели са взаимнодопълващи се,
хронологични и очертаващи предмета на производството. Съдът прие, че те са
достоверни, поради което им се довери. От тях установи, кое лица на
посочената в АУАН дата е управлявало процесното АТВ, липсата на
регистрация на същото, както и неправоспособността на св. М..
2
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от процесуално
лигитимирано лице, подадена е срещу административн акт, подлежащ на
съдебен контрол пред настоящата съдебна инстанция в сответния за това срок,
но разгледана по същество тя е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в
рамките на неговите правомощия. В административно-наказателното
производство срещу жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да представляват основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление и да са довели до нарушаване правото на защита
на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.140 от ЗДвП по пътищата отворени за
обществено ползване се допускат само МПС и ремаркета, които са
регистрирани и с табели с регистрационни номера, поставени на определени
за това места. В процесната хипотеза е несъмнено установено, че процесното
превозно средство е било без регистрационен номер към момента на
управлението от св. С. М., както и обстоятелството, че С. М. е управлявал
същото като малолетен и без да е правоспособен водач. Тези факти са описани
точно и ясно словесно в съдържанието на НП. Съдът приема, че в процесната
хипотеза НП следва да бъде изменено като бъде приложена за така
извършеното нарушение нормата на чл. 177 ал.1 т.3 б. „а ЗДвП, която
предвижда наказание глоба в размер от 100 лв. до 300 лв. на собственик,
длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно
превозно средство на лице, което: а) не е правоспособен водач, ……“ Това правомощие е в
унисон с разпоредбата на ЗАНН даваща възможност „Съдът изменя акта по чл. 58д, когато
се налага да:
1. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението;“ това да бъде сторено.
Видно е, че в процесната хипотеза не се изменя съществено установената
обстоятелствена част на наказателното постановление, не се въвеждат или
установяват различни, неописани и относими към правната норма факти, а
приложимият закон се явява по-лек от към санкционираща част.
Следва да се отчете, че в съзнанието на жалбоподателя е имало
представи относно обстоятелството къде е оставил ключовете на процесното
3
АТВ, както и такива по отношение на обстоятелството С. М. да е малолетен и
неправоспособен водач, като въпреки тези представи е допуснал реализиране
на административното нарушение.
В този смисъл съдът прие, че следва на основание чл.63 ал.7 т.1 вр. ал.2
ЗАНН да измени издаденото наказателно постановление като наложи на Ф. Х.
П. М. на основание чл. 177 ал.1 т.3 б. „а“ ЗДвП административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв. Същата се явява законосъобразна и
пропорционална на извършеното нарушение.
С оглед изхода на производството Ф. Х. П. М. следва да заплати в полза
на СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 7, т.1 вр. ал.2 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление НП/ № ************г.,
издадено от началник група към О”ПП”-СДВР, с което на Ф. Х. П. М. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на
чл. 140 ал.1 ЗДвП вр. чл. 26 ал.3 ЗАНН като НАЛАГА на основание чл. 177
ал.1 т.3 б. „а“ ЗДвП на Ф. Х. П. М. „глоба“ в размер на 200 лв. /двеста лева/.
ОСЪЖДА Ф. Х. П. М. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
4
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5