Решение по дело №979/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260261
Дата: 19 октомври 2020 г. (в сила от 11 ноември 2020 г.)
Съдия: Теодора Пламенова Шишкова
Дело: 20203110200979
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

Номер ...............2020г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд,                                                                                 XXXVI – ти състав

На двадесети август                                                                     две хиляди и двадесета година 

В публично заседание

                                                                                                 Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. № 979 по описа за 2020 година, установи следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

    Образувано е по жалба на Д.Б.Д., с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 19-0445-000677/31.12.2019 год. на Началника на Група към РУП Аксаково при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение по чл. 5, ал.3, т.2 ЗДвП.

  В жалбата се сочи, че оспорваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно. Излага се бланкетно, че отразената в акта фактическа обстяновка не отговаря на действителната, като АНО не бил извършил съвкупна преценка на всички налични доказателства, издаденото НП било безмотивно с неправилно посочване на датата, мястото и вида на извършеното нарушение. Моли за отмяна на същото и присъждане на разноски, за които не представя никакви доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител, ангажира единствено писмено становище, в което моли да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.11.2019г. около 02:00 часа в община Аксаково, на автомагистрала № А-2-АМ-Хемус км.410+500 в посока гр. София жалбоподателят Д. управлявал собствения си автомобил „Мерцедес” с ДК № В 9090 РН, с който самокатастрофирал и тъй като не могъл да го премести оставил автомобила на място спрян между дърветата.

На сутринта, по сигнал за настъпилото ПТП се отзовал екип на РУП Аксаково, в който била и св.Н.И.Г.. След пристигането си на място полицейските служители установили автомобила, спрян между дърветата и заключен, като след направена справка установили собственика на автомобила и се свързали с него. Справка била направена и за самия автомобил, като се установило, че същият е спрян от движение. От проведения разговор със собственика било установено, че той е управлявал автомобила в процесната вечер и самокатастрофирал, поради наличието на мъгла.

Видно от представената от Сектор „Пътна полиция” справка и приложените към нея писмени доказателства, на 15.08.2019г. в АИС „КАТ” е било отразено спиране от движение на лек автомобил „Мерцедес С 320 ЦДИ” с рег. № В 9090 РН на основание ЗППАМ № 19-0819-001588/13.08.2019г., връчена на жалбоподателя Д. на 22.08.2019г. срещу подпис.

За посоченото управление на МПС спряно от движение на Д. е бил съставен АУАН за допуснато нарушение по чл. 5, ал.3, т.2 ЗДвП, а впоследствие въз основа на него е било издадено и процесното наказателнопостановление.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП и изисканите приобщени писмени такива в рамките на проведеното въззивно производство, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, а именно показанията на актосъставителя Н.Г..

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна.

Наказателното постановление № 19-0445-000677/31.12.2019г. е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вменените във вина на въззивника нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

По съществото на изложеното в обжалваното наказателно постановление съдът намери следното:

Несъмнено установен обективен факт в настоящото производство се явява обстоятелството, че процесният лек автомобил е бил спрян от движение с цитиранта заповед за налагане на принудителни административни мерки, която е била връчена на лицето спрямо която е била издадена (а именно на собственика на МПС)  на 22.08.2019г., а именно около 7 дни след издаването й, като собственика е получил копие от същата срещу подпис, поради което и съдът намира, че в случая жалбоподателят Д. е бил наясно с факта на спиране на автомобила от движение и въпреки това свое субективно съзнание е предприел решение да приведе същия в движение в ранните часове на 28.11.2019г.

Поради посоченото съдът намира, че в случая издаденото наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно, като Д. следва да понесе своята отговорност.

Останалите възражения в жалбата касаещи времето, мястото и начина наизвършване съдът не следва да обсъжда доколкото те са голословни и не съдържат твърдения по същество, различни от бланкетното оспорване.

Посоченото налага потвърждаване на издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, като доежно размера на наложената глоба и като съобрази данните от справката за нарушител на водача, съдът намери, че глоба в размер по-висок от минимлания се явява законосъобразен с оглед постигане на целите на индивидуалната и генерална превенция на закона.

С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН

 на ОД на МВР- Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120лева.

Производството по делото протече в две съдебни заседание, в рамките на което юрисконсултът е изготвил и депозирал единствено писмена защита, не се отличава с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80лева.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

    ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0445-000677/31.12.2019 год. на Началника на Група към РУП Аксаково при ОД МВР - Варна, с което на Д.Б.Д. е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение по чл. 5, ал.3, т.2 ЗДвП.

    ОСЪЖДА Д.Б.Д., с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР –гр. Варна сумата от 80 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

                                   

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: